№ 35915
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110167491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищеца – адв. Д. М., с
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа
се, че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лева,
доколкото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено отделно за всеки един от
предявените искове, вместо присъдените 420 лева.
Ответникът по молбата – ответник в първоинстанционното производство, не изразява
становище.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Съдът е присъдил на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева, като се
е произнесъл по искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Ищецът е бил представляван от адв. Д. М., който е извършил следните
процесуални действия по делото: подаване на искова молба, подаване на молба за допускане
на експертиза, подаване на молба за изменение на размера на предявения иск. Извършеният
обем от процесуални действия по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и
обстоятелството, че материалният интерес по делото не е висок на свой ред не оправдава
присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита по всеки от
предявените искове, доколкото съдът счита това за процесуално несправедлИ. и прекомерно
с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените по него действия, с
оглед на което адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева би бил справедлив и
съответен.
Съгласно правилото на §2а от НМРАВ за нерегистрираните по ЗДДС адвокати
размерът на възнагражденията е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият
ДДС се начислява върху възнагражденията по НМРАВ и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
1
на ЗДДС. Разпоредбата е в съответствие с изводимото от чл. 67, ал. 1 ЗДДС правило, че
когато при договаряне на „доставката” е изрично посочено, че данъкът не е включен в
договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС.
Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно
правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък не означава, че в
частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация,
нито променя частноправния характер в отношенията между страните, сключили
договора. Ето защо в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема
„доставка” по смисъла на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение включва
начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.
Според разпоредбата на чл. 78 ГПК, отговорността за разноските обхваща и
възнаграждението за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада в приложното поле
на ЗДДС и цената с включено ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат
пълния размер на възнаграждението с включено ДДС. Отношенията на страната с трети
страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл. 78 ГПК, за отговорността за
разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на
възстановяване на данъчен кредит, не е от значение при преценката за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната страна (така определение № 109/18.02.2016 по т.
д. №1983/2015 на ВКС, I т.о., определение № 266/18.04.2019 по т. д. № 1913/2018 на ВКС, II
т.о., определение № 521/25.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о., определение № 699/18.12.2018 г. по
ч. т. д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., определение №82/18.02.2020 по т. д. № 104/2020 на
ВКС, I т.о.).
По изложените съображения искането на процесуалния представител на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважено частично като към
присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 420 се добави сумата 60 лева,
представляваща ДДС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 06.11.2023 г. по гр. д. № 67491/2022 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 248 ГПК, като
ОСЪЖДА „В...... ЕООД, ЕИК ........, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ........, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от още 60 лева – ДДС върху адвокатското
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3