Присъда по НОХД №192/2017 на Районен съд - Ботевград

                М  О  Т  И  В  И

                към присъда по НОХД № 192/2017 година

                по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

                Подсъдимият М.Н.М., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен,с висше образование, работещ като земеделски производител в ЗП „М.М.“,неосъждан/реабилитиран/, ЕГН **********,  е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК,за това, че на 01.10.2016г. в с.К., Община Правец, област Софийска, чрез нанасяне на удар с крак е причинил 2 /две/ средни телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни .

                  С определение в съдебно заседание на 01.11.2017г. съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от Ф.Л.Н., с ЕГН **********,*** чрез адвокат И.Ж. против подсъдимия М.Н.М., с ЕГН **********,***, за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в затруднение при извършване на ежедневните му дейности, което е получено в резултат на причинените 2 /две/ средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване на крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, в размер на 10000.00/десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата – 01.10.2016г., до окончателно изплащане на сумата и го е конституирал като граждански ищец,а също на основание чл.76 от НПК като частен обвинител в процеса.

                    Представителят на Ботевградска районна прокуратура в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК и моли да бъде признат подсъдимия М.Н.М., за виновен, за това, че на 01.10.2016 г. в с.К., Община Правец ,област Софийска чрез нанасяне на удар с крак, е причинил 2 /две/ средни телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване на крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, с което подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурорът счита, че делото безспорно е доказано от правна и фактическа страна и  безспорно, както в досъдебното производство, така и в съдебното производство са оформени три свидетелски групи, една от които е най - малката и това са свидетелите В.Т.В., Н.Н., П. Кънчев, И.Д.Б. и Д.Н.М., последния брат на подсъдимия, на чиято група не следва да се кредитират показанията, тъй като същите са противоречиви, съобразно събрания материал и заключението на вещото лице, относно начина и механизма на причиняване на двете телесни повреди; втората група от свидетели са тези, които не са видели и чули нищо,а  впоследствие пострадалия им показал, какво му е било причинено вследствие на нанесения удар с крак и третата група свидетели, това са свидетелите очевидци Н.Н., Т.С., Ц.Д. Лазар П.Д., В.В., М.М., К.И.К., Ц.Х., А.А., Р.М., В.П. и С.И., които безспорно описват начина и механизма на причиняване на телесните увреди.Прокурорът излага съображения,че безспорно се доказа, че деянието е извършено умишлено от подсъдимия и с оглед събраните доказателства при определяне наказанието моли да бъде наложено наказание около средния размер, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено  за определен изпитателен срок ,а по отношение на предявения граждански иск същия да бъде  уважен  изцяло.

                 Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ф.Л.Н. – адвокат И.Ж.  от САК,счита, че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно е установено, че именно подсъдимия М.М. е нанесъл описаните в обвинителния акт телесни увреждания на Ф.Н.,а също от приложената съдебно-медицинска експертиза и изслушаното в съдебно заседание вещо лице, се установява по безспорен начин, че тези телесни увреждания са получени именно по начина описан в обвинителния акт, чрез  нанасяне на удар с крак от подсъдимия М.М.. Адвокат Ж. излага доводи,че счупването на фалангите, което в конкретния случай не е просто пукване,  е в резултат именно на нанесения силен удар, не може да е получено по друг начин и поради това счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в поискания от БРП размер,а по отношение на предявения граждански иск е на становище,че е  доказан по основание и размер.Адвокат Ж. набляга на факта, че в случая става въпрос за счупвания, а не за спуквания, които травматични увреждания се получават от изключително силен удар, а счупванията конкретни в случай са цялостни на травмираната фаланга и тези травматични увреждания са причинили на повереника му изключително силни болки, развитие на подуване и на оток в травмираните зони, както и невъзможност да си движи пръстите, което е довело и до ограничаване на хватателната способност от страна на повереника му. Адвокат Ж. отбелязва също,че е намалена изключително възможността за осъществяване на активни движения и на хватателната функция на ръката на Ф.Н.,при което счита, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е в разумен размер и е съобразно с получените от доверителя му наранявания, както и за степента и интензитета на претърпените от него болки и страдания. Адвокат Ж. моли да бъде уважен изцяло предявения граждански иск от Ф.Н. срещу подсъдимия М.М., като искания размер ще бъде в състояние да репарира причинените на доверителя му неимуществени вреди,а също моли да бъдат присъдени относно доверителя му направите от него разноски.

