№ 18
гр. София, 18.03.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600013 по описа за 2022 година
образувано по частни жалби на осъдените Б. Д. М. и И.В.И., срещу
Определение № 260028/15.12.2021 г. по нохд № 033/2008 година по описа на
Софийския военен съд.
Производството е по реда на чл. 345 ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4
НПК.
В частната жалба на Б.М. се твърди, че атакуваното определение е
незаконосъобразно. Изтъква се, че председателят на съдебния състав полк.
В.А. е следвало да си направи отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като
е бил съдия докладчик по нохд № 0126/2006 г. по описа на Софийския военен
съд, по което с разпореждане е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на ВОП – София с указания задължително да повдигне обвинения на
обвиняемите по чл. 116 НК, което прокуратурата е направила.
Твърди се, че в случая са налице основанията на чл. 189, ал. 4 НПК,
защото всички подсъдими са оправдани по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2,
пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК с Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. на
ВАпС, потвърдено в тази си част с Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. №
1202/2019 г. на ВКС.
1
В тази насока се твърди и че никога не са имали обвинение по чл. 122,
ал. 1 НК, и затова по делото няма направени разноски по това обвинение, за
които се претендира, че отговарят.
В жалбата се сочи и че определението на първоинстанционният съд
няма мотиви, тъй като е посочено „…съдът следва да осъди всеки един от
подсъдимите…“, което не може да се приравни като мотиви на съдебен акт.
Прави се искане на основание чл. 345 от НПК да се отмени определение
№ 260028 от 15.12.2021 г. на Военен съд – София като неправилно и да се
постанови ново, с което да се определи, че не се дължат разноски от
осъдените.
В жалбата на И.В.И. се твърди, че определението на СВС е
незаконосъобразно, тъй като е постановено от незаконен състав. Съдията
полк. В.А. е следвало на основание чл. 29, ал. 2 от НПК да си направи отвод и
да не участва в съдебния състав, тъй като е бил докладчик по другите дела.
Вместо това той се явява докладчик по настоящето определение и се
произнася във вреда на жалбоподателя.
На следващо място се твърди, че на основание чл. 189, ал. 4 от НПК
когато подсъдимият бъде оправдан по някои от обвиненията съдът го осъжда
да заплати само разноските по обвинението по което е признат за виновен. В
настоящият случай жалбоподателят е изцяло оправдан по обвинението по чл.
116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 от НК за което има влязло в сила с решение на
НК на ВКС по н.д. 1209/2019 г. и никога не е имал обвинение по чл. 122, ал. 1
от НК.
На трето място се твърди, че определението на първоинстанционния
съд няма мотиви, тъй като е посочено „…съдът следва да осъди всеки един от
подсъдимите…“, което не може да се приравни като мотиви на съдебния акт.
За да се произнесе, настоящият състав се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид следното:
С Присъда № 033/02.10.2008 г. по НОХД № 033/2008 г. на Софийския
военен съд, влязла в законна сила на 05.03.2021 г., петимата подсъдими
/между които са и жалбоподателите Б.М. и И.И./ са признати за виновни и
2
осъдени на „Лишаване от свобода“ по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, че са причинили смъртта на А.Р.Д. на 10.11.2005 г. в гр. Б..
С Решение № 4/06.07.2018 г. по внохд № 026/2016 г. по описа на
Военно-апелативния съд Присъда № 033/02.10.2008 г. е изменена, като
петимата подсъдими /между които са и жалбоподателите Б.М. и И.И./ са
оправдани по обвинението чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 НК и са
признати за виновни да са причинили смъртта на А.Д. по непредпазливост -
престъпление по чл. 122, ал. 1 НК.
На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
НК съдът е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна
давност.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е постановил направените по
внохд № 026/2016 г. деловодни разноски в общ размер 7 507.93 лева да
останат за сметка на Държавата.
Решението на ВАпС е изменено с решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. №
1202/2019 г. по описа на ВКС. С решението на ВКС е отменено
прекратяването на наказателното производство, както и приложението на чл.
190, ал. 1 НПК относно направените разноски по внохд № 026/2016 г. на
ВАпС.
На основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл.2, ал. 2 НК е
приложен Законът за давността и петимата подсъдими /между които са
жалбоподателите М. и И. / не са наказани за извършеното от всеки от тях
престъпление по чл. 122, ал. 1 НК. Петимата са осъдени да заплатят
направените деловодни разноски пред въззивната инстанция по внохд №
026/2016 г. в общ размер 7 507.93 лв., като всеки заплати по 1501.57 лв., и
тези по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС в общ размер 9 490.00 лв., като всеки
заплати по 1898.00 лв. В останалата част решението на ВАпС е потвърдено.
С Решение № 29/05.03.2021 на ВКС е указал първоинстанционният
Софийски военен съд да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по
въпроса за деловодните разноски по водене на делото в хода на въззивните
производства, направени след постановяване на Присъда № 033/02.10.2008 г.
по НОХД № 033/2008 г. на Софийския военен съд /с изключение на
разноските в производството по внохд № 026/2016 г. на Военно-апелативния
3
съд, както и тези направени пред ВКС/, както и за направените от частните
обвинители и гражданските ищци разноски по делото.
С обжалваното определение, в изпълнение на задължителните указания
в това решение и на основание чл. 306 ал. 1, т. 4 НПК, състав на Софийския
военен съд се е произнесъл в закрито заседание по направените разноски,
като е осъдил петимата подсъдими /между които и жалбоподателите Б.М. и
И.И./ да заплатят по 1/5 част от разноските на всеки един от четиримата
граждански ищци и частни обвинители, които са дадени за повереника им
адв. Василев и възлизат на обща стойност 6 000.00 лв. – съответно:
На частния обвинител и граждански ищец Р.А.Д. разноските му за
адвокатско възнаграждение в размер на по 200.00 лв. на всеки един от
петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./.
На частния обвинител и граждански ищец А.Р.В. разноските й за
адвокатско възнаграждение в размер на по 200.00 лв. на всеки един от
петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./.
На частния обвинител и граждански ищец Р.Д.Д. разноските му за
адвокатско възнаграждение в размер на по 400.00 лв. на всеки един от
петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./.
На частния обвинител и граждански ищец А.Г.Д. разноските й за
адвокатско възнаграждение в размер на по 400.00 лв. на всеки един от
петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд намери, че жалбите на
двамата осъдени Б.М. и И.И. са неоснователни.
Първоинстанционният съд със свое определение № 260017/12.05.2021 г.
по нохд № 033/2008 г. по описа на СВС потвърдено с определение №
58/27.09.2021 г. по вчнд № 20216000600051/2021 г. е осъдил петимата
осъдени да заплатят направените разноски по наказателното дело освен тези
по които се е произнесъл Върховния касационен съд на Република България.
Пропуснато е да се произнесе по направените разноски /стр. 117-
133,т.1, н.д. 0329/2006 г./ в размер на 6 000.00 лв. за адвокат В.В., като
повереник на частните обвинители и граждански ищци съответно: 1 000.00
4
лв. за Р.А.Д., 1 000.00 лв. за А.Р.В., 2 000.00 лв. за Р.Д.Д. и 2 000.00 лв. за
А.Г.Д.. Всеки един от петимата осъдени следва да заплати по 1/5 част от
направените 6 000.00 лв. разноски на гражданските ищци и частните
обвинители или съответно:
Петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./ да
заплатят на Р.А.Д. всеки един от тях по 200.00 лв.
Петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./ да
заплатят на А.Р.В. всеки един от тях по 200.00 лв.
Петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./ да
заплатят на Р. Д. Д. всеки един от тях по 400.00 лв.
Петимата осъдени /между които и жалбоподателите Б.М. и И.И./ да
заплатят на А.Г.Д. всеки един от тях по 400.00 лв.
От решението на ВКС, с което петимата подсъдими са осъдени да
заплатят тези направени деловодни разноски, безспорно е видно, че петимата
осъдени дължат направените в хода на съдебното производство пред
Софийския военен съд, пред Военно – апелативния съд и пред ВКС деловодни
разноски, както и разноските, направени от гражданските ищци и частни
обвинители.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 НПК визира единствено случаите на
пълно оправдаване на подсъдимия по някои от обвиненията, но не и тези на
прилагане на закон за същото, еднакво или по леко наказуемо престъпление,
какъвто е настоящият случай.
Указанието в Решение № 29/05.03.2021 г. по н.д. 1202/2019 г. по описа
на ВКС първоинстанционният военен съд да се произнесе по направените по
делото разноски, е в съответствие и с принципните указания по въпроса
относно присъждане на разноски в Решението от 11.02.2016 г. на Общото
събрание на наказателната колегия на този съд.
5
Неоснователен е доводът в жалбата на Б.М. и на И.И. за наличието на
основание за отвод на полк. В.А. - председател на съдебния състав,
постановил атакуваното определение.
В случая не се касае за произнасяне по вината на някой от петимата
осъдени, тъй като осъдителната присъда спрямо тях е влязла в сила на
05.03.2021 г. с постановяването на Решение № 29 от същата дата по н.д. №
1202/2019 г. на ВКС, а става въпрос за произнасяне по направени в хода на
съдебното производство по делото разноски и то в изпълнение на
задължителни указания на ВКС. Не се касае за незаконен съдебен състав
постановил атакуваното определение.
Не са налице основанията за приложение на чл. 29, ал. 1 и 2 от НК
спрямо съдебния състав.
Съобразявайки се с обстоятелствата по делото и с указанията на ВКС
дадени с това решение, основният съд е стигнал до законосъобразния и верен
по изчисление извод, че петимата осъдени действително дължат и следва да
бъдат осъдени да заплатят направените деловодни разноски в общ размер от 6
000.00 лв. /съответно по 1/5 част всеки един от тях/ в хода на съдебното
производство по нохд № 0329/2006 г. по описа на Софийския военен съд
Неоснователно е и изложеното в частните жалби на осъдените Б.М. и
И.И., че обжалваното определение няма мотиви. Изложени са обосновани
такива относно дължимата сума, като е посочено и мястото в кой том от
наказателното дело се намира. Правилно изчислено е за всеки един от
гражданските ищци и частни обвинители по колко следва да им бъде
заплатено, поради което в тази част жалбите са неоснователни.
Предвид изложеното настоящият състав на Военно-апелативния съд
намира, че определението на първоинстанционният съд е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4
6
НПК, Военно-апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260028/15.12.2021 г. по нохд №
033/2008 година по описа на Софийския военен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7