Р Е Ш Е Н И Е
№565
гр.Горна Оряховица, 27.12.2011г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, осми състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 547 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение и иск с правно основание чл.57 ал.1 от ЗЗД за връщане на определена вещ.
Ищцата И.И. ***, чрез пълномощника си адв.Н.В. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 04.04.2008г. е дарила на ответницата, нейна племенница, два недвижими имота, подробно описани в исковата молба, а именно – ½ ид.част от Апартамент №12, находящ се в гр.Г. О.,ул. ...., УПИ за ЖС -1269 в кв.208 по ПУП на гр. Г.О. и ½ ид.част от поземлен имот в с.А., УПИ V-270 в кв.19, заедно с ½ ид.част от построената в този имот къща. Твърди, че ответницата е нейна племенница, отгледана от нея почти от раждането й, че още след извършване на дарственото разпореждане е поискала от нея да я подпомага за в бъдеще финансово, които техни уговорки са се осъществили в устен вид.Твърди, че ответницата е престирала издръжка няколко месеца след дарствените актове, след което е спряла да дава такава, от която ищцата се нуждае, предвид крайно затрудненото й материално състояние. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени дарението на процесните недвижими имоти, както и да осъди ответница да й върне получените въз основа на отменените дарения недвижими имоти.
В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Н.В. от ВТАК поддържа исковете.
Ответницата Д.В.Й. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Признава факта на извършени дарствени разпореждания от ищцата в нейна полза с процесните недвижими имоти. Оспорва ищцовото твърдение, че е искала издръжка. Навежда, че никога не е отказала да дава на ищцата издръжка.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните е факта, че ответницата е племенница на ищцата, отгледана от нея почти от раждането и.
Безспорен е и факта, че с Договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.04.2008г., извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №671, том ІV, рег.№4945, н.д.237/2008г. по описа на Нотариус Г. С. с район на действие ВТРС, ищцата, действаща чрез пълномощника си адв. М. от ВТАК, е дарила на племенницата си – ответник в процеса следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с.А., обл.В.Търново, а именно: ½ /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 893,00/осемстотин деветдесет и три/ кв.м, за което е отредено УПИ V-270 /пет римско за двеста и седемдесет/, в кв. 19/деветнадесет/ по регулационния план на с.А., обл.В.Търново, заедно с ½ /една втора/ идеална част от построената в него КЪЩА, при граници: улица, селска мера, Н. Х. Г. и улица.
Безспорен е и
факта, че с Договор за дарение на недвижим
имот, сключен на 04.04.2008г., извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №334, том ІІ, рег.№1928, н.д.№241/2008г. по описа на Нотариус Ив. М. с
район на действие ГОРС, ищцата, действаща чрез пълномощника си адв. М. от ВТАК,
е дарила на племенницата си – ответник в процеса следния свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр. Г.О. ул. …, а именно: ½ /една втора/ идеална част
от АПАРТАМЕНТ №12, четвърти етаж с изложение запад – север – юг от жилищен блок
„Ракета
Ищцата – дарител е на 80 годишна възраст, пенсионер, като единствените и доходи са от получавана пенсия в размер на 167,38лв. месечно. С Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.8/ И. О. декларира, че семейството и се състои от нея, получава доходи само от пенсия в посочения по-горе размер от 167,38лв., и не притежава недвижими имоти и автомобили. Ищцата – дарител с оглед ниския размер на доходите и – под МРЗ за страната от 270лв. за 2011г. и под размера на линията на бедност за страната от 211лв., определена от 01.01.2011г., безспорно се нуждае от издръжка. По делото са приети като доказателства фактури за консумативни разходи на ищцата за ел. енергия, вода, телефон за период, следващ сключените договори за дарение на процесните недвижими имоти. Не се спори, че ищцата живее в дарения Апартамент, находящ се в гр. Г.О., заедно със сина си, който е на пенсионна възраст, но поради здравословни причини няма достатъчно трудов стаж и не получава пенсия. По делото са приети като доказателства и Амбулаторни листи № №166/21.02.2011г., №291/28.02.2011г., от които е видно, че ищцата е с основни диагнози – други мозъчно-съдови болести, респ. разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, като и е назначена съответна медикаментозна терапия.
Ответницата – надарена живее в гр.С.. Видно от Служебна бележка, изд. от Районна пощенска станция гр.С., Д.В.Й. е изпращала записи на ищцата за периода от 30.01.2008г. до 14.01.2011г. вкл., като конкретните размери на сумите на записите в лева са визирани в документа и варират в рамките на 100лв., 150лв., 200лв. месечно, като за някои месеци общата сума на изпратените записи за месец е в по-висок размер – напр. за м.03.2010г. общо 300лв., за м.08.2010г. 400лв., м.10.2010г. 300лв., м10.2010г. 400лв.