                 Частният обвинител и граждански ищец Ф.Л.Н. в съдебно заседание поддържа казаното от повереника му.

                   Защитникът на подсъдимия М.Н.М. – адвокат Ж.Ж. от САК в съдебно заседание заявява,че противно на изложеното от представителите на държавното и частно обвинение счита, че обвинението по настоящето дело не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Адвокат Ж. счита,че правилно прокурорът е  отбелязъл,че по делото се различават и разграничават три групи свидетелски показания,като твърди,че единственото общо между трите групи свидетелски показания е, че се говори в единствено число за увреждане на една ръка на пострадалия Ф.Н. и единствено от показанията на самия пострадал и в показанията на Ц.Х. се съдържат  данни за травматично увреждане и на другата ръка. Адвокат Ж. моли противно на казаното от прокурора да се кредитират показанията на свидетелите Ц.М., В.В., П. и Т. Георгиеви, Д.Д., П.Г., Д.М., И.Б. и П.П.,тъй като същите са очевидци на случилото се и са категорични, че по време на спречкването, което се е получило между подзащитния му и Ц.Х., пострадалия Ф.Н. се е намирал зад гърба на М.М.,а по отношение на останалите свидетели,  които били изброени от страна на прокурора, като поддържащи обвинителната теза, с изключение на свидетелите Н., Х., В.П. и самия пострадал счита, че останалите изобщо не са присъствали на мястото на инцидента и по тази причина моли да не се кредитират техните показания. Адвокат Ж. излага съображения,че изводът за това се черпи от  самите техни показания от една страна, като всеки от тази група свидетели посочва различно местоположение на тримата основни участници в спречкването, а именно Ц.Х., подзащитния му и пострадалия Н. - например св.В.П. заявява, че пострадалия се е намирал зад подзащитния му, св.Ц.Д. заявява, че тримата са били разположени в кръг, самият св. Ц.Х. заявява, че са били един до друг заедно с Ф.Н., а М.М. се е намирал срещу тях. Адвокат Ж. твърди,че от друга страна е видно ,че от инструктажа, който е провеждан  от св.Н. присъства подписа на неговия подзащитен и то на първо място, а липсват подписите на изброените от прокурора свидетели в по-голямата им част,като това е още един аргумент да твърди, че тази група свидетели не са се намирали на мястото на инцидента. Адвокат Ж. счита,че единствените незаинтересовани от изхода на настоящето дело свидетели, са служителите на РДГ-София, които са присъствали на мястото, където са се събирали ловците,като и двамата свидетели А. и П. посочват, че дружинката освен, че фактически е разделена на две групи, при пристигането им едната група се е намирала при фургон преди селото, където се били събрали 20 ловци, според показанията на св. П. и отново според същия свидетел другата група ловци, в която е присъствал и подзащитния му били около 8-10 човека, като след двамата служители на РДГ, с автомобил са тръгнали свидетелите Х., Ф., Н. и още едно лице, което св. П. не помни кое е. Адвокат Ж. отбелязва,че по делото  са разпитани общо 34 свидетели, като очевидно това е сбора на ловците и от двете групи и по тази причина обективно невъзможно, е да са присъствали всички свидетели на мястото на инцидента,  а св. П. и А. да са заварили 8-10 човека. С оглед на това адвокат Ж. моли да не се кредитират показанията на свидетелите Т.С., Ц.Д., Л.Д., В.В., М.М., К.К., А.М. и Р. Манев,а по отношение на свидетеля В.П., следва да се посочи, че същия е брат на съпругата на пострадалия.  Адвокат Ж. изтъква,че св.Н. и св.Ц.Х., принадлежат към другата група от ловна дружина и според не един, и не двама между разпитаните две групи е съществувало напрежение, което не датира от датата на инцидента,  като е имало открит  конфликт между Н. и Х. от една страна и подзащитния му от друга и това обуславя и тяхната заинтересованост. Адвокат Ж. твърди,че по отношение на групата свидетели, които посочил в началото, същите изрично посочват, че не са видели удар, не само от страна на М. към Ф.Н., а и въобще размяна на удари,а говорят за бутане, дърпане, но са категорични, че удар не е имало. Адвокат Ж. е на становище,че от друга страна свидетелите Т.Г., П.Г. и П.Г. заявяват, че са видели как св.Х. и пострадалия нападат М., след което са се впуснали да оказват помощ и да преустановят свадата,а в показанията на св. В.В., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК се съдържа най-точно описание на сбутването, което се е получило между Х., М. и Н., като и той категорично заявява, че не е имало отправяне на удар, а Ф. се е намирал зад гърба на М.. Адвокат Ж. моли да се приеме, че обвинението не се доказва от събраните в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство доказателства и да бъде постановена присъда, с която да бъде признат подзащитния му за невиновен и да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение,а също доколкото предпоставка за уважаване на гражданския иск, е наличието на престъпно деяние, което се  явява деликт от гражданско правна точка, а такова не е налице моли да бъде отхвърлен и предявения граждански иск.

                  Подсъдимият М.Н.М. в съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, възползва се от правото да не дава обяснения по делото и в последната си дума заявява,че не е извършил това, за което е обвинен и е невинен и моли да бъде оправдан.

             Съдът след като прецени събраните на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

 

                На 01.10.2016г. около 07.00часа в центъра на с.К., Община Правец, област Софийска се събрали членовете на ловна дружинка с.К. – подсъдимия М.М. и свидетелите Ц.М., Т.С., Ц.Д., Л.Д., В.В., М.М., К.К., Ц.Х., Ф.Н., А.М., Р.М., В.З., В.В., П.Г., Т.Т., Д.Д., И.Б., П.Г. и Д.М. по повода на предстоящ ловен излет за едър дивеч, както и провеждането на инструктаж във връзка с боравенето с ловно оръжие от председателя на ловната дружинка св.Н.С.Н.. След прочитане на инструктажа с оглед удостоверяване на факта на извършването му и че са запознати с него, всички присъстващи започнали да се подписват в книгата за инструктаж. Междувременно св.Ц.И.Х. попитал подсъдимия М.М. дали се е подписал в списъка, при което последния с лявата ръка го избутал и с дясната си ръка му нанесъл удар в областта на гърдите. В същия момент се намесил св.Ф.Л.Н., който се обърнал към подсъдимия М. с думите „Какво правиш, защо го удряш“, като застанал между двамата с лице към подсъдимия и в същия момент подсъдимия М.М. отговорил на св.Н. с думите „И ти ли искаш?“, след което посегнал с десния крак да удари св.Н. в областта на слабините над коленете. Св.Ф.Н. реагирал инстинктивно за да се предпазни и поставил отпред пред слабините си двете си ръце с изправени пръсти, при което последвал удар в тях с десния крак на подсъдимия М.М.,от което вследствие на удара св.Н. изпитал силна болка. При станалия инцидент се намесили и свидетелите Т.С., Ц.Д., Л.Д., В.В., М.М., К.К., Ц.Х., Р.М. и В.П., като се постарали да усмирят подсъдимия М. и да прекратят действията му. Тези лица видели случващото се между подсъдимия М. и пострадалия Н.. За случая незабавно е сигнализирано РУ-Правец, като междувременно на мястото на инцидента пристигнали и служители на РДГ - София - св.А.А. и св.Илиян П., които следвало да извършат проверка на ловната дружинка с.К. по Закона за лова и дивеча. Присъствалите на инцидента членове на ловната дружинка били отведени в РУ-Правец за снемане на обяснения по случая. Свидетелите Ц.Т., П.К., И.А., С.В., С.Т. и М.С., Л.Г., В.Г. и П.Д. - членове на ловната дружинка, които към момента на инцидента не били на мястото,били уведомени впоследствие от св.Н. за нараняванията му нанесени от подсъдимия.

                   Постарадалият св.Ф.Н. след станалото посетил ФСМП-Етрополе, където бил прегледан от лекар ортопед - травматолог в болницата и при прегледа било установено,че му били счупени четвъртите пръсти на двете ръце.

                   От заключението на вещото лице д-р В.Т. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза , приета в съдебно заседание и неоспорена от страните по делото, се установява, че на св.Ф.Л.Н. са причинени следните телесни увреждания : 1.счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца, което по своя медикобиологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК; 2.вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни.Експертът прави извода, че така констатираните телесни увреждания се дължат на силен удар с преднозадно направление и може да се получи по начин, а именно, чрез нанасяне на удар с крак.

                  Въз основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че с действията си подсъдимия М.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК,за което следва да понесе предвидената в закона наказателна отговорност.

                  От обективна страна подсъдимия М.Н.М. е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 01.10.2016г. в с.К., Община Правец, област Софийска, чрез нанасяне на удар с крак е причинил 2 /две/ средни телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Установи се безспорно,че подсъдимият на 01.10.2016г. в с.К., Община Правец, област Софийска, чрез нанасяне на удар с крак е причинил 2 /две/ средни телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Деянието на подсъдимия се установява по недвусмислен начин от показанията на пострадалия св.Ф.Л.Н. и на  свидетелите - очевидци Н.Н., Т.С., Ц.Д. Лазар П.Д., В.В., М.М., К.И.К., Ц.Х., А.А., Р.М., В.П. и С.И., които безспорно описват начина и механизма на причиняване на телесните увреждания .В показанията си св.Ф.Л.Н. установява,че на 01.10.2016г. в с.К. между 07.30-08.00 часа сутринта се събрали на центъра на селото между 25 и 30 човека ловджии между които били А.М., Ц.Х., Лазар Леков, В.П., Т., Вальо Бореца, Любчо от с.Осиковица, П. и други, за ловен излет  през ловния сезон,като председателя на дружинката трябвало да направи инструктаж за лова за носенето на оръжие и в този момент М. дошъл видимо нервен, притеснен, говорил на висок тон, прекъсвал всички и станали дразги и караници. Св.Н. твърди,че Ц.Х. му казал, че вече не е председател и да не се кара и намесва,а той  му казал :„Ти какъв си, да ми кажеш какво да правя?“ и с дясната ръка го ударил,като той се намесил и тъй като искал да го изрита в слабините, си сложил ръцете отпред и така се получило счупването на пръстите. Св.Н. установява,че получил неописуема болка и видял, че пръста му се е обърнал обратно и след около 10 минути усетил болка и в другия пръст. Св.Н. установява,че показал на М. пръста си и му казал, че му го е счупил. Св.Н. твърди,че станала разправия, но не чул кой какво казал, тъй като болката била неописуема. Св.Н. установява също,че извикали полиция и  ловния ден приключил,а него го закарали в болницата в Ботевград, но тъй като нямало лекар , оттам го отвели в болницата в Етрополе и се установило, че му е счупен пръста и след това го разпитвали в полицията.Св.Н. заявява,че като терапия му дали паста за мазане и му бинтовали пръста,тъй като следвало да му слага лед. Свидетелят потвърждава,че около месец била болката,а самото зарастване било около 2 /два/месеца,като и средния пръст му се разместил. Св.Н. твърди,че след удара на М. не е получил друг удар в областта на лявата ръка и тъй като се занимавал с дърводобив,нищо не могъл да прави в служебната си дейност, нито в личната и едвам шофирал. Св.Н.С.Н. в показанията си установява,че на първи октомври се открива лова и по този повод се събрали на центъра на с. К. и при четене на инструктаж за носене на ловно оръжие, към края нещо му привлякло вниманието и като се обърнал, тъй като на Ц. бил дал списък да се подписват колегите,  видял М. да посяга към гърдите му,а до него бил Ф., и същия  за да не се сбият, протегнал ръката си и през това време М. ритнал с крак в неговата посока .Св.Н. твърди,че М. посегнал да  ритне Ф. с крак и той за да се предпази протегнал двете си ръце долу ниско и М. го ударил в ръцете. Св.Н. установява също,че при удара Ф. извикал „ох“ и казал нещо от рода на „счупи ми ръката“,след което си дърпал пръстите и се качил в колата. Св.Н. установява,че Ф. отишъл в болницата и като се върнал видяли,че дясната ръка  му е бинтована,като имал счупване на два пръста.

В показанията си  св.В.З.П. ,установява,че първият ден при откриване на лова на площада в с.К. се събрали около 15 човека и при прочитане на инструктажа, от страна на председателя на ловната дружинка Н.С., М. го прекъснал няколко пъти и Ц.В. му направил няколко забележки, които не били взети под внимание, след което последвал агресивен тон от страна на М. и сбутване,като го ударил по гърдите при което Ф. се намесил, имало реплики от рода „..Ти какво искаш, и ти ли искаш?“, при което М. замахнал с крак и ритнал Ф. в ръцете, с които той се опитвал да се предпази и от този удар Ф. се превил от болка и пръстите му се подули за минути,като единият пръст му бил под ъгъл. Св.П. твърди,че настанала суматоха и на това поведение на М. останалите реагирали по различен начин и нещата тръгнали към разтърваване.Св.П. установява,че закарал Ф. до бърза помощ,но не е разбрал какво е получил като травма, тъй като не го пуснали с него вътре. Св.П. установява,че Ф. работи с ръцете си и това определено се приело много тежко,а също бил притеснен финансово, тъй като жена му си търсела нова работа, и било много травмиращо. Св.П. твърди,че възстановяването му продължило доста време, пръстите му били много подути и го боляли . В показанията си св. Т.С.С.  установява,че на откриването на лова през 2016 година, месец октомври, се събрали и отишли на центъра на селото, там където се прочита инструктажа от председателя на дружинката и след прочитането му станал някакъв спор между Ц. и М. и се скарали и Ф. в този момент се намесил и подал инструктажа на М. и в този момент М. посегнал с крак да го ритне в слабините и той се предпазил с две ръце,  при което пръстите му били счупени. Св.С. установява също,че при това нараняване си личало, че Ф. има болка, пръстите му се били надули и той отищъл в болницата да го прегледат, след което ги извикали в полицията в Правец. Св.С. заявява,че Ф. не е имал агресивно поведение, просто искал да му подаде инструктажа да се подпише. Св. Ц.П.Д. в показанията си установява,че на откриването на лова през 2016г. отишли в с. К. и там се събрали всички,като ръководителя на лова и председателя започнал да чете инструктажа, а М. бил неспокоен, постоянно нервничел и в това време Ц.Х. му подал инструктажа, при което М. го ударил с юмрук в гърдите, при което се спуснали няколко души да ги разтърват.Св.Д. установява,че М. ударил Ф. с шут,като   ударът бил насочен към слабините на Ф. и  не е видял къде са били ръцете на Ф., но предполага, че е искал да се предпази и  се разтурили нещата. Св.Д. твърди,че отишли на фургона и когато Ф.Н. дошъл, видял, че са му подути пръстите.  Св.Д. твърди също,че ловът не се провел. Свидетелят си спомня, че Ф.Н. отишъл на медицински преглед и било установено, че са му счупени пръстите. Св. Л.П.Д. установява,че познава подсъдимият М. и разказва за случай,при който на 01 октомври 2016 година излезли в селото да тръгнат на лов и преди това  председателя  прочел инструктажа и Ц.И.Х. тръгнал с бележките, да се подписват ловците  и да дават парите за лова и като отишъл при  М., той го ударил в гърдите. Св.П. установява също,че Ф. му казал : „Ей, чакай бе, ние сме една дружинка…“ и М. посегнал да го ритне в слабините и  като го ударил, му счупил двата пръста на дясната ръка. Св.П. твърди също,че от удара чувствал болка и се надули пръстите на ръката на Ф., и той казал, че отива на болницата, а те отишли на фургона, където седят. В показанията си  св. В. Чавдаров В. установява,че инцидентът се случил на откриването на лова, на 01.10.2016 г., като сутринта се събрали да се подписват в инструктажната книга на центъра на с. К. и председателят на дружинката прочел инструктажа и накарали М.  да се подпише,но той не пожелал,като  започнал да ги обижда, че не иска да се подпише, бутнал Ц. по гърдите с ръце и тръгнал да рита Ф., като се завъртял и Ф. си подложил ръцете отпред, пред слабините му,за да се предпази.Св.В. твърди,че  М. ритнал Ф. с десен крак и тогава Ф. се свил и извикал от болка,като двата му пръста се надули и посиняли.Св.В. установява,че ги разделили и отишли в болницата в Ботевград, но не е имало дежурен лекар, след което отишли в болницата в Етрополе с Ники. Свидетелят твърди също,че на място дошли горските, полицията и косаджията на Правец и не са продължили лова, тъй като го прекратили, заради този случай. Св.В. установява също,че възстановяването на Ф. продължило около месец и половина и същия не могъл да си движи ръцете и идвал като гост на лова,но не е ловувал. Св. М.Я.М. установява,че познава М. и знае за инцидента станал с него,като сутринта на откриването на лова месец октомври 2016 г. на центъра на с.К. се събрали рано и председателят Никола четял мерките за безопасност и инструктажа за лова и М. и Ц., който носел списъка с инструктажа, на който трябвало да се разпишат всички, които са там, се сбутали, като Миро го бутнал и го ударил в гърдите. Св.М. твърди,че  впоследствие видял, че посегнал да ритне Фико в слабините и той да се предпази, си сложил ръцете отпред,след което изпищял и това станало за секунда време. Св.М. твърди,че закарали до болницата Ф.,тъй като ръката му посиняла и се надула и имал счупване на пръстите. В показанията си  св. К.И.К. установява,че познава М. и знае за станал инцидент между него и Ф.,като това станало на откриването на лова в центъра на с. К..Св.К. твърди,че председателя на ловната дружинка Н. прочел инструктажа за носене на оръжие и казал да се подпише,но той не поискал,а и Ц. му казал да се подпише, но той започнал да се репчи и кара и да буйства,като го бутнал и Фико се намесил да ги разтърве и той го ритнал в пръстите по ръцете и като отишъл на преглед при доктор,било установено, че са му счупени пръстите. Св. Ц.И.Х. установява в показанията си,че на първи октомври 2016 г., както всяка година се открива лова на дива свиня навсякъде,се събрали в центъра на с. К. всички членове на ловната дружинка и председателя  на дружинката Н.Н. започнал да чете инструктажа за безопасно боравене с оръжие и през цялото време М.М., който е член на тяхната дружинка, постоянно имал някакви недоволства.Св.Х. държал в ръцете си разрешителните за лов, които се попълват за всеки и след приключването на председателя, започнали да коментират кой ще се подпише на инструктажа и той се  обърнал към М.М.,който бил от лявата му страна, с въпроса дали се е подписал на инструктажа и в същото време той му казал, че не е негова работа и го ударил в гърдите,при което той отстъпил назад, а от лявата му страна бил Ф.. Св.Х. установява,че Ф. го попитал какво прави и той директно, без много приказки, посегнал да го ритне между краката,а Ф., за да се предпази, си сложил ръцете отпред и той го ритнал в ръцете,при което Ф.  извикал, като едната ръка му се подула и станала като балон. Св.Х. твърди,че се установило, че и на двете ръце има счупване, при което с Ф. *** и оттам ги изпратили директно в Етрополе .Св.Х. установява,че повече от месец - два продължило възстановяването му. В показанията си св. А.Н.М. установява,че отишли на откриването на лова, сутринта към 07.00 часа в с.К. на центъра и казали за разпределението и безопасността и започнали да се подписват и Ц. тръгнал да подава на М. инструктажа за да се подпише и той го ударил в гърдите и го бутнал,след това брат му ударил Ц. в областта на таза в гръб и той го хванал за да не стават проблеми. Св.М. твърди,че  видял, че Ф. е на земята и се държи за ръцете,,след това в късния следобяд видял, че е превързан. Свидетелят Р.М.М. установява,че отишли на центъра на с.К. през 2016 г. за  да занесат бележките за лова и за инструктажа за лова и Ц.Х. отишъл да даде бележките на М.,  тъй като са две групи,при което М. ударил в гърдите Ц., след което брат му на М. отишъл и ударил Ц. в гърба, след което Ф. отишъл към тях, в смисъл да види какво става и да ги разтърве и М. посегнал да го ритне, и Ф. поставил ръцете отпред и се опитал да се предпази да не го ритне в слабините,но той го ритнал и паднал на земята и изохкал. Св.М. установява също,че се събрали много хора и не знае какво се е случило след това, но ги разтървали,а за счупването разбрал в полицията, когато давали показания. Св. С.И.Т. установява,че при откриването на лова, през 2016 година се събрали на центъра на с.К. на площада пред черквата и при една от спрените коли,  на главния списък се подписвали, че е проведен инструктаж и възникнал спор между двамата колеги  - Ц. и М.,които  в един момент се хванали и сдърпали. Малко след това Ф. му показал пръста си, че му е счупен пръста , но не е ставало дума при какви обстоятелства. Съдът възприема показанията на тези свидетели като обстоятелствени, непротиворечиви,еднопосочни, логични и последователни и изясняващи в детайли фактическата обстановка по делото.Недвусмислено и безспорно се потвърждава факта от показанията на тези свидетели,че подсъдимия М.Н.М. е нанесъл удар с крак по двете ръце на Ф.Л.Н.,като му е причинил две средни телесни повреди.Те се потвърждават и са в унисон и със заключението на вещото лице д-р В.Т. по изготвената и приета  в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза,неоспорена от страните,от която е видно,че на св.Ф.Л.Н. са причинени следните телесни увреждания : 1.         счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца, което по своя медикобиологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК; 2.  вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, което по своя медикобиологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр.ал.1 от НК.Експертът прави извода, че така констатираните телесни увреждания се дължат на силен удар с преднозадно направление и може да се получи по начин, а именно, чрез нанасяне на удар с крак.

                   Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.Т.В., Н.Н., П. Кънчев, И.Д.Б. и Д.Н.М., последния  брат на подсъдимия, чийто показания съдът приема за пристрастни,необективни и целящи да оневинят подсъдимия,тъй като са в противоречие с останалите доказателства и заключението на вещото лице, относно начина и механизма на причиняване на двете телесни повреди на пострадалия Ф.Н..Съдът не възприема и показанията на останалите свидетели Ц.Т., П.К., И.А., С.В., М.С., Л.Г., В.Г. и П.Д. - членове на ловната дружинка, които не са били на мястото и не са чули и видели инцидента станал между подсъдимия и пострадалия,а  впоследствие пострадалия св.Н. им показал, какво му е било причинено вследствие на нанесения удар с крак,тъй като нямат непосредствени възприятия за станалото и не могат да обективират факти от случилото се.

                   От субективна страна подсъдимия М.Н.М. е извършил деянието умишлено по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.

                  Причини и условия, способствали за извършване на престъплението от подсъдимия М.Н.М. са незачитането на неприкосновеността на личността, както и незачитане на установени правен ред.

                   Изложеното се установява и обвинението се доказва от събраните в хода на разследването доказателства от протоколите за разпит на част от видетелите,от заключението на съдебномедицинската експертиза, характеристична справка и характеристика, свидетелство за съдимост, медицински документи, и другите писмени доказателства.

                  При индивидуализация на наказанието и определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът съобрази наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства - незачитане на установения правен ред от подсъдимия и високата степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия,осъществено на публично място,а също взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало/реабилитиран към датата на деянието/, видно от приложената справка за съдимост №908/12.11.2018г. на БРС и на основание чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 2/две/ години „лишаване от свобода”.Съдът прие,че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия,не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието и следва да отложи изпълнението на наложеното по отношение на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.             

                  Съдът прие,че така наложеното наказание ще повлияе за превъзпитание на подсъдимия и изпълнение на целите на генералната и специална превенция на закона.

                

                  По предявяване на гражданския иск

                  Съдът приема,че се установи безспорно извършеното престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК от подсъдимия М.Н.М..Доказа се,че същия на 01.10.2016г. в с.К., Община Правец, област Софийска, чрез нанасяне на удар с крак е причинил 2 /две/ средни телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. От заключението по назначената и извършена при проведеното разследване съдебно - медицинска експертиза, е установено, че в резултат на нанесените удари от подсъдимия М.Н.М., на св.Ф.Л.Н. му били причинени /две/ средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Съдът приема,че се доказа наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и причинения на пострадалия противоправен резултат - причинените му увреждания,които са довели до причиняване и изпитване на болки и страдания за продължителен период от време около месец-месец и половина и за невъзможността да упражнява трудова дейност с ръцете си и да извършва ежедневните си дейности за този период.За причиненото увреждане пострадалия следва да бъде възмезден,като с оглед принципа на справедливостта съгласно чл.52 от ЗЗД,следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева,представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в затруднение при извършване на ежедневните му дейности, което е получено в резултат на причинените 2 /две/ средни телесни повреди, считано от датата на причиняване на вредата – 01.10.2016г., до окончателно изплащане на сумата.

                Съдът осъди М.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***  да заплати на Ф.Л.Н., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в затруднение при извършване на ежедневните му дейности, което е получено в резултат на причинените 2 /две/ средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца и вътреставно счупване на крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата – 01.10.2016г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 10000.00/десет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

               Съдът осъди   М.Н.М. да заплати на Ф.Л.Н. сумата в размер на 650.00/шестстотин и петдесет/ лева, за направени по делото разноски – за заплащане на адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от  иска.

              Съдът осъди  М.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати сумата в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, платими в полза на Районен съд-Ботевград.

              Съдът осъди    М.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати сумата в размер на 96.60 /деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, за направени на досъдебното производство разноски, платими в полза на Републиканския бюджет.

              Съдът осъди    М.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати сумата в размер на 150.62 /сто и петдесет лева и шестдесет и две стотинки/ лева, за направени в съдебното производство разноски, платими в полза на Районен съд-Ботевград.

             

                По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №192/2017 година по описа на Ботевградски районен съд.

                                    

                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :