Протокол по дело №556/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 254
Дата: 27 май 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20242200100556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 254
гр. С., 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20242200100556 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Д. П. Д., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
адв. Д. П. Д., надлежно упълномощен от по-рано.
Ответникът ЗАД „Д.“, редовно упълномощен, се представлява от юриск.
Н. С. К., съгласно пълномощно от 09.05.2025 г., представено днес.
Третото лице-помагач Х. А. Х., редовно призован, се явява лично.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Юриск. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
На 22.05.2025 г. е постъпила молба от в.л. д-р Т. Ч., в която същият сочи,
че поради множество служебни ангажименти е в невъзможност да изготви
назначената съдебно-медицинска експертиза в изискуемия законоустановен
срок.
На 23.05.2025 г. е постъпила молба от в.л. инж. Х. В. У., в която същият
сочи, че не е изготвил назначената по делото експертиза, тъй като делото е
било ползвано от другото вещо лице. Моли за допълнителен срок.

Адв. Д.: Водим допуснатите до разпит свидетели.
С Определение № 222/02.04.2025 г. съдът е указал на процесуалния
представител на ищеца да води за разпит допуснатите свидетели за
установяване на претърпените болки и страдания.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: И.Д.Д. на 62 г., българин, бълг.
1
гражданин, със средно-специално образование, женен, неосъждан, вуйчо на Д.
П. Д.,
На свидетеля е разяснено правото да откаже да свидетелства. Същият
желае да свидетелства.
Разяснено му правото по чл. 290 от НК, същият обещава да говори
истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Вуйчо съм на Д. П. Д.. В резултат на ПТП-то Д.
получи множество травми по лицето, шията и ствола на черепа надолу, където
в болницата казаха, че едва два-три процента му дават реално шанс за живот,
след което в неврохирургия беше приет за около месец. Имаше множество
счупвания по лицето, по челото, по врата, по гърдите, навсякъде. Беше почти
обезобразен. Травмите бяха вследствие на удара, който са му нанесли.
Особено отзад в областта на шията с някакъв предмет. Той имаше множество
натъртвания. Беше като плондер в главата, вследствие на това, което е станало.
Тези травми са от катастрофата. Преди това му нямаше нищо. Беше около
месец в болницата. Постоянно се оплакваше от главоболие. Вдигаше кръвно.
Притесняваше се за живота си, че ще остане инвалид, че ще бъде обезобразен.
Някакъв лицев нерв № 7, който беше постоянно спуснат. Към момента не е
възстановен напълно. Продължава, главоболието, болките във врата и в
гърдите. Клепачът понякога пада. Има белези по лицето, по челото, по носа,
по шията. Психически му се отрази на него много зле. Стана необщителен.
Затворен е в себе си. Много трудно го преживя това нещо, в смисъл такъв, че
се притесняваше за живота си да не остане инвалид за цял живот, с много
белези.
Той същевременно ходеше на рехабилитация, след като го изписаха от
неврохирургията. В началото първите две-три седмици беше в къщи. Аз и
жена ми се грижехме за него. Баща му беше в къщи. Тези грижи се изразяваха
в това да го изведем от тази обстановка, която сам си насаждаше, постоянно
плачеше. Малко по-трудно отначало се обличаше, хранеше, но с наша помощ
се обличаше, къпеше. Сам ходеше до тоалетна. Не е бил на памперси. Тази
рехабилитация му беше изписана. Операции не са правени. Рехабилитацията
продължи следващите пет-шест месеца. Има малко подобрение, но въпреки
всичко с този клепач и лицевия нерв № 7, така наречения, дава влияние и при
по-висока тревожност му пада клепача. В момента си има приятелка и живее с
нея. Работи като шофьор на тир. Работи от една година може би.
Беше в болницата и след това болкоуспокояващи приемаше. Някакви
лекарства, които да му махнат това безпокойство което има. Лично не съм
запознат. Каквото е предписал доктора това. Аз съм го карал до
рехабилитацията и после съм го прибирал. След като излезе от болницата
протече тази рехабилитация за около пет-шест месеца в този целия период.
През този период е отказвал да се храни, но аз го отчитам на тревожността,
която има. Този период беше и когато детето почина. В този период, освен
рехабилитация, не е посещавал други медицински специалисти, психолози и
психиатри. Каквото му беше назначено от доктора, това е. Към ден днешен не
2
е напълно възстановен. Понякога му пада клепача и понякога се прибира.
Засега не се оплаква, че му пречи на работата.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА: Н. С.А А. на 46 г., бълг.
гражданка, със средно-специално образование, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните,
Разяснено й правото по чл. 290 от НК, същата обещава да говори
истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: С Д. сме семейни приятели. В резултат на
катастрофата на 21.11.2021 г. след инцидента и приемането му в болницата Д.
беше в реанимация с информация от там, че е в много тежко състояние и че
животът му е на косъм. След преместването в неврохирургия разбрахме, че е с
много счупвания по черепа и с трайни увреждания, които могат да останат за
в бъдеще. Имаше отоци по главата. Последствие вече след изписването му
беше с отоци по главата, с паднал клепач. Оплакваше се от силни болки в
гръдната час, в главата, в ръцете. Беше нещо страшно. Не искам да се сещам.
В болницата беше повече от месец, месец и нещо. След изписването му
просто не комуникираше. Отбягваше да комуникира с всички ни. Видимо
беше отчаян, че ще има много трайни последствия от това, което е станало. До
ден днешен има проблем с устата, с окото. Устата му все още е крива и окото
му отваря го, но трудно го отваря. Сподели, че имал засягане на някакъв нерв,
който не позволявал отварянето на окото му. По този начин правеше някакви
раздвижвания, някакви рехабилитации, но той каза, че има проблеми и с двете
очи. Имал чувството, че не вижда. Притесняваше се да кара, да се качва при
някой от нас в колите. Казваше, че ще остане обезобразен за цял живот. В
момента се виждат белези по лицето му останали, които до ден днешен са
трайни. Тези белези са по главата, от манипулациите, които са му правили от
счупванията по черепа. Оплаква се още от болки от схващания.
С Д. сме семейни приятели. Познавам го не повече от 15-20 години.
Знам къде живее. Аз живея в С.. Д. живее до I-во основно училище, а аз съм в
кв. „С.К.“. През този период го посещавах в болницата. Постоянно
поддържахме връзка с неговите роднини, които пускаха. Неговите близки –
баща му, вуйчо му. А нас не ни пускаха. Вече в неврохирургия имахме достъп
някакъв до него. В болницата беше повече от месец, месец и нещо. След като
го изписаха и доколкото знам му назначиха рехабилитация, за да прави
манипулации, за да се възстанови от инцидента. След инцидента се срещахме
с него. В първите дни след изписването му най-близките бяха вуйчо му и
вуйна му и баща му. Той беше и при тях. Притесняваше се дотолкова, че някой
трябва да се грижи за него. Не че като обслужване не можеше да се обслужи,
но трябваше да има човек, който да му помага в определена ситуация. За
проблеми в ежедневните битови дейности, хранене, къпане, ходене до
тоалетна, не сме изпадали чак до такива подробности, но на моменти имаше
3
нужда от помощ, някой да има по край него в дадена ситуация да му помага.
Сега Д. се опитва да работи. Опитва се да шофира. Работи като шофьор на
камион и бус. Това са вътрешни превози в страната, за препитаване.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.

Адв. Д.: Моля да се даде възможност вещите лица да изготвят
експертизата, която е необходима за решаване по същество на делото.
Юриск. К.: Моля да се даде възможност на вещите лица.
Съдът счита за необходимо изслушването на назначената по делото
комплексна експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.07.2025 г. от 10,30 ч., за която
дата и час страните и третото-лице помагач да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д-р Т. Ч. и инж. Х. У..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,20 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
4