№ 10491
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110137949 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „М. Б.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, с която са
предявени, в условията на обективно и субективно съединяване, осъдителни искове с
правно основание по чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 101
ЗЗД, срещу „И. – 2001“ ЕООД, ЕИК ЕИК, Г. Н. Н., ЕГН **********, и Н. С. Н. с ЕГН
**********. Ищецът извежда процесуалната си легитимация за предявяване на настоящите
претенции при твърдение относно сключен договор за цесия от 21.06.2017 г. с цедента „Ю.
Б.“ АД /като правоприемник на „Б. П. Б.“ АД/, по силата на който са му прехвърлени
вземанията, произтичащи от договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № BL13110 от
11.02.2008 г., сключен между цедента и ответното дружество „И. – 2001“ ЕООД, ведно с
наличните привилегии и обезпечения. Твърди, че съгласно условията по договора за кредит,
в полза на ответното дружество била предоставена в заем и усвоена в пълен размер сумата
от 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Сочи, че с Анекс №
1/26.11.2019 г. към договора било преустановено усвояването на средства, като кредитният
лимит бил намален до размера на усвоената вече сума. Твърди, че на кредитополучателя
била предоставена възможност за облекчено погасяване на вноските по кредита за период от
дванадесет месеца, след изтичането на които същият е следвало да погасява остатъка от
главницата по кредита, ведно с дължимите лихви, на равни месечни анюитетни погасителни
вноски до 13.02.2020 г. Твърди, че в съдържанието на анекса е обективирана уговорка, че
ответницата Г. Н. встъпва в дълга на кредитополучателя, като се задължава за изпълнението
му наред с главния длъжник, по реда и условията на чл. 101 ЗЗД. Навежда доводи, че с
Анекс № 2 от 15.12.2010 г., ответникът Н. Н. също е встъпил в дълга на кредиполучателя,
като солидарен длъжник, до окончателното погасяване на вземането. Ищецът поддържа, че
1
в качеството си на цесионер на вземанията, произтичащи от договора, е изпратил
уведомления до ответниците, с които ги информира за прехвърлянето на вземанията на
кредитодателя в негова полза, като наред с това упражнява потестативното си право относно
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита поради трайното му неизпълнение от
страна на длъжниците. Сочи, че уведомленията са връчени чрез ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 от
КЧСИ, като същите са получени от ответниците на 01.10.2019 г. Поддържа, че длъжниците
трайно не са изпълнявали задълженията, произтичащи от сключения договор. Моли съда да
осъди ответниците да му заплатят, при условията на пасивна солидарност, сумата от 12 680,
23 лева, представляваща стойността на 37 на брой погасителни вноски за главницата по
кредита, дължими за периода 22.01.2017 г. – 13.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.02.2022 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
С постъпили отговори на исковата молба всеки от ответниците излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Считат, че вземането на
кредитодателя „Ю. Б.“ АД е било предсрочно и изцяло изискуемо към 21.01.2012 г., поради
което твърдят че към 22.03.2023 г. същото е погасено по давност. Оспорват материалната и
процесуалноправната легитимация на ищеца, доколко считат че същият не е ангажирал
доказателства, от които да бъде видно качеството му на цесионер по договора. Твърдят, че
нито един от тях не е получил уведомление за извършеното цедиране на вземанията по
кредита. В тази връзка, поддържат че договорът за цесия не им е противопоставим и няма
действие спрямо тях. Молят съда да остави без разглеждане предявения иск като
недопустим, респективно да го отхвърли като неоснователен.
В съдебно заседание страните поддържат направените искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно валидно сключен
договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № BL13110 от 11.02.2008 г. между „Юробанк
и ЕФ Джи България“ АД и ответното дружество „И. – 2001“ ЕООД, представлявано от
управителя Г. Н., по силата на който на дружеството, в качеството му на кредитополучател,
е предоставен овърдрафтен кредит в размер на 30 000 лева, за срок от 240 месеца.
Ответницата Г. Н. не оспорва качеството си на съдлъжник по предоставения в полза на
дружеството кредит, което обстоятелство е предвидено в съдържанието на Анекс № 1 от
26.11.2009 г. към процесния договор. Ответникът Н. Николов не оспорва качеството си на
солидарен длъжник във връзка с погасяването на процесния договор за кредит, доколкото
същият е встъпил в дълга, съгласно Анекс № 2 от 15.12.2010 г. Видно от изложените от
страните фактически обстоятелства, в тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно по
делото, качеството си цесионер по отношение на претендираните вземания, съответно
основанието и стойността на изискуемите вноски по кредита. При доказване на горните
обстоятелства, в тежест на ответниците е докажат правопогасяващите отговорността им
факти.
Във връзка с доказването на съществуването на правото му на иск, респективно
2
надлежното му упражняване, ищецът е ангажирал като писмено доказателство сключен
договор за цесия с цедент - кредитодателя по процесния договор за кредит, сключен с
ответниците. Видно от съдържанието му е, че на 21.06.2017 г. страните са се договорили
относно прехвърлянето на облигационни вземания, ведно с учредените към тях обезпечения,
привилегии и акцесорни вземания, от „Ю. Б.“ АД в полза на „М. Б.“ ЕАД. В описанието
относно съвкупността от цедирани вземания попада и процесния договор за банков кредит
под № 847356. Съгласно чл. 4, т. 6 от договора за цесия, влизането му в сила е обусловено от
изплащане на покупната цена от цесионера по повод придобитите права върху вземанията
на цедента, като ищецът е приложил потвърждение за извършената цесия от „Ю. Б.“ АД. От
съдържанието на приложеното от ищеца пълномощно, издадено в негова полза от цедента,
със срок на действие до 31.12.2022 г., се установява, че ищецът е упълномощен да извърши
от името на цедента необходимите правни и фактически действия във връзка с
уведомяването на длъжниците за прехвърлените вземания въз основа на извършеното
цедериане, съгласно изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От приложените по делото писмени
доказателства съдът намира, че е налице валидно прехвърляне на вземанията на
кредитодателя в полза на ищеца, по силата на което същият придобива качеството кредитор
по отношение на сключения договор за банков кредит. Съгласно нормативните изисквания,
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, като
това изискване не поставя ограничения относно правото на цедента да упълномощи новия
кредит за извършването на надлежните действия по уведомяване на длъжника, като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД, в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., по
описа на ВКС, III г.о. За да премине цедираното вземане от стария към новия му носител е
достатъчно да бъде постигнато съгласие помежду им относно прехвърлянето на вземането,
като това е достатъчно за легитимирането на цесионера като носител на вземането,
съответно липсата на уведомяване на длъжника не прави цесията недействителна. От
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът е
предприел необходимите действия по уведомяване на ответниците за извършеното
прехвърляне на вземането на кредитодателя в негова полза, като приложените уведомления
биват връчени лично и със задължение за предаване по отношение на „И. – 2001“ ЕООД и Г.
Н., от ответника Н. Н., чрез ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 в КЧСИ. В допълнение следва да се
посочи, че цесията се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, в този
смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., по описа на ВКС, II т.о. Във
връзка с изложеното, може да бъде формиран извода относно надлежната материалноправна
и процесуалноправна легитимация на ищеца по повод предявените искови претенции срещу
ответниците.
Облигационните правоотношения между страните се уреждат във връзка с предвиденото в
договора за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № BL13110/11.02.1008 г., ведно с
приложимите към него анекси. Съгласно условията по договора на ответното дружество е
3
предоставена в заем сума на стойност 30 000 лева, за срок от 240 месеца. Според чл. 3, ал. 1
от процесния договор заемната сметка се открива след учредяване на договорените между
страните обезпечения, като кредитополучателят се задължава да осигурява средства по
разплащателната си сметка за погасяване на всяка усвоена и непогасена сума от разрешения
кредит, ведно с дължимите акцесорни вземания. Съгласно приложеното от ищеца
приложение към договора от 13.02.2008 г. се удостоверява откриването на заемната сметка,
съгласно условията по процесния договор. С Анекс № 1 към договора от 26.11.2009 г.
ответницата Г. Н. встъпва в дълга на дружеството, като солидарен длъжник, като страните
се споразумяват относно намаляването на кредитния лимит по отпуснатия овърдрафт, както
и въвеждането на облекчен режим за погасяване на част от вземанията .С анекс № 2 от
15.12.2010 г. като солидарен длъжник по кредита встъпва и ответника Н. Н., който заявява
своето неотменимо съгласие с условията по договора и споразуменията в анексите към него.
Съгласно уговореното между страните, обективирано в съдържанието на Анекс № 2,
същите се споразумяват за въвеждането на облекчен ред за погасяване на дълга в рамките на
12 месеца, след изтичането на които остатъкът от дълга следва да се погасява съобразно
погасителния план, на равни месечни анюитетни вноски в срок до 13.02.2020 г. За
установяване на наличието на дълга, респективно стойността на изискуемите вземания е
допусната до изслушване съдебно – счетодоводна експертиза. Според данните, посочени от
вещото лице, се установява че общият размер на усвоената главница по кредита е на
стойност 37 121,88 лева, като последното отчетено плащане по главницата е от 26.05.2009 г.
В тази връзка, вещото лице отбелязва, че общият размер на непогасената главница възлиза
на 23 174, 24 лева, представляващи общ сбор от погасителните вноски по главницата за
периода от 21.01.2012 г., като посочената дата обозначава първоначално падежиралото
вземане по дълга след изтичането на срока, в който кредита се погасява по облекчен ред, до
13.02.2020 г., която дата се явява краен падеж на цялото вземане по кредита. Въз основа на
посоченото от вещото лице се установява, че цедираното задължение за главница по
процесния кредит е в размер на 23 174, 24 лева, като отбелязва, че за исковия период от
21.02.2017 г. до 13.02.2020 г., общият размер на вноските за главницата възлиза на стойност
12 613,36 лева. Видно от съдържанието на заключението по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза е, че за периода 11.02.2008 г. – 26.11.2019 г. /датата на сключване на
Анекс № 1/ кредитът не се е погасявал по анюитетни вноски, като за периода от 21.12.2009
г. до датата на сключване на Анекс № 2 - 15.12.2010 г., кредитът е бил в период на
облекчено погасяване с месечни вноски от по 140,00 лева, чиито падеж настъпва на 21 – во
число на всеки месец, и с които се погасява част от начислената за периода лихва. Вещото
лице е посочило, че в периода 21.01.2011 г. – 21.12.2011 г. дължимото по кредита се е
заплащало по реда на облекчено погасяване, като за периода е начислявана фиксирана лихва
и такса управление на кредита, дължими ежемесечно на 21 - во число. От експертизата се
установява, че последното отчетено плащане по кредита е от 26.01.2012 г. Съдът кредитира
събраните гласни доказателствени средства по повод допуснатата до изслушване съдебно –
счетоводна експертиза, като счита че заключението дадено от вещото лице е ясно,
конкретно и недвусмислено, въз основа на което могат да бъдат установени
4
правнорелевантни факти.
Във връзка с установяването на наличието на непогасени вноски по главницата, дължими
за периода 22.01.2017 г. – 13.02.2020 г., следва да бъдат разгледани твърденията на
ответниците относно настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг към 21.01.2012 г.,
респективно наведените възражения относно изтекла погасителна давност. В съдържанието
на чл. 26 и чл. 27 от договора за кредит са предвидени хипотезите при наличието, на които
банката разполага с възможност да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно
изискуемо. По делото не са ангажиране доказателства, от които да бъде видно
упражняването на посоченото право от страна на цедента, като предсрочната изискуемост
на вземанията, произтичащи от договора се счита за обявена с връчването на уведомленията
за извършената цесия на ответниците, към 01.10.2019 г., с които цесионерът упражнява
правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем поради трайното му
неизпълнение от страна на длъжниците. Както обективното настъпване на условията за
предсрочна изискуемост, така и субективният момент – обявяването й, имат значение за
определянето на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо, респективно
началната дата на погасителната давност, по аргумент на Определение № 331 от 28.11.2008
г. по ч.т.д. № 306/2008 г., по описа на ВКС, I т.о. В настоящия случай вземанията за
главница по договора за кредит се погасяват с общата петгодишна погасителна давност. С
оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, независимо че е уговорено същото да се връща на части,
съответно на вноски с определен падеж и размер. Съгласно Решение № 261/12.07.2011г. по
гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., ВКС, Решение № 103 от 16.09.2013г. по т. д. № 1200/2011г., II т.
о., Решение № 582/21.12.2010г. по гр. д. 1384/2009г. на IV г. о. на ВКС, погасителните
вноски по кредит не са периодични плащания, а имат значението на изпълнение на части на
едно общо задължение, поради което и приложима към погасяването му по давност е
нормата на чл. 110 ЗЗД, респективно давността е петгодишна. Фактът, че в договора е
предвидено разсрочено изпълнение на задължението за връщане на заемната сума не прави
вземането "периодично плащане", по смисъла на чл. 111, б. "в", предл. трето ЗЗД, тъй като
при периодичните плащания и двете насрещни престации се характеризират с периодичност
на изпълнението на повтарящи се задължения, а в случая е налице еднократно предаване на
заемната сума, чието връщане е предвидено на 13.02.2020 г., като погасяването на дълга е
разсрочено на определени интервали от време до настъпване на крайната дата. Поради
изложените правни и фактически изводи, съдът счита че предявената искова претенция е
основателна по отношение на дължимата главница по договора за периода 22.01.2017 г. –
13.02.2020 г., чиято обща стойност, съгласно погасителния план, възлиза на 12 613, 36 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в
производството разноски, съобразно уважената част от иска. Във връзка с дължимото
юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същото в размер на 300,00 лв., съгласно
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
5
направените в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите са
обективирали искане за присъждане на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение на
стойност 2100 лева. В съдебно заседание ищецът е релевирал възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за основателно. При
съобразяване на фактическата и правна сложност по делото, съответно провеждането на
само едно на брой открито съдебно заседание и предвид предприетите от процесуалния
представител действия по защита на ответниците, съдът счита че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде в размер на 1541,22 лева. Предвид стойността на
отхвърлената част от предявените искови претенции, в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 8,13 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците „И. – 2001“ ЕООД, ЕИК ЕИК, Г. Н. Н., ЕГН **********, и Н. С. Н.,
ЕГН **********, да заплатят на ищеца „М. Б.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, при условията на пасивна
солидарна отговорност по смисъла на чл. 122 ЗЗД, изискуемите тридесет и седем на брой
погасителни вноски, дължими за периода 21.02.2017 г. – 13.02.2020 г., съгласно
погасителния план по сключен договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № BL13110 от
11.02.2008 г. и приложимите към него Анекс № 1 от 26.11.2009 г. и Анекс № 2 от 15.12.2010
г., като общата стойност на изискуемите вземания по дълга възлиза на 12 613,36 лева,
дължими ведно със законната лихва, считано от 15.02.2022 г. до окончателното погасяване
на вземането, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 101 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
12680.23лв.
ОСЪЖДА ответниците „И. – 2001“ ЕООД, ЕИК ЕИК, Г. Н. Н., ЕГН **********, и Н. С. Н.,
ЕГН **********, да заплатят на ищеца „М. Б.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, направените в
производството разноски в размер на 1151,10 лева.
ОСЪЖДА ищеца „М. Б.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на ответниците „И. – 2001“ ЕООД,
ЕИК ЕИК, Г. Н. Н., ЕГН **********, и Н. С. Н., ЕГН **********, направените в
производството разноски в размер на 8,13 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6