Присъда по дело №5/2021 на Районен съд - Трън

                                       МОТИВИ

към присъда № 21/16.09.2021г. по НОХД № 5 по описа на Районен съд град Трън за 2021 година, втори наказателен състав.

Подсъдимият Т.С.Й. е обвинен от Районна прокуратура град Перник в това, че на 14.08.2020 г. в село Д., обл. Перник извършил действия с цел, да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, изразяващи се в опипване по гърдите и интимните части на тялото и целуване по устните с лице, ненавършило 14- годишна възраст - малолетната В.П.П. с ЕГН: ********** на 13 години/ , престъпление по  чл. 149, ал. 1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание при спазване на изискванията на закона.

Гражданският ищец П.Е.П., в качеството му на родител и законен представител на малолетната си дъщеря В.П.П. моли съда да уважи изцяло предявения от тях граждански иск.

Подсъдимият Т.С.Й. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният защитник на подсъдимия пледира за невиновност на подсъдимия, но моли съда да определи по справедливост обезщетението по предявения граждански иск, съобразно практиката в съдебен район Перник.

Производството се разви по общия ред- провеждане на съдебно следствие, след провеждане на разпоредителното заседание.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

Подсъдимият Т.С.Й. е роден на ***г***, където живее и към настоящият момент. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Познава пострадалата В.П. и дядо й.

Пострадалата В.П.П., която към момента на деянието не била навършила 14 годишна възраст /била на 13 години/ живее в гр.София с родителите си свидетелите П.Е.П., В.А.П. и брат си с.п.П.. Родителите на  майка и притежават вилен имот в с.Стрезимироваци, общ.Трън, обл.Перник, където прекарвали повечето време през летния сезон. През този период на баба си и дядо си гостувала и пострадалата В.П. заедно с брат си. На 14.08.2020 г. към около 17-18ч. след обяд  пострадалата В.П. се возела с велосипеда си по пътя за с.Д.. В единия край на селото се намирала автобусна спирка, в близост до която стоял подс.Т.С.Й.. Когато наближила с колелото си подс.Й. повикал пострадалата да дойде при него до автобусната спирка, „ за да се посмеят“. Тя му отказала, но той бил настоятелен и св.П. се съгласила. Оставила колелото и се приближила до подс.Й.. Отивайки при него на спирката подс.Й. започнал да опипва св.П. под блузата по гърдите и по бикините, в областта на интимните и органи. Опитал се да я целуне по устните, като си пуснал езика, но тя си стискала зъбите. Не можела да се отдръпне, защото подс.Й. я държал здраво. Придърпал я към себе си, започнал да си пъха ръцете под блузата и, карал я да си я вдигне, а след това започнал да я дърпа да отидат в неговата къща в близост до спирката. През панталоните я опипал по половите органи, като издавал странни звуци. Когато усетил съпротивата на св.В.П. и дал банкнота от 20 лева като я предупредил да не казва на никого. Тя отказала и му върнала парите, при което той отново ги сложил в ръката и. Тогава пострадалата ги хвърлила на земята, а подс.Й. и казал, че я обича. След това момичето се отскубнало от ръцете на подсъдимия  качило се на велосипеда си и избягало от подс.Й.. Не смеела да се върне при дядо си и баба си. Отишла към параклиса на с.Д. и там плакала. Към около 20 часа се прибрала при дядо си св.А.К.. На него му направило впечатление за закъснението на внучката си, както и че като се прибрала, че е притеснена и смутена. Попитал я случило ли се е нещо, но тя отговорила отрицателно. На следващия ден на вилата пристигнали и родителите на постр.П.. Заедно с баща си св.П.Е.П. отишли да карат велосипеди и минали покрай подс.Й., който се смеел доволно. На следващия ден /неделя/ родителите и си отпътували за гр.София. Едва на третия ден от инцидента в понеделник св. П. не издържала и разказала на дядо си и баба си за случилото се с нея. Св.А.К. се обадил на зет си св.П.П. и споделил какво му е разказала внучката В.. Родителите и отишли веднага в дома на св.А.К. в с.Д.. Последвали видими изменения в поведението на детето. Свидетелката В.П. имала силни болки в областта на корема както и главоболие. Не искала да се храни, започнала да се облича много консервативно, не ползвала гримове за разлика от съученичките си на тази възраст. Спряла да спортува, не карала колело или ролери както преди. Развила незаслужено чувство за вина относно случилото се.  Отказвала да споделя преживяванията си.

