РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,17.07.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 690 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:
Ищцовото дружество „Заложна къща-Либър” ООД, представлявано от Е. Г. В., от гр. Русе, твърди, че на 08.12.2012 г. сключил с ответника К.Л.Н.,***, договор за заем за сумата от 13096,67 лева, като заема е уговорен да бъде върнат до 06.01.2013 г., но след изтичане на падежа останал неиздължен, за което е предявил против него иск с правно основание: чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, с който иска ответника да бъде осъден да заплати сумата 13096,67 лв. главница, 392,90 лв. договорна лихва в размер на 3 % за периода от 08.12.2012 г. до 06.01.2013 г. върху главницата, 589,35 лв. такса за управление на кредит, 30 лв. такса паркинг, ведно със законната лихва върху главницата, таксата за управление на кредит и такса паркинг, считано от датата на завеждане на исковата молба 07.02.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че за обезпечаване на задължението си по договора за
заем от 08.12.2012 г. за претендираната сума заемополучателят учредил залог
върху своята движима вещ лек автомобил марка БМВ модел 525, подробно описан в
исковата молба. Той предал държането на вещта, която следвало да му бъде
върната към момента на връщане на дължимите суми по договора. Заедно с
автомобила му били дадени големия и малкия талон на МПС-то, контролен талон №
450358. На падежа на 06.01.2013г. ответникът не заплатил предоставената му в
заем сума. При разговор с него обяснил, че е в невъзможност да изпълни
задължението си и поискал допълнителен срок, който ищецът му предоставил до
края на месец януари 2013г. В исковата молба се твърди, че на 03.02.2013г. чрез
измама ответникът отнел противоправно държането на заложната вещ и до този
момент няма контакт с него. Не му е върната и предоставената в заем сума,
включително и такса за управление на кредита и такса паркинг, поради което
възникнал интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Е.Г., която счита предявеният иск за допустим и вероятно основателен. Не оспорва твърдението, че страните са били в облигационни отношения съгласно договор за заем обективиран в заложен билет №1376/08.12.2012 г., с падеж на заема 06.01.2013 г., със заемна цена 13096.67 лв., заедно с договорна лихва за периода в размер на 3% върху сумата в размер на 392.90 лева за периода от отпускане на заема до падежа, такса за управление на кредита 589.30 лева, както и такса паркинг в размер на 30 лв. Не се оспорва и обстоятелството, че за обезпечаване на вземането заемополучателят е учредил залог върху своя вещ автомобил марка БМВ модел 525 подробно описан в исковата молба заедно с регистрационните документи голям и малък талон на МПС и контролен талон. Като възражения срещу обстоятелствата, на които се основава иска сочи, че в заложния билет, заедно с декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на Заложните къщи липсва изписване на трите имена на заемателя декларатор, което сочи, че поставя въпроса дали подписа е положен от него. Сочи, че в т.8.1 от заложния билет е записано, че вещта се продава от заемателя, ако заемополучателят не издължи заема в седмодневен срок от падежа. В случая от 06.01.2013 г. заемодателят не се е възползвал от дадената му в договора възможност да продаде заложената вещ и да се удовлетвори от продажната цена. Оспорва твърдението, че на заемателя е бил даден нов срок за връщане на заема. Счита, че липсват доказателства за твърдяното от ищеца отнемане на заложната вещ на 05.02.2013г., и изтъква, че не е изпълнил задължението си да пази приетата в залог вещ с грижата на добър стопанин.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. В. С., която поддържа исковата молба и моли да се уважи иска, съобразно претенцията и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от назначения му особен представител адв. Е.Г., която счита иска занеоснователен и недоказан и моли да се отхвърли.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за заем, обективиран в заложен билет от 08.12.2012 г. сключен между - „Заложна къща-Либър” ООД, представлявано от Е. Г. В. - заемодател и К.Л.Н.-заемател, заемодателят предоставил на заемателя заем в размер на 13096,67 лв., с посочен срок на издължаване – 06.01.2013 г. Уговорени са лихви за периода 3% в размер на 392,90 лв., такса за управление на кредита 589,35 лв. и такса паркинг – 30 лв. Заемът е с обезпечение- лек автомобил марка БМВ, модел 525, година на производство 2005; д.рег.ном. Р8877АТ.
След настъпване на падежа 06.01.2013 г. не постъпило плащане от ответника на заема.
От показанията на разпитания по делото като свидетел А. Д. Й. се установява, че работи в заложна къща “Либър” на длъжност комисионер. Известно му е, че заложната къща е предоставила в заем на Н. сумата малко над 13 000 лв, за която сключили договор през м. декември 2012г. К.Н. бил отдавна клиент. След като си заложил колата, идвал през периода след падежа да ги помоли да го изчакат да събере сумата. Обезпечил задължението с автомобил БМВ модел 525. Оставил голям талон, малък талон, генерално пълномощно, което било на името на свидетеля, с право да продава, нотариално заверено. Колата в момента не е в заложната къща. От деня след падежа на договора му, началото на януари, той идвал и няколко пъти молил за отсрочка. Тъй като е редовен клиент му казали, че ще го изчакат. В началото на февруари дошъл и казал, че не може да събере парите и решил да продаде автомобила на някакъв сириец. В деня, в който се разбрали да откупи колата и да им възстанови парите, той дошъл с непознат човек, който се представил от името на сириеца, да провери техническото състояние на колата дали има някакви запори в КАТ. Свидетелят взел големия талон на колата и отишли до КАТ. Спрял на спирката на КАТ и ги изчакал да проверят колата за тежести. След като влезли, малко след това К. дошъл сам, без този човек и казал на свидетеля, че трябва да влязат вътре в КАТ на каналите, да се провери дали съответства номера на рамата. Вкарали колата вътре, но там има два гаража. Свидетелят слязъл от колата да провери в кой от двата гаража трябва да влязат. Вътре му казали, че са приключили за днешния ден и като излязъл навън, ответника заключил всички врати, дал газ и избягал. Големият талон останал в другия човек, който се представил за купувач. Оттогава нямат контакти с ответника. Звънял му на телефоните, но не му вдигал. Колата я виждал в града, той си я карал. Пари не им се върнали.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, е основателен и доказан.
Претенцията на ищеца се основава на сключения договор за заем от 08.12.2012 г. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем е от категорията на т. нар. реални договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. В процесния казус се касае именно за такъв договор. От представения по делото като писмено доказателство договор, обективиран в Заложен билет, се установява безспорно правният интерес на ищеца от водене на настоящото производство, размерът и произходът на исковата сума, ликвидността и изискуемостта на вземането. Ответника, чрез назначеният й особен представител оспори в хода на производството горецитираното писмено доказателство, като проведеното оспорване бе неуспешно. Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че по договор за заем, от 08.12.2012 г. сключен между - „Заложна къща-Либър” ООД, представлявано от Е. Г. В. - заемодател и К.Л.Н.-заемател, заемодателят предоставил на заемателя заем в размер на 13096,67 лв., с посочен срок на издължаване – 06.01.2013 г. Уговорени са лихви за периода 3% в размер на 392,90 лв., такса за управление на кредита 589,35 лв. и такса паркинг - 30 лв. Заемът е бил с обезпечение- лек автомобил марка БМВ, модел 525, година на производство 2005; д.рег.ном. Р8877АТ, което противозаконно е отнето. След настъпване на падежа 06.01.2013 г. не постъпило плащане от ответника на заема, поради което съдът счита предявеният осъдителен иск за основателен и доказан и намира, че следва да го уважи така, както е предявен за сумата 13096,67 лв. главница, 589,35 лв. такса за управление на кредит, 30 лв. такса паркинг, на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 392,90 лв. договорна лихва в размер на 3 % за периода от 08.12.2012 г. до 06.01.2013 г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, таксата за управление на кредит и такса паркинг, считано от датата на завеждане на исковата молба 07.02.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1783,36 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК за извършените от последния деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Русенския районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Л.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАЛОЖНА КЪЩА-ЛИБЪР”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Цар Освободител” № 123, представлявана от Е. Г. В., сумата на основание: чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, както и на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 13096,67 лв. /тринадесет хиляди и деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ главница по договор за заем, обективиран в Заложен билет от 08.12.2012 г., сумата 392,90 лв. /триста деветдесет и два лева и деветдесет стотинки/ договорна лихва в размер на 3 % за периода от 08.12.2012 г. до 06.01.2013 г. върху главницата, сумата 589,35 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ такса за управление на кредит, сумата 30 лв. /тридесет лева/ такса паркинг, ведно със законната лихва върху главницата, таксата за управление на кредит и такса паркинг, считано от датата на завеждане на исковата молба 07.02.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1783,36 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК за извършените от ищеца деловодни разноски.
.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: