№ 21688
гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20221110129787 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 420, ал.2 от ГПК.
Депозирано е възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника „/ЮЛ/“ .., с ЕИК
..., представлявано от управителя си Ц. М. Н., чрез пълномощник адв. Г.Г. срещу издадената
на 06.07.2022 г. по настоящото дело ЗНИ и ИЛ, както и молба вх. № 159101/29.07.2022 г. за
спиране на допуснатото принудително незабавно изпълнение по изп.дело № 2022... по описа
на ЧСИ С. Я., с район на действие СГС.
При извършената проверка съдът констатира, че молителят „/ЮЛ/“ .., с ЕИК ... е
подал възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение и молбата за спиране на
принудителното изпълнение в законоустановения срок /макар по делото да не са
представени доказателства - ПДИ, с твърдяна дата на получаване 19.07.2022 г., нито
уведомление до съда от ЧСИ Якимов по чл.418, ал.5 от ГПК, то от датите на входиране на
възражението по чл.414 от ГПК и молбата по чл.420 от ГПК – 29.07.2022 г., която е
последваща датата на издаване на ЗНИ и ИЛ - 06.07.2022 г. с по-малко от месец, обосновава
извод за спазване на едномесечния срок по чл.414 от ГПК /.
С депозираното възражение, длъжникът заявява, че възразява срещу цялата издадена
заповед за незабавно изпълнение, като в частна жалба срещу издаденото Разпореждане за
незабавно изпълнение от 06.07.2022 г. развива съображения, че СРС не е бил компетентен да
разгледа подаденото от заявителя заявление по чл.417 от ГПК, нито да издава обжалваните
ЗНИ и ИЛ от с.д., тъй като страните по договора за наем, въз основа на който е издадена
ЗНИ, уговорили помежду си арбитражна клауза, което изключвало подведомствеността на
спора на сезирания съд.
Макар изрично да не се твърди, че длъжникът не дължи сумите по заповедта,
1
жалбоподателят бил сигурен, че въззивния съд ще обезсили издадената ЗНИ на осн. чл.417,
ал.1, т.3 от ГПК и ще прекрати производството, поради което въпреки, че формално не били
налице предпоставките по чл.420 от ГПК, моли съда издал ЗНИ от 06.07.2022 г. да
постанови спиране на незабавното изпълнение, с цел предотвратяване на бъдещи вреди за
длъжника, произтичащи от действията по принудително изпълнение, които неминуемо ще
бъдат предприети спрямо него от съдебния изпълнител /запори, възбрани и др./.
Предвид факта, че ЗНИ е издадена на осн. чл.417, т.3 от ГПК, по арг. от разпоредбата
на чл.420, ал.1 от ГПК самото възражение не спира изпълнението. Ето защо, длъжникът, с
отделна молба, е поискал изрично спиране на принудителното изпълнение, като не се е
позовал на никакви доказателства, нито е представил такива, от които да може да се извлече
извод, че вземането на кредитора е недължимо.
Съдът като се запозна с данните по делото намира следното:
Посочените по - горе възражения на длъжника за недължимост на вземането, не
подлежат на обсъждане в настоящото производство по произнасяне по искането за спиране
на принудителното изпълнение, доколкото след възражението на длъжника по чл.414 от
ГПК и след връщане на делото от СГС, след произнасяне по частната жалба, в зависимост от
резултата, съдът евентуално ще даде указания към заявителя да предяви иск за установяване
съществуването на вземанията си срещу този длъжник, по реда на чл.422 от ГПК, в рамките
на което производство ще изследва дължимостта и изискуемостта на вземанията на
заявителя. Не подлежат на обсъждане и изтъкнатите от молителя /длъжника/ съображения
по целесъобразност и за бъдещото сигурно събитие – обезсилването на издадената от съда
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 06.07.2020 г., които са неотносими
в това производство.
Първоинстанционният съд в производството по чл. 420 ГПК е компетентен да се
произнесе единствено дали са налице писмени доказателства за недължимостта на
вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело. Длъжникът не е
представил такива доказателства срещу недължимостта на вземането по заповедта за
изпълнение. От друга страна, в настоящото производство и към молбата по чл.420, ал.2 от
ГПК длъжникът не е представил и надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД,
каквото обезпечение спира изпълнението по силата на закона, като в този случай, с
определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране.
Според установената практика по чл. 250 ГПК /отм./ обезпечението по чл.180 и 181
от ЗЗД следва да е представено с възражението и да е в размер на дължимата сума заедно
с лихвите до датата на депозиране на възражението.
Изложеното по-горе позволява да се приеме, че обезпечението по чл. 180 и чл. 181
ЗЗД е определено от закона, а не е определяемо и поради това за съда не съществува
задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му /в посочения смисъл
определение № 163/01.03.2010 г. по ч.т.д. № 504/2009 г. на II Т.О. на ВКС/.
По изложените съображения, съдът намира, че към настоящия момент не са налице
2
предпоставките за спиране на принудителното изпълнение на заповедта за незабавно
изпълнение от 06.07.2022 г., издадена по настоящото дело, поради което това искане следва
да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Софийския районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 420, ал.2 от ГПК на длъжника „/ЮЛ/“
.., с ЕИК ..., представлявано от управителя си Ц. М. Н., чрез пълномощник адв. Г.Г. за
спиране на незабавното изпълнение, допуснато със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ – договор за наем с нотариална заверка на подписите на
страните от 08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 29787/2022 г. по описа на СРС, 164-ти състав, въз
основа на която е издаден изп.лист от 06.07.2022 г. и е образувано и.д. № 2022... по описа
на ЧСИ С. Я., с рег. № .. и район на действие СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3