№ 2872
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110218228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Х., ЕГН **********, чрез адв. П., срещу
Наказателно постановление № 24-4332-012976/10.06.2024 г., издадено от
Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната по делото жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
поддържа на първо място, че издаденият АУАН е напълно нечетлив и неясен и
на това основание същият се явява недействителен и нищожен, тъй като от
него не може да се разбере какво е нарушението, кой е извършителят, къде е
извършено нарушението, както и обстоятелствата и фактическата обстановка,
при които е извършено нарушението. Сочи се също така, че издаденото
наказателно постановление не съдържа всички задължителни реквизити
съгласно чл. 57 от ЗАНН, тъй като не е посочено ясно, недвусмислено и точно
мястото на извършване на нарушението, няма посочени отегчаващи и
1
смекчаващи вината обстоятелства и не е посочен размерът на обезщетението и
на кого следва да се заплати. На следващо място се поддържа, че вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е незаконосъобразно
и несъставомерно поради факта, че водачът е напуснал местопроизшествието
поради необходимост да превози спешно в случай на неотложност до лечебно
заведение болен човек с опасност за живота. Акцентира се, че след
приключване на оперативната интервенция на свидетеля Йоана Маринова
жалбоподателят се е върнал до паркинга на МБАЛ “Св.София”, за да провери
дали другият автомобил е още там, но последният вече не бил на паркинга на
болницата.
По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. П. – с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по съображенията, релевирани в жалбата. Претендират се
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се
представя списък по реда на чл. 80 ГПК.
В проведените по делото съдебни заседания въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото
писмени бележки чрез процесуален представител с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, се поддържа становище за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли
същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
2
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение №
240692/08.05.2024 г., съставен от Ц. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР,
при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН въз основа на докладна записка,
изготвена на 04.01.2024 г. и в присъствието на В.Ж.Ч. и Л. И.а М. – свидетели
при съставянето на акта, било констатирано, че на 04.01.2024 г. около 16:00
часа в гр. София, на бул. "България", с посока на движение Центъра,
жалбоподателят Н. К. Х. управлявал лек автомобил марка "Дачия Дъстер" с
рег. № *** и на паркинга на МБАЛ „Света София“ № 104, при извършване на
маневра "заден ход", реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка "Форд
Куга" с рег. № ***, след което напуска местопроизшествието, като не спира да
установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР.
В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия бил
връчен лично на въззивника Н. К. Х..
Към преписката е приложен Протокол за ПТП № 1891048 от 04.01.2024
г., както и скица на произшествието и сведения от лицето В.Ж.Ч..
В хода на проверката била попълнена декларация от въззивника Н. К. Х.,
в която същият не отрекъл управлението на МПС-то на процесната дата, но
посочил, че при движение на заден ход системата на автомобила не сработила
и ударил леко паркиран бял автомобил по бронята, като веднага слязъл, за да
установи дали има щети, но предвид това, че следвало да откара пациент с
неотложен сепсис до друго лечебно заведение, не е имал време да чака
полиция и спешно тръгнал.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
подпис, който го подписал с възражението, че е дал декларация по случая.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН бл. № 240692/08.05.2024 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-
012976/10.06.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което
3
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
20,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП,
както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Ц. и свидетеля Й..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. доколкото същата се явява
пряк свидетел на ПТП, тъй като именно тя е била пътникът в автомобила,
управляван от жалбоподателя, която е имала спешна нужда от транспортиране
до друго лечебно заведение, поради тежко здравословно състояние,
респективно същата съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на
реализиране на ПТП. Тези показания изясняват фактите, интересуващи
процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на
лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете
непоследователност, непълнота или съществено противоречие. Прецизната им
проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а
навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се
осъществили процесните събития.
Показанията на свидетеля Ц. са информативни единствено относно
съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че
именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира. Този свидетел обаче не е възприел самото произшествие, поради
което и показанията му не допринасят за изясняване механизма на процесното
ПТП и конкретното поведение на жалбоподателя в него.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
4
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по
делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им –
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121к-13140/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и
Акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на директор на
СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Въпреки изложеното АУАН и НП не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника Х., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита. В тази връзка е необходимо да бъде
отбелязано следното:
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е
императивна и указва, че: "Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението". В
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото НП е описано, че МПС
"Форд Куга" с рег. № ***, е бил паркиран и въззивникът при извършване на
маневра движение на заден ход реализирал ПТП. Същевременно и съгласно
ЗДвП паркираното МПС не е "друг участник в движението“, доколкото не се е
намирало в движение, а в покой.
Нормата, съобразно която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, изисква другият участник в движението да не е спрял или
5
паркиран, а да е в движение, доколкото е регламентирано като условия да не
се създава опасност за тези участници, които се движат. Актосъставителят и
наказващият орган не са изложили каквито и да било твърдения, че
жалбоподателят Н. Х. не е изпълнил правното си задължение по чл. 40, ал. 1
от ЗДП. На етапа на съдебното следствие не бяха събрани фактически данни,
въз основа на които да се формира категоричен извод, че преди да започне
процесната маневра жалбоподателят не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, а по-скоро се изяснява, че по време на
движението си назад същият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, респективно не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, т. е. в случая е налице нарушение на чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП. Поради това е следвало така описаното административно нарушение да
бъде квалифицирано като покриващо признаците на състава на чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП, която разпоредба предвижда, че: "По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности".
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4
ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата
на твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Съгласно легалната законова дефиниция, пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН
и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице "при
извършване на маневра движение на заден ход", реализира ПТП в паркирания
лек автомобил марка "Форд Куга" с рег. № *** /неясно при какъв механизъм и
какви са последиците от същото/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в
АУАН и издаденото въз основа на него НП, не би могла да бъде запълнена от
6
анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него
юридическа отговорност, а освен това изготвените докладна записка и
протокол за ПТП не са му предявени за запознаване. Допуснатото съществено
процесуално нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление в обсъдената част и обезпредметява
обсъждането на въпроса дали произшествието е причинено виновно от
въззивника.
В тази връзка отново следва да се подчертае, че приетата за нарушена
разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗДвП съдържа правно предписание, чието
изпълнение е ограничено във времеви аспект от момента предшестващ
непосредствено самата маневра "движение назад" до момента на стартирането
й, а именно – преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението, докато тази по чл. 40,
ал. 2 ЗДвП е свързана с поведението на водача след привеждане на автомобила
в движение до приключване на самата маневра – по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. Актосъставителят и наказващият орган не са
изложили каквито и да било твърдения, че жалбоподателят не е изпълнил
правното си задължение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП. На етапа на съдебното
следствие не са събрани фактически данни, въз основа на които да се формира
категоричен извод, че преди да започне процесната маневра въззивникът не се
е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, а се
изяснява /както вече беше посочено/, че по време на движението си назад
същият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство,
респективно не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
Констатираното съществено нарушение, свързано с описание на
елементите от обективната страна на нарушението и субсумирането им под
конкретната правна норма, не би могло да бъде запълнено с анализ от съда и
тълкуване, тъй като рефлектира неблагоприятно върху гарантираното от
7
закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на
претендираната спрямо него юридическа отговорност.
На следващо място, липсата на твърдения в обжалваното наказателно
постановление за причинени имуществени вреди води и до автоматично
отпадане на задължението на жалбоподателя Н. К. Х. да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП, в
частност да установи последиците от същото, каквото изискване е предвидено
в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази връзка няма как да не се
отбележи, че с АУАН и НП е вменено и проявено бездействие, касателно
неуведомяване на органите на МВР, макар същото да произтича от чл. 123, ал.
1, т. 2, б. "а" ЗДвП, когато са пострадали хора и от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
ЗДвП - при липсата на съгласие между водачите относно обстоятелствата,
свързани с произшествието, когато са причинени имуществени вреди.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя Х..
Ето защо, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, без
да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в това число и релевираните
от жалбоподателя възражения, доколкото последното се явява безпредметно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни
разноски. Съгласно отразеното в Договор за правна защита и съдействие от
04.12.2024 г., процесуалното представителство по делото е осъществено от
страна на адвокат П. срещу заплатено по банков път договорено
възнаграждение в размер на 2000,00 лева, за заплащането на което са
представени по делото съответни доказателства. От насрещната страна е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което задължава съда да се произнесе по този въпрос,
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Като съобрази даденото в
Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл. 101, параграф 1 ДЕС,
8
настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което се
претендира в конкретния случай, не съответства на вида, количеството и
сложността на извършената работа от адвоката и в този смисъл се явява
прекомерно. По делото са проведени две съдебни заседания с явяване на
процесуалния представител, предметът на делото не представлява фактическа
и правна сложност в сравнение с други подобни, а претендираното адвокатско
възнаграждение надхвърля значително размера на глобата, наложена с
обжалваното НП.
С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора
/дело от административнонаказателен характер/, интереса /с обжалваното НП
е наложена глоба в размер на общо 120,00 лева, вида и количеството на
извършената работа /процесуално представителство в две съдебни заседания с
кратка продължителност/ и най-вече фактическата и правна сложност на
делото /без фактическа и правна сложност/, като съобрази за ориентир и
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, намира, че в конкретния случай на
посочените характеристики съответства справедливо възнаграждение в размер
на 400,00 лева. Следователно до този размер следва да се намали
претендираното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-012976/10.06.2024 г.,
издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на Н. К. Х., ЕГН ********** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10