Решение по дело №2256/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260031
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20194310102256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                        Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                          гр.ЛОВЕЧ, 18.09.2020 год.

   

                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2256 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

            Постъпила е искова молба от “Юробанк България”АД, ЕИК : *********, представлявано от Прокуриста Милена Ванева и Изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров, чрез пълномощника си адв.Х.И. срещу „Максимо 2017”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.”Никола Вапцаров”№4, представлявано от Управителя М.Д.А., М.Д.А. и Д.Б.А.,***, в която твърди че по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит» BL50213/08.2.2014 r., сключен между „Юробанк България»АД-гр.София, район «Витоша», ул.»Околовръстен път»№260, представлявано от търговските пълномощници Марлена Нанкова Цачева и Бистра Нейкова Димитрова - упълномощени от законните представители на банката с пълномощно peг.№2816, 2817 от 24.07.2013 г. на нотариус с per.№303 в качеството й на кредитор, наричана по долу за краткост „БАНКАТА" от една страна и от друга страна : „МАКСИМО 2017"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр. Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на управител - като кредитополучател, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** - като съдлъжник и Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес *** - като съдлъжник, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. във връзка с неговата професионална дейност, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 60 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Кредитът съгласно чл.2, ал.2 от договора се усвоява по разплащателната сметка на „МАКСИМО 2017"ЕООД, ЕИК : *********, а именно сметка с IBAN : ***.

            Позовава се на приложените към настоящата искова молба бордеро и извлечение от разплащателната сметка, съгласно които по банковата сметка на кредитополучателя „Юробанк България»АД превежда договорената сума. С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.

            Съгласно чл.8а от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Кредит» BL50213 от 08.12.2014 г., Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес ***, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес ***, са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „Максимо 2017"ЕООД, ЕИК : ********* и за задълженията му относно погасяване на кредита. Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно чл.3, ал.1 от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г., а именно кредитополучателят погасява кредита включително лихвите по погасителен план.

            Дължимата се договорна лихва по аргумент от чл.4, ал.1 от договора за банков кредит, включва сбора от действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ БМБ за кредити за малък бизнес за лева, обявен от банката и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 2.25 (две цяло двадесет и пет стотни).

            При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл.5 от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г.

            Съгласно чл.4а, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят се задължава да сключи за своя сметка застраховка, като застрахова всички съдружници и акционери през целия срок на договора, като според чл.З на същия член при кредитополучателят се съгласява дължимата застрахователна премия по застраховката, същата да бъде погасяване със средства, внесени по банковата сметка, обслужваща кредита.

            По силата на чл.22 от договора за банков кредит кредитополучателят дава неотменимо съгласие, а банката приема да застрахова от негово име и за негова сметка предоставеното като обезпечение по настоящия договор ипотекиран имот. Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора в съгласие с чл.24 от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г. в това число и разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди крайният му срок, като в съгласие с чл.10 от договора е поел задължение да поеме изцяло разноските, свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение по сделката.

            Заявява, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения, произтичащи от чл.3, ал.1 от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г.. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл.25, подт.Г) и чл.26, подт.В) от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г., при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 23.07.2018 г., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

            Длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с изпращане на телепоща с изх.№31 от 08.11.2018 г., получена на 09.11.2018 г.; с телепоща с изх.№33 от 14.11.2018 г., получена на 14.11.2018 г.; с телепоща с изх.№32 от 14.11.2018 г., получена на 14.11.2018 г.

            Уточнява, че във връзка с настъпила промяна в наименованието на ищеца, считано от 11.01.2013 г., фирмата на ищеца е променена от «ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ»АД на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД. На основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър не прилагат удостоверение отразяващо актуално състояние на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД и «МАКСИМО 2017»ЕООД. В т.2, т.5 от настоящото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е посочен ЕИК на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД и на «МАКСИМО 2017»ЕООД.

            Подчертава, че на 07.05.2019 г. „Юробанк България"АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 33,98 лв. - платена държавна такса, както и 360,00 лв. - адвокатско възнаграждение, по което е образувано Ч.гр.д. №888/2019 г., по описа на РС-гр.Ловеч. По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист по описа на РС-гр.Ловеч срещу кредотополучателите. Въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.05.2019 г. както и изпълнителен лист от 13.05.2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч срещу длъжниците е образувано изпълнително дело 1944 от 2019 г., по описа на ЧСИ Велислав Петров.

            В срока по чл.414, ал.2 от ГПК «Максимо 2017»ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на Управител, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.Б.А., ЕГН : **********, с адрес *** са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение.

            Поради неизплатеното от кредитополучателите задължение, произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г., в размер на 1 698,97 лв., от които главница : 260,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит за периода 21.10.2018 г.- 06.05.2019 г. в размер на 1 290,83 лв., застраховки за периода от 09.01.2019 г. до 06.05.2019 г. в размер на 147,86 лв., както и реализираните в хода на Ч.гр.д.№888/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч съдебно-деловодни разноски в размер на както следва : 33,98 лв. - платена държавна такса и 360,00 лв. - адвокатско възнаграждение и направеното, възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за «Юробанк България»АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящият иск.

            С оглед на изложените обстоятелства, моли да бъдат призовани на съд и след като се запознае с доказателствата по делото и изтъкнатите от тях аргументи да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на „Максимо 2017"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на Управител, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес ***, че същите имат солидарно задължение към «Юробанк България»АД, ЕИК : *********, произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г. присъдено със Заповед №489/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.05.2019 г. по Ч.гр.д.№888/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч в общ размер на 1 698,97 лв., от които главница 260,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за периода 21.10.2018 г.- 06.05.2019 г. в размер на 1 290,83 лв., застраховки за периода от 09.01.2019 г. до 06.05.2019 г. в размер на 147,86 лв., както и реализираните в хода на Ч.гр.д.№888/2019 г., по описа на РС-гр.Ловеч съдебно- деловодни разноски в размер на както следва : 33,98 лв. - платена държавна такса и 360,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез техния пълномощник адв.В.К. ***, която от името на доверителите си счита, че иска е допустим, но изцяло неоснователен. Според нея доверителите й не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за банков кредит, като в този смисъл се позовава на т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК, съгласно което предпоставка за иницииране на заповедно производство в хипотезата, при която в договора за банков кредит е предвидена предсрочна изискуемост на целия кредит при неплащане на определен брой вноски е, кредиторът да е уведомил писмено длъжника, че е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Липсата на такова уведомление води до липса на изискуемо вземане. Ако съдът приеме, че въпреки нередовното уведомяване на ответниците, е налице предсрочна изискуемост, то счита, че доверителите й не дължат плащане на всички суми по подробно изтъкнати в отговора доводи, включително и с оглед наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит по чл.143, т.9, т.10, т.12 във връзка с чл.147, ал.1 от ЗЗП.

            Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да прогласи като нищожни чл.4 и чл.6а от Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения” ВL58791/24.02.2017 год. Претендира за присъждане и на направените по делото разноски.

В хода на исковия процес ищецът се представлява от адв.Димитър Николаев от АК-гр.София, който от името на доверителя си поддържа исковата претенция и моли съда да постанови решение, с което да я уважи като основателна и доказана. Претендира за присъждане и на разноските по делото, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Представя писмена защита, в която излага подробно съображенията си относно основателността на иска.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично, но се представляват от адв.Ирен К., преупълномощена от адв.В.К., която моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Смята, че в настоящото исково производство не е доказана от ищеца изискуемостта на претендираните суми, което е основание за отхвърляне на иска изцяло. Подробни аргументи излага в писмена защита.

          Настоящият съдебен състав като прецени събраните в хода на исковия процес писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

           Няма спор между страните, че на 08.12.2014 г. в гр.Ловеч е сключен Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ” №ВL50213 между кредитора „Юробанк България”АД, кредитополучателя „Максимо 2017”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.”Никола Вапцаров”№4, представлявано от Управителя М.Д.А. и съдлъжниците М.Д.А. и Д.Б.А., двамата с адрес ***, със следния предмет, видно от чл.1 : Банката предоставя на кредитополучателя във връзка с неговата професионална/служебна дейност кредит в размер на 50 000 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, а кредитополучателят се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви, в срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при условията на настоящия договор. Според Раздел II на договора - Предоставяне, усвояване и погасяване в чл.2, ал.1 от същия страните са се договорили, че ако до 3 месеца от датата на подписване на настоящия договор, кредитополучателят не е изпълнил всички условия, даващи му право да усвоява суми от кредита, задължението на банката за отпускане на средства от кредита се погасява. След учредяване на договорените по настоящия договор обезпечения и изпълнение на съответните специални условия по кредита в срока на предходното изречение, банката открива заемната сметка на кредитополучателя. При откриване на заемната сметка страните подписват приложение към настоящия договор, в което посочват датата на откриване на заемната сметка. Задължение на банката е да предостави кредита в размера му, посочен в чл.1 по съответно посочената разплащателна сметка на кредитополучателя, за което той дава своето неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на банката - чл.2, ал.2 на договора. Следващата ал.3 предвижда, че кредита се счита за усвоен при превода по разплащателната сметка съгласно предходната алинея. Срокът за  усвояване на средствата по предоставения кредит е 1 месец след откриването на заемната сметка, като при всяко усвояване на кредита, кредитополучателят представя и разходооправдателни документи, при поискване от страна на банката. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, кредитът, включително лихвите се погасяват съгласно погасителен план, който се подписва от страните при окончателното усвояване на кредита. Първото плащане за погасяване на предоставения кредит се извършва на 21-во число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. В чл.4, ал.1 на договора е предвидено, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия референтен лихвен процент Прайм БМБ за кредити малък бизнес на „Юробанк България”АД за лева, обявен от банката, и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 2.25 пункта, но не по-ниска от 7%. Към датата на подписване на договора Прайм БМБ за лева е в размер на 6%. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.4, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочение на главница в размер на 10 пункта - чл.5. Според чл.6, ал.1 на договора кредитополучателят заплаща на банката такса одобрение в размер на 1,5% върху размера на кредита, посочен в чл.1, но не по-малко от 200 лева или равностойността им във валутата, посочена в чл.1, платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита, а ал.4 на същия член задължава кредитополучателя да заплаща на банката комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска, в размер на 0.05% върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. За обезпечаване на всички вземания на банката от кредотополучателя, произтичащи от настоящия договор, включително главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски по предоставения кредит, кредитополучателят учредява в полза на банката ипотека върху подробно индивидуализиран поземлен имот, находящ се в с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч - чл.7, ал.1 от договора.

            В Раздел IV, озаглавен Специални условия по кредита в чл.8а, ал.1 на договора е уговорено между страните, че М.Д.А. и Д.Б.А., встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя „Максимо 2017”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.”Никола Вапцаров”№4, произтичащи от настоящия договор за кредит. Съдлъжниците М. и Д. Асенови са заявили, че са съгласни с всички условия на настоящия договор за банков кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпват по силата на настоящото съглашение. Видно от чл.8б е, че кредитополучателят и съдлъжниците отговорят към банката като солидарни длъжници, като според чл.8в на договора, с подписването му, съдлъжниците дават съгласие банката да събира служебно от всички техни сметки, открити при нея суми, дължими й по силата на настоящия договор.

           Основното задължението на банката, визирано в чл.17 на договора е да предоставя средствата по кредита в сроковете и при условията, посочени в настоящия договор, като открие заемна сметка на кредитополучателя, а едно от задълженията на кредитополучателя, изброени подробно в Раздел V, чл.9 е да предостави договорените обезпечения, да не прехвърля собствеността им, да не учредява вещни права или да не обременява по какъвто и да е начин с тежести в полза на трети лица имуществото, служещо за обезпечение, до пълното издължаване на кредита. От чл.20, ал.1 на договора се разбира, че кредитополучателят издължава вноските по главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски по кредита във валута, посочена в чл.1, като следващата ал.2 гласи, че с подписването на настоящия договор, кредитополучателят /солидарният длъжник/ поръчителят дават неотменимото си и безусловно съгласие, банката да събира служебно от всичките му/им сметки, открити при нея, дължимите суми по главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски и разходи по кредита. Банката, според чл.21 на договора, е запазила правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата си за такси и комисионни, които прилага по кредитните си операции. Измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.

             От Раздел VIII - Отговорност и санкции се установява, постигнатата между страните договореност в чл.24, кредитополучателят да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнението на договора или от предоставяне на неверни или неактуализирани данни по разчети, справки, декларации, упълномощавания и други документи, ползвани при сключване на настоящия договор и по време на изпълнението му. В чл.25 е договорено правото на банката да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят : а/.е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност; б/.не е осигурил, при поискване от банката, данни за имущественото си състояние или й е отказал достъп до ипотекираните недвижими имоти или заложените вещи; в/.е представил неверни данни по справки, декларации и счетоводни документи и, при сключване на настоящия договор и по време на изпълнението му; г/.не е изпълнил, което и да е друго задължение, поето по силата на настоящия договор, договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с банката договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. В чл.26, ал.1, б.в е посочено, че банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионните и другите разноски от обезпеченията по кредита по свой избор, чрез принудително изпълнение върху тях по усвоения от закона ред, в зависимост от дадените обезпечения, включително чрез продажбата на залога без съдебна намеса по реда на ЗОЗ или другите действащи нормативни актове, като във всички случаи задължи кредитополучателя с разноските по продажбата, при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения. Според чл.32 от договора неразделна част от настоящият договор са Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на ЮЛ, ЕТ, дружества по ЗЗД в „Юробанк България”АД. С подписването на настоящият договор титуляра декларира, че е запознат изцяло с тяхното съдържание и ги приема без възражения.

              Договорът е подписан от двама представители на „Юробанк България”АД, от кредитополучателя - Управителя на „Максимо 2017”ЕООД и от съдлъжниците М.Д.А. и Д.Б.А..

             Налице е нот.акт за учредяване на договорна ипотека №45, том IV, рег.№2245, дело №268/08.12.2014 год., съставен от Младен Дойнов, Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в НК под №173, в който „Юробанк България”АД предоставя на „Максимо 2017”ЕООД, на основание Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ” №ВL50213/08.12.2014 год. сумата в размер на 50 000 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, а кредитополучателят се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви, в срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при условията на настоящия договор. Ако до 3 месеца от датата на подписване на настоящия договор и Договора за банков кредит, кредитополучателят не е изпълнил всички условия, даващи му право да усвоява суми от кредита, задължението на банката за отпускане на средства от кредита се погасява. Срокът за усвояване на средства от предоставения кредит е 1 месец след откриването на заемната сметка, като при всяко усвояване по кредита кредитополучателят представя и разходооправдателни документи, при поискване от страна на банката. Кредитът, включително лихвите се погасява съгласно погасителен план, който се подписва от страните при окончателно усвояване на кредита. Първото плащане за погасяване на предоставения кредит се извършва на 21 число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. За обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кледит, „Максимо 2017”ЕООД е учредил в полза на „Юробанк България”АД договорна ипотека върху следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно : ПИ, находящ се в урбанизираната територия на с.Кирчево, с идентификатор №36943.500.129 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-49/03.06.2009 год. на ИД на АГКК, с адрес по скица : с.Кирчево, ул.”Ал.Стамболийски”№40, с площ по скица от 1 466 кв., начин на трайно ползване - за търговски обект, комплекс, кв.12, парцел 11, заедно с попадащите върху имота : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №36943.500.129.1.1, с адрес по схема : с.Кирчево, ул.”Ал.Стамболийски”№40, етаж 0, обект 1, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор №36943.500.129, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност, брой нива на обекта - едно, с площ по схема от 210 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №36943.500.129.1.2, с адрес по схема : с.Кирчево, ул.”Ал.Стамболийски”№40, етаж 1, обект 2, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор №36943.500.129, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност, брой нива на обекта - едно, с площ по документ за собственост от 125 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и двата обекта при конкретно индивидуализирани съседни самостоятелни обекти в сградата по схема. Посочено е също, че и двата обекта, находящи се в двуетажна сграда за търговия идентификатор №36943.500.129.1, със застроена площ по скица от 199 кв.м., брой етажи - два. Видно от т.3 е, че страните по договорната ипотека се съгласяват, че при непогасяване от страна на кредитополучателя изцяло или частично на която и да е вноска по главницата и/или лихвата, както и в случаите на предсрочна изискуемост на основанията, посочени в Договора за банков кледит, вземането на банката става изцяло и предсрочно изискуемо. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните и банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред по отношение на всички предоставени й обезпечения по описания по-горе договор за кредит и/или който и да било друг договор за кредит, сключен между същите страни. От следващата т.4 се разбира, че кредитополучателят е дал съгласие и е упълномощил банката, а последната е приела да застрахова от негово име и негова сметка недвижимия имот, подробно описан в този нот.акт, както и да подновява сключената имуществена застраховка за срока на действие на Договора за банков кредит и да преупълномощава трети лица с правата си по настоящия пункт 4.                                   

