Р Е Ш Е Н И Е
№87
гр. Търговище, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и седми юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря
СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 53
по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр.
с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на М.К.А. ЕГН ********** ***,
чрез а.. И. Г. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 8 с която е предявена
искова претенция срещу НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 62 - 64 за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди представляващи заплатено от ищеца на
28.11.2022 г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, настъпили в
резултат на незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 2140-25-468/
17.11.2022 г., потвърдено с Решение № 2153-25-62/ 14.12.2022 г. на директора на
ТП на НОИ, което е отменено с Решение № 24/20.02.2023 г. по АД № 240/2022 г. по
описа на АС – Търговище, влязло в сила на 10.03.2023 г.
Изложеното е че отменените с решението по адм. д. №
240/2022 г. по описа на АС – Търговище разпореждане и потвърждаващо го решение
са административни актове, липсва специален ред за обезщетение, поради което е
приложим предвидения ред в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно решение по тълкувателно
дело № 2/2016 г. на ВАС. Претендира присъждане на сторените разноски в
настоящото производство.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез гл.
юрисконсулт Калбурджиев оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му,
поради неговата неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Търговище,
намира исковата претенция за основателна. Налице е имуществена вреда под
формата на адвокатско възнаграждение, изплатено в хода на административното
обжалване при отмяната на незаконосъобразен административен акт и за ищеца не
съществува друга възможност да възстанови вредите си, поради което претенцията
следва да бъде уважена.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С Разпореждане № 2140-25-468/17.11.2022
г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Търговище е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ от КСО на М.К.А. ***. Срещу посоченото
разпореждане е подадена жалба вх. № 1012-25-98/02.12.2022 г. до директора на ТП
на НОИ – Търговище от М.К.А.. Със жалбата е представен Договор за правна защита
и съдействие от 28.11.2022 г. сключен между М.К.А. и а.. И.Г. за оказване на
правна защита и съдействие, изразяваща се в обжалване на Разпореждане №
2140-25-468/17.11.2022 г.
С Решение № 2153-25-62/14.12.2022 г. издадено от
директор на ТП на НОИ – Търговище е отхвърлена жалба вх. № 1012-25-98/02.12.2022
г. от М.К.А. срещу Разпореждане № 2140-25-468/ 17.11.2022 г. издадено от Ръководител
„ПО” в ТП на НОИ –Търговище. Срещу това решение е подадена жалба до Адм. съд – Търговище
от М.К.А..
С Решение № 24/ 20.02.2023 г. по АД № 240/ 202 г. по
описа на АС – Търговище са обявени за незаконосъобразни Решение №
2153-25-62/14.12.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Търговище, и потвърденото с него Разпореждане №2140-25-468/17.11.2022г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е
постановен отказ по Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или
добавка/и, подадено на 26.08.2022г. от М.К.А. *** и е върната административната
преписка на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне по
Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и, подадено на
26.08.2022г. от М.К.А. ***, в 14 - дневен срок от получаване на преписката при
съобразяване с дадените в мотивите на същото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С оглед установеното съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна
страна при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1, вр. ал. 3 АПК, тъй
като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от обявени за незаконосъобразни
административни актове.
Разгледан по същество искът е основателен.
На основание чл. 205, ал. 1 АПК – Национален
осигурителен институт е надлежен ответник, тъй като с чл. 2, ал. 1 от Правилник
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт е предвидено,
че е той е юридическо лице със седалище в гр. София, за разлика от
териториалните поделения, по арг. на чл. 9, ал. 1 от Правилник за организацията
и дейността на Националния осигурителен институт.
Между страните няма спор по фактите, че ищецът при
оспорване на Разпореждане № 2140-25-468/ 17.11.2022 г. издадено от ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Търговище по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "а" КСО е ползвал адвокатска защита и съгласно договор за правна защита и
съдействие е заплатил сумата от 500 лева в брой. С Решение № 24/20.02.2023 г. по адм. дело № 240/2022 г. по описа
на Адм. съд – Търговище по реда на чл. 118, ал. 1 КСО са отменени Решение №
2153-25-62/14.12.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Търговище, и потвърденото с него Разпореждане №2140-25-468/17.11.2022г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е
постановен отказ по Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или
добавка/и, подадено на 26.08.2022г. от М.К.А. ***, като незаконосъобразни.
Решение № 24/20.02.2023 г. по адм. дело № 240/2022 г. по описа на Адм. съд – Търговище
е в сила от 17.03.2023 г.
С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500 лв, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат
в производството по задължителното административно обжалване на административен
акт.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди,
които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или
бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност, по арг. на чл. 4 ЗОДОВ. В казуса е
безспорно, че обявените за незаконосъобразни решение на директора на ТП на НОИ
- Търговище и разпореждане на началник сектор "ПО" към ТП НОИ – Търговище
са индивидуални административни актове по своя характер и са форма на
проявление на административната дейност на тези органи. С нормата на чл. 118,
ал. 1 КСО е предвидено, че решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаването му пред административния съд, поради което следва че е
административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Разпореждането издадено по реда на чл.
98 КСО, вр. чл. 68, ал. 3 КСО също е административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК,
тъй като е отказ за предоставяне на претендирано право, за което е предвидено
задължително административно обжалване.
Както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по
който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси
направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е
определено с чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022
г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред
административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните
алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждане на разноски сторени в
административното производство не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на
разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на
чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се
търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в
производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.
Основният спор по делото е дали заплатеното
възнаграждение за адвокат, претендирано като имуществена вреда, съставлява
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните и обявени за нищожни от
съда административни актове.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането,
според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй
като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен
по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава
сам. Напротив, в посоченото тълкувателно решение изрично е посочено, че след
като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се
защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а
не неприсъщ или луксозен разход.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не
беше издадено оспореното по административен ред разпореждане на началник сектор
"ПО" към ТП НОИ – Търговище.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменен, като
незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен административен акт. 2. Да са
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите.
Следва, че в настоящото производство трябва да се
установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на
адвокатската услуга за процесуално представителство.
От представената административна преписка се
установява, че към момента на подаване на жалбата срещу разпореждането на
началник сектор "ПО" към ТП НОИ – Търговище е представен Договор за
правна защита и съдействие сключен между от ищеца М.А. и а.. И.Г., съгласно
който е договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 500
лева. Този договор не е оспорен от ответника и съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК удостоверява,
че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение.
Оспорено е било разпореждане по задължителния
административен ред, поради което следва, че възнаграждението за адвокат е било
дължимо, поради това, че е извършено процесуално представителство по см. на чл.
24, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА. На основание чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Нормата
на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.) е била
действаща към момента на заплащане на възнаграждението за адвокат – 28.11.2022
г., поради което следва да служи като критерий за определяне на дължимото
възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88
от 4.11.2022 г.) минималното възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство за дела по КСО е в размер на 500 лева, поради което
заплатената сума не е прекомерна. Предвид установеното следва, че сумата от 500
лева за адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в
административното производство за процесуално представителство от адвокат се
явява пряко причинена вреда за ищеца в резултат на нищожни административни
актове: Разпореждане № 2140-25-468/ 17.11.2022 г., потвърдено с Решение №
2153-25-62/ 14.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ, поради което са налице
посочените три предпоставки за уважаване на иска. В този смисъл е съдебната
практика – Решение № 11673/15.12.2022 г. по адм. дело № 5569/2022 г. на ВАС.
Искът против ответника следва да бъде уважен в размер
от 500 лева, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът е претендирал присъждане на 10 лева – държавна
такса и 500 лева – възнаграждение за един адвокат сторени в настоящото съдебно
производство.
Заплатена е държавна такса 10 лева. Видно от приложения
на лист 32 от делото Договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца
и а.. Г., е договорено и платено възнаграждение 500 лева в брой. На основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 510 лева за такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото
производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Национален осигурителен институт да заплати в
полза на М.К.А. ЕГН ********** ***, сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание Договор за правна защита и съдействие
от 28.11.2022 г. в административното производство по оспорване на Разпореждане
№2140-25-468/17.11.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Търговище, потвърдено с Решение № 2153-25-62/14.12.2022г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ – Търговище, обявени за незаконосъобразни с
Решение № 24/20.02.2023 г. по адм. дело № 240/2022 г. по описа на Адм. съд – Търговище.
Осъжда Национален осигурителен институт да заплати в
полза на М.К.А. ЕГН ********** ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: