№ 24
гр. Кюстендил, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20201500500445 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„************ - *************“ АД със седалище и адрес на управление гр.
*************, пл. „*******************“ ********** ТЕЦ „**********“, ЕИК ********,
действащо чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Е.М.,
насочена против Решение № 580/03.08.2020 г. постановено по гр.д. № 307/2020 г. по описа
на Районен съд - Кюстендил.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е отхвърлил
предявените от „************ - *************“ АД против ЗДР. ИВ. Д. искове по чл.422
ГПК за установяване вземания на ищеца, както следва: в размер на ******* лева – главница,
дължима от ответника за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *************, ул. „***********“ ******** за периода ******** г. –
******** г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла за периода от
0********** г. до ************ г. в размер на ******** лева, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2577/2019 г. на КнРС. Осъдил е
ищцовото дружество да заплати на ответника разноски по водене на делото в размер на
****** лева.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за
неговата неправилност. Обжалваното решение се приема за недопустимо, необосновано и
некореспондиращо със сбраните в хода на производството доказателства. Поддържа се, че
по делото безспорно е установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия,
установено било и наличието на валидно облигационно отношение между него и доставчика
на топлинна енергия. Изтъква, че облигационната връзка между страните е регламентирана
1
от разпоредбата на чл.150 ЗЕ и доразвита в Общите условия на дружеството – доставчик на
ел. енергия. Не се поделя извода на районния съд, че следва да се проведе доказване, че
именно ответникът е ползвател на процесния имот, както и че ответникът не упражнява
реално право на ползване върху имота. Акцентира, че в обжалваното решение съдът не е
обсъдил въпроса относно погасяване правото на ползване, а само е разпитан свидетел, който
твърди, че ответникът не живее в процесния имот. Твърди, че факта, че ползвателят не
живее в имота, не го освобождава от задължението да заплаща консумативи за същия.
Заключава, че в случая не е налице нито една от визираните в чл.59 от ЗС хипотези на
прекратяване правото на ползване. Поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗДР.
ИВ. Д., действащ чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К.Й. С. от АК –
****** ,със съдебен адрес гр. ******, ул. „*******************“ ******, **********, ав. К.
Д.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се иска да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно. Твърди, че от събраните в
хода на производството доказателства, се установи, че доверителят му не ползва процесния
имот от 2015 г. позовава се на съдебна практика, намерила отражение в Решение на ВКС по
гр.д. № 3184/2013 г., с което е прието, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я ползва за собствена нужда, като ползва топлоснабдения имот
по силата на вещно или облигационно право на ползване. Доколкото не е доказано в
процеса, че доверителят му е ползвал топлинна енергия, приема, че същият не може да се
възприеме като потребител на такава. Заявява искане обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
КнОС след като провери обжалваните решения съобразно правомощията си по чл. 269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба са подадени в законоустановения по чл. 259, ал. 2 от ГПК срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
РС – Кюстендил е бил сезиран с предявени от „************ - *************“ АД
против ЗДР. ИВ. Д. искове по чл.422 ГПК за установяване вземания на ищеца, както следва:
в размер на ******* лева – главница, дължима от ответника за доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, ул. „***********“
******** за периода ******** г. – ******** г. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изтекла за периода от 0********** г. до ************ г. в размер на
******** лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2577/2019 г. на КнРС.
Ищецът твърди в и.м., че между страните съществува облигационно правоотношение
възникнало въз основа на договор относно продажбата и покупка на топлинна енергия ,
която според ищецът по безспорен начин се доказвала от действалите през процесния
период ОУ, които регламентират съдържанието на този договор. Твърди се, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество, като собственик на имот в топлоснабдената сграда.
сочи се, че ищецът е доставял топлинна енергия в недвижим имот, представляващ
2
апартамент *******, находящ се в гр. *************, ул. „***********“ ********.
Ответникът в подадения от него отговор по реда на чл. 131от ГПК е оспорил иска и
изложените в исковата молба твърдения относно това, че е ползвал апартамента през
процесния период. Сочи, че не обитава този апартамент, като причина за това са влошените
отношения между него и дъщеря му, собственик на имота и по реда на ЗЗДН са били
наложени мерки за защита, като ответникът и съпругата му са отстранени за срок от една
година от процесното жилище. Твърди, че се е установил и живее в гр. ******, където е
живял и през процесния период.му е наложена
Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства
е установена правилно фактическата обстановка по делото, която се споделя изцяло от
настоящата инстанция.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 12, том
Х, нот. дело № 2780/1991 г. ответникът и съпругата му в качеството им на продавачи са
прехвърлили на дъщеря си Р. ЗДР. ИВ. – трето лице-помагач правото на собственост върху
процесния имот, като в същия нотариален акт е обекпивирано постигнато между страните
по сделката съгласие, продавачите да запазят правото на ползване върху имота до края на
живота си.
Със заявление-декларация вх. *******/******* г. подадено до ищцовото ТД,
ответникът е поискал закриване на партидата, по която е титуляр относно процесния имот,
посочвайки нотариалния акт обективиращ договорът за покупко-продажба.
С молба вх. ********/***** г. Р.И. е поискала от ищцовото ТД да бъде открита
партида с титуляр ответникът, тъй като той бил ползвател на процесния имот и той
следвало да заплаща.
Не се спори между страните, че титуляр на партидата за процесния апартамент е
ответникът.
За установяване задълженията за доставяна в процесния имот топлинна енергия
ищецът е представил извлечение от сметка.
С влязло в сила решение № 340/19.03.2015 г. постановено по гр. д. № 00132/2016 г.
на Районен съд – ************* са наложени мерки за защита от домашно насилие, една от
които е отстраняване на ответника и съпругата му от процесния апартамент за срок от
******* месеца, считано от ******* г.
По искане на ответника в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства, като е разпитан св. Т.. В показанията си свидетелят сочи, че отдавна познава
ответника, с когото са съседи, тъй като живеят в един и същи жилищен блок в гр. ******.
уточнява че от около 2014 г. насетне ответникът и съпругата му се установили са живеят в
гр. ******. Вижда ответника постоянно в гр. ******, респективно не е живял в гр.
************* през посочения период / след 2014 г./ на свидетелят не е известно кой живее
в процесния апартамент.
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ч. гр. д. № 07319/2019 г. на Районен съд –
*************, производството по което е прекратено и делото изпратено за разглеждане на
КнРС. По ч. гр.д. № 2577/2019 г. на КнРС в полза на ищеца е издадена заповед №
1282/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника
3
за горепосочените суми. От ответника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в
законоустановения двуседмичен срок по ГПК. Предвид това и в указания едномесечен срок
от получаване на съобщението молителят в заповедното производство – сега ищец е
предявил по реда на чл. 422 от ГПК установителните искове предмет на разглеждане в
настоящото производство.
С обжалваното решение КнРС е приел предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове
за неоснователни и ги е отхвърлил. Решението е обжалвано от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за основателен искът с
правно основание чл.66, ал.1 ЗС вр. чл.33, ал.2 ЗС за основателен, поради което следва да
бъде уважен.
Исковете по чл. 422 от ГПК са допустими – предявени от надлежна страна в
законоустановения срок. С тях се претендира да бъде установено съществуването на
вземания на ищеца от ответника по горепосоченото облигационно отношение. Вземанията
са две: за главница в размер на ****** лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана в процесния имот топлинна енергия за исковия период и акцесорно – обезщетение
за забава в размер на изтеклата законна лихва в размер на ***** лева.
Спорен между страните е въпроса относно наличие на неизпълнени от ответника в
качеството му на длъжник парични задължения за исковия период.Респективно спорен е и
въпроса относно това бил ли е същият потребител на топлинна енергия за исковия период в
качеството на собственик на процесния имот, твърдение поддържано в
първоинстанционното производство и в качеството на ползвател според твърденията във
въззивната жалба.
По делото липсват доказателства установяващи твърдението на ищеца в
първоинстанционното производство, че ответникът е потребил топлинна енергия като
собственик на процесния апартамент. Ответникът не е собственик на процесния апартамент
и не е притежавал правото на собственост върху същия и през исковия период. Неизвестно
на какво е основано твърдението на ищеца изложено в исковата молба, след като към нея
ищецът е представил като доказателство заверен препис от гореописания нотариален акт
обективиращ сделката, с която правото на собственост е прехвърлено в полза на третото
лице-помагач. Независимо от това и след постъпване на отговора по чл. 131 от ГПК ищецът
не е изложил твърдения, че ответникът има качеството на ползвател и освен това, че реално
е упражнявал това си право.през исковия период.
Предвид неустановяването на тези факти и обстоятелства, следва извод, че за
ответника не са възникнали задължения за заплащане на процесните суми.
Освен това е необходимо да бъде пояснено и, че установяването на факта, че
ответникът е титуляр на водената от ищеца партида не обуславя непременно извод за
наличие на задължения от вида на процесните. Както правилно е посочил и КнРС в
обжалваното решение необходимо е да бъде установено при условията на пълно и главно
доказване при доказателствена тежест за ищеца, че е доставена топлинна енергия и същата е
разходвана от ответника в конкретно негово качество. Несъмнено в случая такива
доказателства не са събрани.Не е установено през процесния период ответникът да е бил
потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй като по несъмнен начин по делото е
установено, че през този период не е упражнявал правото си на ползване на недвижимия
имот – не е живял в него. За въззивника следва да е ясно, че за процесния казус, за да има
ответникът качеството на ползвател освен притежаваното от него ограничено вещно право
на ползване – учредено по горепосочения начин е необходимо и упражняването на това
право.
4
По делото липсват доказателства установяващи по безспорен и несъмнен начин
ответникът да е упражнявал правото си на ползване върху процесния имот. Именно този
факт е бил отречен от него още с отговора на исковата молба, а с надлежно събрани
доказателства и установен. Ищецът не е противопоставил друго по смисъл твърдение,
респективно не е опровергал твърдението на ответника.
Предвид това илеревантно за процеса е изследването на въпроса погасено ли е
правото на ползване, респективно ползвателят отказал ли се е от това свое право и т.н.
Предмет на разглеждане не е вещен спор, за да бъдат поставяни точно тези въпроси. Още
повече нито една от страните в правния спор не ги е и поставила за разглеждане в
първоинстанционното производство, поради което неизвестно на какво основание се сочи
порочност на обжалваното решение, поради това че не са разрешени от съда именно с този
съдебен акт. От съществено значение е да се поясни, че в съдебните си актове съдът не
излага твърдения, а съответни изводи относно разрешаването на правния спор – фактически
и правни. Твърдения за определени факти и обстоятелства излагат страните. и е необходимо
съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК да установят фактите, на които основава своите искания или
възражения. Или в случая ответникът е доказал своето възражение, че реално не е ползвател
на топлофицирания апартамент през исковия период, съответно момента и поводът, по
който е преустановил упражняването на правото си на ползване.Ако ищецът е считал, че
ответникът е ползвател е следвало да изложи първо твърдение за този факт, а след това и да
докаже същия. В случая това не е сторено.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените искове, поради което
правилно са отхвърлени с обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се следват
разноски за въззивното производство. На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
дължат разноски сторени пред въззивната инстанция в размер на ****** лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 580/03.08.2020 г. постановено по гр.д. № 307/2020 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА „************ - *************“ АД със седалище и адрес на управление
гр. *************, пл. „*******************“ ********** ТЕЦ „**********“, ЕИК
******** да заплати на ЗДР. ИВ. Д., действащ чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. К.Й. С. от АК – ****** ,със съдебен адрес гр. ******, ул.
„*******************“ ******, **********, ав. К. Д. сумата от ****** лева,
представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6