ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1628
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501748 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от Н. Г. М.,
ЕГН **********, от град П., бул. Р. №117, вх.Б, ет.1, против определение
№5880/31.05.2022 г., постановено по гр.д. №6634/22 г. по описа на РС
Пловдив, ХIV граждански състав, с което е върната исковата молба на
частния жалбоподател и е прекратено производството по делото.
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт. Изразява се несъгласие с мотивите на съда. Иска се отмяна на
атакуваното определение и връщане на делото на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения
срок, внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.127, ал.1, т.2 от ГПК исковата молба следва да
съдържа името и адреса на ответника. В исковата молба като ответници са
посочени „Наследници на А. Ф. К.; наследници на Т. Ф. К.; Х. Т. АТ.“, като
единствено за последната са посочени имена и адрес за призоваване.
Указания за констатираната нередовност са дадени от първоинстанционния
съд, но същите не са отстранени от ищеца.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират
1
основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на
молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по
същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.
Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, е
длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на
чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа
индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и
заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на
чл.127, ал.1, т.4 ГПК и чл.127, ал.1, т.5 ГПК. Ако съдържанието на исковата
молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата
молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава иска, съдът е
длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на
исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира
ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата
претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК. Това е направено от
първоинстанционния съд, като са дадени конкретни указания.
Констатирано е, че не са представени преписи от исковата молба
и приложените към нея доказателства за връчване на ответниците, което е
недостатък съгласно чл.128, т.3 ГПК, като са дадени указания и в тази насока.
Не са представени доказателства за определяне размера на дължимата
държавна такса, респективно – не е ясно дали внесената такава в размер на 50
лв. съответства на цената на иска.
Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска
представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните
нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129,
ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота
относно страните, предмета на делото и правната квалификация на
предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо
решение по съществото на спора.
Съобщение за констатираните нередовности е връчено на М.
лично на 16.05.2022 г. (л.7 от първоинстанционното дело), но не са
отстранени каквито и да е нередовности.
С атакуваното определение №5880/31.05.2022 г. (след изтичане на
определения едноседмичен срок) съдът е приел, че нередовностите на
исковата молба, констатирани с разпореждане №10746/11.05.2022 г., не са
отстранени, като е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото.
Определението е правилно и законосъобразно.
Налице е нередовност на исковата молба, доколкото липсва
2
посочване на имената и адресите на ответниците, изложение на
обстоятелствата, на които ищецът основава правото си на собственост – какъв
имот е притежавал наследодателя му и на какво основание се е легитимирал
като собственик, какво е конкретното наследствено правоприемство, на което
се позовава, каква идеална част твърди да притежава, с какъв акт е бил
одържавен имота, на какво основание е настъпила реституция и в полза на
кои лица; липсва описание на имота по действащата КК, няма конкретни
искания спрямо ответниците. Същевременно не са представени преписи от
исковата молба според броя на ответниците, не са представени доказателства
за внесена държавна такса съобразно данъчната оценка на имота. Указания за
констатираните нередовности и за възможността за отстраняването им са
дадени от съда, но, въпреки това, исковата молба не е приведена в
съответствие с чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5 и чл.128,т.2 и т.3 от ГПК. Ето защо
правилно съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството.
Доводите в частната жалба в тази насока са неоснователни.
В частната жалба се сочат и доказателства по други дела, по които
настоящият състав не е в състояние да се произнесе.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави
без уважение, а определението на районния съд - да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №5880/31.05.2022 г., постановено
по гражданско дело №6634/22 г. по описа на РС Пловдив, ХIV граждански
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3