№ 69
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264818/05.07.2021г. г. от О. п. Х. като
представител на ПРБ против решение № 260187/22.06.2021г.,постановено по
гр.д.220/2021 г. по описа на ОС – Х. в частта ,в която ПРБ е осъдена да
заплати на Г. Б. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 12 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.209 ал.I вр. чл.26
ал.I от НК,по което е оправдана с присъда №******* г. по НОХД №******.
на Районен съд-Х.,потвърдена с решение №**** г. по ВНОХД №**** на
Окръжен съд-Х., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 06.VII.2020 г. до окончателното изпащане на
сумата.По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят ответник моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго
,с което присъденото обезщетение бъде намалено.
Постъпила е и въззивна жалба от Г. Б. Д. против същото решение на
ОС – Х. в частта ,в която е отхвърлен предявения нея иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 12 000 лв. до
1
пълния предявен размер на иска от 30 000 лв. като поддържа искане в тази
част решението да бъде отменено и предявения от нея иск да бъде уважен в
пълен размер.
Отговори от страните не са постъпили.
Контролираща страна Апелативна прокуратура – Пловдив взема
становище присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намалено .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е приел за
установени следните факти :
Досъдебно производство №******* г. на РДМВР-Х. е образувано с
постановление на Районна прокуратура-Х. на 07.Х.2016 г. срещу неизвестен
извършител по повод жалба от Ю. Х. Т. от с.Л.,област К. против ищцата за
предадени от него на нея суми от 6000 лева веднъж и 5500 лева и 260 евро
още веднъж за лечение на трето лице-адвокат,с убеждението,че действително
сумите отиват по предназначение.
С постановление от 04.Х.2017 г. Г. Б. Д. е привлечена като обвиняема по
делото за извършено престъпление по чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от НК за
това,че през периода февруари-септември 2014 г. включително в с.К., Х. о. и в
гр.Х. при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си
имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ю. Х. Т. от с.К., Х. о.
относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума от 12 25
лева и 260 евро/508.51 лева/-а именно извършване на правна услуга от З. Н. П.
от гр.К., адвокат от АК-К.,както и за неговото лечение в Република Турция и
Израел,и с това му причинила имотна вреда общо в размер на 12 758.51
лева.Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Районна прокуратура Х. е внесла обвинителен акт в Районен съд-Х.
против Г.Д. на 04.ХII.2017 г. с предмет обсъденото по-горе обвинение,по
което е образувано НОХД№****** г.В хода производството на проведени
2
още три заседания,като с присъда №31/15.III.2018 г. Г.Д. е призната за
виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца и на основание чл.66 от НК е
отложено изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години.
По жалба на ищцата против горната присъда е образувано на 11.IV.2018
г. ВНОХД №***** г. по описа на Окръжен съд-Х., по което съдът е отменил
присъдата и делото е върнато на РС-.Х. за ново разглеждане от друг състав.
Пред РС - Х. е образувано НОХД №******. По делото са проведени
пет заседания,като на последното-19.ХII.2018 г. е постановена присъда
№101/19.ХII.2018 г. с която РС-Х. оправдава Г.Д. по повдигнатото обвинение.
По протест на прокуратурата против така постановената присъда пред
ОС-Х. е образувано НОХД №105/2019 г.,производството по което е
проведено в три заседания,като с присъда №25/14.V.2019 г. признава Г.Д. за
виновна в това,че през периода февруари-септември 2014 г. включително в
с.К., Х. о. и в гр.Х. при условията на продължавано престъпление,с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ю.
Х. Т. от с.К., Х. о. относно основанието за получаване от нейна страна на
парична сума от 7 250 лева и 260 евро -а именно извършване на правна услуга
от З. Н. П. от гр.К., адвокат от АК-К., както и за неговото лечение в
Република Турция и Израел,и с това му причинила имотна вреда общо в
размер на 7 758.51 лева,като й налага наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца на основание чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от
НК и я оправдава за извършване на престъплението в гр.Х. и за сумата от
5 000 лева.,като на основание чл.66 от НК отлага изпълнението на така
определеното наказание за изпитателен срок от три години.
По касационна жалба на Г. Д. е образувано наказателно дело №883/2019
г. на ВКС,с проведено едно заседание на 15.ХI.2019 г. С решение
№219/16.I.2020 г. съдът отменя присъда №25/14.V.2019 г. по НОХД
№105/2019 г. и връща делото за ново разглеждане от въззивния съд като след
връщането на производството от касационият съд е образувано НОХД №****
по описа на ОС-Х.,проведено в пет заседания и завършило с решение
№55/06.VII.2020 г. ,с което потвърждава присъда №101/19.ХII.2018 г.
постановена по НОХД №******. на Районен съд-Х..
Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява
3
от приложените наказателни дела.
На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по
делото доказателства за претърпени от ищцата болки и страдания в резултат
на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на Държавата за репариране на неимуществените вреди ,претърпени от
ищцата от незаконно воденото против нея наказателно производство
,приключило с оправдателна присъда и като е съобразил разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да е в размер на 12 000 лв.,в който размер е уважил предявения иск
,а за разликата до пълния предявен такъв от 30 000 лв. го е
отхвърлил.Присъдил е горното обезщетение ведно със законна лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда 06.VII.2020 г. до окончателното
изпащане на сумата.
Описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивните жалби като
със същите се атакува обжалваното решение само досежно размера на
присъденото обезщетение ,дължимо от Държавата в хипотезата на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят ПРБ прави оплакване за недоказаност на
тези вреди по размер и поддържа възражението за прекомерност на
присъденото обезщетение. Жалбоподателката Г. Б. Д. също релевира
оплаквания за неправилност относно определяне размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди като претендира такова в пълния му
предявен размер...Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са
пределите на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищцата в
резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу нея наказателно
производство по делото са събрани гласни доказателства и са представени
писмени такива.
Така свидетелката Д. Х. установява ,че познава ищцата ,с която е
работела в гражданското й сдружение и е организирала курсовете ,които са
провеждали.До преди наказателното дело ищцата била весел ,жизнерадостен
човек ,много контактна ,дейна.По време на процеса много се променила
,затворила се в себе си ,не била пълноценна ,изпитвала притеснения ,имала
конфликт с дъщеря си.Установява ,че коренно се променила в резултат на
4
делото ,както и че през 2019 г. обикаляли заедно по болниците ,защото
ищцата имала здравословни проблеми със сърцето ,които може и да са от
възрастта ,но според свидетелката били изцяло в следствие на
неприятностите ,които ищцата преживявала.
Свидетелката С. К. установява ,че познава ищцата във връзка със
собствения си бизнес.Познава и дъщеря й ,която работи в
Общината.Установява ,че ищцата била изключително жизнерадостен ,активен
и общителен човек ,страшно много изживявала делото ,което се водело
против нея,споделяла притеснения как ще живее с това петно , преди
заседанията много й се променяло настроението ,както и установява ,че по
време на делото се влошило здравословното състояние ,за което не знае от
кога датира ,но във връзка с делото се е активирало.Установява ,че и сега
плаче безпричинно и изпада в криза ,както и че се влошили отношенията с
дъщеря й.
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани
доколкото са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от
фактите ,които установяват.
Представени са по делото епикриза от Клиника по кардиология, Б. Л. от
която е видно,че ищцата е постъпила за лечение на 05.ХI.2019 г. и е изписана
на 07.ХI.2019 г. с поставена окончателна диагноза „Микроваскуларна
ангина.Артериална хипотертония II степен“ и придружаващи заболявания
„Тиреодит на Хашимото. Свръхактивен пикочен мехур“. ,както и епикриза на
Клиника по кардиология при МИМВР,от която е видно,че ищцата е
постъпила на 09.IХ.2019 и е изписана на 12.IХ.2019 г. с диагноза „Изострена
хронична сърдечна недостатъчност“. А видно от етапна епикриза от
25.II.2021 г. на д-р И. М.,ищцата има дългогодишна артериална
хипертония,като от септември 2019 г. е установена хронична застойна
сърдечна недостатъчност.
Обезщетението за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с оправдателна
присъда се определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по
чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се касационна
практика понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
5
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение,; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищцата е
претърпяла обичайните вреди за лице ,обвинено в извършване на
престъпление като притеснение ,страх, стрес , ,накърнено
достойнство,оронен авторитет,чувство за онеправданост,коренна промяна в
психо емоционалното състояние,негативни изживявания, свързани с
чувството за вина и срам пред обществото,близки,приятели и роднини .Тези
неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване
доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно
водено наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и са в
безспорна причинно следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във
всеки един конкретния случай следва да бъдат преценявани и т.нар.
специфични вреди ,които в случая ищцата твърди да е влошеното и
здравословно състояние ,за което се установи на първо място ,че
артериалната хипертония ,от която ищцата страда е от дълги години и не
може по тази причина да бъде приета като вреда ,пряка и непосредствена
последица от незаконно воденото наказателно производство.Ще се отнася до
кардиологичните проблеми и другите такива ,констатирани с епикиризите от
2019 г. също не може да се приеме ,че са в пряка връзка с наказателното
производство доколкото е възможно да са възрастово причинени ,но може
да бъде прието ,че в резултат на последното са се обострили.
6
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
,резултат от незаконно водено против ищцата наказателно производство
следва ,освен гореказаното ,да бъдат съобразени и продължителността на
същото – около 4 години досъдебна и съдена фаза ,който срок не може да
бъде квалифициран като неразумен .Следва да се съобрази и това ,че против
ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ ,както и
тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено
престъпление.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в
размер на 12 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищцата
неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото против нея
наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда,поради което
предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява
основателен и доказан до този размер ,до който е уважен като в останалата му
част до пълния предявен размер е отхвърлен от Хасковски окръжен съд,
чието решение в се явява правилно и обосновано следва като такова да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260187/22.06.2021г.,постановено по
гр.д.220/2021 г. по описа на ОС – Х..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8