Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 280
Гр. Габрово, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 21.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря РАДИНКА
КУЛЕКОВА-АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1479 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по осъдителни искове, подадени от Д.П.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.П.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: Регионален хоспис ЕООД
– гр. Дряново.
І. Искания и възражения на
страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищцата:
Твърди, че по силата на Договор за наем от
01.05.2017г. предоставил на ответника приземния етаж на къщата си в гр.
Габрово, бул."******" №61 за срок от една година, считано от
сключването на договора.
От сключването на договора
подаването на исковата молба ответникът не бил заплащал посочения в т. ІІ от
Договора наем в размер на 50 лева, с което нарушил разпоредбата на чл. 232 ал.
2 от ЗЗД.
Още преди изтичането на
срока на Договора предупредила ответника да заплати дължимия наем, като
поискала от него след изтичането на срока на договора 01.05.2018 г. да й върне
наетата от него вещ - приземния етаж на бул."******" № 61
Като наследник на Х.И.Р.
не можела да влезе във владение на приземния етаж от имота, тъй като ответникът
обитавал описания недвижим имот без правно основание и отказвал да го върне.
Искането на ищцата е
съдът да постанови решение, с което:
- да осъди ответника Н.П.С.
с ЕГН ********** да й предаде наетата от него вещ - ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ от къщата на
бул."******" № 61 в гр. Габрово;
- да осъди ответника да
й заплати сумата 750лв./седемстотин и петдесет/, дължима от него като наем
съгласно сключения между тях Договор за наем от 01.05.2017г. , заедно със
законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумите, със законните последици.
Б. От страна на ответника:
Ответникът не изразява становище относно
предявените искове.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна
страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда са предявени обективно съединени искове с
правно основание:
- чл. 233 пр. 1 от ЗЗД - относно иска за връщане на
наетата вещ;
- чл. 232 ал. 2 от ЗЗД относно иска за заплащане на
дължим наем от ответника.
2. В тежест на ищеца е
доказване съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК на положителните факти, от значение за
претендираните права, а именно:
- наличие на твърдяния договор за наем относно процесния обект и за
процесния период, по силата на който той се явява наемодател, а ответникът
наемател, предмет, цена и срок на договора;
- че е изправна страна по договора и има право да
получи претендирания наем.
3. От фактическа страна:
Видно от представения
по делото и неоспорен от страните договор за наем, същият е подписан между ищцата,
в качеството на наемодател и ответника, в
качеството му на наемател на 01.05.2017
г. Предмет на договора е приземен етаж в
къща на адрес:***.
Видно от показанията
на свидетеля П.К.,
които съдът кредитира с доверие, тъй
като изцяло кореспондират с останалите доказателства по делото, приземният етаж предмет на договора
представлява помещение под нивото на пътя. Свидетелят също така сочи: „Минавах от там когато Неделчо се нанасяше.
„Внасяше едни стари дрехи в помещението,
което беше магазин. Искаше да го ползва за склад.”
Видно от чл. 3.1. от
договора, същият е сключен за срок от 1 г., считано от датата на подписването
му 01.05.2017 г.
Наемната
цена по договора е 50 лева, която не се твърди от ответника да е плащана за
нито един месец. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., съгласно когото „От Денка знам, че не си плаща наема, нито
една вноска.
Към настоящия момент
помещението не е освободено от наемателя, видно от показанията на свидетеля К..
4. От правна страна:
Правопораждащия
по делото факт, на който се основават исковите претенции е срочен договор
за наем, чиято обща регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 228-239 от ЗЗД.
Видно от установеното от фактическа
страна, между страните е имало валидно сключен на 01.05.2017 г. наемен договор
за посоченото
в исковата молба помещение, представляващо приземен етаж - помещение под нивото на пътя на къща на адрес:***.
Договорът за наем е консенсуален, а не реален, т.е.
за сключването му е достатъчно страните да са постигнали съгласие относно основните елементи
на договора. В конкретния случай, това е налице, поради което
договорът обвързва страните от датата на подписването му 01.05.2017
г.
Ищцата по делото
– наемодател
по договора, е изправна страна – изпълнила е задължението си да предаде имота на наемателя, който факт не се оспорва от ответника и се потвърждава се от показанията на
свидетеля П.К..
Договорът е срочен - за една година от
подписването му. Разпоредбите на чл.
3.2. чл. 3.3. от договора предвиждат, че договорът се прекратява с изтичане на
срока му, а удължаването на срока може да стане само писмено /”с подписване
на двустранен анекс”/. Няма твърдения от никоя от страните, договорът да е
продължаван, няма представени и такива доказателства, поради което договорът е бил
валиден за периода 01.05.2017 г. -
01.05.2018 г.
Ответникът не е изпълнил основното си
задължние по договора да заплати наемната цена, която за срока на действието му
е 600 лева /за 12 месеца по 50 лева/. Отношенията между страните относно
дължими суми по ползването на помещението
извън срока на действие на договора /в конкретния случай за 3 месеца
след изтичането му/ се уреждат от нормите на неоснователното обгоатяване, но
такъв иск не е заявяван от ищцата.
Поради това предявеният иск за заплащане
на дължимия от ищеца наем по договора
следва да бъде уважен за сумата от 600 левеа и отхвърлен за разликата над нея,
до претендирания размер от 750 лева.
Ответникът, в качеството му на наемател
по договора, не е изпълнил и второ свое основно, предвидено съгласно чл. 233 пр. 1 от ЗЗД – да върне наетата вещ след изтичането на
срока на договора.
Срокът на договора е изтекъл, като
ответникът не е върнал вещта и поради това искът за осъждането му да върне
наетата вещ следва да бъде уважен.
5. Относно претенциите за присъждане
на разноски:
Разноски
се претендират само от страна на ищеца.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
От ищеца са направени
разноски в размер на 800 лева - 700 лева адвокатски хонорар и по 50 лева
държавни такси по двата иска.
Тъй като единият
иск е оценяем, а другият не, следва да
бъде прието, че адвокатският хонорар е
напрвен по равно по двата иска, а именно по 350 лева, т.е. разноските на
ищцата по двата иска са по 400 лева.
Разноските в общ размер
на 400 лева по иска за връщане на наетата вещ следва да бъдат присъдени изцяло,
предвид отсъствие на отхвърлителна част.
Разноските по иска за
наем следва да бъдат присъдени на ищцата съразмерно на уважената част от иска,
а именно в размер на 320 лева.
От посоченото следва, че
общият размер на разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата е в размер на 720 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
1. ОСЪЖДА Н.П.С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес: Регионален хоспис ЕООД – гр. Дряново да ПРЕДАДЕ на Д.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** държането на наетата въз
основа на Договор за наем от 01.05.2017 г. вещ - приземен етаж, представляващ помещение
под нивото на пътя, на къща с адрес: гр. Габрово, бул. „******” №
61, на основание чл. 233 пр. 1 от ЗЗД.
2. ОСЪЖДА Н.П.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес: Регионален хоспис ЕООД – гр. Дряново да ЗАПЛАТИ на Д.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Габрово, бул. "******" № 61 сумата
600,00 лв. /шестстотин лева и 00 ст./, представляваща дължим
наем за срока на действие на договор за наем от 01.05.2017 г., на основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
Охвърля предявения иск за заплащане на наем за разликата над 600 лева до
претендирания размер от 750 лева, като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА Н.П.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: Регионален
хоспис ЕООД – гр. Дряново да ЗАПЛАТИ на
Д.П.Р., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. "******" № 61 сумата 720,00 лева /седемстотин и двадесет лева и 00 ст./
- разноски по делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4. Присъдените суми да бъдат заплатени от Н.П.С., с ЕГН ********** на Д.П.Р., с ЕГН ********** по банкова сметка: ***: ***, ЦКБ АД – клон Габрово.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в двуседмичен срок
от връчването му.
Районен съдия: