№ 17248
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело №
20241110177342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *****************************, срещу
ответника В. Д. С., ЕГН **********, обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 вр.
чл. 48, ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи сумата 350
лв., представляваща главница на парични задължения по незаплатени вноски
за управление и поддръжка на етажната собственост на основание Договор за
услуга № ****/1.4.2023 година и покана за доброволно изпълнение на парично
задължение от 01.02.2024 г., която сума е сбор от вноски за управление на
общите части на сградата в размер на 75 лв. и вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за период от 01.04.2023 г. до 08.03.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 11.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.04.2024 г. по ч. гр. д. № 14335/2024 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на
магазин – салон за красота, находящ се в сградата – етажна собственост.
Поддържа се, че ответникът не е заплатил вноски за управление на общите
части на сградата, както и вноски за фонд „Ремонт и управление“ периода от
1
01.04.2023 г. до 08.03.2024 г., общо в размер на 350 лв. Твърди, че до
ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение от 01.02.2024 г., с
която е даден 14-дневен срок за заплащане на процесното задължение. Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. С., ЕГН **********,
депозира отговор на исковата молба, чрез адв. В. С.. Поддържа, че на
професионалния управител може да се възложи единствено управлението на
общите части на сградата, но не и завеждането и воденето на дела от името на
етажните собственици. Счита исковата молба за нередовна, а предявените
искове за недопустими. По същество оспорва исковите претенции по
основание и размер. Оспорва да е получавал покана за доброволно
изпълнение касателно процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и
чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС. Съгласно мотивите към
т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите,
но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да
предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
2
414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
В случая, от данните, съдържащи се в заповедното производство се
установява, че на 27.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в полза на ******************************* срещу В. С. за сумата от
350 лева, представляваща незаплатени вноски за управление и поддръжка на
етажната собственост, която е общ сбор от вноски за управление на общи
части на сградата в размер на 75 лева и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“
за период от 01.04.2023 г. до 08.03.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК В. С. е подал
възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК. С разпореждане от
14.11.2024 г. на заявителя е дадено указание, че може да предяви иск относно
вземането, предмет на издадената заповед, като довнесе дължимата държавна
такса и на същия е указано, че в едномесечен срок от съобщението следва да
представи по делото доказателства, че е предявил иска, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Препис от разпореждането е
съобщено надлежно на заявителя на 25.11.2024 г., но в рамките на
едномесечния срок , не е представено доказателство за предявяване на иска по
заповедното производство. На осн. чл. 415, ал. 5 ГПК , заповедният съд е
постановил разпореждане с рег. № 5619/03.02.2025 г. по ч.гр.д. № 14335/2024
г., СРС, с което е обезсилил заповед № 13208 за изпълнение на паричното
задължение от 27.04.2024 г. , издадена по ч.гр.д. № 14335/2024 г. по описа на
СРС, 143 състав и е прекратено производството по делото. Постановеното
разпореждане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е влязло в сила на 01.04.2025 г., видно от поставения удостоверителен
печат / лист 49 от приобщеното заповедно производство – ч.г.д. № 14335/2024
по описа на СРС, 143-ти състав/.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на
производството. Съдът следи служебно за наличието по всяко време на
процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е
недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130
ГПК. Константната съдебна практика, обективирана в решение № 60328 от
21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 760/2021 г., решение № 78 от 06.06.2012 г. по
3
търг. дело № 511/2011 г. на ВКС и решение № 89 от 02.06.2011 г. по търг. дело
№ 649/2010 г. на ВКС приема, че съдът, пред който е предявен иск за
съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК следи служебно за
едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1)
издадена заповед за изпълнение; 2) подадено от длъжника в двуседмичен
(едномесечен – съгласно действащата редакция) срок от връчването на
заповедта, възражение по чл. 414 ГПК; 3) спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ( сега – ал.
4 ) от ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на
заповедния съд, като при осъществяването й съдът може да задължи ищеца да
представи доказателства, но може да извърши и служебна справка относно
релевантните обстоятелства. При положение, че посочените предпоставки са
налице, съдът следва да разгледа предявения иск, без да проверява
изпълнението на задължението на ищеца заявител по чл. 415, ал. 2 ( сега – ал.
5) от ГПК да представи доказателства пред заповедния съд, че искът е
предявен в срок. Неизпълнението на задължението по чл. 415, ал. 2 ( сега –ал.
5) ГПК може да обуслови обезсилване на заповедта от заповедния съд, който
не е длъжен да извършва служебна проверка за предявяването на иска. Само в
хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение отпада правният интерес от
иск за установяване съществуването на вземането, и за кредитора възниква
интереса от предявяване на осъдителен иск за същото вземане, съответно от
изменение на предявения установителен иск в осъдителен. В хипотезата на
обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК /при предпоставките на чл.415, ал.2
ГПК (сега - ал. 5)/, извършено от заповедния съд преди приключване на
исковото производство, осъдителният иск остава единственият възможен
способ за защита на спорното вземане. Следователно за ищеца не е налице
правен интерес от водене на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, а
същевременно по делото не е предприето изменение на иска, поради което
така предявените искове се явяват недопустими.
Поради това исковата молба следва да бъде върната на основание чл.
130 от ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ВРЪЩА искова молба с вх. № 420951/30.12.2024 г., подадена от
****************************************, да бъде признато за
установено, че В. Д. С., ЕГН **********, дължи на
**************************************** сумата в размер на 350 лв.,
ведно със законна лихва за период от 11.03.2024 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.04.2024 г. по ч. гр. д. № 14335/2024 г. по описа на СРС, 143-ти
състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 77342/2024, СРС, по
описа на 166 състав.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5