Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260519 27.10.2020г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На двадесет
и втори октомври през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Петкова
гражданско дело номер 4180 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е
предявил против ответника „ГЕНИЕ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с.
Маноле, общ. Пловдив, представляван от управителя Димитър Иванов Динков, искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца /след
направено и прието изменение на размер на исковите претенции на основание чл.
214, ал. 1 от КТ/ сумата от общо 4785.13лв. – сборна главница, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение, дължимо
за периода от м.март 2018г. до м. ноември 2018г. вкл. за заеманата от него
длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ в предприятието на ответника въз основа на
сключения помежду им трудов договор № 28 от 27.10.2017г., прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ на
19.11.2018г., сумата от общо 731.18лв. - сборна мораторна лихва в размер за забавено
плащане помесечно на всяка дължимо месечно брутно трудово възнаграждение, считано от 1-во число
на месеца, следващ изплащането му, начиная от 01.05.2018г. до 28.07.2020г. вкл. /в размер на 40 лв. за
забавата на всяко неплатено трудово възнаграждение/, сумата от 500 лв.- главница, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 18 работни дни за 2018г., и сумата от 50лв., представляваща мораторна лихва
за забавено плащане на главницата от 500 лв. за периода от 19.11.2018г. до 28.07.2020г., ведно със законната лихва върху всяка главницата, считано по подаване на исковата молба -29.07.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства,
В исковата молба се твърди, че съгласно сключен трудов договор от 27.10.2017г. между
страните е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът изпълнявал длъжността „пазач, невъоръжена охрана” в
ответното дружество. Твърди се, че трудовото правоотношение с работодателя е прекратено
на 19.11.2018г. Ищецът твърди, че при прекратяване на трудовия договор работодателят не му е заплатил
дължимото брутно трудово възнаграждение за горепосочените 9 месеца, както и
обезщетението по чл. 224 от КТ, чието присъждане претендира с лихва за забава. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща упълномощения си адвокатски представител.
Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа предявените искове в
увеличените им размер и моли съдът да ги
уважи.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът „ГЕНИЕ” ЕООД, редовно уведомен не е депозирал писмен отговор, не е взел
становище по исковата молба и не е направил доказателствени искания. В съдебно
заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
От представените писмени доказателства се
установява, че с трудов договор от 27.10.2017г., между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „пазач, невъоръжена охрана” в предприятието на ответника, считано от 30.10.2017г. при основно трудово възнаграждение от 460 лв.
месечно и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит от
0.60% за всяка година трудов стаж. Със
заповед от 19.11.2018г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно тяхно съгласие, считано
от същата на дата, като в заповедта е отбелязано, че на основание чл. 224, ал.
1 от КТ на ищеца следва да се изплати неизползвания платен годишен отпуск за 17
дни.
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил
дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от м.март 2018г. до м. ноември
2018г. вкл., както и полагащото му се
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. В уговореното
трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ се включват и допълнителните възнаграждения -
в уговорените или в нормативно определените задължителни минимални размери. Така определеното
възнаграждение всъщност представлява и „брутното трудово възнаграждение” на работника или служителя, но същото е „брутно”
не защото включва и сумите, които работникът или служителят дължи за данъци, осигуровки и други
плащания, а защото включва основното трудово възнаграждение и добавките към
него. Работодателят съгласно чл. 272,
ал. 1 от КТ има задължение да удържи съответно
дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски и суми по наложени по
съответния ред запори. Тези удръжки работодателят може да направи и без
съгласието на работника, следователно, задължението му към последния е в размер
на остатъка от чистата /нетна/ сума за получаване.
В случая по делото безспорно се установява, че за
исковия период между страните е съществувало трудово правоотношение, поради
което ответникът дължи на ищеца уговореното трудово възнаграждение в нетния му
размер. Съгласно извършената по делото съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, се установява, че дължимото нетно
трудово възнаграждение за периода от м.март 2018г. до м. ноември 2018г. вкл. е в размер на 3713.16лв., при брутно трудово
възнаграждение на ищеца /съгласно уточнената и увеличена по размер искова
претенция/ в размер от 4785.13лв., какъвто размер е и предявената искова
претенция.
Въпреки доказателствената тежест, ответникът не
ангажира доказателства за плащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца
в горепосочения размер и за посочения период, респ., че е платил в полза в
полза на държавния бюджет подлежащите на удържане от трудовото възнаграждение данъци, осигурителни и здравни вноски за посочените
месеци. Предвид горното съдът намира, че исковата претенция на ищеца по чл.
128, т. 2 от КТ се явява доказана по основание и размер, поради което следва да
бъде уважена изцяло, като на ищеца следва да се укаже, че при присъждане на
брутното трудово възнаграждение, каквато е претенцията му, следва да внесе за своя сметка всички дължими върху
присъдения брутен размер удръжки.
Ето защо съдът намира, че исковата претенция на
ищцата по чл. 128, т. 2 от КТ се явява доказана по основание и размер, поради
което следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на претенцията за присъждане на
мораторна лихва за забавено плащане на дължимото брутно месечно трудово
възнаграждение за исковия период /м.март 2018г. до м. ноември 2018г. вкл./, претендирана помесечно на всяка дължимо месечно брутно трудово възнаграждение, считано от
1-во число на месеца, следващ изплащането му, начиная от 01.05.2018г. до 28.07.2020г. вкл. съдът намира следното:
Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща от работодателя авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая в трудовия договор липсват уговорки относно датата на изплащане
на трудовото възнаграждение на ищеца. Това означава, че същото е дължимо на
последната дата на съответния месец, за който се отнася и, че с изтичане на
законовия срок на основание чл. 84, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава в деня, следващ датата на падежа, т.е. в случая за дължимото
трудово възнаграждение за м. март 2018г. ответникът е изпаднал в забава на
01.04.2018г. В случая обаче претенцията на ищеца е с по-късна начална дата
-01.05.2015г. до 28.07.2020г. - денят, предхождащ подаване на исковата молба,
входирана в БРС на 29.07.2020г. Предвид горното претенцията за присъждане на
мораторна лихва за забавено плащане на всяко дължимо месечно трудово
възнаграждение се явява доказана по основание. Що се касае до размера й, в
извършената по делото съдебно –икономическа експертиза вещото лице е изчислило
общия й размер, който възлиза на сумата от 731.18 лв., в който размер съдът
намира, че претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху
дължимото брутно трудово възнаграждение за горепосочените месеци се явява
основателна.
Поради основателност на горепосочения главен иск
следва да се уважи и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна
лихва върху присъдената главница по чл. 128, т. 2 от КТ, считано от подаване на
исковата молба – 29.07.2020г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неползвания си платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като съгласно ал. 2 обезщетението
се изчислява по реда на чл. 177 от КТ
на базата на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Видно от данните по делото, в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение от 19.11.2018г.
работодателят е посочил, че неползвания от ищеца към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск е общо в размер
на 17 дни. Видно от заключението по извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, след изчисление по чл. 177
от КТ вещото лице е установило, че по данни на осигурителната партида на ищеца
в НАП начисления доход за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е за 18 работни
дни в размер на 411. 10 лв., като върху тази сума не се дължат осигурителни
вноски, а само 10 % ДДФЛ. Въпреки направеното в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение извънсъдебно признание на ответника относно
дължимостта на следващото се на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползваните дни от платения му годишен
отпуск, няма данни такова да му е изплатено. Предвид това съдът намира за
доказана тази искова претенция по основание и в изчисления от вещото лице
брутен размер от 411.10 лв., в който искът следва да се уважи, като в
останалата част над присъдената сума от 411.10 лв. до претендирата от 500 лв.
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се касае до претенцията за мораторна лихва за
забавено плащане върху присъденото
обезщетение чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 19.11.2018г. до 28.07.2020г.:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случая, тъй
като се касае за неизпълнение на парично задължение чл. 224, ал. 1 от КТ, което няма определен ден
за изпълнение, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, датата на изискуемостта на претенцията за плащане на
обезщетенията
е датата на поканата. Това означава,
че поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима,
когато няма определен срок за изпълнение. /в т. см. ТР № 3/96г. по гр.д. № 3/95г.,ОСГК/. По
делото обаче ищецът нито твърди, нито е ангажирал доказателства, от
които да е видно, че е отправил
такава покана до работодателя си. Затова съдът намира,
че претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на
главницата по чл. 224 от КТ за горепосочения период 19.11.2018г.
до
28.07.2020г., предхождащ подаване на исковата
молба се явяват недоказана и следва да се отхвърли. За покана до ответника
може да се счита едва датата на подаване на исковата молба – 29.07.2020г. Затова съдът намира за основателна само претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за забава на плащането на главницата върху уважения иск по
чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на законната лихва, за
времето считано от подаване на исковата молба – 29.07.2020г. до окончателно изплащане на
дължимите суми.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 781.68лв., изчислена съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК в
тежест на ответният работодател следва да бъде възложено заплащане на дължимите държавни такси от 291.40 лв. върху всяка върху уважените размери
на исковете по чл. 128, т. 2 чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и направените по делото разноски от бюджета на съда за
извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 195.42лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГЕНИЕ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с.
Маноле, общ. Пловдив, представляван от управителя Димитър Иванов Динков,, ДА
ЗАПЛАТИ на С.К.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***,
на
основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД по силата на сключен помежду им
трудов договор от 27.10.2017г., прекратен
на 29.11.2018г. сумата от общо 4785.13лв. – сборна главница, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение, дължимо
за периода от м.март 2018г. до м. ноември 2018г. вкл. за заеманата от него
длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ в предприятието на ответника, сумата от общо
731.18лв. - сборна мораторна лихва в размер
за забавено плащане помесечно на всяка дължимо месечно брутно трудово възнаграждение / в общ размер от 731.18
лв./, считано от 1-во
число на месеца, следващ изплащането му, начиная от 01.05.2018г. до 28.07.2020г. вкл., и сумата от 411.10 лв.- главница,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 18 работни дни за 2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от подаване на исковата молба – 29.10.2020г. до окончателното й
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 781.68лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част над присъдения размер от 411.10 лв. до претендирания размер от 500 лв. иска за присъждане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху отхвърления размер на главницата по чл. 224, ал. 1 от КТ, считано по
подаване на исковата молба -29.07.2020г. до окончателното й
изплащане,
както и изцяло иска за присъждане на сумата от 50лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 500 лв., представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, начислена за периода от 19.11.2018г. до 28.07.2020г.
ОСЪЖДА „„ГЕНИЕ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с. Маноле,
общ. Пловдив, представляван от управителя Димитър Иванов Динков ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на БРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК дължимите държавни такси върху
уважените искове в общ размер от 291.40
лв. както и направените по делото разноски от
бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 195.42лв., съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.