№ 264
гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500360 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 140/12.06.2025 година по гр. д. № 58/2025 година на Окръжен съд
Габрово е отхвърлен предявен от Д. Х. Г. против Районен съд Павликени и Окръжен съд
Велико Търново иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на нарушено право да се разгледа претенцията по гр. д. № 221/2023 година по описа
на Районен съд Елена в разумен срок в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 26.08.2024 година до окончателното изплащане, на основание чл. 2б от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди като неоснователен и недоказан.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. Х. Г. против Решение №
140/12.06.2025 година по гр. д. № 58/2025 година на Окръжен съд Габрово. В жалбата се
излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за
дисбаланс при прилагане на основните начала на гражданския процес; необсъждане на
всички доводи, възражения на страните и доказателства. Излагат се аргументи за
1
задължителното участие на Прокуратурата на Република България като контролираща
страна по чл. 10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Развиват се съображения за неправилно определяне на правната квалификация на иска. Сочи
се, че докладът на първостепенния съд е непълен и неточен. Изтъква се, че решението е
постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателката е налице хипотезата,
регламентирана в чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК.
Отправено е искане да се обезсили, респективно отмени Решение №
140/12.06.2025 година по гр. д. № 58/2025 година на Окръжен съд Габрово и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Окръжен съд Велико Търново, представляван от Станислав Стоянов – съдебен помощник, в
който излага аргументи за нейната неоснователност.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Районен съд Павликени.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 58/2025 година по описа на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявени от Д. Х. Г. против Районен съд Павликени, Окръжен
съд Велико Търново искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на ищцата от
разглеждане на гр. д. № 221/2023 година на Районен съд Елена (гр. д. № 609/2024 година на
Районен съд Павликени) в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Районен съд Павликени, в който се излагат съображения за неоснователност на претенцията.
Изтъква се, че към 20.12.2024 година производството по гр. д. № 609/2024 година пред
Районен съд Павликени е приключило.
Постъпил е отговор на исковата молба от Окръжен съд Велико Търново, в който
се акцентира, че производството по в. ч. гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Велико
Търново е с продължителност пет дни; излагат се доводи за неоснователност на
претенцията.
В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна
прокуратура Габрово изразява становище за недоказаност на исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
2
Решение № 140/12.06.2025 година по гр. д. № 58/2025 година на Окръжен съд
Габрово е валидно и допустимо.
Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269,
изречение второ от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от Д. Х. Г. против Районен съд Павликени, Окръжен съд Велико
Търново искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди).
Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в
процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като
страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на
установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за
задълженията и договорите.
Към момента на депозиране на исковата молба (26.08.2024 година),
производството по гр. д. № 609/2024 година на Районен съд Павликени съобразно
твърденията на Д. Х. Г. е висящо – допустимостта на иска не е обусловена от изискванията
на чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – изчерпване на
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Производството по в. ч. гр. д. №
553/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК –
определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на гр. д. № 2645/2023 година на
Районен съд Горна Оряховица вследствие отстраняването на съдиите от Районен съд Горна
Оряховица от разглеждане на делото.
Настоящият състав намира, че оплакванията на Д. Х. Г. за неправилно определяне
на правната квалификация на претенциите от първостепенния съд са несъстоятелни.
3
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че докладът е „непълен и
неточен“. Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства
на чл. 146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание, състояло се на
18.02.2025 година, го е обявил за окончателен.
Ответници по предявените искове са Районен съд Павликени, Окръжен съд
Велико Търново. В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и
общините за вреди в производството пред Окръжен съд Габрово е обезпечено участието на
прокурор. С Определение № 107/30.01.2025 година делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, разпоредено е да се призове Окръжна прокуратура Габрово. В
чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди е визирано, че
делата се разглеждат „със задължителното участие на прокурор“. В тази хипотеза намира
приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ГПК – прокурорът може да участва в
производството с правата на страна в предвидените от закон случаи.
Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.
В жалбата не е уточнено кои доводи и доказателства не са взети предвид от
състава на Окръжен съд Габрово при постановяване на обжалваното решение.
Във възивната жалба Д. Х. Г. не сочи конкретни обстоятелства, които да пораждат
основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното
решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Фактът, че съдията докладчик се е
произнасял по други спорове, по които страна е била Д. Х. Г., респективно по аналогични
такива, сам по себе си не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото
безпристрастие и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.
Не е основание за отвод и наличието на висящи дела по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди спрямо Окръжен съд Габрово.
Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на
исковете. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице
основната предпоставка за уважаване искове срещу Районен съд Павликени, Окръжен съд
Велико Търново по чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди – не е допуснато от ответниците нарушение на правото на ищцата (жалбоподател пред
настоящата инстанция) на разглеждане на гр. д. № 221/2023 година на Районен съд Елена,
гр. д. № 2645/2023 година на Районен съд Горна Оряховица, гр. д. № 609/2024 година на
Районен съд Павликени, в. ч. гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Велико Търново в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите на Д. Х. Г. против
Районен съд Павликени, Окръжен съд Велико Търново като неоснователни и недоказани.
Настоящият състав споделя мотивите, изложени от първостепенния съд, и на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 140/12.06.2025 година по гр. д. № 58/2025 година на Окръжен съд Габрово е
4
правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съставът на Окръжен съд Габрово е обсъдил установените релевантни факти поотделно и в
съвкупност и е направил обосновани правни изводи.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция Д. Х. Г. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Окръжен съд Велико Търново сумата 200 лева –
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от пълномощник по чл. 32,
точка 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140/12.06.2025 година по гр. д. № 58/2025 година
на Окръжен съд Габрово.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., с ЕГН **********, от гр. Елена, ********* да заплати в
полза на Окръжен съд Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ********, сумата 200
(двеста) лева – възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от
пълномощник по чл. 32, точка 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5