Решение по дело №1450/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер          /11.03.                                  2020 година                    гр. Стара Загора

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА                  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.02.                                                                                              2020 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                             РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                   

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

В.гр.д. № 1450 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ,,П.А.С.Б.‘‘ ЕООД против решение № 1349/18.10.2019 год., постановено по гр.д. № 249/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от „П.А.С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от управителя И.Д.П., против Я.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 7700 лева, получена без основание с платежно нареждане от 12.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.01.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и е осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 900 лева.

Въззивникът ,,П.А.С.Б.‘‘ ЕООД счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения. Моли съда, да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. 

Въззиваемата Я.Г.Н. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда, да остави в сила обжалваното решение. Претендира за направените   разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия си състав, като въззивна инстанция, след като обсъди данните по първоинстанционното дело, както  и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, УСТАНОВИ:

         Въззивната жалба е подадена в законния срок, поради което разглеждането й е допустимо.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Видно от платежно нареждане от 12.06.2014 г. „П.А.С.Б.” ЕООД е превело по банкова сметка *** Я.Г.Н. с IBAN ***, сумата от 7 700 на 12.06.2014г. Основанието за паричния превод, посочено в платежното нареждане, е „заем по договор“.

По искане на страните, с доклада по делото, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че горепосочената и претендирана в настоящото производство сума в размер на 7700 лева е получена от ответницата и че управителят на ищцовото дружество И.Д.П. е дъщеря на М.Ж.и Д.И.П..

По делото не е спорно също така, че претендираното в настоящото производство вземане е било прехвърлено от „П.А.С.Б.”ЕООД на М.Ж.Ж. (майката на И.Д.П.) с договор за цесия от 18.07.2016 г. (непредставен по делото), в който били записани две основания за възникването му -  договор за заем или евентуално  неоснователно обогатяване, който договор за цесия е бил обявен за нищожен с влязлото в законна сила решение № 196/22.11.2018 г. по гр.д. № 3871/2017г. на ВКС (представено по делото и прието като писмено доказателство), поради липса на предмет – чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като „вземането, предмет на договора за цесия, не било индивидуализирано, когато в договора за цесия са посочени, при условията на евентуалност две основания за възникването му - договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване”, поради което ВКС е отменил въззивното решение по в.гр.д. № 68/2017г. на АС – Бургас, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение на ОС – Ямбол (също приставени по делото), с което е уважено възражение за прихващане с цедираните вземания.

По делото са представени писмени доказателства за извършени от Я.Н. в полза на „Д.Х.” ООД плащания на суми по банков път, с основание „почивка Д.“, както следва:

-         на 09.06.2014г. е платена сума от 5000 лева за „капаро за почивка „Д.“, видно от преводното нареждане (л.25)

-         на 30.06.2014г е платена сума от  80 лева – „капаро за 10 нощувки от 20.08., две двойни стаи – М.Р.П./Я.Н. + Д.П.“, видно от данъчна фактура 6259/20.06.2014 г. (л. 33)

-         на 30.06.2014г е платена сума от 7920 лева – „доплащане за 10 нощувки от 20.08., четири двойни стаи в хотел М.Р.П.5*, Д./Е.А.“, видно от данъчна фактура от 6258/30.06.2014г. (л. 34)

-         на 11.08.2019г. е преведена сумата от 5915 лева, „доплащане Д.“, видно от вносна бележка (л. 26) и от данъчна фактура 6613/11.08.2014г., в която като основание е посочено – доплащане на две дойни стаи гледка море за 10 нощувки от 20.08., х-л М.Р.П. 5*, Д..

Представени са 6 броя ваучери (л.27-31 от делото), издадени от „Д.Х.” ООД, за резервираната и платена почивка от 20.08.2014г. до 30.08.2014г. х-л М.Р.П. 5*, Д. на името на чуждестранни граждани (поименно посочени) и на името на Д.П. и Я.Н..

Представени са също така разпечатки от електронната страница на търговския регистър (л.40-43), от които е видно в кои дружества са участвали като представляващи, респ. собственици на капитала Я.Г.Н., И.Д.П., М.Ж.Ж. и Д.И.П..

По делото са събрани гласни доказателства, които първоинстанционния съд е кредитирал правилно.

По делото е приложена и прокурорска преписка 4083/2016г на РП – Стара Загора, видно от която образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.206, ал.3, вр.  ал.1 от НК, за това, че на 22.03.2016г. в гр.Стара Загора противозаконно били присвоени чужди движими вещи- сумата от 118 000 лева, която деецът владеел и била собственост на „П.Л.” ЕООД, като обсебването било в големи размери, е прекратено понастоящем с влязло в законна сила определение.

Фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдържа следните елементи – обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена облага, обедняване на другата страна и липса на основание за преминаване на имуществени блага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се. В тежест на ищеца е да установи наличието на имуществено разместване между него и ответника, т. е. фактическото предаване от страна на ищеца, респ. получаване от ответника на някаква имотна облага, какъвто е настоящия случай. По делото не са представени доказателства тези суми да са получени без основание от ответницата.

Напротив, по делото е установено, че тази сума е била предоставена на ответницата с основание, записано и в самото платежно нареждане „договор за заем“, за да възстанови платената от нея сума от 5000 лева на 09.06.2014 г. – капаро за почивка на Д.П. и негови партньори и за извършване на доплащане на почивката,т.е. в случая не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението  на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски пред настоящата инстанция, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

                                      Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1349/18.10.2019 год., постановено по гр.д. № 249/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване при условията на чл.280,ал.3,т.1, предл. първо ГПК .

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                    

                                                 2.