Решение по КНАХД №1980/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по жалба от директора на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. против Решение №101/23.05.2025 г. по АНД № 158/2024 г. на Районен съд - Девня, с което е отменено Наказателно постановление № BG 2024/2000-26/НП/03.04.2024г. издадено от директора на ТД Митница Варна, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, [ЕИК] за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 ЗМ, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 39838,49 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. С решението са присъдени и разноски.

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно поради следните доводи:

Определяне на консистенцията на мазнини по метод АCОS /American Oil Chemists' Society/ Сс 16-60 е относим за изследване на процесната мазнина, ЦМЛ е използвала този метод и е установила „шортенинг“. Производителят на мазнината, в анализен сертификат, към фактурата на стоката е посочил, че този метод се прилага, за да се даде информация за вида й.

Съдът не е изложил конкретни аргументи, защо не могат резултатите от експертизата на ЦМЛ да се приемат. Неправилен е извода, че при вземане на пробите на 08.05.2023 г., не е спазен установения ред за вземане на контролна проба, защото се основава само на съдебно – химическата експертиза /СХЕ/ приета по делото. Некоректно съдът е приел, че са взети предвид и обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт, съответно трябва да се приложат общите правила на тълкуване на КН. Жалбоподателят посочва, че СЕС и националните юрисдикции приемат, че ОБХС са годни способи за тълкуване на приложимия закон. СХЕ приета по делото е изследвала стоката за външния й вид, чрез визуален метод, чрез метода на изпитване СТ на СИВ 4710:1984. Методът използван от ЦМЛ е правилен, защото установява, че стоката е претърпяла „текстуриране“, съответно е шортенинг. Жалбоподателят посочва, че пробите са взети при спазване на чл.46, 48, 58,189-190 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 240-242 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, за което е съставен Протокол за вземане на проба № 69/08.05.2023 г. Методът използван от вещото лице за изготвяне на СХЕ е БДС EN ISO 5555 и е приложим при вземане на проби от храни и в частност масла и мазнини. Вземането на пробите е съобразно ръководство одобрено със заповед на директора на А. М. и е съобразено със SAMANCTA - ръководство за вземане на проби. СХЕ приема, че чрез метода РАП_66 не може да се определи вида на мазнината, а само нейната твърдост и дава заключение, че няма доказателства за „текстуриране“, водещо до промяна на кристалната структура. ЦМЛ е използвала този метод, като е дала становище, че е налице шортенинг с търговско наименование “IFFCO HQPO 36-39“. Това описание на стоката е дадено в сайта на производителя IFFCO, Малайзия. СХЕ е била оспорена, поради което незаконосъобразно е оставено без уважение искането за тройна експертиза. Представените доказателства за вземане на пробата не са обсъдени, а същите са от значение за спора. Не е съобразено Решение С-292/22 на СЕС в частта на т.48. Изложени са съображения за прекомерност на присъдени разноски на ответната страна. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП да бъде потвърдено. В условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Ж. оспорва касационната жалба. РС – Девня не е уважил искането за назначаване на тройна СХЕ, защото от адмниситративнонаказващия орган /АНО/ не са посочени конкретни доводи, поради които оспорва СХЕ. Митническата лаборатория дори и да има акредитация АCОS Сс 16-60 не е независима, защото е в административната структура на Митницата, ето защо РС – Девня е кредитирал СХЕ. Акредитацията по стандарт АCОS Сс 16-60 е различно Методология – работна аналитична процедура /РАП/ 66 на ЦМЛ. ЦМЛ има акредитация да извършва пенетрация, но методологията РАП 66 не е предмет на тази акредитация и не е валидирана. Относно валидирането посочва установяванията СХЕ. Митницата не е представила еталони или образци, с които е сравнявала процесната проба, нито такива които да показват две фракции на рафинираното палмово масло. Снимките към експертизата на ЦМЛ не са доказателство за наличие на еталоните по смисъла на Наредба за реда за утвърждаване на националните еталони на РБългария и за начините за използване и сравняване на еталоните. В края на експеримента във „Феба лаб“ – независима и акредитирана лаборатория се установява, че мазнината не е в две фракции, а е мека хомогенна маса без разслояване. В тази връзка няма нужда за измерване твърдостта на мазнината, защото няма течна фракция, както твърди митницата, а и тази лаборатория няма пенетрометър. ЦМЛ охлаждат мазнината на 25 градуса, това не й позволява да се втвърди, а изискването на метода предвижда, че охлаждането трябва да е на 22 градуса. Намира, че РАП 66 не е годна да докаже текстуриране на мазнина, това става с друг метод – сканираща диферинциална калориметрия и разработената процедура на отговаря на използваните източници като процедура. От Анализен сертификат и здравен сертификат за стока е установено, че е палмово масло рафинирано, избелено и дезодорирано, което е химически непроменено и няма данни за „текстуриране“. В съдебно заседание допълва, че от събраните в касационното производство доказателства е установено, че за да бъде освободена стоката преди издаване на НП са заплатени дължимите вземания. От това се налага извода, че Държавата не е ощетена. В НП този факт не е обсъден. Намира, че ако е налице нарушение, то е маловажно или е нарушен принципа за пропорционалност при налагане на наказанието. Претендира за присъждане на сторените разноски в касационното производство.

Контролираща страна Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е основателна. Оспореното решение се основава само на СХЕ, която не дава отговор на свойствата на стоката, а само на методите и средствата използвани от ЦМЛ. Моли оспореното решение да бъде отменено и НП потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

РС - Девня е приел за установено, че на 04.05.2023 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнали контейнери № AMFU 3222710, № TTNU 2008740, № BMOU 2222420, № MEDU 6821541, № FCIU 4213914, № MSCU 6361820, № FCIU 3318530, № MSMU 1261330, № MSDU 2641791, № MSDU 1107755, натоварени със стока. За същата на 05.05.2023 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 23BG002002094157R4. Стоката била декларирана като палмова мазнина RDB IFFCO HQPO 3639, бруто тегло 231392.00 кг, нето тегло 224000.00 кг, код по Т. **********, ставка на митото в размер на 9 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 42684.08 лв. мито [рег. номер].81 лв. ДДС. Получател на стоката бил „Милки Груп Био“ ЕАД. На 08.05.2023 г. от декларираната стока била взета проба, изпратена за изследване в ЦМЛ – [населено място], където изготвили експертиза № 04 _ 15.05.2023/28.11.2023 г. Съгласно същата анализираното представлява палмов шортенинг – хранителен препарат, съставен само от рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, химически непроменено, но претърпяло преработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/. Директор на Д – МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, стока с определените от експертизата характеристики се класира в позиция 1517, код 15179099 на КН, приложим код по Т. **********, касаещ хранителни препарати, получени от една 2 мазнина /едно масло или техни фракции, дори хидрогенерирани, обработени чрез емулгиране, вкл. продуктите наречени shortenings. Актосъставител и административно – наказващ орган направили извод, че декларирания в митническата декларация код не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала единствено рафинирани масла, но не и претърпели по – нататъшна обработка, независимо дали това води до химически промени или до модификации на кристалната структура, респективно не били заплатени частично дължимите държавни вземания. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Издадено било НП, връчено по надлежния ред.

По делото е изготвена съдебно – химическа експертиза, относно която РС – Девня е приел, че установява, че методът описан в РАП _ 66 / версия 03/19.08.22, използван от ЦМЛ за определяне на продукта като модифициран е невалидиран, недостатъчен, необективен по своята същност и няма достатъчна научна обосновка. Методът AOCS Cc 16 – 60, на който е базиран РАП _ 66 / версия 03/19.08.22 не може да служи като метод за идентификация на различни мазнини/продукти, а само за окачествяване на известни продукти с познат състав и строеж, доказани със съответните аналитични методи. При вземането на пробата не е използван приложимия стандартизиран метод. Пробата представлява маслообразна маса с гладка текстура, без разслояване, т. е. наблюдава се възвръщане на първоначалния вид.

Съдът е приел, че спорът между страните е относно въпроса под какъв код по Т. е трябвало да стори декларирането, респективно какви държавни вземания се следват.

Дружеството счита, че това е **********, ставка на митото в размер на 9 %, държавни вземания в размер на 42 684. 08 лв. мито и 104 254. 81 лв. ДДС. АНО приема, че това е **********, ставка на митото в размер на 16 %, държавни вземания в размер на 75 882. 82 лв. мито и 110 894. 74 лв. ДДС.

По делото е изготвена съдебно – химическа експертиза, със заключение, че използвания от ЦМЛ метод за определяне на продукта като модифициран е невалидиран, недостатъчен, необективен по своята същност, няма достатъчна научна обосновка, не може да служи като такъв за идентификация на различни мазнини/продукти, а само за окачествяване на известни продукти с познат състав и строеж, доказани със съответните аналитични методи. Взетите проби не са представителни, доколкото не е използван приложимия стандартизиран метод, не е налична еднозначна информация и проследимост в издадените документи. Пробата представлява маслообразна маса с гладка текстура, без разслояване, т. е. наблюдава се възвръщане на първоначалния вид. Съдът е приел, че по делото са събрани категорични доказателства - експертно заключение, че при вземането на пробите не е спазен установения за това ред, строго специфичен с оглед естеството на действието и вида на стоката. Горното изначално компрометира иззетата проба, респективно същата не би могла да послужи за изготвяне на каквато и да е експертиза, доколкото не се явява представителна. Отделно вещо лице дава заключение, че използвания метод не може да служи като такъв за идентификация. Същевременно анализите, които извършва тази лаборатория са за нуждите на митническия контрол. Доколкото обаче същата е част от системата на митническите органи, относно нейното заключение не следва да възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и правилност, което в случая не е налице. Не следва да бъде игнорирано, че при извършеното тарифното класиране са взети предвид и Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт съгласно трайната национална и европейска съдебна практика. Обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия и тези към хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуване на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила и не могат да променят обхвата на тарифните позиции от същата комбинирана номенклатура. Съдържанието им трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват. Видно от цитираната съдебна практика на съда на ЕС, Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила. Прието е, че нарушението не е доказано, защото не може да се направи категоричен извод, че процесната стока следва да се класира под друг код.

Решението на РС - Девня е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В административната преписка са приложени писмени доказателства, които не се преведени на български език – фактура за стоката, опаковъчен лист, заплатени такси за превоз на стоката, сертификати за стоката. Следвало е съдът да укаже на АНО, да ги представи с легализиран превод и при неизпълнение на указанието да не ги приема към доказателствата по делото.

РС – Девня е приел, че при вземане на пробите от стоката не е спазен установения ред и поради това те са негодни за експертиза. Не са изложени мотиви, поради какви факти и обстоятелства са нарушени конкретни правила за вземане на пробите, съответно кои разпоредби и на кой нормативен акт са нарушени.

Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите /решение от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С-396/02, Recueil, стр. 1-8439, точка 27, решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, С-495/03, Recueil, стр. 1-8151, точка 47 и решение от 8 декември 2005 г. по дело Рossehl Erzkontor, С-445/04, Recueil, стр. 1-10721, точка 19/.

Съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В случая РС - Девня не е извършил такава преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

Не е посочил изобщо каква е стоката, предмет на подадената декларация, нейните характеристики, съответно отговарят или не на декларираният от дружеството код по Т. е **********, или на характеристиките на приетия от АНО код по Т. **********.

При постановяване на решението си РС – Девня не е взел предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело С-292/22 г., което е задължително за всички национални съдилища. В посоченото решение е потвърдена досегашната практика на СЕС, че макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване /т. 38 и 39/.

С оглед тълкуването, дадено в Решението на СЕС по дело С-292/22, релевантните към спора въпроси са дали стоката е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай, съгласно т.48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517 и дали приложените от митническите органи процедури и методи за изследване, са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати, т.е. дали чрез тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

В съдебно заседание представителят на АНО е заявил, че оспорва СХЕ, но не е изложил доводи поради какви съображения и в коя част оспорва СХЕ. В писмена молба са посочени вещи лица за тройната СХЕ, но не и възраженията за приемане на СХЕ. Съдът не е указал да се уточни оспорването и е отхвърлил искането за назначаване на тройна СХЕ. В касационната жалба са изложени подробни съображения относно оспорване на СХЕ, включително и относно начина на вземане на пробите. При новото разглеждане на делото следва да се предостави възможност на АНО да конкретизира оспорването на СХЕ относно кои отговори е и на какви факти и обстоятелства се основава, съответно в оспорената част да се допусне тройна СХЕ.

Следвало е РС – Девня служебно да включи въпроси в допуснатата СХЕ, чрез които да се установи: какви са характеристиките на стоката, която е декларирана и от която са взети проби, какви са характеристиките на стока, която следва да се декларира с Т. **********, какви са характеристиките на стока, която следва да се декларира с Т. **********. Чрез отговори на тези въпроси, съдът ще може да извърши преценка процесната стока отговаря ли на характеристиките на Т. ********** или правилно е декларирана с Т. **********.

При липса на проба, която да се използва за експертизата, съдът следва на база събраните доказателства, да посочи към кой Т. приема, че следва да се декларира стоката.

При подаване на митническата декларация съгласно чл.77, §2 и чл.15, §2, б. “а“ и б. „б“ от Рег. /ЕС/ 952/2013 г. се осъществява неточно деклариране на стока и нарушение на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ, поради което заплащане на митото преди издаване на АУАН и НП не може да се счита, че е опит за това нарушение. Опит ще е налице, когато изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това нарушение, съгласно чл.18, ал.1 вр. чл. чл.11 ЗАНН. В случая, ако е налице нарушение то е довършено на 05.05.2023 г. и към тази дата са настъпили общоопасните последици от нарушението. На 25.05.2025 г. са внесени: депозит мито и депозит ДДС на основание Решение 32/170025/05.05.2023 г. и след издаване Решение № 32-719759/31.01.2024 г. на директора на ТД Митница – Варна сумите са преведени в бюджета на 26.02.2024 г. Жалбоподателят е извършил допълнителното заплащане на мито и ДДС, на основание Решение № 32/170025/05.05.2023 г., тоест не по собствени подбуди, поради което не е налице опит за нарушение.

Относно представените доказателства пред касационната инстанция за заплащане на задълженията за мито и ДДС преди издаване на АУАН и НП, съдът следва да изложи мотиви за приложимостта на чл.28 ЗАНН и принципа на пропорционалност, който е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.

Установените процесуални нарушения са съществени, поради което на основание чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 и т.2 НПК, вр. чл. 63в, ал.1 от ЗАНН оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Девня при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 101/23.05.2025 г. постановено по АНД № 158/2024 г. по описа на Районен съд – Девня.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно.