№ 2557
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110208646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Б. В. Х., срещу електронен фиш, Серия К, №5926401, с
който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва авторството на деянието, намира процесния ел.фиш, като
неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. В жалбата се твърди,
че не е управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, тъй като по същото
време се е намирал в затвор в чужбина и изтърпявал наказание лишаване от свобода.
Жалбоподателят се представлява от упълномощения си процесуален представител – адв.М.
П. от САК, който моли да се отмени процесния ел.фиш, като неправилно и
незаконосъобразно издаден, във връзка с недоказаност авторство на деяние, тъй като
жалбоподател в процесния перод от време се е намирал в затвор в Гърция. Претендира
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и извършения
легализиран превод на документи представени като писмени доказателства в настоящото
производство.
Въззиваема страна, редовно призована, представлява се от юрк. М.. Моли жалбата да се
остави без уважение и се потвърди обжалвания ел.фиш. Заявява, че ако жалбоподател не е
управлявал процесното МПС е следвало да предостави Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП.
Представили писмени бележки в които вземат отношение по същество, като се моли да се
потвърди обжалвания ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, за което излага
1
аргументи по същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да
обжалва ел.фиш, в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество. Разгледана по съществото,
жалбата е основателна.
На 15.07.2021г., в 10:36 часа, в гр.София, по ул.Даскал Стоян Попандреев до №110, посока
на движение от ул.Кумата към бул.България, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено
с пътен знак В-26 в населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек
автомобил „Мерцедес Р 320, с рег.№ *****,установено и заснето с АТСС – CORDON M2,
като установената стойност на скоростта е 91 км/ч. За посоченото нарушение е издаден
ел.фиш на собственика на МПС- З. А. А.. Последната е попълнила а декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че процесното МПС е било предоставено за ползване на
жалбоподателя в настоящето производство.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от приобщените по
делото гласни доказателства: проведен разпит на св. З. А. А. и св.Н. Н., както и писмени
доказателства, а именно: процесният ел.фиш; анулиран ел.фиш, Серия К, №5130047;
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно със СУМПС; клип със снимков материал, един
брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък и на
поставения пътен знак В-26; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 на БИМ; Протокол от проверка №3-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ; Протокол за
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; справка АИС-АНД;
справка „Промяна на регистрацията на МПС и собственици“; справка картон на водача; от
представените от жалбоподателя писмени доказателства удостоверение за задържане и за
освобождаване от затвор. При извършена служебна проверка съдът констатира, че
нарушението е безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Ел.фиш е издаден от компетенетен
орган и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание. Основния спорен по делото въпрос е свързан с авторство на деяние от страна на
жалбоподател.
От приложените писмени доказателства по делото / справка собственост/ се установява, че
2
собственик на процесното МПС е З. А. А. и св.Н. Н.. З. А. А. в писмена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП е декларирала, че към датата на нарушението – 15.07.2021 г.,
управлението на процесното МПС е било предоставено на жалбоподателя Х.. Към
декларацията е с приложила и СУМПС на жалбоподател Х.. Въз основа на тази декларация е
издаден и процесния ел.фиш срещу жалбоподателят Х..
От проведен разпит на свидетел А. се установява, че данните на посоченото от нея лице и
неговото СУМПС са й били предоставени от св. Н. В. Н./ с който живее на семейни начала/ и
който прехвърлил на нейно име процесния автомобил преди 6 години. Св. А. заявява, че не
познава жалбоподателя Б. Х., като св.Н. не и е обяснил нищо за това лице.
От показанията на св.Н. се установява, че живее на семейно начала със св.З. А., която е
собственик на процесния автомобил. Свидетеля сочи, че през 2019г. е продал автомобила на
трето лице, но тези обстоятелства не намират подкрепа в останалите приложени по делото
писмени доказателства относно собственост на автомобила.Съдът не приема за достоверни
показанията на този свидетел касаещи предоставяне ползването на процесния автомобил в
период на повече от три години на трето лице, и последващото му обратно изкупуване от
страна на свидетеля, тъй като липсват каквито и да е било доказателства в тази насока.
Св.Н. твърди, че след като св.А. установила, че има много глоби се е свързал с това трето
лице/ за което твърди, че е предоставил автомобила/, като последния му изпратил негова
книжка/ следва да се разбира СУМПС/ и на още едно лице. Св.Н. не дава каквито и да е
било достоверни показания касаещи отговора на въпроса, защо е предоставил данните на
св.А. което да приложи към Декларацията на неизвестното за него лице, а не на лицето за
което твърди, че е предал ползването на автомобила и което познавал и имал тел.номер и
копие на СУМПС. Съдът е направил опит да извърши проверка на показанията на св.Н.,
свързани с възможността да се установи това лице за което твърди, че е предоставено
ползването на автомобила, като на посочен от свидетеля телефон, такова лице не е
установено.
В хода на проведено съдебно дирене процесуалния представител на жалбоподател е
представил писмени доказателства – удостоверение за задържане и документ за
освобождаване, се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят Б. В. Х. е
изтърпявал присъда в затвор в Република Гърция от 17.10.2020 г. до 03.03.2022 г. Тези
обстоятелства са намерили подкрепа и в изисканата от съда справка от ДМОС към МВР, в
която се сочи, че от получен отговор от ИНТЕРПОЛ- Атина се установява, че
жалбоподателя е изтърпял присъда за период от17.10.2020 г. до 03.03.2022 г.
Това ефективно задържане на жалбоподател в място за лишаване от свобода на територията
на чужда държава, съпоставено с датата на нарушението 15.07.2021г., не би могло да
обуслови каквато и да е било възможност жалбоподателят Х. на практика да е могъл да
управлява МПС и да е придобил качеството на водач на процесното МПС, поради обективна
невъзможност да се придвижва свободно в пространството, с оглед изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода в затвор на територията на Република Гърция в
един широк отрязък от време в който попада и дата на установено нарушение по обжалвания
3
ел.фиш.
Съдът приема, че макар описаното в процесния ел.фиш нарушение да е безспорно доказано
от събраните по делото доказателства, то от гледна точка на субекта на нарушението,
ел.фиш е неправилно и незаконосъобразно издаден. Предвид гореизложеното, съдът намира,
че обжалваният ел.фиш е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен.
Съдът не приема доводите изложени от процесуалния представител на въззиваема страна, че
от своя страна жалбоподателя е следвало на свой ред да подаде Декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП, тъй като освен обективната възможност да стори това, то и не би могъл да посочи кое
е лицето на което е било предоставено управлението на процесното МПС и да приложи да
това лице копие от валидно издадено СУМПС.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира
присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в този дял въпроси,
че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на правния спор претенцията на
процесуалния представител на жалбоподател за присъждане на разноски се явява
основателна и следва да бъде уважена.Адв.П. е приложил списък на разноски по делото, а
направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО/
отразено в писмено становище/ следва да се остави без уважение, тъй като не е налице
нарушение легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по
чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата:
проведени 4 съдебни заседания и съобразно фактическата и правна сложност по делото,
събирани гласни и писмени дакозателства, както и отчитайки необходимата правна
квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на
адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на 1600
лева е съответно.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, Серия К, №5926401, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева,
за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподател Б. В. Х. сумата от 1 600/ хиляда и
4
шестстотин/ лева разноски направени по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5