РЕШЕНИЕ
№ 1603
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520102979 по описа за 2022 година
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че Л. М. Г. е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №................., находящ се в гр.Русе,
ул.”П.“№.........., бл.“"Т.“, ет..............
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
24.11.2018г. – 22.11.2021г. топлинна енергия, визирана в 20 фактури, на обща стойност
675.78 лева. Счита, че потребителят дължи 121.42 лева - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 25.01.2022г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу Л. М. Г. за претендираните главница, лихви и
разноски. Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Л. М. Г., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 675.78 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 20 фактури за периода 24.11.2018г. – 22.11.2021г. за
обект с абонатен №13000520420, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 121.42 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 25.01.2022г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК адв.И. И. – особен представител на ответника Л. М. Г. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Счита, че не са ангажирани доказателства, от които е видно, че Л. Г. е собственик или
ползвател на топлоснабдения имот, респективно битов клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ с партиден №......................
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Присъединяването на ЕС с административен адрес: гр.Русе, ул.”П.“№.............,
бл.“"Т.“, към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на
договор, сключен на 03.11.1998г.
На 22.10.2020г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Топлоснабдяване“ АД е
сключен договор, по силата на които ищцовото дружество възложило, а „Топлоснабдяване“
АД приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и
сграда в гр.Русе, бл.“"Т.“.
През м.февруари 2014г. ищецът служебно открил партида за плащане топлоенергия
на името на Л. Г. за обект с административен адрес: гр.Русе, бл.“"Т.“, ет.............. Като
основание за това се сочи, че същата е наследник на Н. Д. А., починала на 20.02.2007г.
За периода 24.11.2018г. – 22.11.2021г. "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на
ответника сумата 675.78 лева, визирана в 20 фактури за доставена топлоенергия в процесния
имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №478/2022г. и на 27.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №243 по реда на чл.410 ГПК срещу Л. М. Г., ЕГН ********** за сумите: 675.78
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 20 фактури за периода
24.11.2018г. – 22.11.2021г. за обект с абонатен №13000520420, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 121.42 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 25.01.2022г.; 25 лева –
разноски по делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
2
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 675.78
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 20 фактури за периода
24.11.2018г. – 22.11.2021г. за обект с абонатен №13000520420, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 121.42 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 25.01.2022г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №243/27.01.2022г., издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №478/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване
действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се
придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3 от ОУ.
Ищецът не е ангажирал доказателства, от които е видно, че ответникът или неговия
наследодател е собственик на процесния имот. Липсват и такива, установяващи, че Л. М. е
ползвател на обекта.
При това положение съдът приема, че страните по делото не са обвързани от договор
за продажба на топлинна енергия за обект в гр.Русе, ул.”П.“№.............., бл.“"Т.“, ет...............
Фактът, че партидата на абонатния обект се водят при ищеца на името на ответника не
доказва наличието на договорно отношение във връзка с този имот, тъй като не става ясно
на какво основание е открита.
Изложеното води до извод, че претенциите като недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът не дължи на ищеца разноски.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. срещу Л. М. Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите:
675.78 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 20 фактури за
периода 24.11.2018г. – 22.11.2021г. за обект с абонатен №..............., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 121.42 лева
– мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 25.01.2022г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №243/27.01.2022г., издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №478/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4