№401
гр.Силистра,
05.11.2018 год.
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети ноември две
хиляди и осемнадесета година, като изслуша доклада по в.ч. т. д. № 126 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство
по чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, ЕИК- ********* срещу Разпореждане №
1646/2018
год. на Силистренски районен съд, по ч.гр.д. № 857/2018 год., с което частично
е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
срещу Г.И. К. за сумата 4283.44 лв.
представляваща договорна, възнаградителна лихва по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS
14521146 от 13.02.2017 год. за времето от 20.06.2017 год. до 20.02.2020 год.; за присъждане на държавна такса за
сумата над 162,80лв.
Развиват
се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на разпореждането в тази му
част, което обосновава с твърдението, че надбавката се дължи да края на
периода, за който е отпуснат заема, независимо, че е обявен за предсрочно
изискуем.
Моли
съда да отмени разпореждането и да разпореди да бъде издадена заповед за
изпълнение за сумите, предмет на жалбата.
ОС,
като взе предвид данните по делото и изложените доводи на частния жалбоподател
за отмяна на разпореждането, прие за
установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Въззивният
съд проверявайки правилността на постановеното от районния съд разпореждане не
констатира нарушения, водещи до неговата отмяна в обжалваната му част, поради
което извършва препращане към изложените от него мотиви, на осн. чл.272 от ГПК.
Следва да се изтъкне и допълнителен довод за неоснователност на искането на
заявителя по ч.гр.д. № 857/2018 год. на СРС, който в жалбата се позовава на
мотивите по Решение № 99/13г. по т.д. №610/2011г. на ВКС: По коментираните в
жалбата въпроси относно размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит е налице противоречива съдебна практика,
очертана в предложението и разпореждането за образуване на тълкувателно дело №
3/2017 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии
на ВКС. Към настоящия момент тези въпроси не са разрешени по тълкувателен път
от ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, формиращо задължителна за съдилищата
практика.
Настоящият
съдебен състав, споделя становището изразено в Определение на ВКС по ч.т.д. №
797/2010 г., II т.о., и считайки, че крайният срок , до който се дължи
възнаградителна лихва по кредита, е настъпването на предсрочната му
изискуемост. Бъдещите договорни лихви, които кредитополучателят би платил, ако кредита не беше обявен за
предсрочно изискуем, не са част от предоставената в заем сума по смисъла на чл.
430, ал. 1 ТЗ поради което и няма как да станат предсрочно изискуеми в
хипотезата на чл. 432 ТЗ/ чл. 71 ЗЗД.
Подобно
становище е застъпено по в.т.д.№ 66/2017 год. на ВнАС. Там е посочено, че
кредиторът има право да претендира договорни лихви единствено за просрочените и
изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на предсрочна изискуемост.
Ето
защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането в обжалваната му
част- потвърдено.
Предвид
гореизложеното, ОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1646/2018
год. на Силистренски районен съд, по ч.гр.д. № 857/2018 год.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.