             Представен като доказателство по делото е и Погасителен план по сделка №4417038, с кредитополучател „Максимо 2017”ЕООД, № на договор ВL50213, с начална дата на усвояване 12.12.2014 год., край на усвояване 12.01.2015 год., начало на издължаване 21.01.2015 год. и край на издължаване 12.12.2019 год.

             Видно от банково бордеро с дата 12.12.2014 год. е, че ищцовата „Юробанк България”АД е превела по банковата сметка на ответното дружество „Максимо 2017”ЕООД сумата в размер на 50 000 лева.

              В представените като доказателство по делото Общи условия по застраховка пожар и природни бедствия на ОЗК Застраховане са записани какви са обхвата на застрахователната защита, застрахователното покритие, както и какво е основното покритие - клауза А - обхващаща рисковете пожар, като в б.”а” е записано, че не се покриват вреди, настъпили в резултат на излагане на застрахованото имущество на огън или топлина с цел обработката му или за други подобни цели.

             Ищецът е изпратил е писмо по Телепоща до ответника „Максимо 2017”ЕООД изх.№31/08.11.2018 год., в което отбелязва, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл.3, ал.1 от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения” №ВL58791/24.02.2017 год. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, той е в забава относно погасяването му, с което е нарушен сключения Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения” №ВL58791/24.02.2017 год. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.08.2018 год., чл.26, подт.”Д” и чл.27, подт.”В” от Договор за банков кледит, продукт „Бизнес помещения” №ВL58791/24.02.2017 год. и чл.60, ал.2 от ЗКИ, „Юробанк България”АД е обявила цялото задължение в размер общо на сумата 86 095,15 лева, от които 84 928,76 лева, представляваща неиздължена главница; 979,55 лева, представляващи дължими лихви и 186,84 лева, представляващи такси, за незабавно изискуемо и дължимо. Посочено е също, че на 08.12.2014 год. е сключен Договор за банков кредит, продукт Бизнес кредит №ВL50213/08.12.2014 год. между „Юробанк България”АД, от една страна и „Максимо 2017”ЕООД, М.Д.А. и Д.Б.А., от друга, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сума в размер на 50 000 лева. Поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл.3, ал.1 от цитирания по-горе договор за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, те са в забава относно погасяването му, с което е нарушен сключения между страните договор. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 23.07.2018 год., на основание чл.25, подт.”Г” и чл.26, подт.”В” от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката е обявила цялото задължение в размер общо на 17 518,87 лева, от които 16 892,30 лева, представляваща неиздължена главница; 517,25 лева, представляваща дължими лихви и 109,32 лева, представляващи такси, за незабавно изискуемо и дължимо. За целта банката е предстовила банкова сметка, ***.127, ал.4 от ГПК, по която ответниците да заплатят задължението. Това писмо е получено лично от Д.А. на 09.11.2018 год., видно от представеното известие за доставяне.

              Ищецът е изпратил писмо изх.№33/08.11.2018 год. до Д.Б.А. със същото съдържание като цитираното по-горе, получено лично от него на 14.11.2018 год., видно от известието за доставяне.

               „Юробанк България”АД е изпратила и до ответника М.Д.А. писмо изх.№32/08.11.2018 год. с идентично съдържание като посоченото по-горе, получено лично от Д.А. - баща на адресата на 14.11.2018 год., видно от известието за доставане по делото.

               От заключението на вещо лице Н.Р. по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че при извършена от него проверка в информационно-счетоводната система на банката по партидата на процесният кредит, с дата 12.12.2014 год. разплащателната сметка на кредитополучателя „Максимо 2017”ЕООД, с IBAN : ***, е заверена със сумата 50 000 лева - одобрената сума по Договор за потребителски кредит №ВL50213. При проследяване на движението на средствата по сметката, обслужваща кредита експерта е установил, че до 21.10.2017 год. процесният кредит е обслужван редовно от кредитополучателя. До  21.10.2018 год. са допускани ежемесечни просрочия на дължимите суми, като на 24.07.2018 год. е направена последната вноска от длъжника за обслужване на процесният кредит в размер на 1 150 лева, с която са погасени просрочени задължения по главница и лихва към 21.06.2018 год. След тази дата /24.07.2018 год./ кредитополучателят е спрял да внася суми за погасяване на задълженията си. През периода 12.12.2014 год. до 24.07.2018 год. кредитополучателят е направил вноски в брой за погасяване на задълженията по кредита в размер на 44 015,78 лева.

                На 17.04.2019 год. по сметка на „Юробанк България”АД, с IBAN : ***ата 15 290,64 лева обезщетение по щета 0120-200-0002-2018 по полица на „ОЗК Застраховане”АД по кредит №ВL50213 - „изплащане на застраховка” за ипотекиран имот на ответника. С внесените суми от кредитополучателя /44 015,78 лева/ и постъпилата сума от застрахователното обезщетение /15 290,64 лева - общо 59 306,42 лева/ банката е погасила : главница в размер на 49 739,72 лева; договорни лихви в размер на 9 418,84 лева и имуществени застраховки 147,86 лева, като с тези суми са погасени задълженията към падежна дата 21.10.2018 год. Това е и датата на изпадане на кредита в забава.

               Експертът уточнява в заключението, че размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите, включващо главница, договорна лихва и застраховки по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит” ВL50213 от 08.12.2014 год. до 06.05.2019 год. включително е както следва : 260,28 лева главница; 1 290,83 лева договорна лихва за периода от 21.10.2018 год. до 06.05.2019 год.; 147,86 лева имуществена застраховка, начислена на 09.01.2019 год. През времето на ползване на кредита не са начислявани неустойки. Дължими начислени такси към 06.05.2019 год. няма. През периода  от 21.01.2015 год. до 07.05.2019 год. са начислени договорни лихви по редовна и просрочена главница в размер общо на сумата 10 709,67 лева. Договорните лихви са начислявани на всяко 21-во число на съответния месец, на база дължимата към момента главница и договорения лихвен процент, който е претърпял промени в намаление /от 12.12.2014 год. до 20.01.2015 год. - 8,25%; от 21.01.2015 год. до 20.04.2015 год. - 7,25%; от 21.04.2015 год. до 20.06.2015 год. - 7,75% и след 21.06.2015 год. - 7%. Първото допуснато просрочие по кредита е на 21.10.2017 год. На 07.05.2019 год., след постъпилите суми от застрахователното събитие, са преустановени изцяло плащанията по сделката.

           От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №888/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че е издадена Заповед №489/13.05.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която длъжникът „Максимо 2017”ЕООД, ЕИК : ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.”Никола Вапцаров”№4, представлявано от Управителя М.Д.А., съкредитополучателят М.Д.А., ЕГН-********** ***, съкредитополучателят Д.Б.А., ЕГН-********** *** е следвало да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора “Юробанк България”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район “Витоша”, ул.”Околовръстен път”№260, представлявана от Изпълнителния директор Петя Николова Димитрова и Прокуриста Милена Ивайлова Ванева сумата 260,28 лева главница за периода от 21.08.2018 год. до 06.05.2019 год., 1 290,83  лева договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.10.2018 год. до 06.05.2019 год., 147,86 лева застраховки за периода от 09.01.2019 год. до 06.05.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата 260,28 лева, начиная от 07.05.2019 год. до изплащане на вземането, а също и 393,98 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 33,98 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 360 лева адвокатски хонорар. Заповедният съд е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства : извлечение от счетоводни книги, с кото се установява вземане на банката за кредитна сделка №4417038 и за Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит” ВL50213/08.12.2014 год.

            Тъй като длъжникът и съкредитополучателите са подали възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заподед за изпълнение, то заповедният съд се е произнесъл с разпореждане №3703/23.10.2019 год. по Ч.гр.дело №888/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника и съкредитополучателите, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предупредил го е също за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, а именно, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в законният срок, заповедта за изпълнение, както и изпълнителният лист, издаден по чл.418 от ГПК, ще бъдат обезсилени.

            Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Юробанк България”АД на 23.10.2019 год. и получен от юрисконсулт Д.Димитров на 06.11.2019 год., видно от разписката по заповедното производство.

            Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№12883/22.11.2019 год., пощенско клеймо от 21.11.2019 год., т.е. подадена в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна и доказана.

            ПО ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.1, Т.1 И ЧЛ.124, АЛ.1 ОТ ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.430 от ТЗ и ЧЛ.79 И ЧЛ.86 ОТ ЗЗД.

            В настоящото исково производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответниците - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. "Юробанк България”АД твърди, че „Максимо 2017”ЕООД, М.Д.А. и Д.Б.А. имат солидарно задължение спрямо банката в размер общо на сумата 1 698,97 лв., от които главница 260,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за периода 21.10.2018 г.- 06.05.2019 г. в размер на 1 290,83 лв., застраховки за периода от 09.01.2019 г. до 06.05.2019 г. в размер на 147,86 лв.,  като за целта сезира съда с искане да признае за установено със сила на пресъдено нещо, че ответниците имат солидарно задължение към банката, произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит” ВL50213 от 08.12.2014 год.

Съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване в настоящия исков процес доказа, че спорното право е възникнало, предвид наличието на сключения между страните Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит” ВL50213 от 08.12.2014 год. за сумата в размер на 50 000 лева, която сума е напълно усвоена от кредитополучателя на 12.12.2014 год. Безпорно е и това, че съгласно чл.20а от ЗЗД сключеният между страните договор има силата на закон за тези, които са го сключили, поради което и съдът съобразява договорните клаузи, за които „Максимо 2017”ЕООД, като кредитополучател и М.Д.А. и Д.Б.А., като съдлъжници са уведомени и са сведени до знанието им, считано от датата на подписването на договора. Установи се по несъмнен начин от заключението на вещото лице, че до 21.10.2017 год. процесният кредит е обслужван редовно от кредитополучателя, като на 24.07.2018 год. е направена последватна вноска от негова страна и считано от 21.10.2018 год. той е изпаднал в забава, за което ответниците са били надлежно уведомени с писма изпратени по телепоща, всичките получени надлежно от Д.А.. В този смисъл според съда, дори и да няма изрично договорно задължение „Юробанк България”АД е уведомила ответниците надлежно за обявяване на настъпилата  предсрочната изискуемост на кредита, в съответствие с изискванията на т.18 на  ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК.

Съдът е длъжен да спомене, че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е едно субективно право, установено в полза на кредитора, което представлява изменение на договора и за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението само на една от страните при наличието на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражняването от кредитора правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може това договорно изменение да прояви действието си, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Съгласно ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., т.18, постигнатата в договора предварителна уговорка, че в случай на неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника-кредитополучател. Дадените в цитираното ТР задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, какъвто е настоящия казус. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението в заповедното производство не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като т.18 на ТР №4/2014 год. предвижда изрично, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът да е уведомил затова длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В този смисъл според съда ищецът „Юробанк България”АД е изпълнил надлежно задължението си да уведоми ответниците за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, в съответствие с изискванията на т.18 на  ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, предвид факта, че изпратените и до тримата чрез телепоща писма са получени от едно лице Д.А., както за „Максимо 2017”ЕООД, така и за М.А. - с отбелазване, че това лице е негов баща, а Д.А. е подписал адресираното до него писмо изх.№33/08.11.2018 год. лично. Следователно исковият съд установи, че банката е извършила връчването до ответниците на писмата за неизпълнение на договорите задължения в съответствие с процесуалните изискванията на чл.45, чл.46, ал.1 и чл.50, ал. от ГПК. След като ответниците са уведомени чрез Д.А. през м.ноември 2018 год., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено в РС-гр.Ловеч с вх.№5275/10.05.2019 год., то съдът приема, че е налице редовно уведомяване на длъжниците за настъпилана предсрочна изискуемост на вземането и то много преди датата на сезирането му със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което и направените възражения на пълномощниците на ответниците в този смисъл са изцяло неоснователни и не отговарят на фактите по делото.

Неоснователно се явява и  възражението на ответниците, чрез техните процесуални представители за наличие на неравноправни клаузи, тъй като в случая видно от сключения между страните договор е налице банков, а не потребителски кредит, при който ответникът „Максимо2017”ЕООД се явява кредитополучател, а не потребител. След като не се касае за договор, сключен с потребител, то и в случая не може да намери приложение ЗЗП, при който задължение на съда е да следи да наличието на неравноправни клаузи.

Във връзка с направеното възражение от страна на пълномощниците на ответниците, че е налице застрахователно събитие, предвид избухнал пожар през м.юни 2018 год., при който са нанесени значителни щети на ипотекирания имот, то съдът е длъжен да спомене, че едно от основните задължения на кредитополучателя съгласно чл.11 от сключения между страните Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ” №ВL50213/08.12.2014 год. е уведоми незабавно банката за случаите на нарушения при съхранението на предоставеното за обезпечение имущество, за липсата му или за посегателства върху него. По делото липсват доказателства ответниците да са уведомили незабавно „Юробанк България”АД за твърдяното от тях застрахователно събитие - пожар, станал пред м.юни 2018 год. Представена е застрахователна полица №0120200201790085/15.11.2017 год. със застраховател ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД и застраховано лице „Максимо 2017”ЕООД на застраховано имущество - търговски център на два етажа - магазин и заведение на адрес : с.Кирчево, ул.”Александър Стамболийски”№40, с посочена застрахователна сума 102,086.00 лева. Налице е и уведомление за щета до ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД, Приложение №2, с приложен снимков материал, но от така представените доказателства, не може да се направи извода, че кредитополучателят е изпълнил задължението си по чл.11 от договора за банков кредит, в който смисъл и това възражение на ответниците, чрез техните пълномощници се явява изцяло неоснователно и недоказано.

            Други възражения от страна на ответниците и техните представители в хода на настоящия исков процес не са направени, което дава основание на съда да счете, че след като ищеца установи фактите, на които основава своите искания, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция против ответниците с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД, се явява изцяло основателна по основание и размер и следва да бъде уважена, като се признае за установено по отношение на „Максимо 2017"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на Управител, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес ***, че същите имат СОЛИДАРНО задължение към «Юробанк България»АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район «Витоша», ул.»Околовръстен път»№260, представлявано от Прокуриста Милена Ванева и Изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров, произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г. присъдено със Заповед №489/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.05.2019 г. по Ч.гр.д.№888/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч в общ размер на 1 698,97 лева, от които главница 260,28  лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за периода 21.10.2018 г.- 06.05.2019 г. в размер на 1 290,83 лева, застраховки за периода от 09.01.2019 г. до 06.05.2019 г. в размер на 147,86 лева.

            Видно от петитума на исковата молба ищецът претендира по иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД  и признаване на разноските, направени по заповедното производство, но следва да се отбележи, че те не са предмет на делото по установителния иск за съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и за тях исковият съд дължи произнасяне в зависимост от изхода като следва да разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство - т.12 на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК.

            По разноските.

            При съобразяване на цитираните по-горе постановки на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, съдът счита, че ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца и сумата в размер общо на 233,98 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, включваща 33,98 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 200 лева депозит за вещо лице. Ответниците солидарно следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сторените в заповедното производство разноски, възлизащи в размер общо на сумата 393,98 лева, от които 33,98 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 360 лева адвокатски хонорар.

            Водим изложените съображения, съдът

 

 

                                                                       Р   Е   Ш   И    :

 

           

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД, по отношение на „Максимо 2017"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на Управител, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес ***, че същите имат СОЛИДАРНО задължение към «Юробанк България»АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район «Витоша», ул.»Околовръстен път»№260, представлявано от Прокуриста Милена Ванева и Изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров, произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" BL50213 от 08.12.2014 г. присъдено със Заповед №489/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.05.2019 г. по Ч.гр.д.№888/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч в общ размер на 1 698,97 /хиляда шестотин деветдесет и осем лева деветдесет и седем стотинки/, от които главница 260,28 /двеста и шестдесет лева двадесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за периода 21.10.2018 г.- 06.05.2019 г. в размер на 1 290,83 /хиляда двеста и деветдесет лева осемдесет и три стотинки/, застраховки за периода от 09.01.2019 г. до 06.05.2019 г. в размер на 147,86 /сто четиридесет и седем лева осемдесет и шест стотинки/

          ОСЪЖДА „Максимо 2017"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на Управител, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес ***, че същите имат СОЛИДАРНО да заплатят на «Юробанк България»АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район «Витоша», ул.»Околовръстен път»№260, представлявано от Прокуриста Милена Ванева и Изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров общо сумата 233,98 /двеста тридесет и три лева деветдесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, включваща 33,98 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 200 лева депозит за вещо лице.

            ОСЪЖДА „Максимо 2017"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.»Никола Вапцаров»№4, представлявано от М.Д.А. в качеството му на Управител, М.Д.А., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.Б.А., ЕГН-**********, с адрес ***, че същите имат СОЛИДАРНО да заплатят на «Юробанк България»АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район «Витоша», ул.»Околовръстен път»№260, представлявано от Прокуриста Милена Ванева и Изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров общо сумата 393,98 /триста деветдесет и три лева деветдесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №888/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, от които 33,98 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 360 лева адвокатски хонорар.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №888/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :