№ 137
гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200131 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община Добричка, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 20, представлявана от С.Г. - кмет,
срещу наказателно постановление № НЯСС-258 от 06.12.2021 г., издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на Община Добричка, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 20, представлявана от
С. ИВ. Г. - кмет, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от Закона за водите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила и норми.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се
представлява. С писмено становище се излагат доводи по съществото на
делото, като се иска наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
1
становище се излагат доводи по съществото на делото, като се иска жалбата
да бъде отхвърлена, а наказателното постановление - потвърдено. Иска се и
присъждане на сторените в производството разноски, съобразно чл. 63, ал. 3
от ЗАНН.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
05-094 от 10.06.2021 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 11 от Закона за водите и приложената
по делото Заповед № А-276/18.05.2021 г. на Председателя на ДАМТН. Видно
от покана с изх. № 85-02-233 от 10.05.2021 г. /л. 21 от делото/, С.Г. - кмет на
Община Добричка, е била поканена да се яви лично /или да изпрати
упълномощен представител/ на 10.06.2021 г. в 13:30 часа в Регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ /РО НЯСС - СИБ/ на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на адрес:
гр. Варна, ул. „Мургаш“ № 5, ст. 312, при главен инспектор Д.Т. Я.-К., за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ по Закона за водите във връзка с Констативен протокол № 05-02-
14/01.04.2021 г. от проверка на яз. „Полковник Минково“. Поканата е била
получена на 14.05.2021 г. от К.Е. - упълномощено лице, което обстоятелство е
било удостоверено посредством подписа й /л. 22/. Поради неявяването на
Кмета или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово
отсъствие на 10.06.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на С. ИВ. Г. - кмет на
Община Добричка, документирано с подписа й, като при предявяване на акта
същата, в качеството си на кмет на Община Добричка не се е възползвала от
правото си на възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано
2
писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и
оставено без уважение, като неоснователно, в която насока наказващият
орган е изложил доводите си в обжалваното наказателно постановление.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля ЯВ. М.
Д., съобразно действащата към датата на съставяне на акта разпоредба на чл.
42, т. 7 от ЗАНН, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е
посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от
наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен.
АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са
два и започват да текат от два различни момента – от откриване на
нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно
задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27
февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България -
ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната
продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от
откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в
общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е
констатирано при извършена последваща проверка на 31.03.2021 г. на дадени
с констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. предписания на ДПУСЯ.
3
Резултатът от проверката е бил обективиран в констативен протокол № 05-
02-14/01.04.2021 г. Видно от протокола са установени четири нарушения,
едно от които е предмет на настоящото дело. В хода на проверката и с
обективирането на резултатите от нея в протокола от 01.04.2021 г. е открит и
нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 10.06.2021 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се
приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола -
01.04.2021 г., а на 31.03.2021 г. - датата на която е била извършена проверката.
За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия случай се
касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се
извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване.
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява
след изтичане на дадения в предписанието срок, т.е. от 01.10.2020 г. и
продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на
административнонаказателното производство.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува. В АУАН и в
НП ясно и недвусмислено е описано и кой е нарушителят, в съответствие с
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, а именно - Община Добричка в качеството
на собственик на собственик на язовир „Полковник Минково“, поради което
оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление не следва да се
споделят като основателни.
С оглед изложеното, имайки предвид и обстоятелството, че
4
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога е извършено същото, та това да рефлектира върху
ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното
постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 31.03.2021 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите,
свидетелите Д.Т. Я.-К. – главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ - РО НЯСС „Североизточна
България“ и ЯВ. М. Д. – към него момент началник на отдел в РО НЯСС
„Североизточна България“, извършили проверка и контрол на язовирната
стена, съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир
„Полковник Минково“, находящ се в поземлен имот № ****** в землището
на с. Полковник Минково, община Добричка, Акт за публична общинска
собственост № 576/18.09.1998 г., собственост на Община Добричка, за което
бил съставен констативен протокол № 05-02-14/01.04.2021 г.
При проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията се
установило, че не е изградена дренажна призма в петата на язовирната стена,
терена в петата на откоса около изходната шахта е проеовлажнен, наличен е
участък с филтрация с дължина около 20 м. от двете страни на изходната
шахта, т.е., не е било изпълнено от собственика на язовир „Полковник
5
Минково“ задължителното предписание, дадено в констативен протокол №
05-02-12/07.04.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, а именно: Да се изгради дренажна система в петата
на язовирната стена, със срок на изпълнение 30.09.2020 г.
По този начин се установило, че Община Добричка, в качеството си на
собственик на язовира, не е изпълнило задължително предписание, дадено с
констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г., връчен на Община Добричка
и заведен с регистрационен № ВхК-2809/29.05.2020 г.
С оглед изложеното, наказващият орган приел, че на 01.10.2020 г.
Община Добричка е осъществила фактическия състав на нарушение на
разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, която задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Д.Т. Я.-К. и ЯВ. М. Д., чийто показания са
последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели,
както и от приложените и приети по делото писмени доказателства –
констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г., констативен протокол № 05-
02-14/01.04.2021 г., Акт за публична общинска собственост № 576/18.09.1998
г. и скица на поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите,
„Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000
до 20 000 лв.“
От обективна страна визираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по
спазване на законодателството, издадено от оправомощен за това орган.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното
6
неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се
произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание,
издадено от длъжностно лице от ГД НЯСС на ДАМТС, съобразно дадените
му правомощия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и Заповед № А-
276/18.05.2021 г. на Председателя на ДАМТН да е оспорено и от него е
възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на
предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.
190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е бездействие и се
изразява в това, че Община Добричка, не е изпълнила задължително
предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно: Да се изгради дренажна система в петата на язовирната стена, със
срок на изпълнение 30.09.2020 г.
Съгласно Акт за публична общинска собственост № 576/18.09.1998 г.,
язовир „Полковник Минково“ е публична общинска собственост, с
предоставени права за стопанисване и управление на Община Добричка, т.е.
Община Добричка се явява собственик на язовира. Безспорно е в настоящия
случай, че с констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. са дадени
задължителни предписания за изпълнение, като на Община Добричка е
вменено задължението да изпълни предписанието. Безспорно е също така, че
констативният протокол е получен от Общината.
С други думи - Община Добричка се явява субект на нарушението, за
което е наказана.
Обстоятелството, че язовирът и бил отдаден на концесия не
освобождава Община Добричка, като собственик на същия от задълженията й
по чл. 139, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за водите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 190а, ал. 2
във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за доказано. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния
закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна.
7
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното
постановление с материалния закон, съдебният състав намира, че
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като повторно, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на Закона за водите,
„повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид.
Видно от приложеното по делото наказателно постановление № НЯСС-
439 от 29.11.2018 г., издадено от К.М.В. – заместник-председателя на
ДАМТН, влязло в сила на 04.11.2019 г., на Община Добричка, за
неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 лева. Това обстоятелство изрично е посочено и от
наказващия орган в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление.
Нарушението, предмет на настоящото дело е извършено на 01.10.2020г.,
т.е., в едногодишния срок от наказването на Община Добричка с НП №
НЯСС-439 от 29.11.2018 г., издадено от К.М.В. – заместник-председателя на
ДАМТН, влязло в сила на 04.11.2019 г. за същия вид нарушение, поради
което е налице квалифициращият признак „повторност“.
Законосъобразно, на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от
Закона за водите, административнонаказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на Община Добричка.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39
от Закона за водите е в размер от 1000 до 50 000 лв. Правилно
административнонаказващият орган е определил размера на имуществената
санкция малко над минимума, а именно – в размер на 2000 /две хиляди/ лева,
отчитайки, че нарушението е повторно.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
8
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Следва да се
отчете и обстоятелството, че нарушението не е първо по рода си, като е
налице квалифициращият признак „повторност“. Липсват и обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например
наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Високият размер на наказанието глоба, респективно имуществена санкция
също не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този
размер на наказанието глоба, съответно имуществена санкция определен от
законодателя, сочи на висока степен на обществена опасност на деянието.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях, което техническо състояние и безопасна експлоатация са пряко
свързани с опазването на човешкия живот и здраве.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ДАМТН искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от
9
ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в
сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в
едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност,
разпитани са неголям брой свидетели - двама, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-258 от
06.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Добричка,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Независимост“ № 20, представлявана от С. ИВ. Г. - кмет, за нарушение по
чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание
чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от Закона
за водите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Община Добричка, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 20,
представлявана от С. ИВ. Г. - кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор“ /ДАМТН/, сума в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10