№ 7092
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110151319 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу срещу СТ.
ЕМ. Д. и М. ИВ. Д., заменен в хода на производството на основание чл. 227 ГПК от
своите универсални правоприемници - СТ. ЕМ. Д., Д. М. Д. и ИВ. М. Д., с която са
предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответниците за процесния период топлинна енергия до процесния имот, представляващ
апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост - 1“, бл. 50, вх. Г, за която не
е заплатена дължимата цена. Сочи, че първоначалните двама ответници отговарят при
условията на разделност, като претендира от всеки от тях следните суми: 520,88 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 49,40 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 14.11.2016 г. до 17.01.2019 г., сума в размер на 39,14 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 12.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 6,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
1
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 30.01.2016 г. до
17.01.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който ответниците оспорват иска по основание и размер, като оспорват
качеството си на клиенти на топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Претендират разноски.
Предвид настъпилото материално и процесуално правоприемство в хода на
процеса, претенциите срещу ответниците са както следва: срещу СТ. ЕМ. Д. – 694,51
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 65,87 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 14.11.2016 г. до 17.01.2019 г., сума в размер на 52,19 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 12.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 9,20 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 30.01.2016 г. до
17.01.2019 г., а срещу Д. М. Д. и ИВ. М. Д. – съответно по 173,63 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. – м. 04.2018
г., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 16,47 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 14.11.2016
г. до 17.01.2019 г., сума в размер на 13,05 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 12.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,30 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г . срещу всеки
от тях.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците
дължат претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
2
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
3
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът намира за
установено по делото първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото. Този извод се обуславя от представения договор за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно наредба за продажба и замяна на държавни жилища, от
21.04.1981 г., въз основа на който М. ИВ. Д. е придобил собствеността върху
процесното жилище, представляващо апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост - 1“, бл. 50, вх. Г. Изводът за притежаване на правото на собственост върху
този имот от първоначалните двама ответници – Стоименка и М.Д.и, се подкрепя от
приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 14.05.1993 г., в
който двамата съпрузи са посочени като ипотекарни длъжници в качеството им на
собственици върху имота.
По делото е приложено и удостоверение за наследници на М. ИВ. Д., от което се
установява, че негови правоприемници са наследниците му по закон – съпругата му
СТ. ЕМ. Д., и двете им деца – ИВ. М. Д. и Д. М. Д.. Отговорността на съпрузите за
начислените задължения върху имота възлиза на ½ при липса на данни имотът да е
ползван за задоволяване на семейни нужди, което да обуслови приложение на
правилото на чл. 32, ал. 2 СК. Частта от начислените задължения, до размера на които
отговорност е носел М.Д., на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, е
преминала в тежест на универсалните му правоприемници при квоти 1/3.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо
дялово разпределение, че през процесния период в имота на ответника е имало
монтирани 5 отоплителни тела и съответно 5 топлоразпределители, както и 2 водомера
за топла вода. Отопляемият обем на жилището е 216 м3, на базата на който се
разпределя топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация. Разпределението на
4
топлинната енергия се извършва от ищеца при спазване на реда по чл. 61, ал. 1 от
Наредбата за топлоснабдяването. Начислената сума за доставена топла вода за
процесния период е в размер на 1862,27 лв. след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, начислена по изравнителни
сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за подгряване на
топла вода се явяват доказани по основание.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от датата на предявяване на иска – 02.09.2021 г. Спиране
и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
02.09.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. В случая всички вземания за целия процесен период от 01. 05.2015 г. до
30.04.2018 г. са погасени по давност.
Поради гореизложените съображения главните искове подлежат на отхвърляне
като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв, поради което той също подлежи на отхвърляне.
5
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат ответниците. Същите са
претендирали разноски за запратен адвокатски хонорар както следва: 440 лв. за СТ.
ЕМ. Д., и 440 лв. общо за тримата наследници на М.Д., т.е. С.Д. е претендирала общо
586,66 лв., а Десислава и И.Д.и – по 146,66 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява неоснователно спрямо ответниците Д. М. Д. и ИВ. М. Д., но основателно спрямо
ответника С.Д., като с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на
производството и проведените открити съдебни заседания, отговорността на ищеца за
разноски следва да бъде ограничена до сумата от 400 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу СТ. ЕМ. Д.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: 694,51 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от
02.09.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 65,87 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 14.11.2016 г. до 17.01.2019 г., сума в размер на 52,19 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 12.2015 г. – м.
04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 9,20 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д. М. Д., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 173,63
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 16,47 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 14.11.2016 г. до 17.01.2019 г., сума в размер на 13,05 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 12.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 2,30 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 30.01.2016 г. до
17.01.2019 г.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ИВ. М. Д.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: 173,63 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от
02.09.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 16,47 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 14.11.2016 г. до 17.01.2019 г., сума в размер на 13,05 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 12.2015 г. – м.
04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 2,30 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на СТ. ЕМ. Д., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща разноски за
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Д. М. Д., ЕГН ********** сумата от 146,66 лв., представляваща разноски за
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на ИВ. М. Д., ЕГН ********** сумата от 146,66 лв., представляваща разноски
за производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7