На досъдебното производство е назначената съдебно-психологическа експертиза, изпълнена от вещото лице М.В.Г., като от заключението на същата се установява, че по отношение на свидетелката В.П.П. е налице „стресогенно житейско събитие, което причинява функционално разстройство на психичната дейност, проявяващо се в тревожност, депресия и вегетативна свръхвъзбуда. Има повтарящо се припомняне и възпроизвеждане на стресогенното събитие, вегетативни нарушения и разстройства на афекта. Тези фактори обуславят развитието и наличието на остро стресово разстройство. Това състояние е временно и преходно реактивно, възникващо при наличие на предразполагащи фактори. При така установеното психично състояние мисълта е центрирана и фокусирана около психотравмения момент и страсогенната ситуация. В периода на изследване перистират депресивни мисли, мисли за унижена и накърнена социална стойност на личността й. Отчита се сгъстяване на афекта.“ Експерта обсъжда установено у детето посттравматично стресово разстройство с отчетливи и видими симптоми и тежки последствия за психиката на пострадалата. В заключение се отбелязва, че към момента на деянието свидетелката В.П. е била, и към настоящия момент също е в състояние правилно да възприема фактите от обективната действителност, годна е да дава достоверни показания, като не е склонна да преувеличава или преиначава случилото се, както и да си измисля, или фантазира. Психологическите преживявания, свързани с инкриминираното деяние са отговор на преживяна травма чрез страх, чувство за вина, срам, средна тревожност, разстройство на съня и ежедневните навици, както и изтласкване на травмата.

Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

По делото е извършена и комплексна съдебна-психолого-психиатрична експертиза, заключението на вещите лица Ю.М. и М.Г. е, че подс.Т.Й. не страда от психиатрично заболяване, към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Подс.Т.Й. е в състояние да участва в наказателното производство и може да дава адекватни обяснения за делото. „ По повод въпроса наличието на педофилия се вземат под внимание четири групи фактори, които влияят върху развитието на дадената парафилия: Към първата категория емоционална конгруентност при подсъдимия, трябва да е налице задръжка в психическото рзвитие, което в конкретния случай не се наблюдава. Под названието блокировка се разглеждат случаите, когато възрастният не е в състояние да удовлетвори своите сексуални и емоционални потребности с помощта на нормални сексуални връзки с други възрастни хора. Тази блокировка може да бъде в резултат на неформирани навици за общуване, които са необходими за създаваненто на зрели хетеросексуални взаимоотношения, неувереност в себе си, нерешителност. От изследването се отчита обаче защитно поведение с цел прикриване на истинността на действията му.“ Според вещите лица подс. има склонност към леко преиначаване на истината, това се прави с цел да заблуди мнението към него.   

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските показания на А.К.К., П.Е. Петров, В.П.П., както и заключението на вещите лица М.В.Г. и Ю.М.М., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.

При условията на чл. 277 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава частично на обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, в частта относно обстоятелството, че е познавал пострадалата, тъй като през лятото на миналата година минавала с велосипеда си покрай автобусна спирка в близост до жилището, където живее в с.Д. /бивш стопански двор/,  както и, че е спрял детето под претекст да му купи цигари, като и дал банкнота от 20 лева и това се е случило на спирката, както и, че е опипвал св.П. по части от тялото и в частност по гърдите. Както и, от доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

От приложените по делото доказателства е видно, че единствен пряк свидетел-очевидец на деянието, за което е привлечен като подсъдим Т.Й. е пострадалата В.П.. Всеки пострадал от престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуалнопредвидените способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото, и/или като предяви гражданска претенция за претърпени вреди от деянието. В случая тази възможност е реализирана от пострадалата. Независимо от това обстоятелство, тя именно като пострадала от деянието е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. Именно в последното си качество следва да бъде преценено доколко показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес са освен доказателствено средство, така и тяхно средство за защита на накърнените им интереси. Такъв двойнствен характер имат и обясненията на подсъдимия. Затова съдебните инстанции са длъжни да извършат обстоен анализ на такива показания и обяснения, като изложат подробни съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за това. Настоящия съдебен състав прецени, че в случая показанията на пострадалата в хода на съдебното следствие и дадени в досъдебното производство, и приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 предл.2-ро от НПК, в частта относно механизма на извършване на деянието   са последователни, задълбочени и подробни. Те са в съответствие с останалите свидетелски показания и в частност с тези на св. А.К.К. и св.П.Е.П., като кореспондират и със заключението на извършената по делото съдебно-психологическа експертиза. Впрочем те се се потвърждават в голяма степен и от обясненията на подс.Й. дадени в хода на съдебното следствие относно всички обективни белези на инкриминираното деяние – място, време, начин на проявление на действия с цел възбуждане или удовлетворение на полово желание. В редица случаи от практиката на съдилищата особено по дела с предмет престъпления по чл.149 НК и сл. НК) обективно не съществуват други гласни доказателства, извън показанията на пострадалото лице и обясненията на подсъдимия. Ето защо е възможно да бъде постановен осъдителен съдебен акт въз основа на един доказателствени източник, стига той да не е опроверган от други годни доказателства или доказателствени средства.
           В конкретното производство показанията на свидетелката В.П. не са изолирани, а са подкрепени не само от показанията на посочените по-горе свидетели, но и от заключенията на обсъдените експертизи. По отношение на действията относно приобщаването на показанията на свидетелката П., дадени на досъдебното производство по реда на чл.281 НПК със съгласието на защитника и подсъдимия, съдът намира, че не е налице нарушено право на защита на подсъдимия, тъй като същия не е лишен от право да задава въпроси. Вярно е, че в хода на съдебното следствие свидетелката на практика е отказала да даде показания (тъй като не е била в състояние да направи това), но предвид нейната възраст,емоционално състояние, присъствието на подсъдимия в залата и предмета на делото това е обяснимо. Невъзможността да се проведе разпит в хода на съдебното следствие и да се поставят въпроси на свидетеля е обосновано с оглед посочените по- горе обстоятелства и не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. В такъв смисъл са и нормите на Международната конвенция за защита на детето и Резолюции А4-0393/96 и А4-0306/97, където е предвидена завишена защита на пострадали деца, като е преценено за допустимо засягането на част от правата на страните в наказателното производство, свързани с публичния и състезателен процес.
          В тази връзка следва да бъде посочено и това, че в практиката си ЕСПЧ многократно е посочвал, че правата по чл.6, т.3 (d) от КЗПЧОС и конкретно правото да се призоват и разпитат свидетели не е нарушено когато присъдата почива на доказателства, събрани на фазата на досъдебното производство, стига те да се подкрепят от други доказателствени източници (делата Asch, Unterpertinger и др.), както и е възможно осъдителна присъда да почива на такива доказателства, когато естеството на престъплението налага недопускане на контакт на свидетеля и подсъдимия и невъзможност да бъдат поставени въпроси (делото Беген).
По конкретното производство показанията на свидетелката В.П. са подкрепени от други доказателствени източници, а предмета на делото и конкретните обвинения, съчетани с възрастта на пострадалата не  позволяват да бъде проведен пълноценен разпит в хода на проведеното съдебно следствие.
          В този смисъл от анализа на горецитираните доказателствени източници, които съдът кредитира  като достоверни и надеждни, основаващи се на взаимното им съпоставяне и на кореспонденцията с приложената медицинска документация за пострадалия.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият Т.С.Й. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по  чл. 149, ал. 1 от НК, а именно на 14.08.2020г. в село Д., общ.Трън, обл.Перник извършил действия с цел, да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, изразяващи се в опипване на гърдите и интимните части и целуване по устните на лице, ненавършило 14- годишна възраст - малолетната В.П.П., с ЕГН: **********.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъщественото от него деяние от субективна страна.

Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки обясненията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с показанията на свидетелите и писмените доказателства.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият Т.Й. е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.

Съдът призна подсъдимия Т.Й.П. за  ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2020г. в село Д., общ.Трън, обл.Перник извършил действия с цел, да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, изразяващи се в опипване на гърдите и интимните части и целуване по устните на лице, ненавършило 14- годишна възраст - малолетната В.П.П., с ЕГН: **********--престъплението по  чл. 149, ал. 1 от НК.

Причина за извършване на престъпленията е незачитане личната неприкоснованост и свободна воля.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, невисоката обществена опасност на дееца, неговата възраст. Дадените обяснения от подсъдимия, в които той описва механизма на извършване на деянието и , които съдът приема като направени частични самопризнания за случилото се следва да се приемат като смекчаващо вината обстоятелство. Отегчаващо вината обстоятелство - няма. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус същите не се явяват многобройни смекчаващи или изключителни такива. Съдът счита че няма основание да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. За да определи такъв размер на наказанието, а не по-висок съдебният състав отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно съдебният състав счете, че определяне на наказание в по-нисък размер не би отговаряло на тежестта на осъщественото престъпно деяние и на увреждащото влияние на действията на подсъдимия спрямо пострадалата. При така изложените обстоятелства съдът му определи наказание година  и шест месеца лишаване от свобода за престъплението, което се явява към минимума на определеното от закона наказание за такъв вид престъпление, като съдът намира същото за съобразено с целите на наказанието.

По отношение на този подсъдим не са налице законни пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК - не е осъждан за извършено престъпление от общ и частен характер, наложеното наказание е под предвидения от закона 3 годишен размер, както и за поправянето и превъзпитанието не е наложително да изтърпява наказанието ефективно. Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.

С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на останалите граждани.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

На основание чл. 84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Т.С.Й. предявен от В.П.П., чрез баща си П.Е.П. в качеството му на родител и законен представител на непълнолетната си дъщеря В.П.П., като обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане – 14.08.2020г. до окончателното й изплащане.

По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимия Т.С.Й. е причинил на пострадалата малолетна В.П.П. неимуществени вреди в следствие на извършеното от него престъпление. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимия е длъжен да обезщети.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият Т.С.Й. да ЗАПЛАТИ на В.П.П., чрез баща и П.Е.П. сумата от 10 000.00 (десет хиляди) лева представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата - 14.08.2020г.

Предвид изхода на делото подсъдимия Т.С.Й. следва да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка РУ-Трън сумата от 531.70 лева, а по сметка на РС-Трън сумата от 60.00 лева разноски по съдебно медицински експертизи и 400.00 лева държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: