№ 394
гр. Перник, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201695 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от С. П. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник
– адв. И. М., срещу Наказателно постановление №25-1158-
003167/26.09.2025г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – Перник, с което на основание чл.181, т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
глоба 100 /сто/ лева, за това, че на 10.09.2025 г., в 17.43 часа, в гр. Перник по
път II-63, в посока към град Брезник, като водач на лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. №****, собственост на „****“ ЕООД, БУЛСТАТ ****,
управлява ППС, което не е представено на периодичен технически преглед в
определения срок – нарушение на чл.181, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, като излага възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила при издаването му.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му – адв. И. М..
Преди съдебното заседание, чрез пълномощника, е депозирано
становище, в което се изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на
доверителя му отсъствие. Поддържа се искането за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Претендира се присъждане на
1
разноските, направени от жалбоподателя в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на
съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е установено с акт за установяване на
административно нарушение серия GА, №4168803/10.09.2025г. В
съдържанието му е посочено, че на същата дата – 10.09.2025г., в 17.43 часа, в
гр. Перник, път II-63, в посока към град Брезник, А. В. А. и А.Р.М. –
служители в сектор ПП при ОД МВР Перник, извършили проверка на С. Д.
като водач на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. №****, при която
установили, че автомобилът е собственост на друго лице и не е представен на
годишен технически преглед в определения срок.
Въз основа горните констатации на място срещу С. Д. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като
актосъставителят А. А. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. В съставения акт било отразено, че
нарушителят няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д. не упражнил правото си на писмени
възражения.
На 26.09.2025 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.181, т.1, предл.3 от ЗДвП наложил на
С. Д. административно наказание за констатираното нарушение, което
квалифицирал като такова по чл.181, т.1 от ЗДвП.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност по чл. 314,
ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, довели до ограничаване правото му на защита.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП “регистрираните моторни
превозни средства …, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства …. се определят с наредба на министъра на
транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”, а
2
именно НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
В чл.147, ал.3 от ЗДвП и чл.29 от цитираната наредба са определени
сроковете за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, като същите са диференцирани в зависимост от
категорията на превозното средство, а за част от тях и с оглед датата на
първоначалната им регистрация като нови, и са обвързани с датата на
предходния технически преглед.
Изпълнението на законовото предписание по чл.147, ал.1 ЗДвП е
скрепено със санкция, предвидена в разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП. (изм.
– ДВ, бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.), предвиждаща наказване с глоба
или имуществена санкция 100 лв. на собственик, а когато в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – ползвател,
чието пътно превозно средство, подлежащо на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност, участва в движението без извършен
преглед, както и на водач, който управлява такова пътно превозно средство.
Така очертаната правна рамка на дължимото поведение води до извод, че
описанието на нарушението в акта и постановлението е непълно, тъй като
липсва констатация какъв е срокът, в който е следвало МПС да се представи
на периодичен технически преглед и на коя датата същият е изтекъл.
Конкретни факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито в
наказателното постановление, не са ангажирани и доказателства за тях, с
което съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя - да
разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава, а
наред с това не позволява преценка обосновани ли са констатациите, на които
се основава администартивнанаказателното обвинение .
Незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление
произтича и от неизпълнение на императивното изискване в чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че наказателното постановление се подписва
от длъжностното лице, което го е издало. Въпреки двукратно даваната на АНО
възможност да представи препис на обжалвания акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН,
отговарящ на посоченото императивно изискване, това не е сторено. Вместо
това два пъти са представени заверени копия на отпечатан дигитален образ от
автоматизирана информационна система на издаденото наказателно
постановление, несъдържащ подписа длъжностното лице, което го е издало.
Отпечатаният дигитален образ има значение само за удостоверяване
редовността на връчването на акта, съгласно чл.186а, ал.3 от ЗДвП, и не
отменя изискването по чл.57, ал.2 от ЗАНН.
Изложените съображения мотивират отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Различието в квалифицирането на нарушението в акта и наказателното
постановление не представлява съществено нарушение, доколкото може да се
приеме, че АНО е упражнил правомощието по чл.53, ал.2 ЗАНН. Нормата на
чл.181, т.1 от ЗДвП съдържа едновременно и диспозиция /правилото за
поведение/, и административнонаказателна санкция за нарушаването му,
поради което не е задължително обвързването й с нормата на чл.147, ал.1 от
с.з., макар именно в нея да е установено, че регистрираните моторни превозни
3
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят С. Д. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
27.10.2025г., сключен между него и адв. И. М., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото административнонаказателно дело в размер 400 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на ОДМВР – Перник, чийто орган е издал
отменения административнонаказателен акт.
Договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е
определено в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възражение за прекомерност не е направено, поради което
няма основания за намаляването му.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр.
ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-003167/26.09.2025г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник,
с което на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата на С. П.
Д., ЕГН **********, с адрес *****, е наложено административно наказание
глоба 100 /сто/ лева за нарушение на чл.181, т.1 от ЗДвП, установено на
10.09.2025г. в град Перник.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на С. П. Д., ЕГН **********, с адрес *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството по а.н.д. № 1695/2025г. по описа на Районен съд – Перник за
заплатено възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5