№ 3
гр. Дупница, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201160 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG 20032022/5800/P8-418/15.09.2022
г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със
Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на М. З. П., с
адрес: гр. С. б., обл. К., ул."П." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Жалбоподателят обжалва НП в срок, чрез редовно упълномощен процесуален
представител – адв. К. А.. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на
НП не са спазени изискванията на закона, поради което същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и неустановено авторство. Моли за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, алтернативно да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН,
доколкото размера на наложеното наказание е непропорционален на нарушението.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Л., редовно
преупълномощена, която лично и в писмено становище поддържа жалбата и развива
допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от процесуален
представител в съдебно заседание, който представя доказателства, взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 07.03.2022 г., в 17:11 часа, по път № I-1, отсечка при км. 325 + 277 м., който е част
от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от
Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, е било засечено от контролно устройство на АПИ с №
40101 да преминава без заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП състав от ППС с влекач
„МАН ТГХ 18.480 БЛС“ с рег. № ******, с обща техническа допустима маса над 3,5 тона
/над 12 тона/. Съставен е от техническото средство доказателствен запис с номер на
нарушение DA8D2C019A340269E053021F160A0545, ведно със снимков материал на ППС.
На 20.03.2022 г., около 15:30 часа, на ГКПП-Кулата, в направление към р. Гърция
същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като при направена проверка в
информационната система по номера на ППС от митническите служители Р. К. и Ю. П.
било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен участък. С оглед на
това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя св. К. съставил на
водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля П. и от жалбоподателя без
възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG
20032022/5800/P8-418/15.09.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление
към Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.,
изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на
М. З. П., с адрес: гр. С. б., обл. К., ул."П." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за
извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните свидетели Р. К. и Ю. П., както и въз основа на събраните по делото множество
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част
от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и
ясни. И двамата добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло
констатациите отразени в АУАН. Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от
съда и представените от страните също спомагат за установяване на множество релевантни
към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е издадено
от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,
които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда
при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени
процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно посочването на обстоятелствата
във връзка със субекта на нарушението и отделно неправилното посочване на нарушената
приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.
Съдът намира подобно на изразеното детайлно в Решение № 2240/29.11.2022 г., по
КАНД № 6368/2022 г., на АС-Пловдив, че така установеното съдържание на НП не отговаря
на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и описание на
фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения,
които се приемат за установени, както и приложимите към тях материалноправни и
санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез
тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са
достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси
на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1
ЗП са изброени и двата вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които
носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без
заплатена винетна/тол такса- това са собственикът, вписаният ползвател или
действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории
субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това
безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци
3
на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е
посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може
съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.
Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като
съдържание и пълно с неотносима информация НП не се съдържат твърдения, че
нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението - 07.03.2022г., или
че е собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател. По този начин
фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло
неясни, което:
- от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект,
- а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при
положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания
относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на
доказателствата по делото.
Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза
чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно
следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя
изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му
отговорност ангажирана със съставяне на НП.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело №
1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че
водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези
факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение
на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и
разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай
на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите
фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно
изложение на съставомерните факти обаче /в случая специално качество на нарушителя,
което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е да
отмени НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и
ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая
обаче констатираните няколко пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до
АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и
грубо нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН,
нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено
4
относима, като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал.7
от ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: „ Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Вместо това неправилно и в АУАН
и в текста на обжалваното НП е посочена, като нарушена законова разпоредба единствено и
само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи: „ Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“
Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна
санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния закон, което е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Относно правните
последици и съотношението между разпоредбите на чл. 139, ал.7 ЗДвП и чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, на нарушена материалноправна норма спрямо санкционна такава, виж подробно и
разсъжденията в Решение от 18.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 10043 / 2022 г. на
Административен съд - Велико Търново. Изцяло в тази насока на разсъждения са се
ориентирали и други касационни инстанции, като изрично сочат характера на всяка от двете
норми - Решение № 1615/16.09.2022 г., по КАНД № 335/2022 г., по описа на АС-
Благоевград; Решение № 2161 от 23.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2361 / 2022 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 09.09.2021 г. по к. адм. н. д. №
173 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Русе и др.
Извън гореизложените съображения за отмяна на НП следва да се посочи
допълнително и че самото нарушение изобщо не е било доказано и установено безспорно в
необходимата степен от обективна и субективна страна, вкл. относно авторството на
деянието, в хода на първоинстанционното административнонаказателно производство
проведено незаконосъобразно от АНО. Неясно остава как е формиран от АНО при издаване
на НП извода за авторство на деянието, едва на 20.03.2022 г. Тук е мястото да се посочи, че
след като административното обвинение е формулирано с АУАН, в смисъл на изпълнително
деяние – управление на ППС, то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е
лицето, управлявало МПС, който факт от гледище на законосъобразното образуване и
протичане на административнонаказателното производство, следва да бъде безспорно
доказан още към момента на издаване на НП и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на конкретно лице за него. Недопустимо е този
факт да се извлича от АНО от обстоятелството, че след като на 20.03.2022 г. жалбоподателят
5
е управлявал конкретното ППС, то същото той е сторил и на 07.03.2022 г.
Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изводите изложени в
Решение № 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г., на АС-Пловдив и Решение №
1414/07.08.2022 г., по КАНД 239/2022 г., на АС-Благоевград, в което е изрично споделено,
че тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно
нарушение, обстоятелствата при които е извършено, неговият извършител и вината му, е на
административнонаказващия орган /не на въззивния съд/, като АНО следва да проведе пълно
и главно доказване по спорните факти още в хода на административнонаказателното
производство, а не да се задоволява с доказателствени искания направени едва в хода на
въззивното съдебно производство, тъй като така обективно лишава жалбоподателя от една
инстанция по фактите. Наказателното постановление не може да почива на несигурни
изводи и/или предположения относно извършеното административно нарушение и неговото
авторство към момента на издаването му от АНО. Вярно е, че жалбоподателят, като водач на
автомобила в момента на проверката на ГКПП-Кулата, не е възразил срещу констатациите в
АУАН, но това не освобождава административнонаказващия орган от задължението му да
обоснове със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е наложено
административното наказание, включително да персонализира по безспорен начин
нарушителя.
Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателното
постановление, само когато по безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Преди да издаде санкционния акт,
наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
нарушението, както и да събере доказателства за всяко от тях, вкл. за авторството. Като не е
извършил проверка на обосноваността на акта преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН. Изцяло в тази насока е и цитираното вече по-горе Решение № 1615/16.09.2022 г., по
КАНД № 335/2022 г., по описа на АС-Благоевград.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло на посочените няколко самостоятелни основания.
По разноските:
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН присъдените по делото пътни
разноски за явяване на свидетел в размер на 17,74 лв., с оглед изхода на делото следва да
останат за сметка на държавата.
Основателна с оглед изхода на спора и доказана от представените доказателства е
претенцията за разноски, направена по реда на чл. 63д от ЗАНН от жалбоподателя, чрез
редовно упълномощения от него процесуален представител, за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Договореното възнаграждение е било заплатено от собственика на ППС –
„ДеИ-21“ ЕООД. Приложени са надлежни доказателства за плащането. Направено е
своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
6
от насрещната страна, което се явява основателно, доколкото делото не е с голяма
фактическа и правна сложност, и процесуалният представител на жалбоподателя се е явил в
съдебно заседание само веднъж.
Поради това, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с пар. 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата Редакцията на Наредбата към 14.10.2022 г,
с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./ и определения по делото материален интерес на страната се
дължи адвокатско възнаграждение, в минимален размер от 356,00 лева, без ДДС, респ.
съгласно § 2а от Наредбата - 427,20 лева с ДДС. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на
АПК, следва да бъдат поети от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, която е
юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на
санкционния акт. С оглед на изложеното и съобразно цитираните разпоредби Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от Председателя на УС, следва да бъде
осъдена да заплати в полза на жалбоподателя М. З. П., с адрес: гр. С. б., обл. К., ул."П." №
**, с ЕГН **********, сумата от 427,20 лева – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д от ЗАНН, и чл. 190, ал.1 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 20032022/5800/P8-418/15.09.2022 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура",
упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-
760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на М. З. П., с адрес: гр. С. б., обл.
К., ул."П." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН присъдените по делото
пътни разноски за явяване на свидетел, в размер на 17,74 лв. /седемнадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, остават за сметка на държавата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от
Председателя на УС, да заплати в полза на М. З. П., с адрес: гр. С. б., обл.К., ул.П" № **, с
ЕГН **********, сумата от 427,20 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и двадесет
стотинки/ – разноски за адвокатско възнаграждение с начислен ДДС
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7