РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Трявна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20214240100011 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба на „ВиК“ООД гр. Габрово против С.И. А.-С. се твърди, че ищцовото
дружество има качеството на „оператор“ по смисъла на чл.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и като такъв предоставя водоснабдителни и канализационни
услуги на своите потребители. Ответницата се явявала потребител на тези услуги с кл.
№052352 за обект с №06110001, находящ се в гр. Т., ул. „********“ № **. През периода
22.01.2019 г. – 17.07.2020 г. дружеството предоставило за посочения обект услугите
„водоснабдяване с питейна вода“, „отвеждане на отпадъчни води“ и „пречистване на
отпадъчни води“ по цени, определени със заповеди на управителя на ищцовото дружество.
Въз основа на предоставените в рамките на периода услуги ищецът издал общо 19 броя
фактури, конкретно описани в исковата молба и с посочени в тях периоди на отчитане. В
случая отчитането било в хипотезата на графи „Код обр.“: код 0 от карнетния лист -
„изправен водомер“, код 9 – „служебен разход“ и код 12 – „разход по данни на
потребителя“. Твърди се в исковата молба, че в 30-дневния срок от датата на фактуриране,
определен в чл.33 ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество, публикувани на сайта на
дружеството, ответницата не изпълнила задължението си да заплати цената на доставените
услуги. За дължимите суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №158/2020 г. по
описа на Районен съд – Трявна, връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
1
установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 436,60 лв. –
неиздължена главница за предоставени услуги през периода 22.01.2019 г. – 17.07.2020 г.;
31,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от датата, следваща падежа за
плащане по всяка от фактурите, до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение или общо за периода 30.04.2019 г. – 31.07.2020 г.; законната лихва
върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира се и заплащане
на направените по делото разноски.
На ответницата по делото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията
към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същата на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен
представител – адв. З. К., на когото са връчени препис от исковата молба и приложенията
към нея.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата – адв. З. К. е депозирал
писмен отговор, в който не оспорва предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Й. Ц., поддържа
предявения иск. Ответницата С.И. А.-С., чрез назначения й особен представител адв. З. К.,
счита предявения иск за неоснователен – поради това, че през процесния период ответницата
не е била потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за
установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№686/24.08.2020 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу ответницата.
Със заповед №81/26.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №20204240100158/2020 г. по описа на Районен съд - Трявна, е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 436,60 лв.
/четиристотин тридесет и шест лева и 60 ст./ - просрочена главница за предоставени ВиК
услуги през периода 22.01.2019г. – 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 25.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 31,83 лв. /тридесети един лева и 83 ст./ - просрочена лихва за
периода от 30.04.2019г. до 31.07.2020г.; СУМАТА от 26,20 лв. /двадесет и шест лева и 20
ст./ - разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 25,00 лв. и банкова такса в
размер на 1,20 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си
срещу длъжника.
2
Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното от фактическа страна:
Ответницата е адресно регистрирана по постоянен и настоящ адрес в гр. Т., на ул.
„********“ № **. Относно този адрес на нейно име има открита партида във „В И К“ООД, с
клиентски №052352. За периода 22.01.2019 г. – 17.07.2020 г. по партидата са начислени
суми за следните извършени от ищцовото дружество услуги: водоснабдяване с питейна
вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. Същите са в размер
на сумата от 436,60 лв. Всичко това се установява въз основа на представените по делото
карнетни листи и справка за абонат с кл.№052352 на „В И К“ООД.
Видно от представената по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти,
издадена от СГКК – гр. Габрово е, че сградата, находяща се на адрес гр. Т., ул. „********“
№ **, е с идентификатор 73403.501.2461.1 и е собственост на Община Т..
Според удостоверение изх.№0900-406-001/26.05.2021 г. на Община Т., ответницата С.И. А.-
С. е била наемател на общинско жилище, находящо се в гр. Т., ул. „********“ № **, от
18.06.2004 г. до 06.07.2009 г. След 05.08.2009 г. и до настоящия момент в жилището са
настанявани други лица.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
ищцовото дружество предоставя услугите по водоснабдяване, канализация и пречистване на
води на територията на гр. Трявна и като такъв е „оператор“ по смисъла на чл.2 от Наредба
№4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи /Наредба №4/. В чл.3 от нея е дефинирано
понятието „потребител“ на предоставяните от оператора услуги, а това са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. По сходен начин е дефинирано понятието „потребител“ и в
действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на „В И К“ООД гр. Габрово /ОУ/, одобрени от ДКЕВР с
решение №ОУ-09/11.08.2014 г. В чл.2 ал.3 от тях е регламентирано, че „потребител“ на
предоставяните от ищеца В и К услуги може да е и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че
3
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на
подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на В и К услуги за определен срок. За
придобиване качеството на „потребител“ нормативната база не изисква подаване на
писмено изрично заявление или откриването и съществуването на партида на името на
абоната.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи,
че ответницата по делото не е притежавала качеството на „потребител“ през периода
22.01.2019 г. - 17.07.2020 г., поради което не е носител на задължението по чл.33 ал.2 от ОУ
за заплащане на дължимите суми за предоставените от „оператора“ В и К услуги. Същата не
е била собственик, ползвател или притежател на вещно право на строеж относно имота в гр.
Т., на ул. „********“ № **, като под „ползвател“ се счита лице, притежаващо вещно право
на ползване, с оглед разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №2/17.05.2018 г. на
ВКС на РБ по т.д. №2/2017 г., ОСГК, касаещи лицата, потребители на топлинна енергия, но
приложими по аналогия относно потребителите на В и К услуги. Ответницата не е била и
наемател на имота, в който са предоставени тези услуги и който е собственост на Община
Т.. Данните по делото убедително сочат, че наемател през процесния период е било трето по
делото лице, а съществуващото наемно правоотношение с ответницата е било прекратено
много преди 22.01.2019 г., на 06.07.2009 г. Според чл.2 ал.3 от ОУ наемател на имота, за
който се предоставят В и К услуги е „потребител“ на тези услуги за времето на наемното
правоотношение. Ето защо след прекратяване на наемното правоотношение с ответницата,
последната е престанала да има това качество и между нея и ищеца не съществува
облигационно правоотношение, по силата на което да дължи сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Като основание за дължимостта им ищецът сочи и разпоредбата на чл.61а от ОУ, одобрени
от ДКЕВР с решение №ОУ-082/02.10.2006 г. /отм./, като съдържанието на тази разпоредба е
възпроизведено в текста на чл.64 ал.1 от действащите през процесния период ОУ. Според
нея, ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик
или ползвател, съобразно представения акт за собственост или правото на ползване. Тази
разпоредба съдът счита за неприложима в случая, тъй тя се отнася за собствениците и
ползвателите, докато като откритата партида на името на ответницата не е в качеството й на
собственик или ползвател на имота, а като наемател по чл.2 ал.3 от ОУ.
Поради всички изложени по-горе съображения съдът намери предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за изцяло неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед отхвърлянето на предявения иск, следва да се отхвърли искането на ищеца за
4
присъждане на направените по делото разноски в заповедното и исковото производство.
Ответницата не е направила разноски по делото и не е поискала присъждане на такива.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В И К“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ №6, представлявано от В. Г. В., срещу С.И. А.-
С., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. „********“ № **, иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за: СУМАТА от 436,60
лв. /четиристотин тридесет и шест лева и 60 ст./ - просрочена главница за предоставени ВиК
услуги през периода 22.01.2019г. – 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 25.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 31,83 лв. /тридесети един лева и 83 ст./ - просрочена лихва за
периода от 30.04.2019г. до 31.07.2020г., за което е издадена заповед №81/26.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№20204240100158/2020 г. по описа на Районен съд – Трявна, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
5