РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Петрич, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101124 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Образувано е по иск на Й. КР. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл.
42, вх. А, ет. 3, ап. 9, С. СТ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Р.“, № 114, В. СТ.
ТР., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Г. Г.“, № 11, З. ЯН. М., ЕГН **********, с адрес
в гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. 18, вх. Д, ет. 14, ап. 65, В. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ж.к. „И.“, бл. 9, вх. Б, ет. 4, ап. 12, ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „А.
В.“ № 22, В. Г. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ив. Т.“ № 5, Й. СЛ. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“, № 5, В. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул. „П. Я.“, № 5, М. ЯН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 1, П. ЯН. СМ.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“ № 5, ТР. ЯН. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „С.“ № 20, вх. А, ет. 3, ап. 7, П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „З.м.“ №
14, СВ. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 2, вх. А, В. К. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Ив. Т.“ № 5, Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул. „К.“ № 34, вх. А, Ж. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх. А, и ЯН.
ИВ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх.А, които твърдят, че са
наследници по закон на Я. Г. С. – бивш жител на гр. П., починал на 13.09.1970 г. Сочат, че
наследодателят им е бил собственик още преди кооперирането на земеделските земи
(образуването на ТКЗС в гр. Петрич) на нива с площ от 3,850 дка, находяща се в местността
„П.“, в землището на гр. П. Изтъкват, че с влязлото в сила Решение № 366 от 07.11.2002 г.
на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Петрич, в качеството им на наследници на
общия наследодател Я.С., им е била възстановена собствеността върху по-голямата част
1
от посочения имот – 2,547 дка, който по кадастралния план на града от 1993 г. представлява
имот № 439. Поддържат, че въз основа на наследственото правоприемство и
реституционната процедура всеки от тях е придобил идеални части от правото на
собственост върху този имот, а именно: Й. КР. В., С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР. – по 1/24 идеална
част; Й. СЛ. СМ. и В. СЛ. СМ. – по 1/16 идеална част; М. Я. Ц., П. Я. С. и Т. Я. Ш. – по 1/8
идеална част; П. Ат. К. и С. Ат. К. – по 1/16 идеална част; Й. К. С., Ж. Ив. Т. и Я. Ив. С. –
по 1/24 идеална част; В. К. С. и В. Г. С. – по 1/96 идеална част, и З. Я. М., В. Я. С. и И. Я. С.
– по 1/144 идеална част. Заявяват, че в сегашните кадастрална карта и кадастрални регистри
(КККР) на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), процесният имот не е
отразен като самостоятелен обект, а е част от имот с идентификатор № 56126.603.8211,
записан като собственост на ответника, за което е бил съставен и акт за публична държавна
собственост № 2405 от 17.12.2012 г. Считат, че е налице непълнота в КККР, за чието
отстраняване са предприели постъпки по административен ред, в рамките на които между
тях и ответника е възникнал спор за правото на собствеността върху имота. Искат
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено правото им на
собственост, както и че в КККР съществува непълнота, изразяваща се в незаснемането на
процесния имот като самостоятелен обект на кадастъра. Претендират и съдебни разноски.
Пасивно легитимираната страна - Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с
административен център-гр.Благоевград, оспорва ищцовите претенции и моли за тяхното
отхвърляне, както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на
процесуалната си позиция релевира доводи, че имотът с идентификатор 56126.603.8211
надлежно е бил актуван като държавна собственост и Държавата винаги го е управлявала;
не е установена идентичност между него и имота, до който се отнасят ищцовите претенции;
реституционното решение, на което ищците се позовават, противоречи на нормативните
забрани на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и на чл. 51а, ал. 3 ЗФВС; самата процедура по
възстановяване на собствеността не е била финализирана, защото за индивидуализацията на
недвижимия имот са били необходими удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6
ППЗСПЗЗ, каквито не са били представени; в конкретната хипотеза решението на органа по
земеделската реституция не се ползва със силата на констативен нотариален акт.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона, приложим
към него, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от представените по делото удостоверения за наследници с изх. № 1321 от
21.11.2018 г., изх. № 1082/02.10.2020 г., изх. № 1083/02.10.202 г. и изх. № 682/05.05.2021 г.,
всичките по описа на Община Петрич, че ищците са наследници по закон на лицето Я. Г. С.
– бивш жител на гр. Петрич, починал на 13.09.1970 г.
По-конкретно: ищците М. Я. Ц., П. Я. С. и Т. Я. Ш. са трите от общо осемте деца на
общия наследодател и на неговата съпруга (Б. И. С., починала на 06.10.1982 г.), поради
което квотата им от неговото наследство се равнява на по 1/8 част; ищците Й. СЛ. СМ., и В.
СЛ. СМ., като наследници на СЛ. ЯН. СМ., починал в хода на процеса на 01.05.2021 г.
притежават по 1/16 идеална част.
Наследниците по закон на К.Я. С. (починал на 20.05.2020 г.), а именно – Й. КР. В., С.
СТ. СМ. и В. СТ. ТР. – притежават по 1/24 идеална част.
Останалите ищци са наследници на другите три деца на наследодателя Я. Г. С., които
са починали след него – В. Я. К. (починала на 15.09.2010 г.), В. ЯН. СМ. (починал на
2
14.01.1991 г.) и И. Я. С. (починал на 04.08.2010 г.), както следва: ищците П. Ат. К. и С. Ат.
К. са единствените преки наследници на В. Я. К., при което размерът на наследствения им
дял е по 1/16 ид. част. След смъртта си В. Я. С. е оставил като свои наследници З. В. С.,
починала на 27.05.2020 г., с наследствен дял от 1/24 част, както и синовете си Я. В. С.
(починал на 10.02.2012 г.) и Г. В. С. (починал на 22.06.2011 г.), които след смъртта на майка
си получават и нейният дял. Преките им наследници са ищците З. Я. М., В. Я. С. и И. Я. С.,
чиято наследствена квота е по 3/144 част /по 1/72 ид.ч. от наследствено оставено от баща им
Я. В. С. и по 1/144 ид.ч. от наследството, оставено от майка им З. ЯН. М.. Наследниците на
Г. В. С., а именно – В. К. С. и В. Г. С., наследяват по 1/48 част от наследството на Г. В. С.,
оставено му от баща му В. ЯН. СМ., а наследството оставено му от майка му З. Я. М. от 1/48
ид. ч. се наследява на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН единствено от сина му В. Г. СМ..
Ищцата Й. К. С. е преживяла съпруга на И. Я. С., а ищците Ж. ИВ. Т. и ЯН. ИВ. СМ.
са двете му деца, в резултат на което делът и на тримата е по 1/24 част.
С приетото като писмено доказателство, Решение № 366 от 07.11.2002 г. на
Общинската служба по земеделие и гори – гр. Петрич, на наследниците на общия
наследодател Я.Г. С. е било възстановено правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ нива от 2,547 дка, находяща се в строителните граници на гр. Петрич,
местност „П.“ – имот № 439 по кадастралния план на града от 1993 г.
Върху цитираното решение е извършена съответна заверка, че е влязло в законна
сила и следователно то надлежно доказва, че субектите, в чиято полза е издадено, са
собственици на имота, до който се отнася.
В хода на процеса е прието заключението на изпълнената съдебно-техническа
експертиза. Следва да се отбележи, че експертът Ю. е допълнително изслушан и в
проведеното на 29.10.2021г. открито съдебно заседание.
В заключението си вещото лице сочи, че при одобряването на КККР на гр. Петрич,
което е станало със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
процесният имот въобще не е отразен като самостоятелен обект на кадастъра. Той е включен
в поземлен имот с идентификатор № 56126.603.8211, който е записан като собственост на
ответника.
Върху една част от спорния имот, с обща площ от 886 кв. м., има изпълнено
мероприятие, създаващо пречки за възстановяване на собствеността му в полза на
правоимащите лица, по реда на земеделската реституция, а в останалата част от него, с площ
от 2054 кв. м. – не.
Точното местоположение на частта от имота, свободна от такива мероприятия, която
по техническите си характеристики е годна за възстановяване по ЗСПЗЗ, е обозначено на
комбинираната скица, приложена към експертното заключение, посредством нанасянето в
сив цвят.
Правни съждения:
Уважаването на исковата претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР е предпоставено от
кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на съответния
имот (респ. на идеални части от него), на заявеното придобивно основание, както и при
одобряването на КККР за населеното място, в което имотът се намира, по отношение на
отразяването му да е допусната грешка или да има непълнота /в подобна насока - Решение
№ 692/10 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 1933/2009 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от 26.02.2014
г. по гр. д. № 4544/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр. д. №
6047/2014 г., I г. о. на ВКС и Решение № 8 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2549/2016 г., I г. о. на
ВКС/.
Съгласно съобразената от настоящия състав съдебна практика - правото на
собственост на ищцовата страна върху спорния имот трябва да бъде установявано към
настоящия момент /вж. мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по
тълк. д. № 8 от 2014 г., ОСГК на ВКС/.
Непълнотите или грешките в кадастъра, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от
3
ДР на ЗКИР, представляват несъответствия в границите и очертанията на недвижимите
имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. По-конкретно и от практическа гледна точка непълнота на кадастралната карта е
налице, когато един имот въобще не е бил заснет като самостоятелен обект на кадастъра,
докато грешка в кадастралната карта съществува в хипотезата, при която реална част от
поземлен имот е заснета в границите на имот, записан на името на ответника, вместо в
границите на поземления имот на ищеца /отново вж. Тълкувателно решение по тълк. д. № 8
от 2014 г., ОСГК на ВКС/.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес /чл.154 ГПК/ ищците следва да установят наличието и на двете
горевизирани изисквания за основателност на претенциите им, а ответникът – да проведе
доказване относно възраженията, заявени от него по надлежен начин.
Конкретно и относно казуса следва да се съобрази, че посоченият по-горе
реституционен акт е издаден въз основа на влязлото в сила Решение № 6 от 17.04.2001 г. по
адм. д. № 70/00 г. на Районен съд – гр. Петрич, постановено при условията на чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ, относно част от имота – възлизаща на 3,031 дка, за която е прието, че е свободна от
мероприятия (в това число и застрояване), пречещи на реституцията. Като Държавата е
обвързана от това съдебно решение /съобр. абзац втори, изр. 1 от Тълкувателно решение №
5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 от 2011 г., ОСГК на ВКС/.
От друга страна, възраженията, развити в отговора на исковата молба, че
възстановителната процедура е била проведена в отклонение на изискванията, въведени с
регламента на чл. 11 ППЗСПЗЗ, се явяват неоснователни.
От материалите по самата реституционна преписка, приети като доказателства по
делото, става ясно, че заради факта, че се касае за имот в границите на урбанизирана
територия, пред органа, натоварен със земеделската реституция, са били представени
удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица, издадени от Техническата служба
на Община Петрич.
Ето защо, опровергано се явява легитимационно действие на Акта за държавна
собственост с № 2405 от 17.12.2012 г., издаден за поземлен имот с идентификатор №
56126.603.8211, в частта му, отнасяща се до онази част от процесния имот, свободна от
мероприятия, осуетяващи реституирането ѝ в полза на ищците.
Актовете за държавна и общинска /публична и частна/ собственост имат само
констативно, а не конститутивно действие /вж. изрично в този смисъл Решение № 320 от
14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о. на ВКС и Решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д.
№ 4244/2013 г., I г. о. на ВКС/. Същите не пораждат право на собственост в патримониума
на Държавата или на Общината върху обектите, за които се отнасят, а само удостоверяват по
официален начин, че това право е възникнало, съобразно някой от предвидените в закона
юридически механизми за придобиване на вещни права. Ето защо и в тях е наложително да
се посочва и основанието, по силата на което имотът е станал държавна/общинска
собственост /вж. Решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г., I г. о. на ВКС/.
Във връзка с изложеното, в случаите когато актовете за държавна и общинска
собственост биват противопоставяни в рамките на един исков процес на друг гражданско-
правен субект, претендиращ вещни права касателно същия имот, последният разполага с
възможността да обори легитимационния ефект на акта, ангажирайки доказателства за това.
С оглед това, при решаване на съдебен спор за собствеността върху имот, актуван
като държавен или общински, сезираният съд преценява легитимиращия ефект на
представения по делото акт за държавна или общинска собственост на базата на
доказателствата и на приложимите законови разпоредби, без да е необходимо изричното му
оспорване по правилата на чл. 193 ГПК /вж. Решение № 61 от 26.05.2014 г. по гр. д. №
7685/2013 г., ІІ г. о. на ВКС и Определение № 584 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 4239/2014 г., I
г. о. на ВКС/.
Настоящият случай е аналогичен, доколкото ищците посредством анализираните вече
писмени доказателства установяват, че са титуляри на процесните вещни права, в резултат
на което е очевидно, че те не могат да бъдат и държавна собственост.
Още повече, че в акта за държавна собственост, на който се позовава ответникът, не
фигурира конкретният правен способ, въз основа на който имотът е станал негова
собственост. От съдържанието му става ясно единствено, че той е издаден във връзка с друг
акт за държавна собственост – с № 2259 от 24.06.1986 г. Последният е част от
4
доказателствения материал, но също не внася яснота по обсъждания въпрос.
След като имотът, предмет на спора, не е в режим на държавна собственост,
неоснователно е позоваването в отговора на исковата молба на разпоредбата на чл. 51а, ал. 3
ЗФВС, тъй като тя въвежда забрана за изменение на социалното предназначение на
съществуващи обекти за спорт и социален туризъм, само когато те са собственост на
Държавата или Общината.
Базирайки се на изложеното, според настоящия решаващ състав - ищците се
легитимират, като титуляри на правото на собственост върху претендираните идеални части
от спорния имот, в частта му, свободна от мероприятия, пречещи на възстановяването му по
чл. 10б ЗСПЗЗ, въз основа на заявената от тях комбинация от придобивни способи
/наследствено правоприемство и реституция/, както и че поради ненанасянето на имота като
самостоятелен обект в КККР на гр. Петрич - има непълнота на същите. Това обуславя
изводи за основателност на ищцовите претенции подлежат на уважаване, респ. за
неоснователност на насрещните възражения на ответната страна.
Разликите в площта на спорния имот, според съдебното решение по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ, решението на органа по земеделската реституция и заключението на приетата
техническа експертиза, не се отразяват нито на основателността на иска, нито имат
определящо значение за индивидуализацията на имота. Това е така, защото площта на един
недвижим имот не е водещ негов отличителен белег, т.к. същата може да бъде измерена по
различен начин, да е посочена неточно в титула за собственост и/или в кадастралния
регистър, а и тя представлява променлива величина /вж. в подобна насока Решение № 98 от
30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г., II г. о. на ВКС, в което е обобщена константната
съдебна практика по този въпрос/. Именно поради това, индивидуализацията на имот, който
не е отразен в действащия кадастрален план, от първостепенно значение е съдебно-
техническата експертиза и съответното му нанасяне на нарочна скица, изготвена за целите
на експертното заключение /вж. Решение № 5 от 26.02.2014 г. по гр. д. № 4544/2013 г., I г. о.
на ВКС/.
Относно съдебните разноски:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищците сторените от тях и претендирани, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
съдебно-деловодни разходи, чийто общ размер е 4 735 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич, Гражданско
отделение, първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, по отношение на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
че:
Й. КР. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл. 42, вх. А, ет. 3, ап. 9, С.
СТ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Р.“, № 114 и В. СТ. ТР., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „Г. Г.“, № 11 са собственици на по 1/24 идеална част, Й. СЛ. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“, № 5 и В. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „П. Я.“, № 5 са собственици на по 1/16 идеална част, М. ЯН. ЦВ., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 1, е собственик на 1/8 идеална част, П. ЯН. СМ., ЕГН **********,
с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“ № 5 е собственик на 1/8 идеална част, ТР. ЯН. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 20, вх. А, ет. 3, ап. 7 е собственик на 1/8 идеална
част, П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „З. м.“ № 14 и СВ. АТ. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 2, вх. А са собственици на по 1/16 идеална част, З.
ЯН. М., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. 18, вх. Д, ет. 14, ап. 65, В. ЯН.
СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „И.“, бл. 9, вх. Б, ет. 4, ап. 12 и ИЛ. ЯН. СМ.,
5
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „А. В.“ № 22 са собственици на по 3/144 идеални
части, В. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ив. Т.“ № 5 е собственик на 1/48
идеална част, В. Г. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ив. Т.“ № 5 е собственик на
1/24 идеална част, Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх. А, Ж. ИВ.
Т., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх. А и ЯН. ИВ. СМ., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх. А са собственици на по 1/24 идеална част, от нива,
находяща се в строителните граници на гр. П., местност „П.“, представляваща имот № 439
по кадастралния план на града от 1993 г., на основание наследствено правоприемство (от
наследодателя им Я. Г. С. – бивш жител на гр. П., починал на 13.09.1970 г.) и реституция
(съобразно влязлото в сила Решение № 366 от 07.11.2002 г., издадено от Общинската служба
по земеделие и гори – гр. П.), който имот, с площ от 2054 кв. м., е нанесен в сив цвят на
комбинираната скица, представляваща Приложение № 22 към писменото заключение на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Г.
Юр., като скицата е приподписана от председателя на съдебния състав и представлява
неразделна част от настоящото съдебно решение, както и че съществува непълнота в
кадастралната карта и в кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-
18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен обект на
кадастъра и отразяването му като част от поземлен имот с идентификатор 56126.603.8211,
записан като собственост на Държавата.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на Й. КР. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“,
бл. 42, вх. А, ет. 3, ап. 9, С. СТ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Р.“, № 114, В.
СТ. ТР., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Г. Г.“, № 11, З. ЯН. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. 18, вх. Д, ет. 14, ап. 65, В. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в
гр. П., ж.к. „И.“, бл. 9, вх. Б, ет. 4, ап. 12, ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.
„А. В.“ № 22, В. Г. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ив. Т.“ № 5, Й. СЛ. СМ.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Пе., ул. „П. Я.“, № 5, В. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в
гр. П., ул. „П. Я.“, № 5, М. ЯН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 1, П. ЯН.
СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „П. Я.“ № 5, ТР. ЯН. Ш., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „С“ № 20, вх. А, ет. 3, ап. 7, П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул. „З. м.“ № 14, СВ. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 2, вх. А, В. К. СМ.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П. ул. „Ив. Т.“ № 5, Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „К.“ № 34, вх. А, Ж. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх. А, и
ЯН. ИВ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 34, вх. А, поравно сумата от 4
735 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и пет/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща дължими съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград, като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6