РЕШЕНИЕ
№399
15.07.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на
петнадесети юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Росица Чиркалева
при участието
на секретаря Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева адм. дело № 454 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.Г.Р. ***, подадена чрез
адв. Т.Д., против Отказ да се отпишат
като погасени по давност задължения по АКТ за установяване на задължения по
декларации (АУЗД) №АУ000753/19.09.2018г., обективиран в писмо на Директора на Общинска данъчна дирекция (ОДД)
–Хасково с рег. индекс 94И- 3025-1 #1/ 19.04.2021г.
Жалбоподателят сочи, че посоченото писмо получил във
връзка с подадено от същият възражение до публичен изпълнител при „Общинска
данъчна дирекция“ Хасково, с рег. инд.
94И-3025-1 от 12.04.2021г. за погасени по давност задължения за лихви. Сочи се,
че процесните лихви били наложени за неплатени в срок задължения за местни
данъци и такси, който жалбоподателя претендира да е платил към момента на
подаване на процесното възражение. Доколкото главниците били погасени, следвало
да се приложи нормата на чл. 119 от ЗЗД и да се
считат за погасени и лихвите върху тях. В писмени бележки се развиват
доводи за липса на образувано срещу жалбоподателя изпълнително дело за
процесните задължения, като и за липса на редовно връчен АУЗД за установяване на същите. В този
смисъл се претендира липсата на правопораждащ прекъсване на давността факт.
Претендира се давността за задълженията да е изтекла към момента на подаденото
възражение, предвид което се иска отмяна на постановеният отказ за тяхното
отписване. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Общинска данъчна
дирекция - Хасково, не взема становище
по жалбата и не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУЗД №АУ000753/19.09.2018г. по отношение на И.Г. Р.са
установени задължения за данък върху превозни средства за периода 2013г.-2018г.
, както следват: главница в общ размер на 1256, 15 лв. и лихви в общ размер на
334, 86 лв., изчислени към 19.09.2018г. Жалбоподателя оспорва този АУЗД да е
влязъл в сила и съответно да е проявил ефект на прекъсване давността по
отношение на тези задължения. В тази насока се цитира Определение №
133/11.03.2019г. по АД 1219/2018г. на Административен съд Хасково, с което се приема
липсата на надлежно връчване на АУЗД по реда на чл. 32 от ДОПК. Следва да се
посочи, че с посоченото определение състав на Административен съд Хасково е
отменил Решение № 8/ 27.11.2018г. на Директора на ОДД-
Хасково, с
което е оставена без разглеждане жалба на И.Р. срещу Акт за установяване на
задължения по декларация № АУ 000753/19.09.2017г., издаден от орган по
приходите в Община Хасково, като преписката е върната на Директора на ОДД-
Хасково за произнасяне по жалбата.
По преписката на се представя последващ акт на
Директора на ОДД- Хасково по подадената пред него срещу процесният АУЗД жалба,
последната възприета за допустима, с влязъл в сила съдебен акт- задължителен за
органите на администрацията. Това налага извод за наличие на висящо
производство по оспорване на Акт за установяване на задължения по декларация №
АУ 000753/19.09.2017г., издаден от орган по приходите в Община Хасково. Ето
защо същият не следва да се счита за влязъл в законна сила.
Следва да се посочи, че в административната преписка
се съдържа постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
М-869/14.11.2018г. на Старши Публичен Изпълнител при Община Хасково, с което на
основание чл. 200 от ДОПК и във връзка установеното с АУЗД №АУ000753/19.09.2018г.задължение на И.Г.Р.
в общ размер на 1610, 36 лв. са наложени обезпечителни мерки – запор върху
налични суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление.
Между страните не се спори, че с постановление изх. №
О- 634/06.12.2018г. на Старши Публичен
Изпълнител при Община Хасково се отменя постановление изх. № М-869/14.11.2018г.
за налагане на обезпечителни мерки.
С Възражение рег.инд. 94 И-3025-1/12.04.2021г. И.Г.Р.
е поискал да бъдат заличени по давност задълженията му както следват :
1. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2013г. , с краен срок за плащане 01.03.2013г., в размер на 122, 54
лв.
2. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2014г., с краен срок за плащане 30.06.2014г. в размер на 47, 12 лв.
3. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2014г., с краен срок за плащане 30.10. 2014г., в размер на 43, 56
лв.
4. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2015г., с краен срок за плащане 30.06.2015г., в размер на 36, 49
лв.
5. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2015г., с краен срок за плащане 02.11.2015г., в размер на 32, 85
лв.
В отговор с писмо рег. инд. 94 И-3025-1#1/19.04.2021г.
Директорът на ОДД-Хасково е уведомил И.Г.Р., че съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Посочил е,
че въз основа на издадения АУЗД №АУ000753/19.09.2018г. давността е прекъсната и
задълженията по партидата му са изискуеми.
Посочил е също, че задължението за лихви е акцесорно и следва главното
вземане, като попада под същият режим като главното вземане на основание чл.
162, ал.2, т. 9 от ДОПК и за него също е приложима 5 годишна погасителна
давност. Писмото е връчено на жалбоподателя на 21.04.2021г., а жалбата срещу
обективирания в него отказ е подадена пред Административен съд Хасково на
29.04.2021г.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице за което оспореният акт се
явява неблагоприятен. Последният носи белезите на ИАА и подлежи на съдебно
оспорване, предвид обективираното властническо волеизявление, с което се засяга
по неблагоприятен начин правната сфера на жалбоподателя. Следва да се отбележи,
че в процесното писмо липсва указан срок
и ред за обжалване. В тази връзка следва да се приеме, че оспорването е предявено в срока по чл.140 ал.1 от АПК и се явява
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената от съда служебна
проверка на всички визирани в нормата на чл. 146 от АПК основания за оспорване
на административните актове, съдът установи, че оспореният отказ изхожда от
некомпетентен орган. Последният порок води до нищожност на оспореният акт и
същият следва да бъде обезсилен, а преписката върната на компетентният орган за
ново произнасяне по подаденото от И.Г.Р. Възражение
с рег.инд. 94 И-3025-1/12.04.2021г.
В случая между страните липсва спор, че процесните
задължения имат характер на публични такива по смисъла на чл. 162, ал.2 , т. 9
от ДОПК.
Законодателят не е регламентирал
изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане за отписване на
публични задължения в такива случаи.
От установената в чл. 7, ал. 1 ДОПК във
вр. с чл. 4, ал. 3,
вр. ал.2 от ЗМДТ компетентност
следва, че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК е
служител
на общинската администрация, изпълняващ функции на орган по приходите в общината, а
актът на последния ще подлежи на обжалване по административен ред пред
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който по
смисъла на чл.4 ал.5 от ЗМДТ е органът, компетентен за решаването й – в случая пред Директора на
Дирекция ОДД-Хасково.
В случая, И.Г.Р. е подал процесното възражение до Публичен
изпълнител при Общинска Данъчна Дирекция Хасково, а процесният отказ е
постановен от Директорът на ОДД-Хасково.
Изложените съображения налагат извод, че процесният
административен акт е издаден от материално некомпетентен орган – Директора на
Дирекция "ОДД" при Община Хасково, поради което обжалваният
"отказ" се явява нищожен и следва да бъдат прогласен за такъв, без да
се обсъждат изложените доводи за неговата незаконосъобразност и събраните по
делото доказателства.
Преписката следва да бъде изпратена на служител на
общинската администрация по чл. 4, ал. 4 във
връзка с ал. 3 от ЗМДТ,
упражняващ правомощията на орган по приходите в Дирекция "ОДД" при
Община Хасково за произнасяне по Възражение с рег.инд. 94 И-3025-1/12.04.2021г.,
с което И.Г.Р. е поискал да бъдат заличени по давност задълженията му както
следват :
6. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2013г. , с краен срок за плащане 01.03.2013г., в размер на 122, 54
лв.
7. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2014г., с краен срок за плащане 30.06.2014г. в размер на 47, 12 лв.
8. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2014г., с краен срок за плащане 30.10. 2014г., в размер на 43, 56
лв.
9. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2015г., с краен срок за плащане 30.06.2015г., в размер на 36, 49
лв.
10. Задължения по лихви, документ ДК
54003954 за 2015г., с краен срок за плащане 02.11.2015г., в размер на 32, 85
лв.
При този изход на спора основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в
размер 310.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 300 лева договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021г. ,
платими от бюджета на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН Отказ да се
отпишат като погасени по давност задължения по АКТ за установяване на
задължения по декларации №АУ000753/19.09.2018г., обективиран в писмо на Директора на Общинска данъчна дирекция (ОДД)
–Хасково с рег. индекс 94И- 3025-1 #1/ 19.04.2021г.
ВРЪЩА преписката на орган по приходите в
Дирекция "ОДД" при Община Хасково за произнасяне по Възражение с рег.инд.
94 И-3025-1/12.04.2021г. на И.Г.Р..***
да заплати на И.Г.Р. ***, направените по делото разноски в размер 310.00 (триста
и десет) лева.
Решението е окончателно.
Съдия: