Определение по дело №2397/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 77
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100502397
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 07.01.2020г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 2397 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д.Н.С. и Н.Н.С. срещу Решение № 4193 от 14.10.2019г. по гр.д. № 15473/2018г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, с което на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС са отхвърлени предявените от въззивниците искове, както следва:

-                  от Д.Н.С. с ЕГН ********** срещу М.Х.Н. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1 016.75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1508.86 с площ от 650 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. “Любен Каравелов“ № 8 за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното плащане на задължението и сумата от 181.42 лева – обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г., както и  искове за заплащане на сумата от 790 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ¼ ид.ч. от гараж с идентификатор № 10135.1508.86.2 с площ от 27.50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в описания ПИ за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното плащане на задължението и сумата от 140.96 лева – обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. и

-                  от Н.Н.С. с ЕГН ********** срещу М.Х.Н. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 508.37 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1508.86 с площ от 650 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул.“Любен Каравелов“ № 8 за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното плащане на задължението и сумата от 90.71 лева – обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва, за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г., както и за заплащане на сумата от 395 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/8 ид.ч. от гараж с идентификатор № 10135.1508.86.2 с площ от 27.50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в описания ПИ за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното плащане на задължението и сумата от 70.49 лева – обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г.

 

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона и необоснованост. Изложените доводи са, че при формиране на правните си изводи по същество на спора, съдът е избрал да кредитира с вяра показанията на неправилните свидетели, чийто показания интерпретирал произволно и нелогично. Последното е обусловло и необоснованост на решението в цялост, което молят да е отмени.

 

В отговор на жалбата, М.Х.Н. оспорва доводите в нея. Моли с извод за правилност и законосъобразност на решението, същото да се потвърдено.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата, нито в отговора й не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

 НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                           2.