Р Е Ш Е Н И Е
Номер 7 22.05.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На двадесет и седми март Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното адм.д. № 13 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявената от Сливенска митрополия против Решение № 2214М/17.07.2017
г., Решение № 2214Д/ 17.07.2017 г. и Решение № 2214ТВ/17.07.2017 г. на
ОСЗ-Бургас, с които е отказано да бъде възстановено на жалбоподателя правото на
собственост във възстановими стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ върху
6 имота по КВС на землището на с. М. (по първото от обжалваните решения), върху
3 имота по КВС на землището на с. Д. (по второто от обжалваните решения) и
върху 9 имота по КВС на землището на с. Т. (по третото от обжалваните решения),
като се моли същите да бъдат отменени като неправилни и незаконосъобразни
административни актове, респективно да бъде прогласена тяхната нищожност, ако такава
бъде установена, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя направените
разноски по делото. Жалбоподателят твърди, че атакуваните решения са
незаконосъобразни, тъй като със същите е определен начина за възстановяване на
гори, като тези решения са постановени преди влизане в сила на предхождащите ги
решения за признато право на собственост, а именно Решение № 2214М/11.07.2017
г., Решение № 2214Д/11.07.2017 г. и Решение № 2214ТВ/11.07.2017 г. на
ОСЗ-Бургас, постановени по същата реституционна преписка. Според жалбоподателя
този порок представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна
на обжалваните административни актове на осн. чл. 146, т. 3 от АПК. Твърди също
така, че допуснатото процесуално нарушение е толкова съществено, че води до
противоречие с материалния закон и до несъответствие с целта на закона –
отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа жалбата,
ангажирани са доказателства.
Ответната ОСЗ-Бургас
се представлява в съдебно заседание от упълномощени процесуални представители,
които оспорват жалбата, като твърдят, че обжалваните решения са валидни,
законосъобразни, мотивирани и правилни административни актове. В писмени
бележки са изложени подробни доводи по съществото на спора, ангажирани са
доказателства. Претендира се присъждане в полза на ответника на направените
съдебно-деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Рагионална дирекция по горите – Бургас оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че обжалваните решения са законосъобразни и моли да бъдат
оставени в сила. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
Заинтересованата
страна ТП „Държавно горско стопанство – Бургас” моли обжалваните
административни актове да бъдат потвърдени като законосъобразни, както и да му
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, оспорва жалбата
като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени
направените от страната разноски. Представя доказателства.
Така предявената жалба е с правно основание
чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, като същата е допустима.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от съдържащото се в
административната преписка Решение № 109/22.11.2010 г., постановено по възз.гр.д.
№ 1461/2010 г. по описа на Бургаски окръжен съд, със същото по предявен иск по
чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е прието за установено по отношение на ОСЗГ – Бургас,
ОСЗГ – Созопол и ОСЗГ – Приморско, че Сливенската епархия на БПЦ е носител на
правото на възстановяване собствеността върху следните недвижими имоти: гора от
12 000 дка в землището на с. Ч. (бившо „Свети Никола“), обл. Бургаска, при
граници: мера, метоха, съзлък Буруку, отманлийска река, Анатемата, Бургаския
път и долчината на Дедов Ганов кладенец, и гора от 20 000 дка в
землището на с. Саръ муса (с. В.), обл. Бургаска, при граници: попов бент,
петървъджийска долчина до върха й по пътя за язлата кладенеца, Убкеслътара и до
османски юрт.
В изпълнение на това решение със Заповед №
РД-11-164/ 18.11.2013 г. директорът на ОД „Земеделие“ – Бургас е определил комисия
по чл. 17 от ППЗВСГЗГФ със задача да уточни и определи границите и териториите,
в които ще се възстанови собствеността върху подлежащите на възстановяване гори,
в която са участвали началниците на ОСЗ – Созопол, на ОСЗ – Приморско-Царево и
на ОСЗ – Бургас, както и представители на ДЛС – Ропотамо, на ДГС – Бургас и на
ЗГС – Ново Паничарево.
Със Заповед № РД-11-221/25.05.2015 г. и на
основание искания на Министъра на земеделието и храните по чл. 13, ал. 10 от
ЗВСГЗГФ директорът на ОД „Земеделие“ – Бургас е възобновил дейността на
горепосочената комисия, със задача да преразгледа процедурата по уточняване на
горските територии за изпълнение на Решение № 109/ 22.11.2010 г. по гр.д. №
1461/2010 г. на БОС. Комисията е провела няколко заседания, включително е
привлякла в работата си външен експерт-геодезист, който е оцифрил
идентифицираните граници на двата имота, за които на жалбоподателя е било
признато правото на възстановяване на собствеността, определени по трайни
топографски елементи от топографските
карти от 1937 г., трансформирал ги е в координатна система 1970 г., установил
е, че площта на имотите по цифровите модели е следната: имот № 1 –
5 552,707 дка и имот № 2 – 12 546,346 дка, както и е изготвил
съвместни карти за двата имота и е предложил територии, в които е възможно да
бъде извършено възстановяването на имотите, които материали са били приети от
комисията и същата е предложила териториите, в които да бъдат възстановени
имотите на жалбоподателя.
Въз основа на приетото от горепосочената
комисия, ОСЗ - Бургас е постановила решения по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ, с
които е възстановила част от имотите в стари реални граници, а за друга част от
имотите е постановила решения за отказ за възстановяване правото на
собственост.
Част от тези решения са били отменени по
съдебен ред, като атакуваните в настоящото производство решения на ОСЗ - Бургас
са постановени след отмяната на предходни решения на същата служба с №
1-110/27.07.2015 г., № 1-111/28.07.2015 г., № 2214Д/27.07.2015 г., №
2214М/27.07.2015 г. и № 2214ТВ/27.07.2015 г. и даване от страна на съда на
задължителни указания по прилагането на закона.
С обжалваното Решение № 2214 М/17.07.2017
г. ОСЗ - Бургас е отказала да възстанови на Сливенска митрополия на БПЦ правото
на собственост във възстановими стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ
върху гори и земи от горския фонд в земл. на с. М., общ. Бургас, както следва:
-
имот № 015063 по КВС на земл. на с. М. с
площ от 55,623 дка, идентичен с ПИ № 47202.15.63 по КККР,
-
имот № 015082 по КВС на земл. на с. М. с
площ от 27,431 дка, идентичен с ПИ № 47202.15.82 по КККР,
-
имот № 018003 по КВС на земл. на с. М.с
площ от 32,262 дка, идентичен с ПИ № 47202.18.3 по КККР,
-
имот № 019007 по КВС на земл. на с. М. с
площ от 13,640 дка, идентичен с ПИ № 47202.19.7 по КККР,
-
имот № 019008 по КВС на земл. на с. М. с
площ от 146,455 дка, идентичен с ПИ № 47202.19.8 по КККР, и
-
имот № 020011 по КВС на земл. на с. М. с
площ от 119,412 дка, идентичен с ПИ № 47202.20.11 по КККР.
Мотивите за постановения отказ са, че е заявен имот с
площ от 394,823 дка като част от заявения за възстановяване имот в землището на
с. В., общ. Приморско, представляващ гора с площ от 20 000 дка, като при
идентифициране на този имот във възстановими стари реални граници е установено,
че действителната площ на този имот по старите му реални граници е
12 546,346 дка и същият не попада в землището на с. Маринка.
С обжалваното Решение № 2214 ТВ/17.07.2017
г. ОСЗ - Бургас е отказала да възстанови на Сливенска митрополия на БПЦ правото
на собственост във възстановими стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ
върху гори и земи от горския фонд в земл. на с. Т., както следва:
-
имот № 000166 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 401,839 дка, идентичен с ПИ № 72151.51.21 по КККР,
-
имот № 000153 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 5,083 дка, идентичен с ПИ № 72151.33.14 по КККР,
-
имот № 053008 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 36,708 дка, идентичен с ПИ № 72151.53.8 по КККР,
-
имот № 053009 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 13,093 дка, идентичен с ПИ № 72151.53.9 по КККР,
-
имот № 053012 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 104,106 дка, идентичен с ПИ № 72151.53.12 по КККР,
-
имот № 053016 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 7,001 дка, идентичен с ПИ № 72151.53.16 по КККР,
-
имот № 053020 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 25,715 дка, идентичен с ПИ № 72151.53.20 по КККР,
-
имот № 053024 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 226,881 дка, идентичен с ПИ № 72151.53.24 по КККР, и
-
имот № 000045 по КВС на земл. на с. Т. с
площ от 29,845 дка, идентичен с ПИ № 72151.22.48 по КККР.
Мотивите за постановения отказ са, че е заявен имот с
площ от 850,271 дка, като част от заявения за възстановяване имот в землището
на с. В., общ. Приморско, представляващ гора с площ от 20 000 дка, като
при идентифициране на този имот във възстановими стари реални граници е
установено, че действителната площ на този имот по старите му реални граници е
12 546,346 дка и същият не попада в землището на с. Твърдица.
С третото обжалвано решение - Решение №
2214 Д/17.07.2017 г., ОСЗ - Бургас е отказала да възстанови на Сливенска
митрополия на БПЦ правото на собственост във възстановими стари реални граници
по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ върху гори и земи от горския фонд в земл. на с. Д.,
общ. Бургас, както следва:
-
имот № 000017 по КВС на земл. на с. Д. с
площ от 262,485 дка, идентичен с ПИ № 21141.10.66 по КККР,
-
имот № 000207 по КВС на земл. на с. Д. с
площ от 32,913 дка, идентичен с ПИ № 21141.18.61 по КККР, и
-
имот № 000110 по КВС на земл. на с. Д. с
площ от 85,103 дка, идентичен с ПИ № 21141.20.33 по КККР.
Мотивите за постановения отказ са, че е заявен имот с
площ от 380,501 дка, като част от заявения за възстановяване имот в землището
на с. В., общ. Приморско, представляващ гора с площ от 20 000 дка, като
при идентифициране на този имот във възстановими стари реални граници е
установено, че действителната площ на този имот по старите му реални граници е
12 546,346 дка и същият не попада в землището на с. Д..
В настоящото съдебно производство е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило,
че признатият за възстановяване имот на жалбоподателя не попада в землищата на
с. Д., с. М. и с. Т., обл. Бургас, като по-голямата част от него попада в
землището на гр. Бургас (върху парк „Р.“ и нефтобаза „Лукойл“), а малка част от
него попада в землището на гр. Ч..
При извършване на преценка
относно валидността на обжалваните решения съдът установи, че същите са
постановени от компетентен административен орган, в пределите на неговите
правомощия и при спазване на установената в закона форма, т.е. не страдат от
пороци, водещи до тяхната нищожност и представляват валидни административни актове.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че при
постановяване на обжалваните решения не са допуснати нарушения на материалния и
на процесуалния закон или несъответствие с целта на закона, които да налагат
отмяна на тези решения. Установи се, че същите са издадени след отмяна на
предходни решения на ОСЗ – Бургас по съдебен ред и даване на указания от съда
по приложение на закона, които указания са били изпълнени от административния
орган, като са изложени подробни мотиви за постановените откази.
От
ангажираната в настоящото производство експертиза се установи, че така
постановените откази са законосъобразни, тъй като жалбоподателят е поискал да
му бъде възстановено правото на собственост във възстановими стари реални
граници върху имоти, попадащи в землищата на с. Д., с. М. и с. Т., а признатият
му за възстановяване имот не попада в тези землища.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че административният орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на процесните
решения, касаещи възстановяване на правото на собственост, тъй като същите са
били постановени преди влизане в сила на предхождащите ги решения за признаване
на това право, а именно Решение № 2214М/11.07.2017 г., Решение № 2214Д/11.07.2017
г. и Решение № 2214ТВ/11.07.2017 г. на ОСЗ - Бургас. Действително
жалбоподателят е обжалвал тези три признавателни решения и по жалбата му е било
образувано адм.д. № 14/ 2017 г. по описа на БРС, но с Определение №
32/06.11.2017 г. производството по това дело е било прекратено като
недопустимо, с мотива, че тези административни актове не подлежат на
самостоятелно обжалване. Това определение е било потвърдено с Определение №
100/ 15.01.2018 г. по адм.д. № 3341/2017 г. на АдмС - Бургас и е влязло в сила.
С оглед на това следва да се приеме, че административният орган не е допуснал
твърдяното в жалбата процесуално нарушение, тъй като предходните негови решения
за признаване правото на собственост на жалбоподателя не са подлежали на
обжалване.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваните решения на ОСЗ – Бургас са валидни
и законосъобразни административни актове, поради което предявената против тях жалба
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да
заплати на ответника и на заинтересованите страни направените разноски по
делото, а именно: на ОСЗ - Бургас - 600 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение, на РДГ-Бургас – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ТП
ДГС-Бургас – 750 лв., от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 450 лв.
депозити за експертизи, и на Държавата, представлявана от МЗХГ - 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сливенска митрополия, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 5, против Решение № 2214 М/17.07.2017 г., Решение № 2214 Д/17.07.2017
г. и Решение № 2214 ТВ/17.07.2017 г., постановени от Общинска служба
„Земеделие” – гр. Бургас по преписка № 2214 от 27.03.2015 г.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №
5, да заплати на Общинска служба
„Земеделие” – гр. Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00
(шестстотин) лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №
5, да заплати на Регионална дирекция по
горите – гр. Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман” № 8, ет. 4, съдебно-деловодни
разноски в размер на 300,00 (триста) лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №
5, да заплати на ТП „Държавно горско
стопанство - Бургас”, БУЛСТАТ 2016176540031, с адрес гр. Бургас, ул. „Цар Иван
Шишман” № 8, ет. 2, съдебно-деловодни разноски в размер на 750,00 (седемстотин
и петдесет) лв.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №
5, да заплати на Държавата, представлявана
от министъра на земеделието, храните и горите, съдебно-деловодни разноски в
размер на 300,00 (триста) лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА