РЕШЕНИЕ
№ 2042
Пазарджик, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА |
При секретар ЯНКА ВУКЕВА и с участието на прокурора СТОЯН БОЖИНОВ ПЕШЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20257150700131 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба от И. З. К., понастоящем в Затвора-Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000лв. Твърди ищецът, че администрацията на Затвора-Пазарджик му причинявала чувство за незащитеност и страх за живота, тъй като била създала обстановка и среда, в която всекидневно осъществявал визуален контакт с лишения от свобода Л. И. М., който му бил враг и заради сбиване с него бил осъден на година и два месеца лишаване от свобода.
През годините бил писал многократно молби до началника на Затвора - Пазарджик с искане л.с. М. да бъде преместен в друго отделение, за да не се засичат двамата по никъде и да се преустановят конфликтните ситуации помежду им, които периодично възниквали, а администрацията бездействала за разрешаването им. Твърди, че молбите му не били уважавани, като в отговор на тях началникът му казал „искам да видя циганска кръв“.
В съдебно заседание уточнява, че претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв за периода от 01.09.2024г. до 31.12.2024 г. вкл.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрк.Р., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Излага съображения. Моли да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик счита исковата претенция за неоснователна и недоказана – не били налице актове, действия и бездействия от страна на ответника, които да са в причинна връзка с имуществени или неимуществени вреди за ищеца.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация в Затвора - гр.Пазарджик е предявен от лице, имащо правен интерес – изтърпявал е наказания лишаване от свобода през процесния период - и срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и в този смисъл е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен. Предмет на исковата претенция е обезщетяване на претърпените от И. З. К. неимуществени вреди от причиняване на чувство за незащитеност и страх за живота от страна на затворническата администрациякоято била създала обстановка и среда, в която всекидневно осъществявал визуален контакт с лишения от свобода Л. И. М., който му бил враг и заради сбиване с него бил осъден.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
На посочените права на лишените от свобода или задържаните под стража кореспондира предвиденото в чл.2, т.3 от ЗИНЗС задължение за административния орган - при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Безспорно е установено по делото, че ищецът л.с. И. З. К. изтърпява в Затвора - Пазарджик наказание лишаване от свобода, считано от 31.07.2018г. е понастоящем.
Установява се от събраните писмени доказателства, че във връзка с възникнал на 11.09.2019г. между ищеца и л.с. Л. И. М. конфликт при прибиране от престой на открито, при което л.с. К. нанесъл с парче от метален крак на стол няколко удара в областта на главата на л.С. М., с присъда по ВНЧХД № 171/2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик л.С. К. бил осъден на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.
Видно от приетата по делото справка от Началника на Затвора – Пазарджик след описания по-горе случай са предприети всички необходими мерки за осигуряване безопасността, живота и здравето на двамата лишени от свобода - засилено било вниманието на постовите надзиратели за риска от ескалиране на конфликти и повторна саморазправа между същите; по време на всички мероприятия в затвора, вкл. хранене, престой на открито и други общи дейности, винаги присъствали служители на надзорно-охранителния състав, които да следят за спазването на вътрешния ред.
През тези периоди ищецът не бил подавал молби или жалби до началника на затвора за възникнали спорове или пререкания между него и л.с. М., не били констатирани конфликти - словесни или физически -, не били настанявани заедно в едно и също спално помещение.
За периода от 14.09.2023 г. до 17.10.2023 г. ищецът бил настанен в спално помещение №803, а л.с. Л. М. - в спално помещение № 809.
За периода от 19.01.2024 г. до 07.06.2024 г. ищецът бил настанен в спално помещение №814, а л.с. Л. М. - в спално помещение № 804. По време на инцидента двамата също пребивавали в различни отделения – л.с. И. К. бил настанен в 8 отделение, а л.с. Л. М. - в 9 отделение.
Основателността на предявения иск предполага кумулативно наличието на следните материалноправни предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между двете. Законодателят е въвел в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото писмени доказателства не се установи каквито и да са действия или бездействия от страна на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да е причинено чувство за незащитеност и страх за живота в резултат на създадена обстановка и среда. Напротив, установи се категорично, че именно ищецът е проявил агресия по отношение на л.с. М., заради което е и осъден на една година и два месеца лишаване от свобода. Нещо повече, от приетото копие от електронно-информационна система „ISIN“ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията относно наложените дисциплинарни наказания на лишения от свобода И. К. е видно, че същият е системен нарушител на правилата и реда в затвора, като е наказван 24 пъти за различни дисциплинарни нарушения в периода м.декември, 2018г. – м.февруари, 2025г. Същият влизал в словесна саморазправа и заплашвал с физическа саморазправа различни лишени от свобода, упражнявал физическо насилие върху лишени от свобода, проявявал агресивно поведение към служители от затворническата администрация.
Според ЕСПЧ нечовешкото или унижаващо отношение, което да предопредели присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Приема се също, че мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.
От изложеното се налага извода, че на ищеца не само не е причинявано чувство за незащитеност и страх за живота, напротив – неговото поведение трайно във времето създава такова чувство у останалите лишени от свобода.
Както е посочено по-горе в мотивите на решението ищецът и л.с. М. са пребивавали в едно отделение от 14.09.2023г. до 17.10.2023г. и от 19.01.2024г. до 07.06.2024г., които периоди по никакъв начин не съвпадат с процесния – 01.09.2024г. – 31.12.2024г., в какъвто смисъл е уточнена претенцията в с.з., проведено на 14.04.2025г.
При така приетото съдът намира, че по делото не се доказа незаконосъобразни действия и/или бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, което да са причинили твърдените от ищеца чувство за незащитеност и страх за живота, поради което не са налице предпоставките за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно за ангажиране отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. З. К., понастоящем в Затвора-Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на обезщетение в размер на 150 000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.09.2024г. до 31.12.2024г.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |