Определение по дело №48051/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2271
Дата: 15 януари 2025 г. (в сила от 15 януари 2025 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20241110148051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2271
гр. С***, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110148051 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и
сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове от ищеца „Т**** С***“ ЕАД
срещу ответника Л. К. Р. за признаване за установено съществуването на вземане по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2024 г., срещу
която ответникът е възразил в срок.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Искането е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК
производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадено е възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането
им е допустимо.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на становището на страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Т**** С***“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т*** с***“ ЕООД.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т*** с***“ ЕООД, в срок до
първото съдебно заседание да представи всички намиращи се у него документи, свързани с
отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия
период.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че по искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на становище на страните.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 15890/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.06.2025 г. 15,45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, a на ищеца – и препис от
постъпИ. отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, както следва: че ответникът Л. К. Р. дължи на ищеца „Т**** С***“ ЕАД сумата
от сумата 1 698,80 лева (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и 80 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***, Ж.К ДРУЖБА 2, бл.516, вх.Б, ет.2,
ап.133, аб.№ 303618, за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането , сумата 258,21 лева (двеста петдесет и
осем лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до
19.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.04.2024 г. по ч. гр. дело № 15890/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане,
защото имал качеството на потребител на ТЕ, като собственик на топлоснабдения имот.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответникът
топлинна енергия, като купувач не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителите дължат и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответниците са в забава. Претендира разноски. Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, в който
оспорва основателността на иска. Признава, че до имота е доставена ТЕ в количество и на
стойност, както се претендират. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
2
между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът
по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се
намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка,
че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител
на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в
исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ стойността на ТЕ и услугата ДР за процесния период за описания в исковата молба имот
са равни на претендираните от ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по
медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес). Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3