Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Асеновград, 08.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на двадесет и трети септември две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
При секретаря ДАНИЕЛА
МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 256
по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове с правно основание чл.
18, 26 ал.2 пр.3 ЗЗД, чл. 124 ГПК, чл. 33 ал.2 ЗС.
М.Е.Н., Н.Е.С.,
А.Е.Н. и Н.Б.Н., всички с постоянен адрес *** , в депозирана против Е.Н.Н., М.М.Н., и двете с посочен
адрес *** и В.А.Н. с посочен адрес *** молят да бъде постановено решение, с
което да бъде обявен за нищожен договор
за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 26.04.1996г с нот заверка на
подписите на нотариус С. вписан в
СВ АРС
а Кт 935 том ІІ от 1996г, с който е извършена делба на масивна жилищна
сграда със ЗП от 86 кв м, състояща се от приземен и
два жилищни етажа, построени в парцел V-Бкв 35 по
плана на гр Лъки, целият състоящ се от 546 кв м , с граници улица УПИ ІV-274, улица УПИ ІV-а, както и
съответните ид части от общите части на сградата и
правото на строеж, с административен адрес гр Лъки ул „Преспа“ № 10 по
НА 169 том 5 дело 912/2019г на нотариус К., поради неспазена форма и да бъде обезсилен съставеният НА, с който е
оформена сделката, да бъде признато за
установено правото на собственост на
ищците върху построените от тях
на основание учредено право на строеж първи жилищен етаж с площ от 86 кв м, състоящ се от
всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и салон, с граници: на
същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж, ведно с ½ ид
ч от приземен етаж целият с площ от 86 кв
м и представляващ две жилищни стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер,
построени в масивна жилищна сграда
построена върху УПИ V-Б кв 35 по ПУП на гр Лъки, целият състоящ се от 546 кв м с граници улица , УПИ ІV-274 , улица, УПИ
ІV-А, както и съответните ид части от общите части на
сградата правото на строеж с
административен адрес гл Лъки ул
„Преспа“ № 10, предмет на НА 169 т 5 дело 912/2019г на нотариус К.. В случай че бъдат отхвърлени така заявените
искове, правят искане да бъде признато,
че третия и четвъртия от ищците имат право на изкупуване по отношение на
ответниците на имота, предмет на НА 169 т 5 дело 912/2019г
на нотариус К., при уговорените в него условия. Твърдят, че на А.Е.Н.(който
е бил в брак с Н.Б.Н.) и на М.Е.Н.(по това време в брак с Е.К.Н.), е отстъпено на основание Заповеди №№ 409, 410 от 1984г
на ОбНС Лъки и договор за право на строеж, по ½ ид ч от
правото на строеж на тогавашния парцел
V-Б в кв 35 по регулационния план на гр Лъки с обща площ от 546 кв
м за построяване на жилище. Ищците са построили въз основа издадените строителни разрешения и
опредЕ.строителна линия по ½ ид ч от жилищна
сграда с обща площ от 86 кв м състояща се от приземен етаж, първи и втори
жилищен етаж. Към момента на учредяване на правото на строеж първата ищца имала син – Милко Е.Н. род 1972,
който тогава бил малолетен и в негова полза не е било учредено право на строеж,
нито е участвал в строежа. През 1989г строежът бил завършен до степен годна за
живеене, приземният етаж бил построен
като жилищен, а не според плана, и 1989г първите двама ищци влезли да живеят в
приземния етаж, построили първи и втори жилищен етаж, септември 1990г третият и
четвъртият ищец се нанесли да живеят във втория жилищен етаж. Първите двама
ищци останали да живеят в приземния етаж, тъй като първият етаж още не бил довършен
и не бил годен за живеене. През зимата на 1993г Милко Н. довел и започнал да
съжителства с Е.Н. в приземния етаж, на 11.10.1993г двамата сключили граждански
брак и на ***г се родила дъщеря им М.М.Н.. През октомври 1993г първите двама ищци довършили
първия жилищен етаж и пуснали да живеят в него временно, докато си устроят
жилище, Милко Н. и съпругата му Е.Н.. На 30.12.2002г Е.Н. взела детето М. и се
изнесла от къщата, взела покъщината без едно легло и ъглов диван. М. Н. изпаднал
в шок, разболял се и след четири месеца
– на 26.04.2003г - починал. От този момент до 21.12.2019г ищците нямат никакви
вести за Е. Н. , тъй като тя не е проявила никакъв интерес към тях. Дъщеря й М.Н.
през годините един два пъти годишно посещавала
баба си и дядо си – първите двама ищци. На 21.12.2019г дошли майстори
заедно с брата на ответника В.Н. – Здравко, които започнали да сменят дограмата
на първи жилищен етаж. На 30.12.2019г третия ищец отишъл до общинска
администрация община Лъки и разбрал, че първият етаж и половината от приземието
е купен от В.Н.. Твърдят, че се изненадали от това, тъй като Е. и М. Н. не са строили, нито са имали учредено
право на строеж, нито пък техният наследодател М. Н. е имал такова. Продавачите
– първите две ответници се възползвали от един договор за доброволна делба,
извършен на 26.04.1996г., който е
нищожен, тъй като М. и Е. Н. не са съсобственици на жилищната сграда, няма
учредено право на строеж в тяхна полза и те не са заплатили никакви пари при
тези сделка. Описаните в договора за доброволна делба суми от 68719лв и 10945лв
не са изплатени от М. и Е. Н. и първите двама ищци не са ги получили. Ето защо считат, че по същността си договорът
за доброволна дела съставлява договор за дарение и като такъв трябва да е в
нотариална форма, а поради неспазване на формата е нищожен и не е породил права
за М. и Е. Н.. Въз основа договора за доброволна делба Е. и М. Н. са
продали на третия ответник първи жилищен етаж, ведно с ½ ид ч от приземен етаж от жилищната сграда , построена въз
основа отстъпеното право на строеж, поради което и тази сделка се явява нищожна,
тъй като продавачите не са били собственици. Първите двама ищци, след като
синът им починал на 26.04.2003г, държали ключа за първия жилищен етаж и само те
са го ползвали, а съпругата на сина им Е., която напуснала жилището на
30.12.2002г не е имала ключ и никога не е ползвала етажа, септември или
октомври дошла при първата ищца и поискала ключа, ищцата й го
дала и не говорили повече и едва на 21.12.2019г
братът на третия ответник заедно с
майсторите дошли да разтоварят материали за смяна на дограмата и тогава
ищците разбрали, че собственика на първия жилищен етаж и половината от призема е третият ответник. Твърдят на следващо място, че
първите две ищци са продали на третия имота, без да поканят съсобствениците –
ищците в настоящото производство, като са нарушили изискванията на чл. 33 ЗС. Ангажират
събиране на доказателства, претендират разноски.
Ответниците
Е.Н. и М.Н. оспорват като неоснователни
предявените искове. Считат, че не са налице основанията по смисъла на чл. 26 ЗЗД, които да обуславят нищожност на извършената договорна делба с нот заверени подписи от 26.04.1996г. Сочат, че посоченото
от ищците правно основание касае презумпцията за наличие на основание на
сделката до доказване на противното. Считат,
че искът е неоснователен по всички хипотези
на чл. 26 ал.1 ЗЗД. Оспорват като неоснователен и иска за признаване
правото на собственост върху първи жилищен етаж и ½ ид
ч от приземен етаж. Правят възражение
за придобиване на имота по давност, като
твърдят че владението върху спорния имот е установено от първата ответница и М.
Н. октомври 1993г и продължило от двете
ответници след смъртта му до прехвърлителната сделка през 2019г. По отношение предявения
иск за признаване правото на изкупуване считат, че е предявен след изтичане на
предвидения двумесечен срок предвиден в цитираната норма, и като такъв е
неоснователен. Твърдят на следващо място, че приземният етаж не е обект с
възможност за самостоятелни права върху него, а е обща част на жилищните обекти
на първо и второ ниво на жилищната сграда. Ангажират доказателства, претендират
разноски.
Ответникът В.Н., чрез назначения му
особен представител оспорва предявените
искове. Счита, че сделката оформена с НА
162 т.15 дело 2643/2019г на СВ Асеновград
за закупуване на процесния имот от третия ответник не е нищожна, тъй
като продажбата на чужда вещ не е нищожна.
Третият ответник се легитимира като собственик на имота. Счита искането за отмяна на НА, с
който е оформена покупко-продажбата в противоречие с ТР 3/2012г на ВКС, според което на отмяна
по реда на чл. 537 ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с
които се удостоверява право на собственост, но не и тези удостоверяващи сделки,
с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. На
следващо място счита, че продавачките по сделката са били собственици на имота,
предмет на продажбата. Заявява, че както
е посочено и в исковата молба имотът, предмет на продажбата е предоставен за
ползване на М.Н. и съпругата му Е.Н. през 1993г, а с договора за доброволна
делба от 1996г ищците са дали съгласие
имотът да стане собственост на М. и Е. Н.. Също счита, че правото на
собственост не е придобито от първата
ответница и съпруга й по силата на договора за делба, но счита че от посочената
дата е започнала да тече петгодишна давност в тяхна полза. При липса на
твърдения в исковата молба, че в периода 26.04.1996г-26.04.2001г тяхното
владение е обезпокоявано от страните по делото или някой да е оспорвал правата
им на владение на имота, към 26.04.2001г
е изтекъл петгодишния давностен срок, през което те са упражнявали необоезпокоявано владение върху имота като добросъвестни
владелци и собствеността е била придобита от М. и Е.Н.. По отношение иска с
правно основание чл. 33 ал.2 ЗС счита, че следва да бъде предявен в двумесечен
срок от продажбата, а тежестта да докаже кога е узнал за сделката е върху
ищеца. Счита, че по отношение на приземния етаж не може да се приложи нормата
на чл. 33 ал.2 ЗС, тъй като той е обща част и е принадлежност към двата жилищни
етаж, а цитираната норма изисква
наличието на съсобственост.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното : Въз основа
решение № 64 взето по протокол №
10 от 17.08.1984г на ИК на ОбНС гр
Лъки е издадена Заповед № 410 от 07.09.1983г
на ОбНС гр Лъки за отстъпено
безвъзмездно право на строеж на А.Е.Н.
върху ½ от държавен парцел 5 Б в кв 35 по
регулационния план на гр Лъки, което застрояване
следва да се извърши в срок от две години. Въз основа Решени № 65 на ИК на ОбНС гр Лъки взето по протокол №
10 от 17.08.1984г , със
Заповед № 409 от 07,09,1983г на ОбНС гр Лъки на М.Е.Н. *** е
отстъпено правото на строеж върху ½ от парцел 5 Б
в кв 35 по регулационния план на гр
Лъки, което застрояване следва да бъде извършено в срок от две години. Издадени са строително разрешение № 28 от 23.06.1986г
на името на А. Е.Н. за построяване на жилищна сграда в парцел 5
Б в кв 35 по
плана на гр Лъки, и протокол
за строителна линия от същата дата. Между
ОбНС гл Лъки и М.Е.Н.
*** е сключен договор за отстъпване
право на строеж върху държавен недвижим имот от 08.10.1984г, по силата на който
се отстъпва право на строеж върху държавна земя представляваща ½ от
парцел 5 Б в кв 35 по плана на гр
Лъки с обща площ на парцела 273 кв м. На 08.10.1984ге сключен между ОбНС гр Лъки и А.Е.Н. договор за отстъпване право на строеж върху държавен недвижим имот,
съставляващ
½ от парцел 5 Б в кв 35 по плана на гр Лъки с площ на парцела 273 кв
м. На 26.04.1996г между М. Е.Н. и съпругата му Е.Н.Н.
, Е.К.Н. и съпругата му М.Е.Н., и А.Е.Н. и съпругата му Н.Б.Н. е сключен
договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот, нот заверен пред
нотариус АРС, по силата на който
М. Е. Н. и съпругата му Е.Н.Н. са се съгласили да получат в дял и да станат собственици
на целия първи жилищен етаж от жилищната сграда, ведно с ½ ид ч от приземен етаж, както и съответните ид
ч от общите части и правото на строеж, А.Е.Н. и съпругата му Н.Б.Н. се
съгласили да получат в дял и да станат собственици на целия втори жилищен етаж
от сградата, ведно с ½ ид ч от приземен етаж, както и съответните ид
ч от общите чести и правото на строеж, а Е.К.Н. и съпругата му М.Е.Н. се
съгласяват да получат в дял и придобият заедно и поотделно пожизнено право на
ползване на целия приземен етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи,
кухня, баня тоалетна, като за уравняване на дяловете М. Е.Н. и съпругата му Е.Н.Н. при подписването
на договора са изплатили на Е.К.Н. и М.Е.Н. сумата от 68719лв, а на А.Е.Н. и
съпругата му Н.Б.Н. – сумата от 10945лв. Минко Е.Н. е починал на 26.04.2003г и негови наследници са съпругата му Е.Н.Н.
и дъщеря му М.М.Н.. На 11.10.2019г Е.Н.Н. и М.М.Н. продават на В.А.Н.
първи жилищен етаж, ведно с ½ ид ч от приземен етаж от масивна жилищна сграда със ЗП от
86 кв м , която жилищна сграда е построена при
отстъпено право на строеж върху УПИ 5 Б в кв 35 по пл ПУП на гр Лъки, при граници а
ПИ: улица УПИ 4-274, улица УПИ 4 А,
както и съответните ид ч от общите части на сградата
и правото на строеж на жилищната сграда. А.Е.Н.
и Н.Б.Н. *** жалба срещу действията на В.А.Н.
и Здравко А.Н., които се настанили в първи жилищен етаж от сградата с адрес гр Лъки ул „Преспа“ № 10 и започнали ремонтни действия, кои които
нарушават спокойствието на другите обитатели
в имота. Представят се от ответника Н. приходни
квитанции за заплащани данъци и такса смет по сметка на община Лъки за земя и
сграда в гр Лъки ул „Преспа“
10 за периода 2006-2014г вкл /л.82-87вкл/. Е.К.Н. е поч на 05.07.2020г и негови наследници са М.Е.Н. - съпруга, А.Е.Н. - син, Н.Е.С. - дъщеря
, М. М.Н. - внучка. Представят се от
ищците приходни квитанции за платени данъци и такси платени от Е. и А. и М.Н. и за периода 98,2013г за имот на адрес гр Лъки ул „Преспа“ № 10 Е.К.Н. ***
към 20.03.98г по партида 250306062002и към 17.03.98г по партида 3312086049002, че е собственик на имот на адрес гр Лъки ул „Преспа“ № 10, представя дубликат от приходни квитанции
заплатени данъци за имота за 98,2013г.
Горното се установи от представените и
приети по делото в заверени преписи: Акт № 154 от 25,04,1985г на ОНС гр. Лъки, решение № 64 взето по протокол № 10 от
17.08.1984г на ИК на ОбНС гр
Лъки , Заповед № 410 от 07.09.1983г на ОбНС гр Лъки, Решение № 65 на ИК на ОбНС
гр Лъки взето по протокол № 10 от 17.08.1984г , Заповед
№ 409 от 07.09.1983г на ОбНС гр
Лъки, договор за отстъпване право на
строеж върху държавен недвижим имот от 08.10.1984г, договор за доброволна делба
от 26.04.1996г , У-ние за гр брак изд
въз основа АГБ №№ 3 от 01.10.1993г, 02.07.1980г,
у-ние насл изх №
АУ-293-1/01.07.2020г , № 36 от
10.08.1956г, препис извлечение от
АС № 09/26.04.2003г , НА 169 том 5 дело
912/2019г на нотариус Кожухарова, вписан
с Акт 162 том 15 дело 2643/2019г на СВ, у-ние
насл изх №
АУ-307-1/10.07.2020г. В представената и приета по делото преписка по издаване
НА 169 т 5 дело 912/2019г, образувана по молба на Е. Н.Н.
и М.М.Н. са представени у-ние наследници на Милко Н.,
скица на имота, предмет на сделката, у-ние дан оценка, , у-ние идентичност,
декларации по чл. 25 от ЗННД, чл. 42,56 ЗМИП, 264 ДОПК, договор за доброволна делба.
Съгласно заключението на допуснатата СТЕ, което
съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, първи жилищен етаж ведно с ½ ид
ч от двуетажна с приземие жилищна сграда , построена
върху общински УПИ 5 Б в кв
35 по ПУП на гр Лъки находящ се на ул. „Преспа“ № 10
, в приземния етаж има две стаи, кухня, баня тоалетна и антре, достъпът се осъществява
от общата за жилищната сграда стълбищна клетка. Вещото лице е посочило след извършен
оглед, че приземният етаж към момента се ползва като самостоятелно жилище, както
и че имотът е един и същ с описаните в данъчните
декларации на Е.и М. Н.. С данъчна декларация от 17.03.98г имотът е деклариран
от М.Е.Н., а с данъчна декларация от 28.05.2013г е деклариран от Е.Н.Н. с приложение - удостоверение за наследници на М. Е.Н..
Изслушано в с з заявява, че приземният
етаж не би следвало да е самостоятелен обект , в момента отговаря на
изискванията на ЗУТ, може да бъде
жилище, но има два жилищни етажа, а в приземия етаж са складовите помещения. В
самия призем складова площ няма, обособен е като
жилище. Не знае дали в жилищата на двата етажа има складови помещения, под
стълбището има подстълбищно пространство, което може
да се ползва като складова площ. Не може
да отговори на въпроса кога е строена сградата, като сочи че приземният етаж е
изцяло над земята. Съгласно допълнителното заключение, неоспорено от страните
приземният етаж е с характеристики за двустайно жилище за двама обитатели, складовата площ на приземния етаж е в подстълбищното пространство. Експертът е констатирал след
извършено замерване, че приземният етаж
е с височина 2,40м, към първи жилищен етаж
от нивото на етажната площадка се влиза
в жилището, срещу входа на жилището има зазидан отвор, който е осигурявал достъп
до складово помещение , към което към настоящия момент се осигурява достъп чрез
западната стая на жилището, както и ½ от таван с постоянен достъп до
него чрез общата за жилищната сграда стълбищна клетка. Към втори жилищен етаж -
½ от таван с постоянен достъп по него чрез общата за жилищната сграда
стълбищна клетка, ползва се по предназначени за склад. По отношение тавана на
сградата се сочи, че има постоянен достъп до него чрез общата за жилищната сграда
стълбищна клетка с надзид
1,00м,разделен на две части с дървена преграда.
Н.Е.С., в обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК
заявява, че е извършен договор за делба на
етажа, с който е даден този етаж на малкия брат , втория етаж на големия брат, а на партера са живели родителите им. Твърди
,че никой не й е предложил като наследник да закупи етажа, а от
баща си знае, че по време на делбата не е получил никакви пари. Твърди, че
майка й е имала ключове от етажа на М.Н. след неговата смърт, там е държала хранителни продукти,
буркани, сушала си чайове и билки, не знае преди смъртта да е имала ключове.
Твърди, че Е. Н. не е имала ключове след смъртта на М. Н., а от майка си знае
че е дошла при нея за да поиска ключ, за да почисти етажа.
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св Ю. Р. познава сем Н., съсед е на
имота. Твърди, че 1986г започнали строителство по едно и същ
време. Свидетелят започнал април месец неговия строеж, а Н. по- късно. Виждал е
къщата да строят петимата – А., жена му, майка му и баща му. Малкият брат Е. тогава бил 6-7 клас .
В строежа участвали А., съпругата му Н.,
майка му и баща му на А. , къщата е построена
след една или две години – септември 1986г. В къщата живеели А., Н. и баща му и
майка му. Бащата и майката на А. на приземния
етаж си направили една стая, а А. и Н. Н.
живеели на последния етаж. Брат му починал 2003г , и съпругата му се изнесла от
къщата. Свидетелят не е виждал съпругата и дъщерята от 2003г да
живеят в къщата, виждал ги е само да идват, не знае къде живеят. ПВЦ дограма на
втория етаж започнали да слагат 2019г, ремонт се е правил на етажа над приземния,
започнал реди Коледа. Не знае дали вътре
е правен ремонт. На приземния етаж живеели М. и Е. Н., на следващия – М. Н. и
на третия - А.Н.. Не е виждал никой да живее на етажа на М. Н.
след неговата смърт. Св З. Г. познава А., Н. и Н. Н., знае къщата им. Твърди, че къщата я строили Е. и М. Н. и А.Н. основно. М.Н., Е.Н., А.Н., М. Н. и съпругата му живеели там. М. Н. починал 2003г., а около Нова година
2002г свидетелят е видял да се изнася
багаж и от този момент не е виждал Е.и М. Н. да посещават къщата. Преди Коледа е видял, че се слага ПВЦ дограма на втория етаж над призема, твърди че това било преди да почине М. Н.. М.Н. и
тя била там, поднасяла обяд. Св З. Ч. познава А., Н.,
М. и Е. Н., съсед е на имота. Не знае кой е строил къщата, не знае кога е починал
М. Н., не знае кога се е изнесла от къщата съпругата му , но знае че не живее
там. Твърди, че от 1990г не я е виждал да ходи в къщата, тя или дъщеря й.
Виждал е да се поставя ПВЦ дограма на
къщата, но не знае кога е било. Твърди ,че етажът над приземния не се вижда нощем
да свети, не знае дали има багаж в него. Св З. Н.
познава имота, твърди че е закупен от В.Н., а свидетелят се е занимавал с
ремонта по него. Твърди, че е отишъл до А.Н. и го попитал дали има нещо
против с брат му да закупят частта от къщата която се продава/ първия етаж над
партера, с половината общ части,
половината партер и половината двор/, и той отговорил че няма нищо против. Това било
през октомври 2019г. След като бил закупен имота започнали ремонт на дограма,
никой не се противопоставил на това което правили в имота. В жилището имало маса,
столове, легло. Ремонт не бил правен
поне в последните 20 години, ключа за жилището получил от Е. Н.. В призема на къщата
живеят М. и Е. Н.. Св М. Г. живее в гр Лъки, спомня си кота е построена къщата на ул „Преспа“, не си спомня годината в която се нанесли в
къщата, като пораснали децата, всеки си
раздели по етаж. Така ползвали къщата 10 години М. и Е. Н., там гледали и
детето, а малко преди да почине М. излезли на квартира, но не знае причината за
това. След смъртта му Е. и дъщеря й М. Н. идвали в имота. Свидетелят твърди, че другите не са използвали етажа, единствено М.
и Е. Н.. Винаги си ходили заедно. За
това, че е имало делба споделили М. и Е. Н., попитали дали може да бъде свидетел и св Г.се съгласила.
Не може да си спомни кога е станала
делбата. Търди, че М.Н. винаги е била при баба си през ваканциите, събота и неделя. Свидетелят
се е качвал два пъти на етажа след смъртта на Милко Н., твърди че в етажа имало
обзавеждане, маса столове, печка ъглови дивани. Не знае дали М.Н. е имала ключ,
твърди че Е. и М. Н. си заключват етажа.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявени са искове с правно
основание чл. 18, 26 ал.2
пр.3 ЗЗД, чл. 124 ГПК,
чл. 33 ал.2 ЗС. – за обявяване за нищожен договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
26.04.1994г, като прикриващ дарение, поради
неспазена форма, да бъде признато
правото на собственост на ищците върху първи жилищен етаж на основание учредено
право на строеж, ведно с ½ ид ч от приземен
етаж и евентуални – за изкупуване на
½ ид ч от приземен етаж от масивната жилищна
сграда. Исковете са допустими с оглед
твърденията.
Разгледани по същество. Не е спорно
по делото, че през 1984г на А. и М. Н. е отстъпено право на строеж върху
държавен парцел 5 Б кв35 по плана на гр Лъки за построяване на жилищна сграда. Не се спори и
относно обстоятелството , че до края на 1986г е реализирано така отстъпеното
право на строеж, като е построена жилищна сграда с призем
и два жилищни етажа. Това се установява и от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Не се
спори между страните и относно обстоятелството, че след построяване на
сградата, през 1996г е сключен договор за доброволна делба, по
силата на който в дял на М. и Е. Н. е
поставен първия жилищен етаж ведно с ½ ид ч от
призема, в дял на А. и Н. Н. е поставен втория
жилищен етаж, ведно с ½ ид ч от призема, а Е.Н. и М. Н. са запазили правото на ползване върху приземния етаж пожизнено.
Твърди се от ищците, че договорът за делба прикрива дарение, тъй като А. и Н. н. , и Е. и М. Н. не са получили
сумата посочена в договора за уравняване на дяловете. В тежест на ищците в
настоящото производство беше да докажат наведените твърдения за наличие на
прикрита сделка – дарение. Съдът, като
прецени всички ангажирани по делото доказателства, с оглед уговорките между
страните в договора по отношение платени суми за уравняване на дяловете, кактои липсата на доказателства по отношение на това намерението на А. и Н. Н. и Е. и М. Н. да е
било да надарят М.и Е. Н., намира за
недоказано твърдението за наличие на симулация. Договорът за доброволна делба е сключен в изискваната
от закона писмена форма с нотариална заверка на
подписите на съделителите/чл. 35, ал.1 ЗС/, поради
което е налице валидно възникнало право
на собственост за М. и Е.Н.и. Дори и да се приеме обаче, че липсват доказателства посочените суми за
уравняване на дяловете да са били изплатени, то безспорно е по делото
обстоятелството, че до смъртта на М. Н. през 2003г същият е живял със
семейството си в жилището, като до този момент не е нарушавано владението.
Обстоятелството, че М. Н. е декларирал имота, показва намерението да го свои.
Или изтекла е необходимата в случая 5-годишна давност/по време на брака му с Е.
Н./, поради което имотът би бил придобит по давност. Както се посочи по-горе, установи се в хода на производството, че първия, третия и четвъртия ищец са придобили
правото на собственост на основание реализирано отстъпено право на строеж. Те
обаче са се разпоредили с това право в полза на М.и Е. Н.. Или Е. и М. Н.и са
се разпоредили с притежавано от тях право на собственост върху имота, предмет
на НА 169 д 912/2019г на нотариус К.. Ето защо като неоснователни ще се отхвърлят
исковете за прогласяване нищожността на извършената доброволна делба, както и
за признаване за установено, че ищците са собственици на първи жилищен етаж,
ведно с ½ ид ч от призема,
и за обявяване нищожна покупко продажба, оформена с
НА 169/2019г. Само за пълнота следва да
се отбележи, че съгласно трайно установената практика, на отмяна по реда на чл.
537 ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост, но не и тези удостоверяващи сделки, с които
се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
Поради отхвърляне на исковете, следва
да се разгледа евентуално заявеният по реда на чл. 33 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал.2 от ЗС искът
трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Ищците твърдят, че са
узнали за извършената продажба на 30.12.2019г, когато след
започнало поставяне на ПВЦ
дограма на първия жилищен етаж, ищецът А.Н. отишъл до общинска администрация на
община лъки и научил че първият етаж и половината от приземието е купен от В.А.Н..
Оспорваната сделка е извършена на 11.10.2019г, от показанията на св Н. /които съдът
кредитира като правдиви, безпротиворечиви и базирани
на лични впечатления/ се установява, че преди изповядване на сделката - през
октомври 2019г той е отишъл при Е.Н. за да го попита дали има против
извършването на продажбата. Искът е предявен на 10.02.2020г, или след изтичане на срока по чл. 33 ал.2 ЗС, поради
което правото на изкупуване е погасено. Ето защо искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, и на
основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на
ответниците разноски по производството, както следва: на Е.и М. Н.и - в размер
на 1200лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.Е.Н. ЕГН**********,***,
Н.Е.С. ЕГН********** с адрес ***, А.Е.Н. ЕГН********** и Н.Б.Н. ЕГН**********,***
, против Е.Н.Н. ЕГН**********,
М.М.Н. ЕГН**********, и двете с посочен адрес *** и В.А.Н.
ЕГН**********, с посочен адрес за
призоваване гр Лъки ул „Брайковица“ №1 за прогласяване за нищожен договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим
имот от 26.04.1996г с нот заверка на подписите на нотариус
Симеонова вписан в СВ АРС Акт
935 том ІІ от 1996г, с който е извършена делба на масивна жилищна сграда със ЗП
от 86/осемдесет и шест/ кв м, състояща се от приземен
и два жилищни етажа, построени в парцел V-Б/пети Б/ кв
35/тридесет и пети/ по плана на гр Лъки, целият
състоящ се от 546/петстотин четиридесет и шест/ кв м
, с граници улица УПИ ІV-274, улица УПИ ІV-а, както и съответните ид части от общите части на сградата и правото на строеж, с
административен адрес гр Лъки ул
„Преспа“ № 10 по НА 169 том 5 дело
912/2019г на нотариус К., поради неспазена форма, както и да бъде признато за установено правото на собственост
на ищците върху построените от тях на основание
учредено право на строеж първи жилищен етаж с площ от 86/осемдесет и шест/ кв м, състоящ се от
всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и салон, с граници: на
същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа приземен етаж, ведно с ½/една втора/ ид ч от приземен
етаж целият с площ от 86/осемдесет и шест/
кв м и представляващ две жилищни стаи, салон с кухня,
баня с тоалетна и килер, построени в
масивна жилищна сграда построена върху УПИ V-Б кв
35 по ПУП на гр Лъки, целият състоящ се от 546/петстотин
четиридесет и шест/ кв
м с граници улица , УПИ ІV-274 , улица,
УПИ ІV-А, както и съответните ид части от общите
части на сградата правото на строеж с
административен адрес гл Лъки ул
„Преспа“ № 10.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от А.Е.Н. ЕГН********** и
Н.Б.Н. ЕГН**********,*** иск против Е.Н.Н. ЕГН**********, М.М.Н. ЕГН**********,
и двете с посочен адрес *** и В.А.Н. ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр Лъки ул „Брайковица“
№1 да бъде признато правото им на изкупуване на първи жилищен етаж с площ от 86/осемдесет и
шест/ кв м,
състоящ се от всекидневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, килер и
салон, с граници: на същия етаж няма, над етажа втори жилищен етаж, под етажа
приземен етаж, ведно с ½/една
втора/ ид ч от
приземен етаж целият с площ от
86/осемдесет и шест/ кв м и представляващ две жилищни
стаи, салон с кухня, баня с тоалетна и килер, построени в масивна жилищна сграда построена върху УПИ
V-Б кв 35 по ПУП на гр
Лъки, целият състоящ се от 546/петстотин четиридесет и шест/ кв м с граници улица , УПИ ІV-274 , улица, УПИ
ІV-А, както и съответните ид части от общите части на
сградата правото на строеж с
административен адрес гл Лъки ул
„Преспа“ № 10, предмет на НА 169 т 5 дело 912/2019г на нотариус Кожухарова, при
уговорените в него условия.
ОСЪЖДА М.Е.Н. ЕГН**********,***, Н.Е.С. ЕГН********** с адрес ***,
А.Е.НАЗЪРОВ ЕГН********** и Н.Б.Н. ЕГН**********,*** да заплатят на ЕЛЕНА Н.Н. ЕГН**********, М.М.Н. ЕГН**********,
и двете с посочен адрес *** разноски по производството в размер на 1200/хиляда
и двеста/лв
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: