Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 14833 съгласно
описа на състава за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с пр.
основание чл.26, ал.2, пр. второ от ЗЗД.
Ищците М.М.Г. и М.А. Д.- Г. поддържат твърдение, че срещу
тяхното имущество било насочено принудително изпълнение по изп. дело №
304/2011г. съгласно описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 864 при КЧСИ, въз основа на
съдебен акт, постановен по ч.гр.д. № 1192/2011г. съгласно описа на РС
Ботевград. В инициираното от нея заповедно производство, което се развило под
посочения по- горе номер пред РС Ботевград, „Б.Д.“ ЕАД се легитимирала като
кредитор на двамата ищци, за неизпълнено парично задължение. Според твърденията
на „Б.Д.“ ЕАД, заявеното парично вземане вземане произтичало от Договор за
кредит от 16.05.2008г. Доколкото такъв договор изобщо съществувал, ищците
твърдят, че не са го сключвали т.е. не са подписвали документа, върху който е
обективиран договора и не са изразявали съгласие да бъдат страни в кредитно
правоотношение с „Б.Д.“ ЕАД. Ето защо, при
описаните твърдения за липса на съгласие за сключване на процесния Договор за кредит от 16.05.2008г., на
който „Б.Д.“ ЕАД основава правата си срещу тях – ищците претендират да бъде прогласена нищожността на този
договор, поради липса на съгласие за сключването му. С оглед очаквания
изход от процеса, ищците претендират за осъждане на ответника, да им заплати
направените съдебни разноски.
Исковата претенция на двамата ищци е оспорена от
ответника - „Б.Д.“ ЕАД, който поддържа твърдение, че процесния Договор за
кредит от 16.05.2008г. бил сключен при наличието на валидно писмено съгласие
между него и ищците – в качеството им на кредитополучатели. М.М.Г. и М.А. Д.- Г.
се съгласили с елементите от същественото съдържание на договора за кредит,
както при това изразили съгласие да обезпечат изпълнението на кредитното
задължение с ипотека върху недвижим имот. Договорът за ипотека бил обективиран
в съдържанието на Нотариален акт № 965/16.05.2008г., акт 18, том І, дело № 824, парт. книга № 15589, 15577,
1358 на нотариус Д.Г., с рег. № 371 при НК и район на действие при РС Ботевград
и също бил подписан от кредитополучателите, които имат качеството на ищци в
настоящия процес. В становището си по съществото на спора, ответникът заявява,
че предсрочната изискуемост на кредита настъпила през 2010г. и в качеството на
кредитор, „Б.Д.“ ЕАД се била снабдила със заповед за незабавно изпълнение срещу
ищците, а принудителното изпълнение дори било вече завършило с последно
погашение на 17.02.2016г. т.е. кредитното задължение било погасено без възражение
от страна на ищците. При изложените фактически твърдения, ответникът възразява
срещу допустимостта на иска,
поддържайки твърдението, че ищците са обективно лишени от правен интерес за
предявяване на иск с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. второ от ЗЗД. с какъвто
съдът е сезиран, а са имали интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, с предмет, че претендираното кредитно задължение не се дължи.
Ищците били пропуснали възможността да оспорват заповедта за изпълнение, която
вече била стабилизирана, защото срещу нея не е било подадено възражение. При
условията на евентуалност – ако съдът намери претенцията за допустима,
ответникът поддържа тезата за нейната неоснователност и моли да бъде
отхвърлена. С оглед очаквания изход от делото, ответникът претендира за
осъждане на ищците, да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Договор за жилищен
кредит от 16.05.2008г. (който е приложен в кориците на ч.гр.д № 1405/2011г. по
описа на РС Ботевград) обективира в съдържанието си съгласието на посочените в
него страни – от една страна „Б.Д.“ ЕАД в
качеството на кредитор и от друга страна М.М.Г. и М.А. Д.- Г.в качеството на
кредитополучатели – кредиторът да отпусне на кредитополучателите ипотечен
кредит в размер на 99 100 лева за срок на погасяване от 360 месеца. В
клаузите на договора се съдържат изрични уговорки, според които кредитът следва
да бъде усвоен еднократно, чрез разплащателна сметка , посочена в самия
договор. Уговорена е изрично датата на падежа /28 число месечно/ и размера на
лихвата. В клаузата на т.8 от процесния договор е обективирано изрично
съгласието на страните – кредитът да бъде обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна двуфамилна
сграда със застроена площ от 109 кв.м., заедно със северозападния гараж и и югозападното мазе в сградата, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху УПИІ от кв. 21 по плана на гр. Ботевград, Софийска област. В съдържанието
на документа се посочва, че е съставен в два еднообразни екземпляра – по един
за всяка от страните.
На втора страница от документа,
срещу означението „кредитополучател“ са положени съответно два подписа, а срещу
обозначението „кредитор“ са положени три отделни подписа на служители на „Б.Д.“
ЕАД.
Приетият като доказателство (приложен на стр. 43
от гр.д. № 584/2016г. по описа на СОС) Нотариален акт
№ 965/16.05.2008г., акт 18, том І, дело
№ 824, парт. книга № 15589, 15577, 1358 на нотариус Д.Г., с рег. № 371 при НК и
район на действие при РС Ботевград обективира в съдържанието си постигнатото
между страните съгласие за учредяване на договорна ипотека от кредитополучателите
М.М.Г. и М.А. Д.- Г. в полза на кредитора Б.Д.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Субективно съединените искове са процесуално допустими.
Това е така, доколкото са предявени от ищците при спазване на предвидените
в ГПК общи и специфични процесуални предпоставки, включително и при наличието
на правен интерес - доколкото предмет на
делото е именно въпросът за правното действие на кредитното правоотношение,
чиито източник е договор за кредит. Предявяването на иска е съобразено с материално
правното положение на страните по атакуваната сделка. Ако договорът за кредит е
недействителен на посоченото от ищците основание - липса на съгласие за сключването на този
договор – няма съмнение, че всяка от страните по него има признат от закона
правен интерес да бъде установена тази недействителност и да предяви иск с
такъв предмет. Развитието на заповедното производство и развитието на изпълнителния
процес в действителност определят някои процесуални пречки за предявяване на
искове за спорното право /след изтичането на определен процесуален момент/, но
в конкретния случай - като се отчита естеството на релевирания порок на
сделката, такава процесуална пречка не е налице и възраженията на ответника в
тази насока са неоснователни.
След внимателен анализ на събраните доказателства, съдът достигна до извода,
че претенциите, с които е сезиран в настоящия процес, са неоснователни.
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за жилищен кредит от
16.05.2008г. формално обективира именно постигнатото съгласие на посочените в
него страни- помежду им да възникне кредитно правоотношение съгласно
параметрите на договора. При това съдът взе предвид, че договорът за кредит е
по правната си природа формален договор т.е. за да породи правно действие – той
следва да бъде сключен в писмена форма и да бъде подписан. Процесният договор за кредит формално
съответства на това изискване.
Необходимо е при преценка на доказателствата да се отчита и спецификата на процесуалната
позиция на ищците - от една страна те категорично оспорват правното действие на
договора за кредит, твърдейки че не били постигали съгласие с ответника за сключването
му, но от друга страна също не отричат факта,
че фактически са усвоили сумата от 99100 лева, представляваща сумата на
отпуснатия кредит. При това положение и доколкото ищците не представиха друг,
различен договор за кредит в сравнение с онзи, който вече бе представен от
ответника и приет като доказателство по делото– съдът не би могъл да приеме някакъв
друг извод, освен този - че именно приетия като доказателство Договор за
жилищен кредит от 16.05.2008г. обективира
постигнатото съгласие на страните по него – двамата ищци и ответника и че това
съгласие отразява действителната им воля.
Приетият като доказателство Нотариален акт № 965/16.05.2008г., акт 18,
том І, дело № 824, парт. книга № 15589,
15577, 1358 на нотариус Д.Г., с рег. № 371 при НК и район на действие при РС
Ботевград, също косвено доказва постигнатото между ищеца и ответника съгласие
за възникването на кредитното праовотношение. Ако такова съгласие за сключване
на договор за кредит не е било налице, то трудно би могло да бъде обяснено
съгласието на ищците за учредяване на договорна ипотека, която е предназначена
да послужи за обезпечаване на интересите на банката кредитор в същото това
кредитно правоотношение.
По всички изложени съображения, предявената от ищците претенция
за нищожност на атакувания договор за кредит, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По отношение на разноските;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, двамата
ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него съдебни
разноски за процесуално представителство в размер на сумата от 300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Г. с ЕГН **********
и М.А. Д. – Г. с ЕГН ********** *** срещу „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ******* и седалище ***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предложение второ от ЗЗД - за установяване нищожност на Договор за
жилищен кредит от 16.05.2008г.
ОСЪЖДА М.М.Г. и М.А. Д. – Г., да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК – сумата от 300 (триста)
лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд - София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: