№ 267
гр. Благоевград, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900016 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:40 часа се явиха:
ИЩЦАТА В. М. – редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв. К.,
упълномощена от по-рано.
ЗА ОТВЕТНИКА ДЗИ „ОЗ“ – ЕАД - редовно уведомен, явява се юриск.
К., с пълномощно по делото.
ЗА ОТВЕТНИКА „БУЛ ИНС“ АД – редовно уведомен, явява се адв. М.,
с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – редовно призована, явява се лично
СВИДЕТЕЛЯТ М. М. – редовно призован, явява се лично.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСК.К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните и липсата на пречки за
разглеждане на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме искания преди разпита на вещото.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на експерта по допуснатата съдебно-
психологическа експертиза.
СНЕМА самоличността на вещото лице:
В. П. М. - ***, без родство и отношения със страните по делото.
Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност по чл.
291 от НК и обеща да даде обективно и вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. – Поддържам заключението. Нямам какво да
1
допълня.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на адв. К. - Аз съм описала дали при
обследването лице има посттравматично стресово разстройство. То е
поискано по МКБ като заболяване, но експертизата е назначена на психолог и
аз съм отговорила по отношение на психологическите резултати на ищцата за
посттравматичното стресово разстройство. Ако ме питате за посттравматично
стресово разстройство в психичните разстройства, моя отговор е, че трябва да
има лекар психиатър.
Дали се очаква да се преодолеят тези травми и кога, това е много
относително и зависи от личностната характеристика на освидетелстваната, от
това как ще продължи в живота си. Тя не е осъществила една от мечите си -
да стане студентка, ако я осъществи, може би ще отшуми във времето, но
физическите травми - белезите, непрекъснато ще й напомнят за катастрофата.
Кога ще отшуми, не мога да отговоря, няма как да се ангажирам със
срок. Посттравматичното стресово разстройство понякога продължава много
години, зависи от индивида.
От психологическа гледна точка са трайни промените, това, че си е
ограничила контактите, това, че се срамува да излиза, включително това, че
върви, включително и при мен когато дойде, беше един много горещ ден, но
тя въври с дълъг ръкав и дълга пола. Да, трайни са промените. Когато дойде
при мен ме помоли да ползва тоалетната, която е доста далеч, и помоли майка
й да отиде с нея.
Не зная дали някой може да се ангажира с такъв отговор дали ще се
възстанови напълно, не зная. Ако речем не реализира мечтите си или животът
й се развие в друга насока, може да се усложни, не мога да дам такъв отговор.
Тези, които са около нея полагат усилия да бъде преодоляно, доколкото
имат компетентности.
АДВ. К. - Нямам повече въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на юриск. К. - Попитах изрично дали
посещава психолог, беше ми обяснено от майката, че е посетила два пъти
психолог, когато е била в център за рехабилитация, след което не е
посещавала.
Когато В. излезе до тоалетната с майка й, на връщане ги посрещнах и ги
питах защо не посещава психолог, тя реално не приема лекарства по
отношение на това, и майка й каза, че те са затворено общество. Аз попитах:
„Кое?“. Тя каза: „ В селото. Така сме преценили“.
Това е лична преценка дали да посещаваш психолог или не.
Докато е била във възстановителния период е приемала медикаменти –
обезболяващи, държана е в изкуствена кома, но не е приемала медикаменти за
психичното й състояние.
ЮРИСК. К. – Нямам повече въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на адв. М. – Най-вероятно срещите с
психолог щяха да й се отразят добре за преодоляване на нейното психическо
2
състояние до момента, но аз доколкото зная от момента, в който е изведена от
изкуствена кома и месецът, който е прекаран във възстановителния център, в
последствие у дома, периодът, за да се възвърне тя към двигателна дейност, е
бил също продължителен. Може би, ако родителите са осигурили психолог
вкъщи, може би щеше да помогне.
Би трябвало да се отразят положително срещите с психолог. От моята
експертна практика, работата на психолога е основно да създаде връзка с
клиента или пострадалия, за да може той да изговори това, което заради
претърпените болки и страдания, не се осмелява да изговори. Това видях при
В., че всеки път, когато въпросите ми бяха директно насочени за катастрофата
и последиците от нея, тя става първо обрана в думите и може би на третото
или четвърто изречение просто се разплакваше. Може би ще имаше
положително да й се отрази и след 2 години и половина може би, ако се е
работило с нея, нямаше да е това положение. Но това е лична преценка,
отговорът на майката беше: „Ние сме малко село.“.
Определено положително би се отразило на В. работата с психолог,
защото такова травмиращо събитие е този инцидент и нейното тежко
физическо състояние, това, че плановете й се провалят, това, че тя не става
студентка, това, че се налага на абитуриентската да бъде носена от
съучениците си, това, че все още изпитва страх да излезе сама, защото няма
сигурна походка. Всичко това, докато се е възстановявала физически, ако е
работено и по отношение на нейните емоции и чувства, щеше да й се отрази
благоприятно.
На страница 12 от заключението, където съм посочила, че „тестът
разкрива потребност от социално подобрение“, посочвам, този тест се пуска
дотолкова, доколкото да се оцени искреността на изследваното лице и
обикновено тези, които не са искрени, го правят с цел да постигнат социално
одобрение, одобрението на изследващия/изследващите. При нея съм го
пуснала, защото начинът, по който тръгна интервюто и обраността й ме
притесняваше, за това съм го пуснала. Но при нея няма нещо, което да сочи
на отговори, които да са нагаждащи спрямо моите въпроси, тя беше искрена.
Потребността от социално одобрение, това е, когато направиш теста,
самите резултати сочат дали клиентът отговаря, търсейки социално одобрение
или е искрен.
Изпуснала съм в заключението да посоча, че тестът при В. е в норма при
нея.
На стр. 15 от експертизата - остра стресова реакция приемам, че има.
Развита е остра стресова реакция в момента, в който вижда светлината на
фаровете и чувства чувство на застрашеност. Тя казва: „Видях срещу мен
кола, фаровете и после нищо не си спомням.“. Това е моментът, в който тя
усеща заплаха и тя е паническа. Това е острата стресова реакция.
Около месец тя е в изкуствена кома. Тя развива острата стресова
реакция, в момента, в който вижда фаровете и колата срещу нея, след това е в
изкуствена кома, след това събуждайки се, майката много подробно обясни, че
3
тя е свръх еуфорична, много е приказвала, оживена е, това е периодът, в който
е острата стресова реакция. Веднага след това настъпва посттравматично
стресово разстройство, когато почва да се бори с всичките физически и
емоционални болки. Майката разказва подробно как малката й сестра е
отишла и се е разплакала, и я е попитала: „Како, защо изглеждаш така?“.
За това, което се случва след катастрофата, тя няма спомен до момента,
в който не я събуждат от изкуствената кома. Човек в кома няма как да
възприема нищо.
Тя възприема заплаха, тоест вижда фарове и кола срещу нея. Другата
кола с фаровете е срещу тяхната кола. Всеки човек ще го възприеме като
заплаха.
В заключението изреждам кои са симптомите на острата стресова
реакция. Острата стресова реакция може да настъпи от няколко минути до
няколко часа. Аз изреждам симптомите на острата стресова реакция. Аз не
зная дали тя веднага е изпаднала в безсъзнание или в последствие изпада в
безсъзнание. Това не видях да е уточнено, когато става катастрофата или
периодът, в който се реже колата, за да я качат в линейката е изпаднала в
безсъзнание. Така че при нея този период е изключително кратък, от
заплахата до настъпване на острата стресова реакция.
АДВ. М. – Нямам повече въпроси.
Оспорвам заключението в частта, в която вещото лице възприема, че
при ищцата е развита остра стресова реакция.
Ще помоля да назначите повторна експертиза по въпроса дали ищцата е
развила остра стресова реакция, респективно посттравматично стресово
разстройство.
Моето твърдение е, че за да бъде развита остра реакция на стрес, лицето
трябва да има волеви изживявания, тоест то да осъзнава какво се случва с
него. Съобразно изложеното, както в исковата молба, така и от всички
доказателства по делото, се установява, че от момента на катастрофата, един
месеца, първо тя е изпаднала в състояние на кома, след това е била
поддържана в изкуствена кома, ето защо ищцата не е имала никакви волеви
изживявания относно това, което се е случвало. Тя не е съзнавала какво се е
случвало с нея. Първото нещо, което тя е осъзнала е в момента след като е
била изваден от състоянието на изкуствена кома, в която тя е държана и в
предходно съдебно заседание майката подробно ни разказа какво се е случило.
Считам, че в тази част заключението е погрешно, то противоречи на
много други експертизи, при които вещите лица са категорични, че за да има
остра стресова реакция, би следвало да има волеви актове на лицето, тоест то
да може да възприеме това, което се е случвало, а ищцата не е могла. Ето защо
на основание чл. 201 от ГПК моля да допуснете повторна експертиза, като
моля да я разширите като психологична и психиатрична експертиза.
Твърдя, че възприетото в настоящата експертиза, че при ищцата има
развита остра стресова реакция е невярно, тъй като няма лице, което в
състояние на кома да развие състояние на стрес. Всички тези симптоми,
4
описани като симптоми на острата стресова реакция, могат да бъдат развити
единствено и само при лице, което е в съзнание, а не както е при ищцата, която
е била 1 месец в кома. Ето защо в тази част намирам заключението като
неправилно и моля на основание чл. 201 от ГПК да допуснете повторна
експертиза.
Експертизата е, че тя е развила остра реакция на стрес, което няма как
да се случи при лице, което е в състояние на кома.
Възприемам експертизата, но не съм съгласен само в тази част.
В самата експертиза вещото лице е посочило, че ищцата е отговаряла на
някои въпроси, а за други е казала, че има загуба на спомени, най- вероятно
от лекарствата, които е приемала, че не си спомня някои неща около
катастрофата. Тоест тя е развила някаква форма на амнезия, което е нормално.
Тя паметта изключва определени стресогенни фактори, има тази възможност,
човешкият мозък изключва. Заключението в частта, в която вещото лице
приема, че е развита остра стресова реакция от ицщата е неправилно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. – Един човек, държан в изкуствена кома,
претърпял 7 операции, лекуван от много травми и т.н., след 2 години и
половина е нормално да не си спомня нещо. Още повече, че това е нещото,
което и към момента го травмира и нарушава ежедневното му функциониране
и несъзнателно, на подсъзнателно ниво, тя се опитва да забрави някои неща. И
това е умишлено, за да се съхрани, защото в противен случай, ако самият
мозък на човека няма тези функции, много често хората ще прегарят.
АДВ М. – Съгласен съм с това, което казвате.
Аз твърдя, че това, което е възприето в експертизата противоречи на
науката Психология относно наличието на остра стресова реакция, като
твърдя, че тези симптоми, които са характерни за острата стресова реакция не
могат да се развият при лице, което е изпаднало в състояние на безсъзнание,
поради тежката черепно-мозъчна травма и след това е държано 27 или 30 дни
в състояние на изкуствена кома, за да може да бъде лекувано и да бъдат
извършени операции, докато тя е в изкуствена кома.
Твърдя, че в тази част експертизата противоречи на науката Психология,
според това, което досега съм срещал като експертизи по делата и за това
искам да проверя изводите на вещото лице на основание чл. 201 от ГПК.
Още повече, че ГПК казва, че когато възникне съмнение в
правилността, без да казва у кого трябва да възникне това съмнение, в
страните или в съда, тоест във всеки може да възникне това съмнение, а в мен
възниква съмнение, което се обоснована с обстоятелството, че няма как лице,
което е в кома да има тези симптоми на остра стресова реакция.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на юриск. К. – В. към момента е
изключително в затворено общество, тя е ограничила приятелски кръг до
минимум, тя не е станала студентка, не работи, ограничила е кръга само до
семейството и до една-две приятелки, които я посещават и от време на време
се разхождат.
Аз нямам право да питам дали иска да посещава психолог.
5
ЮРИСК. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Моля да приемете експертизата.
ЮРИСК.К. – Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че заключението е пълно, ясно и обосновано, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза на вещото
лице В. Малниклийска.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 887.75 лева, от
които е внесен като депозит в размер на 500,00 лева. Остатъкът от 387,75 лева
да се изплати от бюджета на съда.
По направеното искане за повторно заключение на вещото лице, съдът
намира, че заключението е пълно и обосновано, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за повторно
заключение на вещото лице досежно въпроса: Ищцата развила ли е остра
стресова реакция, респективно посттравматично стресово разстройство?
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля.
СНЕМА самоличност на свидетеля:
М. М. М. – **, без родство и отношения със страните по делото.
Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК и обеща да каже истината по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М. на въпроси на адв. К. - Служител съм в група
„Криминална полиция“ в РУ – гр. Разлог, което обслужва територията на
община Разлог, където се включва и село Бачево.
Имаме графици с дежурни служители по посещение на
местопроизшествия. Бях дежурен по график, датата и годината не мога да си
спомня, 2022 г. или 2023 г., като казвате, не си спомням, но беше в малките
часове на нощта, мисля, че беше 01,00-03,00 часа, бях уведомен от дежурния
за възникнало ПТП между село Бачево и гр. Разлог. Тогава се сформирахме
група, аз, дежурен разследващ полицай и експерт.
Аз след като отидох в районното се запознах какво е ПТП, кои са
пострадали, какво е станало, но към настоящият момент нямам спомен. След
като отидох на място, видях два автомобила, като автомобилът на едно от
лицата, в който мисля, че бяха три момичета пострадали, беше извън пътя,
беше в доста смачкано състояние. На място тези момичета не ги установих,
тоест нямаше ги, доколкото разбрах аз и трите бяха вече транспортирани в
болницата. А в друго МПС мисля, че имаше две момчета. По случая се води
ДП.
Към колко часа беше не зная, беше тъмно, беше студено. Разпитан съм
като свидетел в ДП и мисля, че при разпита съм казал това, което е от случая,
6
от тогава до сега са минали са 2-3 г. и тъй като работя в криминална, на ден
стават по 3-4 ситуации, и съм забравил някой неща.
