Присъда по дело №544/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ: НОХ дело № 544 / 2021 г.

Подсъдимият А. И. С. от гр. К., е предаден на съд по обвинение за
извършени престъпления по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, осъществени по
време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен като
обяснява, че не е отправял закани за убииство към пострадалия Н., а му е
задал въпроса „ти педофил ли си, че продължаваш да пишеш”. Я.Н. поискала
да отидат до бл. ***** в гр. К. и той се съгласил. Тя му посочила колата на
учителя й. Двамата отишли до автомобила, в който бил св. Н., и С. му казал
да слезе от колата за да се разберат като бели хора, но той отказал. Започнал
да разговаря по телефона и след малко дошъл адв. С., с който подсъдимият
също искал да разговаря.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Св. Я.Н.Д., откакто е учила в ОУ „******" в гр.К. (до около 2011г.),
познавала св. Н. К. Н. - учител по информатика там. Във връзка с нейни
проблеми тогава, учителят я е защитавал. Впоследствие св. Д. се преместила
да учи в гр. Хасково, а после се върнала да довърши образованието си в гр.
К., но в друго училище. От 2016г. св. Д. заживяла в гр. К. на съпружески
начала с подс. А. И. С.. Докато учила средното си образование (до около
2019г.), св. Н. я видял в гр. К.. Отправил й покана да се видят, но св. Д. я
отклонила. Впоследствие св. Н. пишел понякога на св. Д. чрез интернет-
приложението „Месинджър" към програмата „Фейсбук", като отново искал да
се срещнат, да излязат заедно.
В началото на м. май 2020г. съжителстващият със св. Д. подс. С. прочел
съобщенията, които св. Н. пращал на св. Д.. Знаел, че свидетелят е учител.
Подразнен, на 04.05.2020г. той изпратил съобщение чрез „Фейсбук-
Месинджър" от своя профил до профила на св. Н., като го обвинил, че е
педофил, отправил му и други обиди, както и общи закани. Св. Н. не познавал
подателя на съобщението. По същото време получил аналогични съобщения,
написани със същия стил, от профили, създадени от името на деца, и
предположил, че те са създадени от същото лице. При това св. Н. блокирал
своя профил във „Фейсбук", респ. - и в „Месинджър".
На 12.05.2020г. подс. С. и св. Д. отишли на гости у тяхна позната в гр.
К., св. Н.Х.. Докато домакинята готвела, подс. С. взел телефонния апарат на
съжителката си- св. Д. - и отново прегледал съобщенията й в приложението
„Месинджър". Отворил съобщенията от св. Н., изразил силно възмущение, че
учител иска среща със своя ученичка - и макар свидетелката да твърдяла, че
това са стари чатове (разговори) и че не се е срещала с този учител, подс. С.
1

бил обзет от силна ревност. Поискал заедно да отидат до дома на свидетеля,
за когото знаел, че живее в блоковете „*****” до Автогара „***” в гр. К..
Подс. С. и св. Д. взели със себе си и св. Х., като тримата тръгнали с микробуса
на подсъдимия към блоковете „*****”. При блоковете подс. С. и св. Д. слезли
от микробуса и св. Д. видяла св. Н. да се прибира с автомобила си, като го
посочила на подс. С.. Подс. С. и св. Д. отишли при автомобила на св. Н., след
като той спрял - а той разпознал в обвиняемия човека от снимката на
профила, от който получавал обиди. При това подс. С. започнал да му крещи,
питайки го защо е писал на св. Д., какво е искал от нея, не го ли е срам, нали
бил учител, нарекъл го педофил, казал, че не заслужавал да е учител.
Свидетелят -изплашен - позвънил на адвокат Я.С., с надеждата той да му каже
какво да прави и да дойде да му помогне.
По същото време св. Бедри Х. идвал към паркинга, носейки покупки.
Видял как подс. С. крещи на мъж в лек автомобил да излезе от колата, иначе
щял да го запали. Когато мъжът от автомобила излязъл, св. Х. го разпознал
като съпруг на учителка от гимназията в гр. Момчилград. Подсъдимият му се
заканвал на български и на турски език, че ще го убие и ще го обеси, че е
борец и ще накара възпитаниците си да го нападнат, крещял, че е педофил,
многократно го напсувал. Заканите на подсъдимия били възприети от св. Н. и
той се изплашил, че наистина подс. С. ще го убие - заради голямата му
агресивност и силна изнервеност.
Не след дълго на мястото дошъл адв. С., след него дошъл и
автопатрулен автомобил на РУ – К. към ОДМВР – К., в състав св. Р.К. и св.
Т.Н.. Последните заварили подс. С. и св. Н. да спорят на висок тон относно
това дали свидетелят е писал и досаждал на св. Д. или обратното.
След случая св. Н. многократно е виждал подс. С. да седи с часове на
маса пред магазин, находящ се непосредствено срещу входа на училището, в
което той работи. Свидетелят възприел това поведение като следене, при
което не можел да излезе от работното си място. От скандала на 12.05.2020г. у
него възникнало притеснение, подклаждано от последващото следене - не
можел да заспи, усещал болка в гърдите - заради което посетил лекар, който
му изписал успокоителни лекарства.
Видно от заключението на назначената съдебно-психологична
експертиза, психическото състояние, в което се е намирал св. Н. на
12.05.2020г. по време и след деянието от страна на подс. С., от гледна точка
на клиничната психология съответства на преживяване на стресова ситуация.
Заканите от страна на подс. С. са възбудили у св. Н. основателен страх за
осъществяването им. Непосредствено след инцидента св. Н. е изпитал страх,
застрашеност, с ограничително и избягващо поведение, предпазливост, с
често оглеждане навън. Появата на невровегетативни оплаквания - като
нарушен сън, изпотяване - са наложили консултация с лекар и прием на
лекарства.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
2

съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При
тяхната оценка съдът прецени следното:
Позицията на подсъдимият, възприета на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие, е постоянна, базирана на пълно отричане на
всички основни факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същественото при нея е, че подсъдимият отрича да се е заканвал с
убийство, използвайки конкретните изрази, описани в обвинителния акт. Тази
му позиция се подкрепя единствено от св. Я.Д., с която подсъдимият живее на
съпружески начала, предвид на което съдът ги намира за недостатъчно
обективни и пълни. Свидетелката заявява пред съда, че думите, които е чула
да отправя подс. С. към Н.Н. са: „защо пишеш на жена ми”, „ти педофил ли
си”, казани на български език, като заявява, че С. не е говорил на турски.
Свидетелката Н.Х. – близка на подсъдимия, заявява пред съда, че е била
със С. и Д., но като е чула, че подсъдимия се е развикал „педофил”, „сега ще
извикам полиция”, е влезнала обратно в автомобила и не е чула как е
продължила разправията.
Изразите „ще те убия”, „ще те обеся”, „ще ти запаля колата” се твърдят
от пострадалия свидетел Н.Н. и от св.Бедри Х.. Изложената в обвинителният
акт фактическа обстановка, възприета от съда, безспорно се установява
именно от показанията на свидетеля- очевидец Х., които съдът кредитира изцяло
като обективни, еднопосочни и безпротиворечиви. Изложеното от този свидетел е
от позицията му на незаинтерисован и непредубеден участник в процеса,
който има преки и непосредствени впечатления за събитията, осъществени на
процесната дата, които излага детайлно и при наличието на ясен спомен. При
очертаното противоречие с обясненията на подсъдимия, съдът дава вяра на
изложеното именно от страна на св. Х., което съвпада и с показанията на св.
Н.- пострадал от престъплението. Именно поведението на подсъдимия и
изречените на висок глас закани с убииство, от които св. Н. е изпитал
основателен страх, са го мотивирали да се обади по телефона на адв. С., както
и да не слезе от колата- както е искал подсъдимия.
С действията си, а именно крещейки репликите „ще те убия”, „ще те
обеся”, „ще ти запаля колата” подсъдимият А. И. С. е осъществил на
12.05.2020г. в гр. К. състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна, подс. С. се заканил на Н. К. Н. от гр. К. с
убийство, на български и турски език, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено - при пряк
умисъл, като извършителят е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е обществено-опасните последици и е искал настъпването им.
Така обективираната чрез думи закана с убийство, адресирана спрямо
свидетеля Н. била възприета от него като заплаха, която реално и обективно е
в състояние да бъде осъществена, предвид характера на употребените изрази,
съпроводени с цялостното агресивно поведение на подсъдимия,
3

съпровождащо изпълнителното деяние.
Така подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста, по който е предаден на съд и следва да бъде
признат за виновен и осъден.
При определяне на наказанието и базирайки се на двата основни
принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на
законност и индивидуализация, съдът прецени:
-обществената опасност и на деянието по чл. 144 ал.3 от НК е под
типичната за този вид престъпления, засягащи обществените отношения,
свързани със свободно формиране на волята на личността, както и
сигурността за живота и здравето на човека, обусловена от факта, че С. се е
задоволил да отправя само заплахи, без да ги е съпроводил с някакви
действия.
- обществената опасност на подсъдимия: касае се за зрял човек, с чисто
съдебно минало, ползва се с добри характеристични данни по местоживеене,
съдът взе предвид, че поведението му е провокирано от ревност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че и за трите престъпления са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най- лекото, предвидено в текста на закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко за конкретния случай, поради което определи
наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като наказанието
“лишаване от свобода” следва да бъде заменено с наказание “пробация” със
следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с
периодичност два пъти седмично.
2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Така наложените наказания по вид и размер напълно отговаря на
извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална
превенция на закона.
По правилата на съвкупността и на основание чл. 23 ал.1 от НК на
С. следва да бъде наложено едно общо наказание- по- тежкото от трите, а
именно: наказание “пробация” със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с
периодичност два пъти седмично.
2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски общо в размер на 933.50 лева за назначените психологични и
психиатрична експартизи, от които по сметка на ОДМВР К. 823.50лева, а по
сметка на РС К.-110 лева.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Съдия:
5

Номер на акта:	51
Дата:	25 ноември 2021 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия:	Валентин Спасов

Дело:	20215140200544
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2021 г.

Присъда по дело №544/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите