Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 2307 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника А.Х.П.,
чрез надлежно упълномощен представител, срещу съдебно решение № 20006901 от 11.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 69396/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 84 състав. Съдебното
решение се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното
решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа липса на доказателства за
извършено от него домашно насилие. Жалбоподателят иска да се отмени решението и
да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по
ЗЗДН. Не сочи нови и относими към спора доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът А.Х.П.
лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. В хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и се отмени
решението на първата инстанция. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата
страна С.Д.П., чрез упълномощен представител, е подала отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемата лично и
чрез представителя поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните
състезания пледира за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира разноски
и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в
настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а
съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена
въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Производството пред първата съдебна инстанция е
образувано по молба на С.Д.П., в която се твърди, че на 26.09.2019 г. около
23.00 часа била събудена от викове на ответника, който упражнил физическо насилие
над нея, а след като тя потърсила съдействие по телефона от № 112, ответникът
отправил вербални заплахи за живота ѝ.
Ответникът – въззивник в настоящото производство,
чрез процесуалния си представител, е оспорил истинността на изложените в
молбата обстоятелства и твърдения.
По делото са приети като неоспорени писмени
доказателства справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, копие от
докладна записка на полицай от 01 РУ – СДВР за извършеното посещение на адреса
на страните на 26.11.2019г. по повод на семеен скандал и съдебномедицинско
удостоверение № 938/27.11.2019г. на съдебен лекар от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД,
касаещи подадения сигнал от молителката по повод инцидента, описан в сезиращата
съда молба. Първата съдебна инстанция е събрала и гласни доказателства, чрез
разпита на двама свидетели.
Изложените твърдения във въззивната жалба са
неоснователни. Възраженията касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от районния съд, респ. необоснованост на решението и неправилни
правни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. По делото не е спорно, че молителката С.Д.П. и ответника А.Х.П. са
съпрузи и молителката е легитимирана да търси защита от съда, тъй като е лице
от кръга на посочените в чл. 3, т. 1, предл. 1 от Закон за защита от домашното
насилие.
Като допълнение
към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които въззивната инстанция
препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се посочи, че са неоснователни
доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради
необоснованост.
Предметът на въззивната
жалба е относно преценката на първоинстационния съд за наличието на домашно
насилие при посочените в молбата обстоятелства, както и относно правилната
преценка на гласните доказателства относно извода за установяване на насилието.
Неоснователни са
възраженията на ответника по съществото на спора. Домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
обитават едно жилище – арг. от чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от домашното
насилие. Проявените спрямо молителката действия на насилие от ответника са от физическо,
психическо и емоционално естество. От съвкупната преценка на писмените и гласни
доказателства съдът обосновава извод, че на релевантната дата и място молителката
е била малтретирана физически и е поставяна в положение да търпи заплахи за живота
си от страна на съпруга ѝ. Физическото насилие и заплахите попадат в
хипотезите на физическо, психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2
ал. 1 от ЗЗДН.
В разглежданата
жалба се възразява срещу преценката на съда относно гласните доказателства,
събрани от първата инстанция, чрез разпит на двамата свидетелите - сочени от
молителката. Настоящият въззивен състав възприема мотивите на първата инстанция
защо следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели. Преценката
на съда не се ограничава само и единствено до гласните доказателства, а обхваща
и писмените такива, съдържащи се в делото. Не се подкрепя от действащите правни
норми довода на представителя на въззивника, изложени в хода на устните
състезания, че в този вид производство служебното начало следва да бъде
засилено. В чл. 13 от ЗЗДН са посочени допустимите доказателствените средства при
разглеждане на делото, но законодателят не е въвел изискване за служебно
събиране на доказателства. Както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство са приложими правилата на Гражданския процесуален кодекс. Следва, че
първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на основание чл.
17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6
от ЗЗДН).
По разноските
съдът приема следното:
На основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, въззивникът А.Х.П. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв.
Въззиваемата
страна претендира разноски и съдът дължи произнасяне. Действително направените
разноски от С.Д.П. са в размер на 500 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им въз основа на бланков договор за
правна защита и съдействие № 0928309 от 12.02.2021г. на САК (лист 17 от делото),
които съдът възлага в тежест на въззивника.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20006901 от 11.01.2021г., постановено по гражданско дело № 69396/2019г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав.
ОСЪЖДА А.Х.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „******, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 2307/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА А.Х.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на С.Д.П., ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по въззивно гр. дело № 2307/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.