ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8
гр. Перник, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. В. Г. срещу Определение № 71 от
09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 419 по описа на Районен съд Радомир за 2021 г.,
с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено
производството по гр.д. № 419 по описа на Районен съд Радомир за 2021 г., поради
обстоятелството, че ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания за
отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба, както и, че
предявеният от него иск е недопустим. Излагат се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение по съображения, че
жалбоподателят е изпълнил всички указания на съда и е отстранил нередовностите в
исковата молба, като се поддържа, че ако съдът е констатирал още нередовности в нея,
е следвало да даде на жалбоподателя допълнителни указания и срок за изпълнението
им.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Гр.д. № 419 по описа на Районен съд Радомир за 2021 г. е образувано въз основа
на искова молба подадена от Л. В. Г. с формулирано искане да бъдат определени
границите между притежавания от ищеца УПИ *** от кв. *** по регулационния план
на с. ***, общ. *** и имот, представляващ УПИ *** от кв. *** по регулационния план
на с. ***, общ. ***, собственост на ответника Ц. А. Г., както и имотите да бъдат
приведени в реални граници.
С Разпореждане от 18.05.2021 г., съдът е оставил исковата молба без движение и е
дал указания на ищеца да конкретизира дали твърди наличието на грешка в
кадастралния и регулационен план на с. ***, което да е довело до неправилно
заснемане на част от неговия имот към имота на ответника, или предявява
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК или иск по чл. 108 ЗС, като в
1
зависимост от това какъв е видът на търсената от ищеца защита, съдът му е указал
какво следва да посочи в обстоятелствената част на исковата си молба и съобразно
посоченото да формулира надлежен петитум. На ищеца е указано и да впише исковата
молба.
В предоставения срок на 07.06.2021 г. ищецът е подал молба с рег. № 332, с която
е уточнил, че искът му е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с него иска осъждане
на ответника да възстанови владението върху част от недвижим имот, собственост на
ищеца.
С оглед посоченото в молбата съдът, с Разпореждане от 08.06.2021 г., е дал
повторни указания на ищеца, предвид твърдението му, че предявява иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, да формулира надлежен петитум на исковата молба, като в зависимост от това
каква защита търси със съдебното решение, искането му към съда следва да е в насока
признаване за установено, че ищецът е собственик на имота или признаване за
установено, че ответникът не е собственик на имота. С разпореждането на ищеца
повторно са дадени указания да впише исковата молба.
В срока за изпълнение на дадените указания, ищецът е подал молба с рег. № 568
от 01.07.2021 г., с която е формулирал петитума на исковата си молба по следния
начин – да се признае за установено, че ищецът е собственик на процесната част от
недвижимия имот и, че ответникът не е собственик на така посочената част. Ищецът е
представил доказателства по делото, че е вписал исковата молба.
С обжалваното Определение № 71 от 09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 419 по
описа на Районен съд Радомир за 2021 г., съдът е приел, че въпреки двукратно
дадените указания за отстраняване на нередовностите на депозираната искова молба,
същата е останала нередовна, поради което я е върнал и е прекратил производството.
Посочил е, че така формулираният петитум на исковата молба е неясен и вътрешно
противоречив, като са предявени едновременно положителен и отрицателен
установителен иск, което е недопустимо, а даването на нови указания до ищеца би
било в разрез с принципите на диспозитивното и състезателното начало и
равнопоставеността на страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна следното:
Чрез установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се търси от съда
постановяване на решение, с което да се признае за установено със сила на пресъдено
нещо дали спорното право съществува или не. В зависимост от това коя от страните по
материалноправния спор ще инициира съдебния процес – страната, която претендира
спорното право или страната, която го отрича, предявеният установителен иск ще бъде
или положителен, или отрицателен. Правният спор накърнява не само спорното право,
което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова
отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от
двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което
според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може като упражни пръв
правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в
ролята на ответник. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува,
предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на
ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е
могло да се породи. Докато при положителния установителен иск ищецът твърди, че
2
определено право съществува в неговия патримониум и е достатъчно провеждането на
главно и пълно доказаване на един факт, въз основа на който се претендира, че правото
е възникнало, за да бъде уважен този иск. В този смисъл е т. 1 от ТР № 8/2012 г. по т.д.
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Основанието на положителния установителен иск за собственост е твърденият от
ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на
собственост, а искането е да се признае по отношение на ответника съществуването на
това право на собственост на ищеца. Основанието на отрицателния установителен иск
е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало
правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало
и не съществува. Изложените в исковата молба по отрицателния установителен иск за
собственост фактически обстоятелства за право на собственост на ищеца, не
представляват основание на отрицателния установителен иск за собственост и не са
част от предмета на делото по този иск, а само обосновават правния интерес на ищеца
от предявяването на такъв установителен иск.
Предмет на делото по положителния установителен иск за собственост е
претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния
установителен иск е отричаното право на собственост на ответника. Дори и когато тези
права касаят един и същ имот, какъвто е настоящия случай, те са различни, тъй като
произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри.
Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния предмет на
доказване по тях, различното разпределение на доказателствената тежест (при
положителния установителен иск тежестта на доказване на правото на собственост е за
ищеца, а при отрицателния установителен иск е за ответника), както и различните
обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях (решението по
положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо
относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него
основание, докато силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния
установителен иск има много по-широки обективни предели и друг предмет - обхваща
всички основания за придобиване на правото на собственост от ответника). В тази
насока са и мотивите на ТР № 4/2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
От изложеното следва, че положителният и отрицателният установителен иск за
собственост имат различно основание, различен предмет, различно разпределение на
доказателствената тежест, с тях се търсят различни видове защита и петитумите на
исковите молби, с които те се предявяват, следва да бъдат формулирани по различен
начин, поради което следва и изводът, че тези два иска не могат да бъдат предявявани
едновременно при условията на кумулативност в едно исково производство, както са
предявени в производството пред първоинстанционния съд. Ищецът има правната
възможност да предяви или положителен установителен иск, с който да се признае за
установено спрямо ответника, че ищецът притежава спорното право, или да се
ограничи с по – малката защита, която му дава отрицателният установителен иск. Това
е така, защото в следствие на уважаването на положителния установителен иск за
собственост, за ищеца вече не съществува правен интерес от уважаването и на
отрицателен установителен иск срещу същия ответник и за същия имот. Поради това,
предявеният кумулативно съединен отрицателен установителен иск се явява
недопустим заради отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и като такъв, следва да бъде оставен без
разглеждане. Произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на неговата
недопустимост в обжалваното определение е правилно и в тази част определението
следва да бъде потвърдено.
3
От посоченото в обстоятелствената част на депозираната искова молба и
последвалите молби рег. № 332 от 07.06.2021 г. и рег. № 568 от 01.07.2021 г. за
отстраняване на нередовностите в нея, както и от представените към исковата молба
доказателства, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е сезиран с
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът е собственик на 34 кв.м., представляващи част от УПИ *** от кв. *** по
регулационния план на с. ***, общ. ***, който имот е собствен на Ц. А. Г., при
следните граници на посочената част от имота: УПИ *** и УПИ *** от кв. *** по
регулационния план на с. ***, общ. ***, общинско място и път. Определението на
първоинстанционния съд, в частта, с която е върната исковата молба и прекратено
производството по делото и по отношение на положителния установителен иск, е
неправилно и следва да бъде отменено като такова, а делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 71 от 09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 419 по
описа на Районен съд Радомир за 2021 г., в частта, с която е върната подадената от Л.
В. Г. искова молба и е прекратено производството по гр.д. № 419 по описа на Районен
съд Радомир за 2021 г. по отношение на предявения положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 34 кв.м.,
представляващи част от УПИ *** от кв. *** по регулационния план на с. ***, общ. ***.
ВРЪЩА делото на Районен съд Радомир за продължаване на
съдопроизводствените действия по така предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се потвърждава Определение №71 от
09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 419 по описа на Районен съд Радомир за 2021г.,
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4