№ 332
гр. Велико Търново, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200585 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят В. Д. Д. е обжалвал НП № ***/*** г. на началник група
в ОДМВР-***, сектор „ПП“-*** с което за нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно пР.на, не изпраща представител и не заема
становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН серия АД №
196/*** г. и НП № ***/*** г. на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-
*** съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво
следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в
подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни
органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. Същите
съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. АУАН е съставен съгласно правилата на чл. 40,
1
ал. 1 от ЗАНН, като полицейските служители – актосъставителят ЕК. А. Р. и
свидетелят Д. И. Г. са установили нарушението след беседа с двамата водачи.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на *** г., около 7.55 часа, в гр.***, по ул. „***“
жалбоподателят В. Д. Д. управлявал л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на
„***“ ЕАД, спускайки се бавно по наклон с неголяма стръмност на стеснен
двупосочен пътен участък и движейки се в посока към кръстовище с ул. „***“.
В същото време, движейки се от ул. “***“ свидетелят И. С. И., управляващ л.а.
„***“ с рег. № ***, предприел изкачване по ул.“***“. Преценявайки, че
пътният участък е стеснен свидетелят И.С.И. спрял в началото на изкачването
си, а жалбоподателят В.Д.Д. намалил скоростта си като при предприетото от
него разминаване в близост до дом № 1 застъпил с гумите си десния тротоар.
При това със задния ляв калник охлузил задна лява броня на спрелия
автомобил. Настъпило ПТП с леки материални щети. По време и на мястото
на разминаване по ул. „***“ нямало паркирани други автомобили, които да
затрудняват движението на двамата водачи, като мястото на удара било
достатъчно широко за да бъде осъществено разминаването. След
реализирането на ПТП жалбоподателят напуснал за кратко време мястото на
настъпването му, а свидетелят И.С.И. изместил автомобила си и го паркирал
на площадка, намираща се до долната дясна част на ул.“***“ в близост до
кръстовището с ул. „***“.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля-очевидец
и участник в ПТП И.С.И. и на полицейските служители, установили
нарушението – К.А.Р. и Д.И.Г.; протокол за ПТП № ***/*** г.; три броя
фотоснимки на двата леки автомобила.
Гореизложеното не може да мотивира съда да приеме, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. За да е налице нарушение по този текст
водачът на МПС следва по непредпазливост в резултат на субективни външни
и вътрешни фактори да е отклонил вниманието си, да е загубил концентрация
при управлението, да е извършил неадекватни действия с органите на
управление на МПС. Такива факти, които да са обосновани от
доказателствената съвкупност по делото, не се установяват.
От доказателствените източници се установява, че е налице хипотезата
на чл. 45, ал. 4 от ЗДвП, визираща задължително поведение на водачите при
разминаване. Двете МПС са от една и съща категория. Мястото, където е било
осъществено разминаването, макар и да е представлявало стеснен пътен
участък било достатъчно широко, за да могат да се разминат двата
автомобила. На самата улица нямало паркирани автомобили, които да
затруднят тази маневра. Такива имало на площадка преди началото на
улицата, от дясната страна в посока на движение на л.а. „***“ с рег. № ***.
ПТП е било реализирано в началото на изкачването по отношение на лекия
2
автомобил „***“, навлизащ в ул.“***“ в нейната ниска част в посока от
кръстовище с ул. „***“ и в края на спускането – по отношение на л.а.“***“ с
рег. № ***. Съгласно правилото на чл. 45, ал. 4 от ЗДвП назад е бил длъжен да
се придвижи спускащия се л.а. „***“, управляван от жалбоподателя, тъй като
даването на заден ход от страна на л.а. „***“ би довело до навлизане в зоната
на паркираните автомобили и обратно към кръстовището, което не се явява
очевидно по-безопасна маневра и в близост не е имало специално устроено
място за разминаване.
По този начин жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по
чл. 45, ал. 4 от ЗДвП. Това обективирано съставомерно поведение изисква
санкцията на чл. 179, ал. 2, вр. 1, т. 5 от ЗАНН /стара редакция, актуална към
инкриминираната дата, явяващ се съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН по-
благоприятен закон/, а именно глоба в размер на 200 лева. Извършеното от
жалбоподателя нарушение представлява по-тежко наказуемо такова в
сравнение с това, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. С оглед на принципа за забрана за влошаване положението на
жалбоподателя и предвид правомощията на съда съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН тази санкционна разпоредба се явява неприложимо право. Допуснато е
неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл. 63, ал. 2, т.
1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН обосновава правен извод за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното не могат да бъдат споделени правните
доводи на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приетото за установено и доказано не може да
обоснове правен извод и за обективирано съставомерно поведение и
субективно отношение към него от страна на свидетеля И.С.И., което да се
субсумира под нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП или на някоя от хипотезите на
чл. 44-45 от ЗДвП. Приложеният по делото снимков материал установява
единствено наличието на отразените в протокола за ПТП леки материални
щети, но не и друг механизъм на Д.ието, нито наличието на други автомобили
на мястото на нарушението, предвид и обстоятелството, че участниците в
ПТП са изместили своите МПС.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН
и чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № ***/*** г. на началник група в
ОДМВР-***, сектор „ПП“-*** с което на жалбоподателя В. Д. Д. за нарушение
по чл. 20, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
3
съд – *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4