Р Е Ш Е Н И Е № 2594
гр.Пловдив, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I гр. с., в открито
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
със
секретар: Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11837
по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба от „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *********,
с която е предявен иск срещу Д.З.Х., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2010 лева
представляваща главница дължима по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит от 07.12.2017
г., както и сумата в размер на 366,48 лева, представляваща наказателна лихва,
дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел ХІ на Общите
условия за периода 27.02.2018 г. – 22.03.2019 г., за които вземания е издадена
заповед за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 4559/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав..
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ от *******. с предоставен кредитен лимит в размер до
2010 лева, по който договор се дължи главница в размер на 2010 лева, че поради
забава в плащането за срок по-дълъг от 150 календарни дни, кредитът съгласно
член 13.2.1 бил автоматично обявен за предсрочно изискуем, без да е необходимо
да се уведомява длъжника. Претендира се и наказателна лихва в размер на 366,48
лева, формирана върху непогасената част от минималната погасителната вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на
просрочие, която е в размер на 6
процентни пункта съгласно т. 7.2 от договора, т. 11.1 от ОУ. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.
Правният
интерес за завеждане на иска се обуславя от факта, че срещу длъжника е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
като същата му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител адв. Д., с който се оспорват исковете като неоснователни и
недоказани. Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит, поради
нарушаването на императивни правни норми от ЗПК, както и се излагат съображения
за неуведомяването на длъжника по кредита за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11837/2019г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
предявените искове са подадени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 420, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.
9 от ЗПК.
Видно от договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на
кредитен лимит от дата ********** г.
/л.4/, „Дайнърс клуб България“ АД, като издател, е предоставила на ответника, като титуляр,
кредитен лимит /овръдрафт/ под формата на кредитна карта в размер до 2000 лева.
Срокът за ползване и погасяване на на
кредитния лимит е до 30.11.2018г. /т.3
от договора/, като е уговорена и възможност за автоматичното му подновяване.
Срокът на договора
е автоматично продължен след 30.11.2018 г., обстоятелство, установяващо се от
извършените от ответника трансакции по картата след тази дата, за което са
приложени извлечения за периода 01.02.2018г.-30.06.2019г.
От ССчЕ се установява, че усвоените от
ответника суми по процесния договор са в размер на 2010 лева. Експертизата не е
оспорена или опровергана от ответника, поради което съдът я кредитира.
Процесният договор е сключен
в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата и не се констатират нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му – т. 2 от
договора, реквизит по чл.12, ал.1, т.7 ЗПК.
Посочен е лихвения процент по кредита, условията, приложими по
отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по
изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти – т.7, реквизит
по чл.12, ал.1, т.8 ЗПК. Посочени са годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.10 от
договора, реквизит по чл.12, ал.1, т.9 ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница
от титуляра.
С оглед
изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по
него е възникнало договорно правоотношение, породено от договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и
предоставяне на кредитен лимит.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира
главница в размер на 2010 лева. От изслушаната и приета ССЕ, която не е
оспорена и опровергана от страните се установява, че ответникът е усвоил по
процесния договор сума в размер на 2010 лева. В договора в чл.18.1.1 от Общите
условия е посочено, че срокът на договора се удължава автоматично всеки път за
нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не уведомила другата за прекратяване на договора
най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
В случая се касае за неточно
/забавено/ изпълнение на задължение за погасяване на кредит спрямо ищеца,
съставляващо сбор от непогасени вноски с настъпил падеж към момента на
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство /арг. от
чл. 235, ал. 3 ГПК/, ето защо възражението на ответника, че не бил уведомен за
пресрочната изискуемост на кредита се явява неоснователно.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен в пълния му предявен размер.
По отношение на наказателната лихва :
Следва да се посочи, че както в
заповедното производство, така и в настоящото производство ищецът претендира наказателна
лихва от 366,48 лева.
Съгласно т. 7 и 8 от договора и
т.11.1 от ОУ, се предвижда при просрочване на плащанията заплащане на наказателна
лихва в размер на лихвата по т. 7 /фиксирана годишнва лихва от 19%/ плюс наказателна
надбавка в размер на 6 пункта.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да е по-голяма от законната лихва. С оглед така цитираната
разпоредба съдът приема, че клаузата по т. 8, вр. с т. 7 от договора и т.11.1
от ОУ е недействителна, доколкото е в противоречие с чл. 33 ЗПК, на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Като недействителна клаузата не е
породила действие и вземане по нея не е възникнало.
С оглед изложеното претенцията за
наказателна лихва ще се отхвърли като неоснователна.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на спора право на
разноски се пораждат и за двете страни. Доколкото ответникът е участвал в
производството чрез особен представител не е доказал да е направил разноски.
Ищецът доказа следните
разноски в заповедното производство - 47,53
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо
разноски за заповедното производство – 97,53 лева, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 90,20
лева съразмерно с уважената част от претенцията.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски - 82,87 лева – платена държавна такса, 397 лева
– платен депозит за особен представител на ответника /л.88/ и 200 лева – платен
депозит за ССчЕ.
В исковото производство ищецът се е представлявал от
юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Общо разноските в исковото производство са 770,87 лева, като ще се
присъди сума в размер на 654,50 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.З.Х., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г,
представлявано от С. И. – **** сума в размер на 2010 лева, представляваща главница,
дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от дата 07.12.2017
г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4559/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Д.З.Х., ЕГН ********** дължи на „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *********
сумата в размер на 366,48 лева. представляваща наказателна лихва, дължима
съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел 11 на Общите условия
дължима за периода 27.02.2018 г. – 22.03.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.З.Х.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81Г, представлявано от С. И.– ********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сума в размер на 654,50 лева – разноски в исковото производство и сума в
размер на 90,20 лева – разноски по
ч. гр. д. № 4559/2019 г. на
Районен съд – Пловдив.
На особения
представител на ответника адв. В.М.Д. се издаде РКО за сумата от 397 лева
възнаграждение от внесения депозит.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Н.Н.