№ 4104
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100507985 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 21478/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20523/2022 г. на
Софийски районен съд, 28 състав, съдът е отменил по иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС, предявен от Е. Д. Д., срещу етажните собственици на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Редута“, ул. „*********,
решенията, взети на общото събрание на етажните собственици, проведено на
01.12.2020 г., като незаконосъобразни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът е осъдил етажните собственици на сграда в
режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Редута“, ул.
„*********, да заплатят на Е. Д. Д. сумата от 730,00 лева, представляващи разноски по
делото.
С Определение № 6106/07.02.2024 г. по гр.д. № 20523/2022 г. на СРС, 28 състав,
е оставена без уважение молбата на Е. Д. Д. за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр.
София, кв. „Редута“, ул. „*********. Релевирани са оплаквания, че
първоинстанционното решение е порочно. Твърди се, че производството е
недопустимо поради пропускането на 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за
предявяване на иск за отмяна на решенията, обективирани в протокол от общо
събрание от 01.12.2020 г. Твърди се, че протоколът е представлявал приложение към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което е
образувано гр.д. № 64945/2021 г. на СРС, 48 състав, продължено понастоящем като
1
гр.д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав. В тази връзка се поддържа се, че протоколът
от проведеното на 01.12.2020 г. общо събрание е бил на разположение на ищеца още в
етапа на заповедното производство. Поддържа се, че най-късната дата, от която може
да започне да тече срокът по чл. 40 ЗУЕС е 31.01.2022 г. Твърди се, че житейски и
правно оправдано е да се очаква ищецът по настоящото производство да положи
дължимата грижа и да се запознае със съдържанието на протокола още в заповедното
производство, като израз на добросъвестност при упражняване на процесуалните си
права. Поддържа се, че доводите на ответниците за недопустимост на производството
изобщо не са обсъдени от първата инстанция. Излагат се съображения, че съгласно
ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са длъжни според идеалните си части
да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване, както и да заплащат вноските, определени за фонд „Ремонт и
обновяване“. Твърди се, че за да изпълнят задълженията си, собствениците трябва да
са наясно, че законът им ги е възложил, като незнанието на закона не оправдава
неизпълнението. Сочи се, че по правило типичните парични задължения на етажните
собственици са ежемесечни, а ако се касае за конкретен ремонт, то падежът се
определя с решението на общото събрание на етажните собственици. Твърди се, че
ищецът е могъл при получаване на заповедта за изпълнение да се запознае с
решенията на етажната собственост. Твърди се, че с решението на СРС се възлага в
тежест на кредиторите етажни собственици да търпят неблагоприятните последици от
неизпълнението на ищеца по настоящото дело. Предвид изложеното се иска отмяната
на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е.
Д. Д., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е
правилно. Твърди се, че исковата молба е депозирана в срока по чл. 40 ЗУЕС. Твърди
се, че на общодостъпно място на входа на сградата трябва да се постави съобщение за
изготвяне на протокола от общото събрание. В тази връзка се сочи, че в тежест на
ответниците е да докажат, че е спазена процедурата по оповестяване на протокола.
Твърди се, че в случая липсват доказателства за това, че е спазена процедурата по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. Поради това се поддържа, че според практиката на ВКС трябва да се
приеме, че срокът по чл. 40 ЗУЕС е бил спазен. Твърди се, че е необосновано
твърдението на въззивниците, че протоколът е бил на разположение във връзка с
инициираното заповедно производство. Твърди се, че от връчената заповед за
изпълнение не става ясно, че е изготвен протокол от общо събрание, а по арг. от чл.
414 ГПК не се изисква възражението да се мотивира. Поддържа се, че Е. Д. е узнал за
изготвения протокол от проведено общо събрание едва с връчване на препис от
исковата молба по гр.д. № 12234/2022 г. на СРС, доколкото протоколът е бил приложен
към исковата молба. Поддържа се, че Е. Д. е собственик на самостоятелен обект със
самостоятелен вход и няма достъп към входа, който води към жилищните обекти в
сградата. В тази връзка се сочи, че за да бъде известен и Е. Д. за свикването на общото
събрание, както и за изготвения протокол от последното, то не е достатъчно да се
поставят съобщения само във входовете, тъй като има търговски обекти без достъп до
тези входове. Поддържа се, че е нарушена процедурата по свикване и провеждане на
общото събрание, което обуславя незаконосъобразността на всички взети решения.
Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното
решение.Претендират се разноски по делото.
Срещу Определение № 6106/07.02.2024 г. е постъпила частна жалба от Е. Д. Д.,
като се излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че
претендираните разноски съответстват на минималното възнаграждение за неоценяем
иск по НВАР, а именно – 1000,00 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7. Твърди се, че с
2
писменото споразумение не са договаряни нови права и задължения за страните, като
не е променян и размерът на адвокатския хонорар. Твърди се, че уговореното
възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Твърди се,
че възражението за прекомерност не може да обуслови намаляването на адвокатското
възнаграждение, тъй като е немотивирано. Предвид изложеното се моли да се отмени
обжалваното определение и да се присъди пълната сума от претендираните разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр.
София, кв. „Редута“, ул. „*********. Твърди се, че при сега действащия ГПК само
страната може да направи възражение за прекомерност, но законът не поставя
изискване то да бъде мотивирано. Поддържа се, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че ищецът е образувал три дела
с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Сочи се, че е налице идентичност на исковите молби
и по трите дела, във връзка с което не е налице сочената от ищеца фактическа и правна
сложност. Предвид горното се моли да се остави без уважение частната жалба на
ищеца.
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите,
която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
С исковата си молба Е. Д. Д. твърди, че е собственик на приземно ателие в
сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, кв. „Редута”, ул.
„*********. Твърди, че на 01.12.2020 г. е проведено общо събрание, като решенията са
опорочени, защото е нарушена процедурата както по свикване на общото събрание,
така и за оповестяване на взетите решения. Поддържа, че е разбрал за проведеното
общо събрание на 15.03.2022 г., когато му е връчен препис от искова молба с вх. №
44268/08.03.2022 г., поради което от този момент е започнал да тече 30-дневният срок
за оспорване на решенията. Твърди, че не е бил информиран за процесното общо
събрание, като притежава обект, който е със самостоятелен вход. Излага съображения,
че няма достъп до жилищните обекти в сградата, поради което не е имал възможност
да се запознае със съдържанието на евентуална покана и да бъде информиран за
общото събрание. Твърди, че не е информиран и за изготвения протокол от общото
събрание. Поддържа, че в протокола не е посочено кои етажни собственици са
присъствали, като приложеният списък не носи дата и не става ясно дали подписите са
на етажните собственици, участвали в процесното общо събрание. Поддържа, че е
допуснато нарушение, тъй като председателстващият общото събрание не може да се
избира ad hoc, за разлика от протоколчика. Твърди, че не е ясно как са гласували
етажните собственици при избора на протоколчика. Поддържа, че не са посочени
самостоятелните обекти с идеални части по време на гласуването. Поддържа, че не е
посочено как са гласували отделните собственици по различните решения. Твърди, че
3
в протокола не е отразено какви точно решения са били взети от общото събрание.
Твърди, че липсва присъствен лист, а приложеният списък не е подписан от
председателя. Твърди, че решението по т. 3 противоречи на закона, в който изрично е
посочено кой може да се избира за член на управителния съвет на етажната
собственост. Излага подробни съображения, че разпределението на разходите по т. 4 е
недопустимо. Сочи, че разходите за управление и поддръжка се определят според броя
на обитателите и членовете на домакинствата им. Поддържа, че собственици,
ползватели и обитатели, които пребивават не повече от 30 дена в етажната
собственост, не заплащат разходи, свързани с управлението. Твърди, че в дневния ред
не е било предвидено вземането на решение за разпределението на приходите от такси
за надземни паркоместа.
С отговора на исковата молба етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост на адрес в гр. София, кв. „Редута”, ул. „*********, излагат съображения за
недопустимост на иска поради нарушаване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Поддържат,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на
етажна собственост, считано от 2015 г. Поддържат, че ищецът от 2015 г. насам не е
предприел действия за вписването си в книгата на етажните собственици. Излагат
съображения, че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за
управление и поддръжка на общите части, като от м. 11.2020 г. ищецът не е изпълнил
нито едно парично задължение към етажната собственост. Твърдят, че управителят на
етажната собственост не познава ищеца и никога не го е виждал да присъства на общо
събрание. Оспорват твърдението на ищеца, че същият е узнал за общото събрание едва
на 15.03.2022 г. Излагат съображения, че е имало заповедно производство, като към
заявлението е бил приложен и протоколът от общото събрание. В тази връзка
поддържат, че към 31.01.2022 г. ищецът вече е знаел за протокола за общото събрание,
защото е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърдят, че в случая
ищецът не е оспорвал съдържанието на протокола и същият се е стабилизирал.
Поддържат, че поканите за свикване на общото събрание са били поставени на
обичайните места – във входа на сградата и на таблото в подземния паркинг. Твърдят,
че съобщения са били поставени и върху стъклата на паркингите. Поддържат, че от
компетентността на общото събрание е било да вземе решенията, отразени в него.
Поддържат, че законът не поставя изискване да се отразява как е гласувал отделният
етажният собственик. Поддържат, че няма законово изискване кворумът да се следи в
„реално време”.
С оглед изявленията на страните може да се заключи, че първоинстанционният
съд е сезиран с конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общото
събрание на етажните собственици. За уважаване на такъв иск в тежест на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: 1/ че има
качеството етажен собственик в посочената в исковата молба сграда в режим на
етажна собственост; 2/ че е взето решение от общото събрание на етажните
собственици със съдържанието, изложено в исковата молба.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е пълно и
главно да докажат, че решението е взето в съответствие с изискванията на закона.
При спор относно спазването на преклузивния 30-дневен срок за оспорване на
решенията на общото събрание в тежест на ответниците е да докажат надлежното
разгласяване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Не се спори по делото, а и се установява от представената справка от Служба по
вписванията, че Е. Д. Д. има качеството етажен собственик в сграда, находяща се на
адрес в гр. София, ул. „*********.
Към исковата молба е представен протокол от проведено общо събрание на
4
етажните собственици на 01.12.2020 г.
В протокола е удостоверено, че в 19.00 часа е бил налице кворум от 67,373 %
идеални части от общите части, поради което събранието е било открито.
Според дневния ред общото събрание е свикано за взимане на решения по
следните въпроси:
1. Взимане на решение за прекратяване на договор с „МСИ Витоша” ЕООД;
2. Избор на фирма за изпълнение на услугата „професионален домоуправител”
за срок от 12 месеца;
3. Избор на изпълнителен орган на етажната собственост – управител и
контрольор;
4. Приемане на годишен бюджет на етажната собственост.
В протокола е вписано, че общото събрание е свикано чрез покана от 23.11.2020
г., поставена на видно и общодостъпно място във входа на сградата.
Съгласно представения протокол с единодушие от присъстващите етажни
собственици са взети следните решения:
- По т. 1 от дневния ред: Да се прекрати договорът с „МСИ Витоша” ЕООД;
- По т. 2 от дневния ред: Да се сключи договор с „Триумф Консул 2000” за
управление на етажната собственост за срок от една година с опция за прекратяване с
едномесечно предизвестие;
- По т. 3 от дневния ред: Да се избере К.А. за председател на етажната
собственост, като С.А. остане контрольор на етажната собственост;
- По т. 4 от дневния ред: Приемат се такси за домоуправител, за поддръжка, за
ток за общи части, за асансьор, за подземни паркоместа;
С обикновено мнозинство от присъстващите е взето решение за увеличаване на
таксата за надземно паркомясто на 30 лева, както и е решено 50 % от приходите от
надземните паркоместа да отида за ФРО, а другите 50 % да се разпределят между
собствениците.
В протокола от общото събрание не е посочено как е гласувал всеки етажен
собственик за отделните решения.
По делото е представен списък на присъствалите етажни собственици на
общото събрание.
Представен е препис от покана от 23.11.2020 г. за свикване на общото събрание
на 01.12.2020 г. с дневен ред:
1. Взимане на решение за прекратяване на договор с „МСИ Витоша” ЕООД;
2. Избор на фирма за изпълнение на услугата „професионален домоуправител”
за срок от 12 месеца;
3. Избор на изпълнителен орган на етажната собственост – управител и
контрольор;
4. Приемане на годишен бюджет на етажната собственост.
Представен е също така протокол за поставяне на поканата. В същия е посочено,
че поканата е поставена на информационно табло в 21:00 часа на 23.11.2020 г.
Приложено е по делото също така електронно съобщение от 09.12.2020 г. за
връчване на етажните собственици на препис от протокола от общото събрание,
проведено на 01.12.2020 г.
В хода на въззивното производство е изискан от СРС препис от исковата молба
5
и приложенията към нея, въз основа на която е образувано гр.д. № 12234/2022 г. на
СРС, 48 състав. От същите е видно, че от етажните собственици на сграда, находяща
се в гр. София, кв. „Редута“, ул. „********* е предявен срещу Е. Д. Д. положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Към исковата молба е приложен препис от
Протокол от общо събрание на етажните собственици от 01.12.2020 г. Препис от
исковата молба и приложенията към нея е връчен на Е. Д. Д. на 16.03.2022 г.
Освен това от въззивния съд е изискан от СРС препис от ч.гр.д. № 64945/2021 г.
на СРС, 48 състав. От книжата се установява, че етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, кв. „Редута“, ул. „********* са подали заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу Е. Д. Д.. Към заявлението е приложен препис от
Протокол от общо събрание от 01.12.2020 г. В тази връзка е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20572/30.11.2021 г.
Заповедта за изпълнение и бланка за възражение са връчени по реда на чл. 47
ГПК на Е. Д. Д. на 25.01.2022 г. в деловодството на съда. Във връзка с това е
постъпило от Е. Д. Д. възражение срещу заповедта за изпълнение на 25.01.2022 г.
От приложеното заверено копие на картон заместител на ч.гр.д. № 64945/2021 г.
на СРС, 48 състав, не се установява Е. Д. Д. да е разглеждал материалите по
заповедното производство.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от
правна страна следното:
С иска по чл. 40 ЗУЕС всеки етажен собственик може да оспори решения, взети
от общото събрание на етажните собственици в нарушение на законовите изисквания.
Отмяна на решението може да бъде поискана в кратък преклузивен срок – 30 дена от
оповестяване на взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Този кратък
преклузивен срок е съобразен от страна на законодателя както с обстоятелството, че
решенията засягат широк кръг от лица, така и с обстоятелството, че съгласно чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определен срок. В тази
връзка в Решение № 50195/22.12.2022 г. по гр.д. № 1431/2022 г. на IV Г.О. на ВКС дори
е разяснено, че „извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена
възможността етажният собственик да се позовава на нищожност“ на решенията
на общото събрание на етажните собственици.
Въззивният съд не споделя доводите на въззивниците, че в случая
производството по чл. 40 ЗУЕС е недопустимо.
Съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят)
поставя в срока по ал. 6 (една седмица от провеждането на общото събрание) на видно
и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола.
За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния
съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, като се посочват
датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Според закона копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с
надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС
(непребиваващ в сградата етажен собственик) протоколът от общото събрание се
изпраща на посочените от непребиваващия етажен собственик електронна поща или
адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС непребиваващият етажен
собственик не е посочил електронна поща или адрес в страната, на които да се
изпращат копия на протоколи, то същият се смята за уведомен с поставяне на
съобщението на общодостъпното място.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства за поставяне на
6
съобщение за взетите на общото събрание от 01.12.2020 г. решения, нито са
представени доказателства лично на Е. Д. Д. да е връчено копие от протокола. В
представеното копие от електронно съобщение от 09.12.2020 г. за връчване на препис
от протокола от общото събрание на етажните собственици не се твърди и не се
установява да е посочен и електронен адрес на Е. Д. Д.. Поради това следва да се
приеме, че не е спазен предвиденият в чл. 16, ал.7 ЗУЕС ред, т.е. не е проведено
надлежно съобщаване на взетите решения от общото събрание. В тази случаи съгласно
тайната съдебна практика срокът за оспорване на решенията на общото събрание на
етажните собственици започва да тече от момента на действителното узнаване от
страна на етажния собственик, че протокол от общо събрание е изготвен.
Следва да се отбележи, че от материалите по ч.гр.д. № 64945/2021 г. на СРС, 48
състав, приобщени в хода на въззивното производство, не се установява в хода на
заповедното производство на ищеца Е. Д. Д. да е връчен препис от протокола от
проведеното общо събрание на етажните собственици от 01.12.2020 г. Ищецът е
получил от съдебния деловодител само препис от заповедта за изпълнение. От
приложения картон заместител е видно, че ищецът Е. Д. Д. не се е запознавал с
материалите по заповедното производство по ч.гр.д. № 64945/2021 г. на СРС, 48
състав.
Не могат да се приемат за основателни доводите на ответниците (настоящи
въззивници), че с оглед дължимата грижа Е. Д. Д. е трябвало да провери от какво
произтича задължението му по заповедта за изпълнение. Такова изискване не е
предвидено в ГПК – длъжникът в заповедното производство може да подаде
възражение по реда на чл. 414 ГПК, като не се изисква да мотивира същото.
Достатъчно е и само да каже, че не дължи претендираните вземания. Оттам насетне в
тежест на заявителя е да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК, за да установи
претендираните оспорени вземания в заповедното производство.
От материалите по гр.д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав, е видно, че препис
от депозираната по реда на чл. 422 ГПК искова молба с вх. № 44268/08.03.2022 г. и
приложенията й са връчени на ищеца Е. Д. Д. на 16.03.2022 г. Установява се, че към
исковата молба е приложен и препис от протокола от общото събрание на етажните
собственици от 01.12.2020 г.
Тоест следва да се приеме, че именно от 16.03.2022 г. ищецът Е. Д. Д. е узнал за
взетите решения от общото събрание на етажните собственици, порведено на
01.12.2020 г. От този момент на реално узнаване за решенията на общото събрание за
Е. Д. Д. е започнал да тече и 30-дневният преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за
оспорване на взетите решения.
Установява се, че исковата молба по настоящото производство по чл. 40 ЗУЕС е
изпратена от Е. Д. Д. до СРС на 14.04.2022 г. чрез ССЕВ. Тоест Е. Д. Д. е спазил
едномесечния преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, считано от узнаване за взетите
решения от общото събрание на етажните собственици от 01.12.2020 г. Ответниците по
настоящото дело не са установили в по-ранен момент Е. Д. Д. да е разбрал за
съдържанието на решенията, взети на 01.12.2020 г. от общото събрание на етажните
собственици. Следователно първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване
като постановено по недопустим иск.
По-нататък трябва да се посочи, че по реда на чл. 40 ЗУЕС могат да се отменят
както решения на общото събрание, които са взети при нарушаване на процедурата за
свикване и провеждане на общото събрание, така и решения, които са взети в
противоречие със закона. В случая е правилен изводът на СРС, че не е надлежно
свикано процесното общо събрание от 01.12.2020 г. на етажните собственици в сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Редута“, ул. „*********
7
Според чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случаи – не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание,
за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се
проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни
случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.
Според чл. 13, ал. 4 ЗУЕС, когато непребиваващ в сградата етажен собственик
не е посочил електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за
свикване на общи събрания на етажните собственици, респ. не е представил телефонен
номер, то същият се смята за уведомен за свикването на общото събрание по реда на
ал. 1, т.е. чрез залепване на поканата на общодостъпно място в сградата в режим на
етажна собственост.
От представения по делото протокол за залепване на покана е видно, че същата
е поставена на „информационно табло“. Не става ясно къде точно се намира това
информационно табло и обективно достъпно ли е от всеки един от етажните
собственици. Други доказателства за надлежното уведомяване на етажните
собственици за свиканото общо събрание на етажните собственици за 01.12.2020 г. не
са събрани в хода на производството.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства Е. Д. Д. да е бил уведомен
за свиканото за 01.12.2020 г. общо събрание по телефон, електронна поща или друг
подходящ начин. Освен това в хода на производството по делото нито се твърди, нито
се установява Е. Д. Д. да е присъствал лично или чрез представител на общото
събрание на 01.12.2020 г. Следователно свикването на общото събрание е извършено в
нарушение на чл. 13 ЗУЕС. Поради това взетите на 01.12.2020 г. решения от общото
събрание подлежат на отмяна като незаконосъобразни, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
С оглед изложеното се налага изводът, че обжалваното съдебно решение следва
да бъде потвърдено.
По частната жалба:
СГС намира, че частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Съгласно Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС производството по разглеждане на частни жалби е пълно въззивно.
Изложените от страната оплаквания в жалбата имат само ориентировъчен характер,
като съдът дължи служебно да провери всички релевантни факти, да прецени
доказателствата по делото, вкл. допълнително събраните от него, както и да се
произнесе по същество по въпросите, включени в предмета на обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
Несподелимо е твърдението на частния жалбоподател, че за разглеждане на
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар е
необходимо да са изложени мотиви от страна на възразилата страна. Законът не
поставя такова изискване. В най-новата практика на ВКС също не се изисква да е
мотивирано възражението за прекомерност на адвокатския хонорар – аргументи в този
смисъл могат да се изведат от Определение № 382/16.07.2018 г. по т.д. № 752/2018 г.
на I Т.О. на ВКС, Решение № 50218/03.11.2022 г. по т.д. № 1146/2021 г. на I Т.О. на
ВКС.
8
Безспорно е, че в хода на първоинстанционното производство своевременно е
направено от ответниците възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от страна на ищеца Е. Д. Д..
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в НВАР,
също следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Това е изрично прието в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023
г. на I Т.О. на ВКС.
В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на
присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са
Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение
№ 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение №
4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Определение №
1036/01.04.2025 г. по ч.т.д. № 296/2025 г. на II Т.О. на ВКС и много други.
Първоинстанционното производство е с ниска правна и фактическа сложност.
Проведено е само едно открито съдебно заседание, в което не са изслушвани
свидетели или вещи лица. Съобразявайки тези обстоятелства, както и положените от
адвоката усилия за процесуална защита, въззивният съд намира, че адвокатският
хонорар, претендиран от Е. Д. Д., правилно е бил намален от СРС като прекомерен до
сумата от 650 лева. Чрез тази сума се постига справедливост в отношения между
страните и не се допуска увреждане на интереси.
Освен това при намаляване на адвокатския хонорар СРС е съобразил
практиката, обективирана в Определение № 1931/09.07.2024 г. по ч.т.д. № 1372/2024 г.
на I Т.О. на ВКС, Определение № 2527/02.10.2024 г. по ч.т.д. № 2020/2023 г. на II Т.О.
на ВКС, Определение № 737/20.02.2024 г. по гр.д. № 2166/2023 г. на IV Г.О. на ВКС,
Определение № 422/22.02.2024 г. по ч.т.д. № 1554/2023 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 1319/20.05.2024 г. по ч.т.д. № 2117/2023 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 50043/13.05.2024 г. по т.д. № 1300/2022 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 4124/15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2998/2023 г. на IV Г.О. на ВКС, според
която меродавен за определянето на адвокатското възнаграждение, вкл. това по чл. 38
ЗА, е нормативният акт, уреждащ възнагражденията, в съответната му редакция към
момента на сключване на договора за правна помощ и защита. Това следва от
обстоятелството, че институтът на отговорността за разноски е материалноправен.
Тоест последващи изменения в нормативния акт, уреждащ възнагражденията, не могат
с обратно действие да преуредят вече възникнали материалноправни последици, след
като законодателят не е предвидил такава възможност. В случая може да се заключи,
9
че договорът за правна помощ е сключен между Е. Д. Д. и процесуалния му
представител през м. 07.2022 г., тъй като ищецът е заплатил на 25.07.2022 г.
адвокатското възнаграждение за защитата по гр.д. № 20523/2022 г. на СРС. Към този
момент НВАР все още не е била изменена чрез увеличение на адвокатските
възнаграждения. Измененията в НВАР са извършени едва през м. 11.2022 г.
С оглед изложеното частната жалба на Е. Д. Д. следва да се остави без
уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има
само Е. Д. Д..
Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с вкл. ДДС. Представено е също така
платежно нареждане за заплащане на адвокатския хонорар по в.гр.д. № 7985/2024 г.
Следователно разноските са реално сторени, но своевременно от въззивниците е
направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Въззивното производство не се отличава с правна и фактическа сложност.
Проведени са две съдебни заседания, на които е даден ход, но само в първото от тях са
се явили процесуалните представители на страните. В хода на въззивното
производството не са изслушвани свидетели, респ. не са назначавани експертизи. С
оглед посоченото и положените от адвоката на въззиваемия усилия адвокатското
възнаграждение за въззивното производство следва да се намали до 400 лева или 480
лева с вкл. ДДС.
Следва изрично да се посочи, че на етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост с адрес в гр. София, кв. „Редута”, ул. „*********, не следва да се
присъждат разноски за осъщественото представителство по неоснователната частна
жалба по чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение
на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски. В
този смисъл разглеждането на частната жалба по чл. 248 ГПК е само способ за защита
срещу евентуалното неправилно присъждане на разноски, без да се разрешава по
същество спор между страните. Поради това чл. 81 ГПК не намира приложение.
В изложения смисъл е трайната практика на ВКС, според която в производство
относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски – така Определение № 489/17.10.2017 по ч.гр.д. № 3926/2017
на IV Г.О. на ВКС, Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на IV
Г.О. на ВКС, Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на III Г.О. на
ВКС и други.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 21478/29.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 20523/2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. Д., депозирана срещу
Определение № 6106/07.02.2024 г. по гр.д. № 20523/2022 г. на СРС, 28 състав.
10
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с
адрес в гр. София, кв. „Редута”, ул. „*********, да заплатят на основание чл. 273 вр.
78, ал. 3 ГПК на Е. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 480,00 лева, представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство с вкл.
ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11