Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.03.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 2449 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 990,41 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 09.06.2011г. между страните, сумата от 151,88 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.09.2017г. до 29.11.2018г., сумата от 54,87 евро, представляваща лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до 29.11.2018г., както и сумата от 60,00 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда – 30.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Съгласно Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 09.06.2011г. между страните, банката предоставила кредит в размер на 4200,00 евро. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна сметка на длъжника на 09.06.2011г. Договорен бил 90 месечен срок за издължаване на кредита, при падеж на 09.12.2018г. В договора било уредено кредитополучателят да заплаща договорна възнаградителна лихва в размер на 12,45 % годишно, или 0,03 % на ден. ГПР по кредита бил 14,48 %. Ответникът не изпълнявал задължението си да заплаща редовно вноските по кредита, поради което вземането на банката било обявено за предсрочно изискуемо. Образувано било заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че не са налице предпоставки за предсрочна изискуемост, поради ненадлежно връчване на уведомлението. Претенцията за заплащане на такса „изискуемост“ е неоснователна. Такава уговорка е нищожна и противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва се размерът на дължимата главница. Уговореният размер на възнаградителната лихва е неравноправен. Нищожна е и клаузата, съдържаща лихвена надбавка.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото препис на Договор за кредит за текущо потребление, че на 09.06.2011г. в гр. Варна, между „Б.Д.“ ЕАД и М.Р.Ю., ЕГН **********, бил сключен Договор за кредит в размер на 4200,00 евро. Посочен е размерът на ГПР, а именно 14,48 %. Към договора са приложени ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, видно от който последната падежна дата на кредита е 09.12.2018г. Договорът е подписан от ответника, който не оспори този факт в производството.
Установява се от приложените декларации, че на кредитополучателя е била предоставена информацията по чл. 19, ал. 1 ЗЗЛД.
По делото е допуснато изготвянето на ССЧЕ, като от заключението на
вещото лице се установява следното: Съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 09.06.2011г. и движението по разплащателната сметка на титуляр М.Р.Ю.,
на дата 09.06.2011г. е заверена сметката с 8202,60 лв., която е равностойността
на 4200,00 евро. Титулярът се е разпоредил със
сумата, като я е изтеглил, поради което същата се счита за усвоена изцяло. С
последното плащане на дата 07.10.2017г. е погасена частично договорната лихва
по задължението в размер на 9,20 евро и главницата с падеж 07.09.2017г. След
тази дата няма извършени плащания по кредита. Просрочените главници се равняват
на общо 856,00 евро, а просрочените договорни лихви се равняват на 143,74 евро.
Дължимите към банката суми до 30.11.2018г. са, както следва: за главница –
990,41 евро, за договорна лихва за периода от 07.09.2017г. до 30.11.2018г. –
151,88 евро, санкционни лихви за периода от 07.10.2017г. до 27.11.2018г. –
51,32 евро, наказателни лихви за периода 28.11.2018г. до 30.11.2018г. – 0,52
евро и такса изискуемост – 60,00 евро. Следа
дата 30.11.2018г. няма постъпвали плащания за погасяване на кредита.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът
следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит за
текущо потребление с М.Р.Ю., както и настъпването на изискуемост на
задължението, размерът на задължението, и изпълнението от страна на ищеца по
Договора.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение по сключения договор за кредит за текущо потребление, както и всички направени правоизключващи възражения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че претендира сумите по делото въз основа на валидно сключено договорно отношение с лицето М.Р.Ю.. Видно от Договор за кредит за текущо потребление на 09.06.2011г. в гр. Варна, между „Б.Д.“ ЕАД и М.Р.Ю., ЕГН **********, бил сключен Договор за кредит в размер на 4200,00 евро. Договорът е подписан от ответника, който не оспори този факт в производството. В приложения към договора погасителен план е посочено, че последната вноска е следвало да бъде заплатена на дата 09.12.2018г. Следователно е без значение към настоящия момент дали редовно е била обявена предсрочната изискуемост, съответно дали редовно длъжникът е уведомен, доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото цялото задължение по облигационното задължение е било изискуемо.
При
постановяване на своето решение, съдът следва да кредитира представеното по
делото заключение по ССЧЕ, от което се установи, че съгласно Договор за кредит
за текущо потребление от 09.06.2011г. и движението по разплащателната сметка на
титуляр М.Р.Ю., на дата 09.06.2011г. е заверена сметката с 8202,60 лв., която е
равностойността на 4200,00 евро. Титулярът се е
разпоредил със сумата, като я е изтеглил, поради което същата се счита за
усвоена изцяло. Т.е. ищецът е изпълнил задължението си да преведе сумата в
полза на ответника. Непогасените към банката суми до 30.11.2018г. са, както
следва: за главница – 990,41 евро,
за договорна лихва за периода от 07.09.2017г. до 30.11.2018г. – 151,88 евро, санкционни лихви за
периода от 07.10.2017г. до 27.11.2018г. – 51,32
евро, наказателни лихви за периода 28.11.2018г. до 30.11.2018г. – 0,52 евро и такса изискуемост – 60,00 евро. Следа дата 30.11.2018г. няма постъпвали плащания за погасяване на
кредита.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочените по – горе суми. Следователно исковете за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Единствено следва да се посочи, че искът за заплащане на лихви за забава е основателен до сумата от 51,84 евро, като в частта над този размер до 54,87 евро искът се явява неоснователен.
Искът за сумата от 60,00 евро, представляваща такса изискуемост се явява
неоснователен, поради нарушение на чл. 10 ЗПК, който урежда, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Неоснователни са останалите
възражение в отговора на исковата молба. Уговореният от страните размер на възнаградителната лихва не противоречи на ЗПК, поради което
не е нищожна клауза. Няма данни по делото банката кредитор да е изменяла
лихвения процент.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а
именно сума в размер на 833,20 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че М.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и управление ***, следните суми, дължими по сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 09.06.2011г., в размер на: 990,41 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 09.06.2011г. и 151,88 евро, представляваща договорна лихва за периода от 07.09.2017г. до 29.11.2018г., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 09.06.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда – 30.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 1381/2018г. по описа на Районен съд – ***.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че М.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и управление ***, сумата от 51,84 евро, представляваща сбор от лихви за забава за периода от 07.10.2017г. до 29.11.2018г., дължими въз основа на сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 09.06.2011г., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 1381/2018г. по описа на Районен съд – ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 51,84 евро до пълния претендиран размер от 54,87 евро, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 60,00 евро, представляваща сторени разходи за изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление сключен на 09.06.2011г., между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, и кредитополучател М.Р.Ю., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Р.Ю., ЕГН **********, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 833,20 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 1381 по описа на Районен съд - *** за 2018г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................