Не се спори, че за периода след 14.01.2011г. до приключване на устните състезания пред първата инстанция ответницата е спряла да дава издръжка на ищцата, като твърдението на Д.Й. за спиране на плащането е, че се дължи на нейно финансово затруднение.
По делото са разпитани двама свидетели – М. Д. и Я.Я., водени от ищцата, от чийто показания се установи, че ответницата е отгледана от ищцата, че О. се нуждае от издръжка и според свид.Г. „има един куп болести, кръвно. В последно време пак нещо не е добре.” Свидетелите установиха, че ищцата живее заедно със сина си, който е 63 годишен и който, видно от показанията на свид.Д., скоро е започнал работа. И двамата разпитани свидетели установиха, че ответницата в началото е давала средства на ищцата, но вече и е казала, че не може да и дава пари и не може да и помага. Свид.Д. сочи, че е чувала от ищцата, че ответницата е в затруднено положение и отказала да дава издръжка. Свид. Г. сочи, че на ищцата не и стигат парите, „Искаше баба И., но Д. не даваше вече.Казала „не мога повече да ти давам пари, не мога да ти помагам.Спря да и дава и това е.И. все пак и е искала да и дава пари”.
Ищцата лично по реда на чл.176 ал.1 от ГПК заяви, че когато ответницата е спряла да и праща пари, я е потърсила, поискала и, попитала е защо не и праща пари, казала и че няма пари, но тя и отговорила, че не може повече да и дава, защото няма.
По делото са приети като доказателства основно и допълнително заключения на ВЛ М. по изслушаната СИЕ. Видно от основното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, средната месечна издръжка на член от семейство по статистически данни е: средно на месец през 2008г. на член от семейство – 264,58лв., средно на месец през 2010г. на член от семейство – 267лв., средно на месец на член от семейство през второ тримесечие на 2011г.- 284,44лв. Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, средната месечна издръжка, необходима на ищцата, след конкретна преценка на нуждите и, е в размер от 249,30лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение:
Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата и е предявен в рамките на едногодишния срок по чл.227 ал.3 изр.1 от ЗЗД, откакто на ищцата – дарител е станало известно основанието за отменяване на дарението.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
За да уважи иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение съдът следва да установи кумулативното наличие на следните три предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и той да е отказал дължимата престация. Задължението за издръжка не е задължение по закон, а морално задължение, което се превръща в правно от момента на възникване на необходимостта от издръжка.
В процесният случай са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на главния иск по чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение, поради което същият се явява доказан по основание.
Безспорен по делото е факта, че ищцата – дарител е извършила на 04.04.2008г. актове на дарствено разпореждане със свои два процесни недвижими имота в полза на ответницата – надарена, нейна племенница.
На първо място, ищцата безспорно се нуждае от издръжка, доколкото е 80 годишна, в нетрудоспособна възраст, пенсионер, доходите на която са единствено от получавана пенсия в месечен размер от 167,38лв., който е под МРЗ от 270лв., установена за страната за 2011г., както и под размера на линията на бедност за страната от 211лв., считано от 01.01.2011г., определен с Постановление №262 на МС от 05.11.2010г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2011г. Изводът, че ищцата се нуждае от издръжка се обосновава и от факта, че същата не притежава недвижими имоти, от които да се издържа, както и не реализира други доходи, извън получаваната пенсия в размер от 167,38лв. По делото от свид. показания на Я. Г. се установи, че до преди няколко години ищцата е била „стабилна” финансово, като е помагала дори и на ответницата, но вече на дарителката „не и стигат парите”, „има един куп болести”. Именно от този момент на възникване на необходимост от издръжка моралното задължение на ответницата – надарена да издържа дарителката се превръща в правно. Установи се, че надарената до 14.01.2011г. вкл. е заплащала издръжка на дарителката чрез изпращане на пощенски записи в лева в конкретни размери, посочени в издадената от РПС гр.С. служебна бележка, приета като доказателство по делото. След дата 14.01.2011г. до момента на приключване на устните състезания по делото ответницата отказва да заплаща издръжка на дарителката – ищца, поради влошено финансово положение. Ответницата не предлага и изпълнение в хода на процеса. Нуждата на дарителката от издръжка е и с оглед здравословното и състояние и поставените и основни диагнози в приетите като доказателства по делото амбулаторни листове. Размерът на получавания от ищцата доход от пенсия от 167,38лв. я поставя сред крайно нуждаещите се от издръжка лица, които живеят под установената за страната линия на бедност за 2011г. от 211лв. С размера на получавания доход от пенсия ищцата не може да задоволи собствените си елементарни нужди и потребности за чисто физическото си оцеляване, сведени до заплащане на консумативни разходи, храна, лекарства. Съдът не възприема основното и допълнително писмени заключения на ВЛ по СИЕ относно посочените размери на средна месечна издръжка, необходима за член от семейство по статистически данни за 2008г., 2010г. и 2011г. и определената средна месечна издръжка, необходима за ищцата, съобразно конкретните и потребности от 249,30лв., доколкото общоизвестен е факта, който съдът на основание чл.155 от ГПК съобщава на страните, че, съгласно данните на НСИ, публикувани на интернет страницата му, за релевантния момент на изпадане на нужда от ищцата и отказ на надарената да дава издръжка /след 14.01.2011г. вкл./ общият разход средно на лице в лева например за третото тримесечие на 2011г. е 917,44лв., а паричният разход на лице в лева за същото тримесечие е 892,06лв. Т.е. необходимата месечна издръжка на ищцата е в пъти повече от определената в допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, съобразно възрастта, конкретните и потребности, съпоставено и със статистическите данни на НСИ за общия разход средно на лице в лева за 2011г.
На следващо място, налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска по члр.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД –издръжката, от която се нуждае ищцата, е поискана от надарената. В този смисъл са показанията на свид. Я. Г., кореспондиращи и на обясненията на ищцата, макар и за изгоден за нея факт. Съдът съобрази и факта, че самата ИМ по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД изпълнява ролята на искане от дарителката, отправено до надарената да и дава издръжка, което искане следва отказа на надарената след 14.01.2011г. да и заплаща такава.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на предявения иск за отмяна на дарение – отказ на надарената след 14.01.2011г. да дава издръжка на ищцата – дарител, мотивиран със съображения за изпадане от надарената във финансово затруднение. Признание на този неизгоден за ответницата факт се съдържа в писмения и отговор и само по себе си съставлява доказателство относно факта. Обстоятелството, че ответницата е спряла да плаща издръжка на ищцата се доказва и от събраните гласни доказателства. Без значение за спора е причината за отказа на надарената вече да плаща издръжка. Материалното положение на ответника е ирелевантно за спора. По начало надареният отговаря в рамките на дареното, ако дарителят изпадне в трайна нужда от издръжка, в каквато трайна нужда се намира ищцата. В случай, че не осигурява такава /може да бъде парична, както и в лични грижи и предоставяне на жилище/ идеята на законодателя е, чрез отмяна на дарението подареното имущество да се върне в патримониума на дарителя, за да му осигури нужните финансови средства. Надарената след 14.01.2011г. до приключване на устните състезания пред първата инстанция /31.10.2011г./ отказва да дава на дарителката финансова издръжка, не престира и такава под формата на лични грижи, доколкото живее в гр.С. и свид.Я. Г. сочи, че „а и не идва тук да я вижда”, което неизпълнение, с оглед трайната нужда на дарителката от издръжка, е съществено и следва да обуслови отмяна на направените в полза на ответницата дарения на процесните два недвижими имота, с което искът по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД се уважи изцяло.
На основание чл.115 ал.2 от ЗС съдът следва да даде на ищцата шестмесечен срок, в който да извърши отбелязване на влязлото в законна сила съдебно решение по представен препис от решението в Служба по вписвания гр. Г.О..
По иска с правно основание чл.57 ал.1 от ЗЗД за връщане на определена вещ – на двата недвижими имота, получени по силата на даренията:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С осъдителния иск по чл.57 ал.1 от ЗЗД се защитава правото на лицето да получи обратно вещта, която е дало без основание, с оглед отпаднало или неосъществило се основание на друго лице. Касае се до неоснователно получена вещ, поради което правната квалификация на спорното право в процесният случай е по чл.57 ал.1 от ЗЗД, а не по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
С двата договора за дарение на процесните недвижими имоти от дата 04.04.2008г., извършени с процесните нотариални актове, се е осъществило фактическо предаване на вещите /недвижимите имоти/ от ищцата на ответницата. С оглед уважаването на главния иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на даренията, правното основание за имущественото разместване, съществувало към момента на предаването, респ. получаването на вещите, вече е отпаднало, и е налице липса на връщане на получените вещи /процесните недвижими имоти/ от ответницата на ищцата до момента на приключване на устните състезания по делото /в Апартамента в гр. Г.О. ищцата живее по силата на запазеното си право на безвъзмездно пожизнено ползване и обитаване на имота, а не поради това, че и е върнат/, поради което искът по чл.57 ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да върне на ищцата получените по силата на отменените дарения процесни два недвижими имота.
Ищцата не е сезирала съда с претенция за разноски /а и не е направила такива/ и съдът не дължи произнасяне.
Искането по чл.38 ал.2 от ЗА на оказалата безплатна правна помощ на ищцата по делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адв.Н.В. от ВТАК за осъждане на насрещната страна – ответник, осъдена за разноските, направени в производството, да и заплати адв. възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения”, определено от съда в размер на 1125,31лв., следва да бъде уважено.
Претенцията на ответницата за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана с оглед изхода на делото и доколкото не е направила разноски.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъде възложена дължимата за производството на основание чл.72 ал.1 от ГПК и чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2, ал.2 от ГПК и чл.1 от ТДТКССГПК ДТ общо за двата обективно кумулативно съединени иска в размер на 1350,62лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените по делото съдебни разноски /за ВЛ/ в размер на 50лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
На основание
чл.227 ал.1 б.в” от ЗЗД ОТМЕНЯ
дарението, извършено от И.И. ***, с
ЕГН ********** – дарител, чрез пълномощника и адв.К. М. от ВТАК, в полза на Д.В.Й. ***, с ЕГН ********** – надарена,
с Договор за дарение на недвижим имот,
сключен на 04.04.2008г., извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№334, том ІІ, рег.№1928, н.д.№241/2008г. по описа на Нотариус Ив. М. с
район на действие ГОРС, на недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. …., а
именно: ½ /една втора/ идеална част от АПАРТАМЕНТ №12, четвърти етаж с изложение запад – север – юг от
жилищен блок „Ракета
На основание
чл.57 ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА Д.В.Й. ***,
с ЕГН **********, ДА ВЪРНЕ на И.И. ***, с ЕГН **********, получения въз основа на отмененото
дарствено разпореждане, извършено с Договор
за дарение на недвижим имот, сключен на 04.04.2008г., обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №334, том ІІ, рег.№1928, н.д.№241/2008г. по
описа на Нотариус Ив. М. с район на действие ГОРС, недвижим имот, находящ
се в гр. Г. О., ул. …., а именно: ½ /една втора/ идеална част от АПАРТАМЕНТ №12, четвърти етаж с
изложение запад – север – юг от жилищен блок „Ракета
На основание чл.227 ал.1 б.в” от ЗЗД ОТМЕНЯ дарението, извършено от И.И. ***, с ЕГН ********** – дарител, чрез пълномощника и адв.К. М. от ВТАК, в полза на Д.В.Й. ***, с ЕГН ********** – надарена, с Договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.04.2008г., извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №671, том ІV, рег.№4945, н.д.№237/2008г. по описа на Нотариус Г. С. с район на действие ВТРС, на недвижим имот, находящ се в с.А., обл.В.Търново, а именно: ½ /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 893,00/осемстотин деветдесет и три/ кв.м, за което е отредено УПИ V-270 /пет римско за двеста и седемдесет/, в кв. 19 /деветнадесет/ по регулационния план на с.А., обл.В.Търново, заедно с ½ /една втора/ идеална част от построената в него КЪЩА, при граници: улица, селска мера, Н. Х. Г. и улица, поради отказ на надарената да даде на дарителката издръжка, от която последната се нуждае.
На основание чл.57 ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА Д.В.Й. ***, с ЕГН **********, ДА ВЪРНЕ на И.И. ***, с ЕГН **********, получения въз основа на отмененото дарствено разпореждане, извършено с Договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.04.2008г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №671, том ІV, рег.№4945, н.д.№237/2008г. по описа на Нотариус Г. С. с район на действие ВТРС, недвижим имот, находящ се в с.А., обл.В.Търново, а именно: ½ /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 893,00/осемстотин деветдесет и три/ кв.м, за което е отредено УПИ V-270 /пет римско за двеста и седемдесет/, в кв. 19 /деветнадесет/ по регулационния план на с.А., обл.В.Търново, заедно с ½ /една втора/ идеална част от построената в него КЪЩА, при граници: улица, селска мера, Н. Х. Г. и улица.
На основание чл.115 ал.2 от ЗС ДАВА на ищцата И.И. О. шестмесечен срок, в който да извърши отбелязване на влязлото в законна сила съдебно решение по представен препис от решението в Служба по вписвания гр. Г.О..
На основание чл.115 ал.2 изр.2 от ЗС УКАЗВА на ищцата И.И. О., че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА Д.В.Й. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС дължимата ДТ за производството общо в размер на 1 350,62 лв. /хиляда триста и петдесет лева и шейсет и две стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА Д.В.Й. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС направените по делото съдебни разноски /за ВЛ/ в размер на 50 лв. /петдесет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА Д.В.Й. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.В. от ВТАК сума в размер на 1125,31лв. /хиляда сто двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща дължимо адв. възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на ищцата -материално затруднено лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….