Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260406
18.03.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №3216/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на Д. Р. Д. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му
по делото адв. С.
П., против Решение №260879 от 15.10.2020г., постановено
по гр.д. №7356/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХIХ
гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от него против
Д. Х. Л.,
ЕГН **********, и Е. Д. А., ЕГН **********, иск за солидарно заплащане на сумата от 2500
лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ухапване на 26.04.2019г.
от пчели, собственост на ответника
Д. Х. Л.,
отглеждани в имот, собственост
на ответницата Е. Д. А., ведно със
законната лихва върху сумата от
26.04.2019г. до окончателното
й заплащане. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението, като
се иска отмяната му и уважаване
на предявения иск.
Не
е постъпил е
отговор на въззивната жалба от
насрещните страни по нея- Д. Х. Л., ЕГН **********, и Е. Д. А., ЕГН **********,
като
в проведеното пред въззивния
съд съдебно заседание
същите, чрез пълномощника
си адв. Ж. М.,
оспорват същата и искат оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.50
във връзка с
чл.52 от Закона
за задълженията и
договорите, предявен от Д. Р. Д.
против Д. Х. Л., ЕГН **********, и Е. Д. А., ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата от 2500
лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ухапване на 26.04.2019г.
от пчели, собственост на ответника
Д. Х. Л.,
отглеждани в имот, собственост
на ответницата Е. Д. А., ведно със
законната лихва върху сумата от
26.04.2019г. до окончателното
й заплащане. С
обжалваното решение съдът е
приел, че на 26.04.2019г.
в имота си в с. М.ищецът е бил нахапан от пчели, за
които обаче не се установява
да са собственост на
ответника Д. Л. и
да са отглеждани в имота
на ответницата Е. А., поради
което предявеният против
ответниците иск е
неоснователен и следва
да се отхвърли.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в жалбите
и при служебна
проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
От
фактическа страна по делото
няма спор между страните, че през
м. април 2019г. ответникът
Д. Х. Л.
е отглеждал пчели в
имот, собственост на неговата
баба- ответницата Е. Д. А.,***,
съседен на имота
на ищеца Д. Р. Д..
Няма спор, а и се
установява от приложения
фиш за спешна медицинска
помощ и
показанията на св. Т. Д.,
че на 26.04.2019г.
около 11-11,30ч. в
двора на къщата си
ищецът е бил нападнат от рояк пчели и нахапан по
лицето, главата и
тялото, в резултат на което
е развил остра
алергична реакция- започнал да
се подува и
задушава, което наложило
да му бъде
оказана спешна медицинска
помощ. Според
св. Т. Д.- съпруга на
ищеца пчелите, които
са го нападнали,
са тези, отглеждани
в съседния имот,
тъй като същите
били по-тъмни и
по-едри от обикновените
и по- агресивни. Според
ответниците пчелите, които
са нападнали ищеца,
не са били
тези, отглеждани от
ответника Л. в имота
на ответницата А.,
тъй като същите
са били преместени оттам предишния
ден- на 25.04.2019г. в имот, намиращ
се на другия
край на селото. От показанията на
разпитаните по делото
свидетели Г. П.
и И. К.
действително се установява, че на
25.04.2019г. вечерта същите са помогнали на ответника
Д. Л. да премести
пчелните кошери от имота на
баба му на ул. *** в
друг имот, собственост на баща
му. При така събраните
по делото доказателства
настоящият състав на съда намира,
че при съвкупната преценка на
същите се налага
изводът, че на
26.04.2019г. ищецът е бил
нахапан от пчелите, собственост на ответника
Д. Х. Л..
Този факт се установява
от показанията на св.
Т. Д.,
която е очевидец
на инцидента и
има преки и
непосредствени впечатления за външния
вид и
поведението на самите
пчели, тъй като
ги е наблюдавала още
от началото на м. март,
от когато същите
се отглеждат в съседния имот.
Действително св. Д. е съпруга
на ищеца, което налага
съгласно разпоредбата на чл.172
от ГПК показанията
й да се преценяват от съда
с оглед на всички
други данни по делото,
като се отчита
заинтересоваността й, но в
случая твърденията й намират
подкрепа в други
обективни данни по делото,
а именно че
предишния ден- на 25.04.2019г. след обед
посочените пчели са нападнали
и майката на ищеца, на която
също е била оказана
медицинска помощ, както
и че преди
кошерите с тях
да бъдат поставени
в съседния имот не е
имало други подобни случаи на
ухапвания от пчели. При това положение
нелогично е да се приеме,
че ищецът е бил нападнат
от други пчели, различни от процесните, тъй като
няма никакви данни
такива да е
имало в района, нито
преди появата там на пчелите
на ответника да са
настъпвали такива инциденти. Не може да
бъде приета тезата
на ответниците, че предвид
преместването на пчелите
от съседния имот,
то ищецът не
е бил нападнат от същите. Даже и на 25.04.2019г. ответникът Л. да е
предприел действия по преместване
на кошерите на
друго място, то това не
изключва възможността пчелите,
негова собственост, да са се върнали
обратно в района, където
са били отглеждани
дотогава и който
им е бил познат,
и да са нападнали
и нахапали ищеца.
Отделно от
това самите действия на
ответника Л. по
преместване на кошерите
са косвено потвърждение
на установения от св. Д.
факт за прояви
на необичайна агресивност
на отглежданите от него пчели, тъй като
в противен случай той не би имал основание да ги
мести веднага след
като същите са
ухапали майката на ищеца.
Предвид горното следва да се
приеме, че ищецът е бил нападнат и
ужилен именно от пчелите,
собственост на ответника Д. Л., поради
което и съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД
последният следва да отговаря
за причинените от тях вреди
на ищеца. С оглед
установените от показанията
на св. Д. болки, страдания
и неблагоприятни психически преживявания, претърпени
от ищеца в резултат
на инцидента, съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение
в размер на 2500
лв. е изцяло основателен и
следва да се
уважи, като се
осъди ответникът Д. Л. да
заплати посочената сума на
ищеца, ведно със законната
лихва върху нея
от датата на
увреждането- 26.04.2019г. до
окончателното й заплащане. Предявеният
иск срещу ответницата
Е. А. е
неоснователен и следва да се отхвърли, тъй
като макар и
да е собственик на
имота, в който
са били разположени пчелните
кошери, и да живее в същия, по делото
не се установява
тя да е
упражнявала надзор върху тях, доколкото
действията по отглеждане
на пчелите са извършвани от
ответника Д. Л.. Ето защо
няма основание за ангажиране
на отговорността на ответницата Е. А. за причинените на
ищеца вреди.
По
така изложените съображения
в частта му, с
която предявеният иск срещу
ответника Д. Х. Л. е бил отхвърлен, обжалваното
решение следва да
бъде отменено, като вместо
него се постанови
ново решение за уважаване на иска
срещу посочения ответник.
В частта му, с която
искът срещу ответницата
Е. А. е
бил отхвърлен, обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото
в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса
за първоинстанционното и въззивното
производство за уважения
иск в общ размер от
150 лв., както
и половината от
заплатеното по делото адвокатско
възнаграждение, а именно-
340 лв., или общо
разноски в размер на
490 лв.
В
полза на ответницата Е. Д. А.
следва да се
присъдят направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция
в размер на 250 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260879
от 15.10.2020г., постановено по гр.д. №7356/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХIХ гр.с., в частта
му, с която
е бил отхвърлен предявения от Д. Р. Д. ***, ЕГН **********,
против Е. Д. А. ***, ЕГН **********, иск за осъждането й да
заплати солидарно с
ответника Д. Х. Л., ЕГН **********,
сумата от 2500 лв.-
обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ухапване на
26.04.2019г. от пчели, собственост на
ответника Д. Х. Л., отглеждани
в имот, собственост на ответницата Е. Д. А.,
ведно със законната лихва върху сумата от
26.04.2019г. до
окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ Решение №260879
от 15.10.2020г., постановено по гр.д. №7356/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХIХ гр.с., в частта
му, с която
е бил отхвърлен предявения от Д. Р. Д. ***, ЕГН **********, против
Д. ***, ЕГН **********,
иск за заплащане на сумата от
2500 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ухапване на 26.04.2019г.
от пчели, собственост на ответника
Д. Х. Л.,
ведно със законната лихва върху сумата от
26.04.2019г. до окончателното
й заплащане, както
и в частта му, с която
Д. Р. Д. ***,
ЕГН **********, е осъден да
заплати на Д. Х. Л.,
ЕГН **********, и Е. Д. А., ЕГН **********, сумата
от 500 лв.- разноски
по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. ***, ЕГН **********, да заплати
на Д. Р. Д. ***, ЕГН **********, сумата
от 2500 лв.-
обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ухапване на
26.04.2019г. от пчели, собственост на
ответника Д. Х. Л., ведно със
законната лихва върху сумата от
26.04.2019г. до окончателното
й заплащане, както
и сумата от
490 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Р. Д. ***, ЕГН **********, да заплати
на Е. Д. А. ***, ЕГН **********, сумата
от 250 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.