№ 7639
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110154393 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 274479/04.10.2023
г., от И. Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ************, чрез адв. В. П. Н.,
със съдебен адрес: ************ срещу ***********, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ГР. *******, представлявано от *********-
председател на УС, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439 ГПК вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска
да бъде установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на
ответника *********** следното вземане, установено с влязла в сила заповед
за изпълнение по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно:
сумата в размер на 1598,34 лева -главница за доставена топлинна енергия за
периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и
89,74 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по
давност и респективно на възможността за неговото принудително
изпълнение.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че било образувано
изпълнително дело (ИД) по молба на взискателя ***********, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 13.07.2012г., по ч. гр. дело №9648/2012г., по
описа на СРС, 89-и с-в, по силата на който ********** Ц. Ц. /наследодател на
1
ищеца/ са осъдени да заплатят разделно на *********** следните суми, а
именно: 3196,67 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода
м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 777,30 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и
179,48 лева - сторени съдебни разноски.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство ********
Ц.а заплаща изцяло своето задължение и делото бива приключено спрямо
нея. Впоследствие *********** Ц. почива, а като длъжник, на негово място,
бива конституиран единственият му наследник по закон - И. Ц., който е ищец.
Посочва се, че срещу ищеца, в качеството му на наследник на
*********** Ц. Ц., е образувано и се води изпълнително дело
№20128440402698 на ЧСИ *****.
Счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може
да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага подробни правни
съображения, че погасителното давност на вземането е тригодишна, тъй като
е въз основа на издаден изпълнителен лист (ИЛ), а последното изпълнително
действие, което прекъсва давността е осъществено на 14.11.2014 г. Сочи, че
чак на 26.06.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че в
периода от 14.11.2014 г. до 26.06.2018 г. не е прекъсвана или спирана
давността.
Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Моли съда да открие
производство по чл.51 ЗН, с което съдът да даде подходящ срок на ищеца да
заяви дали приема наследството или не. Оспорва да е настъпила погасителна
давност. Счита, че същата е петгодишна, поради наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение. Излага твърдения, че действия, които прекъсват
давност са извършени през 2012 г., 2014, г., 03.02.2016 г., 10.02.2017 г., 2018
г., 03.12.2019 г., 09.04.2019 г. до 24.07.2019 г. било спряно, 28.10.2021 г.,
17.07.2023 г., 18.08.2023 г. Твърди, че петгодишна давност започва да тече от
26.06.2015 г. с оглед постановено тълкувателно решение т.10 от ТР
2/26.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС за частична отмяна на
ППВС 3/18.11.1980 г. Моли съда да изиска изпълнително дело
20178410408268 по описа на ЧСИ ********* на КЧСИ. Моли съда да
отхвърли исковата молба. Прави искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. С допълнителна молба поддържа исковата молба. Претендира
разноски в производството. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се представлява в о.с.з. С допълнителна молба поддържа
отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност. Претендира
разноски в производството съгласно списък по чл. 80 ГПК.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен
интерес е налице противоречи практика.
Според едната, по-стара, практика такива обстоятелства за правен
интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния
интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г.,
защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
3
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК).
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ищеца е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този
води дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
4
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
5
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. Следователно тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В
този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването
на изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат
давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им
е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така е осуетявал тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна
давност от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е.
6
преди 26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да
тече от перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години
от последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. -не са висящи),
включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата
давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от
изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата
26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода
на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците
от осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015
г., давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение
№ 248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
По давността
Процесното вземане е възникнало на влязла в сила Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9648/2012 г. по описа на
СРС, 89-и състав, срещу длъжниците ********** Ц. Ц..
Съдът приема, че считано от влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение – в случая най-късно на 13.07.2012 г., когато е бил издаден
изпълнителният лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са
ангажирани доказателства за по-ранен момент на влизането й в сила, е
започнала да тече нова петгодишна давност, поради което давността на
вземането изтича на 13.07.2017 г.
От приобщеното копие на изпълнително дело № 2698/2012 по описа на
ЧСИ ***** се установява, че по молба от 21.08.2012 г. на взискателя
*********** и приложен към същата изпълнителен лист от 13.07.2012 г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 9648/2012 г. по описа на СРС, 89 състав, е образувано посоченото
изпълнително дело за вземания на *********** спрямо длъжниците
********** Ц. Ц., за суми, както следва: 3196.67 лева, представляваща
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.11.2007г. до
7
м.04.2011г., ведно със законна лихва за периода от 18.05.2012г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 777.30 лева за периода от
31.12.2007г. до 06.04.2012г. и 179.48 лева разноски по делото, дължими
разделно от длъжниците. С молбата за образуване взискателят е поискал
извършване на действия по чл.18 ЗЧСИ (л.1 и л. 2 от изп. д. № 2698/2012) .
Видно от представеното удостоверение за наследници, *********** Ц.
Ц. е починал на 08.04.2019 г., като е оставил единствен свой наследник-
ищеца И. Г. Ц. (л.8 от делото). От изискана от съда справка за периода
08.04.2019 г. до 08.02.2024 г. от особената книга на съда по чл. 49 ЗН, водена
при Софийски районен съд, се установява, че не са налице данни за вписано
приемане на наследството на наследодателя *********** Ц. Ц., починал на
08.04.2019г., от страна на наследника И. Г. Ц., ищец по делото (л.44 от
делото). По делото е не е оборена законовата презумпция на чл.48 ЗН,
поради което съдът приема, че наследникът е приел наследството (Решение №
437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК)
След откриване на наследството призован към наследяване от първи ред
е неговият син - ищеца И. Г. Ц., който отговаря за задълженията по процесния
изпълнителен лист изцяло по правилото на чл.5, ал.1 от ЗН. След смъртта на
*********** Ц. Ц. задължен за вземането до размера от 1/2 част от
задълженията по процесния изпълнителен лист е ищецът, за следните
вземания, а именно: за сумата в размер на 1598,34 лева -главница за доставена
топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г.
- 06.04.2012г., както и 89,74 лева - сторени съдебни разноски.
Изпълнителното производство е образувано на 28.08.2012 г. въз основа
на разпореждане на частния съдебен изпълнител (л.6 от изп. д. № 2698/2012).
От приложеното изпълнително дело се установява, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена на 11.03.2013 г. на двамата длъжници ( л.39
от изп. д. № 2698/2012).
За длъжника по изпълнителното дело ******** Климентова Ц.а са
извършвани погасявания на задължения по изпълнителния лист и сумите са
превеждани на взискателя, като последното погасяване е на 18.10.2013г. ( л.59
- л.80 от изп. д. № 2698/2012). С постановление на ЧСИ от 28.10.2013 г.
изпълнителното производство е прекратено по отношение на длъжника
******** Климентова Ц.а поради пълно погасяване на задълженията й по
изпълнителното дело (л.81 от изп. д. № 2698/2012).
На 07.11.2014 г. частният съдебен изпълнител е издал постановление за
налагане на възбрана на собствен на наследодателя на ищеца имот (л.92 от
изп. д. № 2698/2012). Въз основа на постановлението на 13.11.2014 г. е
вписана възбрана върху 1/2 идеална част от имот, съставляващ апартамент 21,
находящ се в **********, заедно с прилежащите му зимнично помещение №
3 и таванско помещение № 6, като е внесена и дължимата такса за вписване
8
(л. 97 и л. 98 от изп. д. № 2698/2012) .
По отношение на длъжника *********** Ц. Ц. не е установено да са
искани или извършвани изпълнителни действия, насочени към
удовлетворяване на процесните вземания от 21.08.2012 г. – датата на
депозиране на молба от взискателя, с която на частния съдебен изпълнител са
възложени действия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като последното такова е
постановление на ЧСИ за налагане на възбрана, което е осъществено на
07.11.2014 г. Изложеното дава основание на съда да приеме, че са настъпили
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото в срок повече от две
години не са предприети действия по изпълнението, което е законово
основание за настъпване на перемпция на изпълнителното производството по
отношение на този длъжник. Следва да се съобрази, че перемпцията по чл.
433, 1, т. 8 ГПК е без значение за погасителната давност. (в този смисъл
посоченото в т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК,
т. 9 по-горе).
Следователно на 21.08.2014 г. делото е прекратено, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. От тази дата започва да се брои петгодишната давност. Същата
изтича на 21.08.2019 г.
С налагането на възбраната на 07.11.2014 г. давността същото се
прекъсва и вече изтича на 07.11.2019 г.
С молба от 03.02.2015 г. взискателят по изпълнителното производство е
направил искане за извършване на справка в НАП, с оглед налагане на запор
на трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците и за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника/ длъжниците
(л.103 от изп. д. № 2698/2012). От тази молба започна да тече нова давност,
поради което същата изтича на 03.02.2020 г.
С разпореждане от 23.02.2016 г. частният съдебен изпълнител е
разпоредил насрочване на опис на движими вещи на длъжника на 25.03.2016
г. (л.105 от изп. д. № 2698/2012). Следователно давността изтича на
23.02.2021 г.
На 22.03.2016 г. наследодателят на ищеца е депозирала искане по
изпълнителното дело за заплащане на задълженията разсрочено (л.108 от
изп. д. № 2698/2012). Съдът приема, че по изпълнителното дело не е налице
сключено споразумение между взискателя и длъжника за разсрочване на
задълженията по изпълнителното дело, което да установява нов падеж на
задълженията на длъжника, доколкото не е налице изрично волеизявление на
взискателя, с което да изрази съгласие за разсрочване на дълга, с оглед на
което волеизявлението за разсрочване на първоначалния длъжник по
изпълнението няма характер на признание на задължението по
изпълнителното дело, което да е от естеството да прекъсне течението на
давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. В посочения смисъл е и
възприетото в решение № 26 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1853/2017
г., I т. о., ТК , съобразно което изявленията или действията на страните,
9
насочени към уредба на възникналото между тях правоотношение, имат
значение единствено и само ако са отправени / извършени помежду им. В
противен случай „признанието“, по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, се
приравнява на случайно заявяване на факт, но обвързващо длъжника, като
неизгоден за него, докато по същество то има диспозитивен характер -
материализира волята на длъжника да приеме за съществуващ или не
определен дълг към кредитора. Точно защото е релевантно и
противопоставимо само като адресирано до кредитора, признанието на дълга
не може да се обективира във волеизявления или действия, адресирани до
трето лице, вкл. държавен орган.
С молба от 10.02.2017 г. взискателят е поискал извършване на следните
изпълнителни действия: налагане на запори на банкови сметки на длъжника и
налагане на запор на трудовото възнаграждение и запор на пенсия на
длъжника, с оглед на което давността е прекъсната на тази дата и изтича на
10.02.2022г. (л.115 от изп. д. № 2698/2012)
На 19.01.2019 г. частният съдебен изпълнител е разпоредил да се
извършат справки в БНБ и НОИ, както и да се изиска удостоверение за
наследници на починалия длъжник *********** Ц. Ц. (л.117 от изп. д. №
2698/2012)
На 17.05.2021 г. като длъжник в изпълнителното производството е
конституиран единственият наследник на първоначалния длъжник
*********** Ц.- ищеца И. Ц. Ц. (л.125, л. 133 от изп. д. № 2698/2012).
Ищецът е уведомен за същото на 30.07.2019 г. с връчването на съобщението
при отказ да го получи, по арг. от чл. 44, ал. 1 ГПК. (л.132 от изп. д. №
2698/2012).
С молба от 03.12.2019 г. взискателят по изпълнителното производство е
направил искане за извършване на справка в НАП, с оглед налагане на запор
на трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците и за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника/ длъжниците
(л.145 от изп. д. № 2698/2012). Искането да бъдат приложени посочените
изпълнителни способи е в рамките на течащата погасителна давност, считано
от предходното прекъсване на давността на 10.02.2017 г. Новата давност
изтича на 03.12.2024 г.
С последваща молба от 28.10.2021 г. взискателят по изпълнителното
производство е направил искане за извършване на справка в РБСС за банкови
сметки и сейфове на длъжника, като се прави искане за налагане на запор на
откритите такива на длъжника, за извършване на справка в НОИ за
действащи трудови договори, с оглед налагане на запор на същите, както и за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника/длъжниците
(л.148 от изп. д. № 2698/2012). Следователно давността изтича на 28.10.2026
г.
На 04.04.2023 г. е издадено постановеление за налагане на запор на
движима вещ на ищеца, с връчването на което на СДВР- Пътна полиция с вх.
10
№ 4033/2023 е прекъсната давността по отношение на процесните вземания
(л.163 от изп. д. № 2698/2012).
На 11.07.2023г. частният съдебен изпълнител е издал постановление за
налагане на възбрана, въз основа на което на 20.07.2023 г. е вписана
възбрана върху недвижим имот на ищеца – апартамент № 21, находящ се в
********** (л.220 от делото). От налагане на възбрана на 11.07.2023 г. по
цитираното изпълнително дело следва да се брои новият давностен срок. С
насочването на изпълнението чрез налагане на възбрана върху посочения
имот е прекъсната давността, считано от 20.07.2023 г., следователно новата
давност изтича на 11.07.2028 г.
На 28.08.2023 г. е връчено запорно съобщение на работодател на ищеца
(л.226 от делото), с оглед на което от тази дата се счита наложен запорът
върху вземанията на ищеца за трудово възнаграждение
С оглед изложеното, към момента на приключване на съдебното дирене
този срок не е настъпил и искът се явява неоснователен.
Ето защо следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан,
предявеният от И. Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ************, чрез адв.
В. П. Н., със съдебен адрес: ************ срещу ***********, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ГР. *******, представлявано от
********* - председател на УС, предявеният отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде
установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника
*********** следното вземане, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа
на която е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в
размер на 1598,34 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода
м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и
89,74 лева - сторени съдебни разноски, поради обстоятелството, че
претендираните суми са погасени по давност.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 ГПК. Същото се определя съгласно Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360 лв.
Съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение на ответника следва
да бъде определен в минимален размер. Това е така, поради факта, че
отговорът на искова молба не представлява резултат от сложен труд, с оглед
използвани бланкетни текстове. Освен това делото не е сложно от фактическа
и правна страна. Делото е протекло в едно съдебно заседание, без присъствие
11
на процесуален представител на ответника. При тези съображения най-
справедливото възнаграждение на ответника следва да бъде 100.00 лева.
Ето защо И. Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ************, следва да
бъде осъден да заплати на ***********, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: ГР. *******, представлявано от ********* - председател на
УС, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
И. Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ************, чрез адв. В. П. Н., със
съдебен адрес: ************ срещу ***********, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: ГР. *******, представлявано от ********* -
председател на УС, предявеният отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде
установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника
*********** следното вземане, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа
на която е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в
размер на 1598,34 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода
м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и
89,74 лева - сторени съдебни разноски, поради обстоятелството, че
претендираните суми са погасени по давност.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. , с ЕГН: **********, с адрес: ************, да
заплати на ***********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
ГР. *******, представлявано от ********* - председател на УС, сумата от
100.00 лева (сто лева), представляващи разноски в настоящото производство,
на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12