Двете момчета, едното беше Я. М., а другия С. Е., бяха там на място.
Мисля, че другият автомобил беше „Мерцедес“, по спомен. Това, което си
спомням за момчетата е, че видимо мисля, че бяха употребили алкохол.
Единият имаше рана на веждата, а другия на коляното имаше охлузване.
И двете лица мисля, че не можеха да се задържат, защото те ги настаниха
в болницата, защото имаха здравословни проблеми. Аз лично заповед за
задържане не съм писал.
Двамата отричаха, но в последствие, на място, когато се срещнахме
рано сутринта, С. Е. си призна, че той е карал автомобила, което мисля, че съм
го казал в разпита ми в наказателното производство.
АДВ. К. - Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М. на въпроси на юриск. К. – Мисля, че едното момче
беше в патрулния автомобил, а другото беше отвън. Това си спомням, че
признаха кой е бил шофьора, Слави каза, че той е шофирал. Зная ги и двете
момчета визуално. Не са от контингента.
Трите момичета познавам по снимки. Саеева мисля, че беше едното
момиче.
ЮРИСК. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. М. – Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. К. – Моля да се произнесете по молбата ми за увеличение на иска.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. К. - Не мисля, че можем да се споразумение.
ЮРИСК. К. – На този етап не мисля, че ще се споразумеем.
АДВ. М. - По отношение на частичния иск, мисля, че можем
да се споразумеем. Аз имам мандат за сключване на споразумение.
АДВ. К. - Не мисля, че е възможно.
СПОГОДБА НЕ БЕШЕ ПОСТИГНАТА
ЮРИСК. К. – По отношение молбата на ищцата за увеличение на иска,
предоставям преценката на съда.
АДВ. М. – Считам, че не са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1 от
ГПК. Смисълът на разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК е да бъде изменено
искането, което е направено пред съда, който разглежда делото и доколкото не
се изменя частичната претенция, а се изменя цялата част на вземането, считам,
че така формираното искане е недопустимо.
Предоставям на Вашата преценка.
По направеното искане за изменение на иска, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като предметът на делото е иск за вреди от настъпило
ПТП с участник, който е имал застраховка „Гражданска отговорност“, чийто
размер е предявен 200 000 лева частично от сумата от 400 000 лева.
7
С молбата за изменение се иска се иска изменение не на размера на
главната претенция, предмет на делото, а се иска изменение на сумата над
предявения размер в исковата молба, поради което съдът намира, че
изменението касае не предмета на делото, а други елементи, свързани с
предмета, поради което и на основание чл. 214 от ГПК искането е
неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 214 от ГПК касае изменение във
връзка с предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцовата страна искане за
изменение на иска, обективирано в Молба вх. № 9648/19.06.2025 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други искания.
Поради изчерпване на процедурата по събиране на доказателства, съдът
намира, че следва да се даде ход на устните състезания, поради което на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К. - Моля да уважите предявените искове като основателни и
доказани.
Представям списък с разноски.
Правя възражение за прекомерност на претендираните разноски от
ответниците.
Моля за по-дълъг срок за писмени бележки.
ЮРИСК. К. – Моля да отхвърлите иска. Доводите са изложени в
отговора на исковата молба.
Представям списък с разноски, които моля да ни бъдат присъдени.
АДВ. М. – Моля Ви да постановите решение, с което да отхвърлите
изцяло предявения иск.
По делото няма по чл. 300 от ГПК, който е задължителен за настоящата
инстанция, ето защо ищцата следваше да установи, при условията на пълно и
главно доказване, настъпването на фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, кой
от двамата водачи е увредил ищцата. Такова пълно и главно доказване не
беше проведено, поради което двата иска за неимуществени и имуществени
вреди останаха недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Претендирам да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски,
списък е представен с нарочна молба, която е постъпила в съда на 08.03.2025 г.
Приемете, че следва да бъде прилагано Решение на СЕС № 101/2024 г. С
оглед принципа на равенство на страните в процеса, залегнал в разпоредбата
на чл. 9 от ГПК, който предвижда, че освен да се състезаваме, законът трябва
да бъде прилаган еднакъв спрямо нас. Ако определяте под минимум, който
е в Наредбата, с оглед фактическата и правна сложност, и извършените
действия, моля да прилагате закона еднакво спрямо ищцовата и ответната
страна, и да определите равно по размер възнаграждение и за двете
8
състезаващи пред Вас страни, при условията на равнопоставеност.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
ПРИОБЩАВА към делото представените от адв. К., юриск. К. и адв. М.
списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ
НА 24.07.2025 Г. В 16,30 ЧАСА.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.
149, ал. 3 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
Дава възможност за писмени бележки, в едноседмичен срок от днес за
ищеца и в 10-дневен срок от днес за ответниците.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,40 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 102а, ал.1 от ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
9