№ 14329
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110116806 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че между него и ответника В. М. С., в качеството му на
потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с
абонатен № ******, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, като е придобил собствеността върху процесния имот по
силата на наследяване от предишните собственици и потребители – М. Х. С. и М. К. С..
Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като В. М. С.
не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. След смъртта на първоначалния длъжник и съгласно чл. 63, ал. 1 от
приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка
или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване
на заявление за промяна на партидата. Ето защо, насочва исковите си претенции към
ответника. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент
на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Същият не е погасил в срок дължимите суми за
главница в размер от 516,69 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за лихва за забава върху главницата в размер от
1
114,51 лева за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., за цена на на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в размер от 38,55 лева за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., както и за лихва за забава върху тази главница в размер от 8,82 лева за периода
от 01.04.2019 г. до 22.02.2022 г. [фирма] намира за дължима и законната лихва за забава
върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответника В. М. С. – адв. К. Ч. оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага доводи за липсата на облигационно правоотношение между ищеца и ответника В. С.
във връзка с доставката на топлинна енергия, както и реално извършената доставка на
такава. Посочва, че ответникът не е бил запознат с Общите условия на [фирма] за доставка
на топлинна енергия, нито за дължимостта на процесните суми. Оспорва последните и с
довод за погасяването им по давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на
продавач, и потребителя, в качеството му на купувач /обусловено от от притежавано от
ответника право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно
основание със заявена промяна на партидата/, регулирано от оповестени общи, по силата на
което продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество
топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема
за установено, че в рамките на исковия период ответникът В. М. С. се легитимира като
носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот,
респ. същият следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга
2
за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в
съсобствеността.
От съдържанието на представения и приет по делото договор за покупко - продажба от
20.04.1965 г. /л. 111 от делото/ се установява, че М. Киров С. и М. Х. С. са придобили
собствеността върху държавен недвижим имот, находящ се в [адрес], заедно с мазе и таван,
както и 12,12 % идеални части от общите части на сградата, за който, с оглед описанието на
административния му адрес, съдът приема, че е идентичен с процесния имот, за който се
отнасят заявените с исковата молба искови претенции, още повече, че от страна на
ответника липсва изрично оспорване в тази насока.
По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка –
20.04.1965 г. купувачите по нея да са били в брак, поради което съдът прави извод, че
апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при
равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
Данните, следващи от представените и приети като писмени доказателства
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 783/11.05.2022 г. и удостоверение за
наследници с изх. № 782/11.05.2022 г. /л. 51-52 от делото/ сочат, че М. Х. С. е майка на
ответника В. М. С., като същата е починала на 04.11.2016 г., т. е. преди исковия период, с
оглед на което следва да се приеме, че по силата на наследствено правоприемство
притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния апартамент е придобита от сина й –
ответникът С. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. В случая, макар да няма изрично оспорване в тази
насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се
придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството, т. е. въвежда се законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла
на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в
този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В
настоящата хипотеза ответникът В. С. не твърди и не доказва да е приел наследството на М.
С. по опис, или да се е отказал от него, поради което се налага извод, че след смъртта й на
04.11.2016 г. на основание наследствено правоприемство той е наследил притежаваните от
нея права върху процесното жилище, а именно: 1/2 идеална част от правото на собственост
върху него.
По делото не се твърди и няма данни процесният имот да е бил предмет на последваща
прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически факти, довели до
промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че легитимиращ се като
носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него в рамките на периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът В. С. е имал качеството потребител на топлинна
енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното
дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на
доставеното и потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка
услуга за дялово разпределение. Ирелевантно е на чие име са били издавани фактурите,
отнасящи се за процесния абонатен № ****** по време на исковия период, доколкото
действащата нормативна уредба свързва качеството потребител на топлинна енергия
единствено с наличието на ограничено вещно право на ползване или вещно право на
собственост, каквото в случая е налице, като сключването на индивидуален писмен договор
с ищеца не е било необходимо.
В случая, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме,
че отговорността на посоченото лице следва да се ангажира за повече от така установената
квота – 1/2. В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на
съсобствениците за заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя
3
съобразно квотите им в съсобствеността. В тази връзка следва да се отбележи, че с доклада
по делото от 08.04.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението
изрично да заяви дали поддържа доказателственото си искане, обективирано в подадената от
него уточнителна молба от 13.04.2022 г. /л. 40 от делото/ за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на М. К. С., като в случай, че го
поддържа, в същия срок да представи проект на съдебно удостоверение, както и, че при
неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че това доказателствено искане не се
поддържа. В случая, нито в рамките на предоставения едноседмичен срок, нито на по-късен
етап до приключване на съдебното дирене от страна на ищеца са предприети действия в тази
насока, като същият не е изразил становище по отношение на така дадените му указания,
поради което съдът е счел, че същото не се поддържа от негова страна. Ето защо, предвид
установеното по делото право на собственост само върху 1/2 идеална част от процесния
апартамент № 21, следва да се приеме, че ответникът В. С. отговаря за заплащане на
половината от задължението за цена на потребената топлинна енергия и цена на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, на колкото се равнява обемът на
участието му в съсобствеността.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
По делото не се твърди и не се доказва ответникът В. С. или приживе
наследодателката му да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носители на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 21 съдът прави
извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протоколи от общо събрание на етажната собственост от 10.08.2002 г., списък към него,
носещ подписа на наследодателката на ответника, чието авторство не е оспорено в хода на
процеса, договор № 487/11.10.2002 г. и анексите към него (л. 11-17 от делото), както и
данните, отразени в представените изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 114-117 от
делото), а и с оглед изводите на вещото лице в констативната част от заключението по
съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на
адрес: [адрес], е възложена и извършвана от третото лице – помагач - [фирма].
4
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: [адрес], е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по
електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответника са
начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е
посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съгласно
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислени въз основа на
показанията на 4 броя радиатори с ИРРО, а сумите за топла вода въз основа на показанията
на 1 брой водомер, като отчетите са реално извършени, доколкото абонатът е осигурил
достъп и на двете отчетни дати – 23.05.2019 г. и 04.06.2020 г. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния
отопляем обем на имота – 152,37 куб. м. и на етажната собственост – 8 204 куб. м. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на свидетелствата за метрологични проверки, касаещи исковия период, експертът е
констатирал забавяне в извършването на една от тях – през 2019 г., което обаче не се е
отразило на годността на средството за търговско измерване, предвид крайното заключение,
приключило с оценка „съответства на одобрения тип“.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 514,34 лв., като именно в този
смисъл е било и разяснението на вещото лице, дадено по време на изслушването му в
открито съдебно заседание на 05.06.2023 г., че при изписване на крайната дължима сума за
процесния период е допуснал техническа грешка, препращайки към коректно посочената
такава в таблица № 1 към заключението. В случая обаче, съдът приема, че крайната сума,
която следва да се възприеме, се равнява на 514,36 лв., а не на 514,34 лв., както се посочва
от вещото лице, тъй като същата отразява разликата между прогнозно начислените суми по
фактури /2 436,27 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /1
921,91 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Следва да се отбележи, че дължимостта на исковите суми не е
обусловена от отправяне на покана до ответника за тяхното заплащане, нито от изпращането
на нарочно съобщение до него за това.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата
5
експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в
процесния имота топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
дължи да заплати ответникът, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 30.03.2022 г.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след и на 30.03.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл.
33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията за периода
от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м.
януари 2019 г. е станало изискуемо на 15.03.2019 г., т. е. преди 30.03.2019 г., поради което
то, както и предхождащите го месечни задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г.,
м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г. и м.12.2018 г., включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от
сумата от 514,36 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., които съгласно заключението възлизат на 236,80
лв., а това означава, че общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 277,56 лв. (514,36 лв. - 236,80 лв.). При съобразяване дълга
на ответника – 1/2, то отговорността му за посочения период следва да бъде ангажирана до
6
размера от 138,78 лв., до който предявеният главен иск за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 516,69 лв., или за размера от 377,91 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019
г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 38,55 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се
отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.02.2019 г., поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна
давност. Отново при съобразяване на дълга на ответника, то В. С. се явява задължен за
сумата от 19,27 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на услуга за дялово
разпределение е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер на 38,55 лв., или за размера от 19,28 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.03.2022 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху
възприетата от съда непогасена по давност главница за цена на топлинна енергия в общ
размер на 138,78 лв., дължима за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., се равнява на
сумата от 71,54 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.
Отново при съобразяване дълга на ответника – 1/2, то В. С. се явява задължен за сумата от
35,77 лв., до който размер предявеният срещу него акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 114,51 лв., или за размера от 78,74 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 30.03.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от 8,82 лв.,
начислена за периода от 01.04.2019 г. до 22.02.2022 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
7
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно: сумата от 219,94 лв. – платена
държавна такса за исковата молба, платена държавна такса за издаване на 2 броя СУ,
депозит за СТЕ, депозит за особен представител на ответника, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед вида и обема на извършената дейност от
процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, без събирането на
допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, тъй като той не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, с адрес: [адрес], ет. *, ап. ** да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 138,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: [адрес], с абонатен № ******; сумата от 19,27 лева, представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35,77 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 138,78 лева до пълния предявен размер от 516,69 лева или
за размера от 377,91 лева, и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г.; иска за цена на
услуга за дялово за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 19,27 лева до
пълния предявен размер от 38,55 лева или за размера от 19,28 лева; иска за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.
за разликата над уважения размер от 35,77 лева до пълния предявен размер от 114,51 лева
или за размера от 78,74 лева, както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 8,82 лева за периода от 01.04.2019 г. до
22.02.2022 г.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, с адрес: [адрес], ет. *, ап. ** да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, сумата от 219,94 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8