Решение по дело №958/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 230
Дата: 13 август 2018 г. (в сила от 25 август 2018 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20183130100958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …….

гр. *****, 13.08.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,  пети състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА

 

при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 958 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на В.А.А. ЕГН ********** *** по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН срещу ответника А.Й.М. ЕГН ********** с адрес *** за предприемане по отношение на ответника на мерките, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

            В молбата се твърди акт на физическо, психическо и емоционално насилие от страна на ответника, упражнено върху молителката, която излага да е в обвързаност с А.Й.М. по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. В съдържанието й се излага, че ответникът е бил във фактическо съжителство с молителката. Молителката живеела на семейни начала с ответника в къщата му в с.***** на ул.”Лале” № 5. От съвместното им съжителство нямали общи деца. Грижели се за неговите две деца от друга майка. В началото съвместното им съжителство е вървяло добре, но скоро след това А.М. започнал да употребява много алкохол. Тогава той ставал избухлив и започвал да се кара с нея за най-малките дреболии и започвал да я псува и да я бие. Тогава ставал много жесток – душал я, случвало се да я гори с ютия. Тези случаи станали все по­-чести и затова тя се прибрала в дома на майка си с.*****, общ.*****, обл.Варна. Ответника А.М. отишъл с кола, направил голям скандал, уплашил всички в къщи и я прибрал насила обратно. Това се било случвало още няколко пъти. Той започнал да пие все по-често и да вдига скандали, да я бие и тогава не знаел какво прави. Молителката се прибирала в дома на майка си и той отивал с кола да я вземе обратно, като биел когото намери в къщата - майка й, брат й, племенника й. Като изтрезнеел й се извинявал. Често молителката ходела със синини и следи от бой.

На 16.07.2018 г., в понеделник, ходили на гости у приятели в с.*****, общ.*****, обл.Варна. Там ответника употребил голямо количество алкохол. На връщане през нощта той шофирал, за да се приберат в с.*****. По пътя се скарал с нея, ядосал се много и започнал да я души с връвта на дрехата й, притискайки я към седалката. Тя се задушила, не можела да диша, задавила се, уплашила се много, но не можела да избяга. Ответника я удрял  с шамари по лицето, с юмруци, опитал се да я нарани с джобното си ножче, но тя го взела от ръката му и го изхвърлила. След като излял гнева си, той се успокоил и закарал колата до къщата в *****.

На следващата неделя 22.07.2018г., ходили на сватба с.*****, обл.Варна. Той отново се напил и като се прибрали вкъщи пак поискал да я бие, но децата му били там и не му позволили. Той легнал да спи. Тя легнала в другата стая при децата и на сутринта тихо станала и се прибрала в дома на майка си в с.*****. Той ходил няколко пъти да я прибира обратно, но тя се криела от него. Тогава той отишъл в дома на леля й в *****, и на сестра й в с.*****. Пред всички се заканвал, че ако я намери ще я убие.

Предвид изложеното, В.А.А. моли съда да предприеме спрямо ответника предвидените мерки по Закона за защита от домашно насилие, както следва: на основание чл. 5 ал.1. т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен извършителя да се въздържа от домашно насилие; на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да му бъде забранено да приближава  жилището й, находящо се в с.*****, общ.*****, обл.Варна, както и до местата за социални контакти и отдих; на основание чл.5, ал.5 ЗЗДН да бъде задължен извършителя да посещава специализирани програми за преодоляване склонността към насилие, за определен от съда срок.

В съдебно заседание В.А.А. се явява лично и се представлява от проц. представител адв. С.П. ***. Поддържа депозираната молба и моли за нейното уважаване.

Ответникът – не се явява в съдебно заседание; за него се явява процесуален представител– адв. Д.И. АК Варна.Оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

            От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

            Към молбата за защита по реда на ЗЗДН е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изходяща от молителката, с която същата декларира, че е жертва на домашно насилие от лицето А.Й.М..

Фактът, че молителката и ответникът са в обвързаност по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН не е спорен между страните.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

 

Съдът намира производството за допустимо – молбата срещу ответника А.Й.М. е депозирана в законоустановения едномесечен  срок, изхожда от легитимирано по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗДН лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

При съвкупната преценка на доказателствата гласни и писмени съдът стига до извода, че е налице акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо молителката от страна на ответника,  упражнявано на 16.07.2018г. и 22.07.2018 г., изразяващо се в отправяне на обиди и агресивно поведение в нейно присъствие, довело до формиране на реален страх в нейното съзнание за живота и здравето ѝ. Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършеното насилие, дори и по делото да няма събрани други доказателства, съответно такива, които да оборват презумтивното ѝ действие. В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят фактите и обстоятелствата, изложени от молителката в подписаната от нея декларация. Предвид наличието на писмени доказателства, сред които и Медицинско удостоверение № 723/2018г. на МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна, от което е видно че на 16.07.2018 г. към 21.00 часа в лек автомобил на молителката е бил нанесен побой от мъж, с които живее на съпружески начела, в резултат на който е получила ожулване в областта на лявата половина на шията-резултат от действието на твърд, тъп предмет; цикатрикси /белези/ с линейна форма-резултат от действието на предмет с режещ ръб и остър връх, обусловили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота, съдът счита за вероятно основателни твърденията й за упражнено спрямо нея домашно насилие.Тъй като то се е изразило и в засягане на физическата й неприкосновеност е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й. При това положение, безспорно се установи, че отношенията между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. В хода на делото не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства.

По делото не са събрани категорични доказателства процесният инцидент да е провокиран от поведение на молителката.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за домашно насилие предвидени в чл.5 от ЗЗДН. Предложената от молителката мярка по чл.5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН съдът намира за адекватна и подходяща, поради което молбата следва да бъде уважена, доколкото тези мерки биха осигурили спокойствието на молителката и предотвратяване на бъдещо агресивно отношение спрямо нея от страна на ответника. Съдът намира, че срокът и по двете мерки следва да е 18 месеца, поради продължителното агресивно поведение на ответника създаващо страх не само у молителката, но и у останалите членове на семейството обитаващи това жилище.

Съдът намира, че на ответника не следва да се налага мярката за защита предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, тъй като налагането на тази мярка не е подкрепено с доказателства, с оглед нейната необходимост, предвид определен психологичен статус или здравословно състояние на ответника.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на В.А.А. ЕГН: ********** с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от  А.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, като:

 

            ЗАДЪЛЖАВА А.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие над В.А.А. ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН за срок от осемнадесет месеца.

 

ЗАБРАНЯВА на А.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, да приближава на разстояние, по – малко от 50 метра, жилищeто на В.А.А. ЕГН: **********,***, както и до местата за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.А.А. ЕГН: ********** за налагане на А.Й.М., ЕГН ********** с адрес *** мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА А.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Провадийски районен съд глоба в размер на 300 лева, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА А.Й.М., ЕГН ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ПРС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

           

            ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава А.Й.М.,  ЕГН **********, с адрес ***, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

   

            Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ *****.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

       

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: