Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….…/13.01.2023г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито
съдебно заседание проведено на 13.01.2023г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
,като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№6681/2014г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
След постановяването на решение
№260368/02.08.2022г. по делото, с което е извършена делба на съсобствените между страните имоти е постъпила молба от Ж.С.,
С.С. и И.В. с искане за допълване на решението с
произнасяне по предявените от тях претенции по сметки
Ответниците по тази молба М.А. и С.А. в даденият им срок за
становище не са изразили становище, но същите са сезирали съда с друга молба по
чл. 250 от ГПК за допълване на решението с произнаясене
по отношение на претенциите по сметки, както и относно направените от тях
разноски. Молят да разноските да се разпределята
между всички съделители, съобразно стойността на
техните дялове. В предоставения срок Ж.С.-Б., С.С. и И.В.,
чрез адв. С.Л. са изразили становище за оставяне без
уважение на молбата за допълване на решението.
Решаващия състав намира молбите за допълване на
решението чрез произнасяне по претенциите по сметки и разноските за основателни и допустими. В решението по делото съдът не е
произнесъл по приетите за съвместно разглеждане претенции по сметки, както и
относно направените разноски.
По претенциите по сметки от ищците:
Молбата по чл. 346 ГПК от ищците е от 01.06.2021г. в
деня на първото проведено открито съдебно заседание след допускане на делбата.
Срещу предявените претенции по сметки от ищците са
постъпили молби – възражение, от 09.06.2021 г. и 11.06.2021 г., с идентично
съдържание, от И.В. чрез процесуалния си представител, относно давността на
вземанията.
С определение от 29.03.2022г. е допуснато изменение на
размера на претенциите по сметки, съобразно
изложеното в молба от 29.03.2022г. от М. и С. Алексиеви, като същите се считат
предявени, както следва:
За месечна наемна цена в размер на 440 лева:
- За периода от 01.02.2011 г. до 31.03.2013 г. - общо
26 месеца в размер на по 36.67 лева месечно за всеки ищец, т.е. общо по 953.33
лева за всеки ищец, общо в размер на 1906.66 лева за двамата ищци;
- За периода от 01.04.2013 г. до 30.09.2014 г. - общо
18 месеца в размер на по 42.20 лева за всеки ищец, т.е. общо по 759.60 лева за
всеки ищец или общо за двамата в размер на 1519.20 лева.
Всичко общо 44 месеца на обща стойност от по 1712.93
лева за всеки ищец или общо 3452.86 лева за двамата ищци.
Разглеждайки по същество претенциите по сметки от
ищците:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик има
право да получи част от гражданските плодове от общата вещ съразмерно с частта
си. В тежест на ищците по този иск е да докажат при условията на пълно и главно
доказване факта на реално сключени договори за наем, за претендирания
период, както и размера на уговорената и заплатена на ответницата В. наемна
цена.
Липсват писмени или гласни доказателства за сключени
от ответницата договори за наем за целия период от 01.02.2011г. – 30.09.2014г.,
както и за размера на получената наемна цена. Свидетелските показания на С.Б.,
не подкрепят твърденията на ищците, тъй като същата е наемател на помещението
след 01.10.2014г., извън претендирания срок. По
приетата от съда СТЕ, вещо лице Д.Д. установява само,
какъв е средният пазарен наем за имота за периода 01.02.2011г.-30.09.2014г. Не
на последно място по делото не се доказа фактът на реалното получаване на
наемната цена от само от ответницата, което безспорно е основна предпоставка за
възникване на правото на останалите съсобственици да получат част от
гражданските плодове. По сведения на свидетеля Б.Й. през 2011г. е имало двама
наематели, единият за два месеца, а другият за три месеца. След тях наемател е С.
от 2014г. Твърди, че наемът се получавал от фирма Бимо,
като твърди се същия е получаван от майка му, баба му и вуйчо му, който е праводател на ищците. Свидетелят Б. Цветков – управител на
фирмата наемател на процесния имот до 2012г. твърди,
че договор е сключван с Никола С. и И.В., като собственици и че парите за наем
са предавани на тях. Периодът обхваща част от претендирания
период, но недоказано остава, че само И.В. е получавала наемната цена на имота.
Горното обосновава извод за неоснователност на предявената претенция по сметки.
Същевременно, настоящия състав, намира за основателно релевираното от И.В., възражение
за погасяване на част от вземането по давност.
Този извод се налага, до колкото се касае за вземания за наем, поради което и същите са погасяват с
изтичане на тригодишна давност /чл. 111, б.
"в" ЗЗД/. Погасено по давност
е вземането за наем за период по - голям от три години
преди датата на предявяване на претенциите по чл. 346 ГПК - 01.06.2021 г.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се отхвърли.
Що се отнася до искането на ищците за допълване на
решението, като се присъдят разноски по претенциите по сметки, предвид
отхвърлянето им, такива не следва да бъдат присъждани.
Относно искането за разпределение на направените
разноски по иска за делба от ищците, върху всички съделители,
съобразно стойността на техните дялове, както и да платят разноските за особен
представител платени от същите на всички инстанции в производството по
представения списък по чл.80 ГПК.
Съгласно представения списък на разноските по делото
ищците претендират разноски в размер на 6165.07лв. Същите се изразяват в следното: 2000лв. заплатен адв. хонорар,
3322,84лв. заплатен хонорар за особен представител на всички инстанции,
401,60лв. заплатена държавна такса за иска по чл. 30 ЗН, 200лв. депозит СТЕ
претенции по сметки, 180лв депозит СТЕ първа фаза, 60,63лв. депозит СТЕ,
относно поделяемост.
Във връзка с претендираните
разноски, в размер на 401,60лв. заплатена държавна такса за иска по чл. 30 ЗН,
искането следва да бъде уважено, като следва да се разпределят според
специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им.
По отношение на претендираното
адв. възнаграждение в размер на 2000 лв. в
приложените договори за правна защита и съдействие /л. 561-562/ е упоменато, че
всеки от ищците е платил сумата от 1500лв., от които 500лв. за иска по чл. 34 ЗН и 1000лв. по претенциите по сметки. С оглед отхвърляне на иска по чл. 346 ГПК, и недължимостта на разноски по иска за делба се
извежда извод за неоснователност на искането в частта за претендираното
за присъждане адв.възнаграждение, депозит СТЕ
претенции по сметки, депозит СТЕ първа фаза и депозит СТЕ, относно поделяемост.
Според правилото на чл.29, ал.3 ГПК разноските за особен
представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се
поемат от насрещната страна, респективно от ищците съгласно чл.47, ал.6 ГПК. Заплащането им е
продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на
ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за
изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител.
Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители,
а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права.
Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до
тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на
разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според
специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са
необходими за движението на делбеното дело, не са
пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от
представлявания – в случая Д. Нелнер.
По претенциите по сметки от И.В.:
Молбата по чл. 346 ГПК от И.В. е от 26.05.2021г.,
преди деня на първото проведено открито съдебно заседание след допускане на
делбата. С протоколно определение от 26.11.2021г. са приети за съвместно
разглеждане направени в предходно съдебно заседание и допълнени към настоящия
момент претенции по сметки от И.С.В., в следния смисъл:
Разглеждайки по същество претенциите по сметки
предявени от И.В., както следва:
Претенция по
чл. 72 от ЗС:
По приетата СТЕ от вещо лице Д.Д., разглежда
направените в имота подобрения за периода 2000-2004г., като потвърждава
направените подобрения в по вид, количество, стойност и време на извършване,
като отчита изхабяването на същите и изчерпване на икономическата им стойност и
нуждата от подмяна с нови такива, като същите не водят до увеличаване на
пазарната стойност на процесния имот. По правилата на чл. 72 ЗС, на възстановяване подлежи увеличената стойност на имота вследствие
на извършените дейности.
Същевременно, настоящия състав, намира за основателно релевираното от ищците на 01.06.2021г., възражение за погасяване на Претенцията по сметки има облигационен
характер, като исканията се погасяват по давност на общо основание, съгласно
чл. 110 ЗЗД. Погасителната давност е петгодишна и тя започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта настъпва в момента на
извършване на подобренията – когато са били направени разходите за тях. Това е
началният момент на погасителната давност. Погасено по давност е вземането за подобрения,
тъй като срокът е много по - голям от пет години преди датата на
предявяване на претенциите по чл. 346 ГПК - 26.05.2021г.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се отхвърли.
Претенция за заплатената сума за
възстановяване чрез реституция на имота:
Претенцията е предявена с уточнителна
молба вх. № 302142/15.11.2021г. Претенцията е за заплатена сума за възстановяване
чрез реституция на имота е недопустима за разглеждане. Въпреки, че е предявена
от правно легитимирана страна същата не е предявена до първото заседание след
допускането на делбата, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се остави без уважение.
Претенция за заплатени данъци от
1992г. до 2021г.:
В молбата по чл. 346 ГПК, претенцията е за заплатени данъци за периода
1992г. до 2021г. Видно от твърденията на И.В., С.А. е заплащал половината от
общия размер на данъците 1992г. до 2005 г., от 2000г. до 2014г. са заплащани от
И.С.. От представените от И.В. доказателства за плащане на данъците за процесния период, се установява, че данъците са плащани от
Анка Aлексиева и И.В. за периода 2006-2009г. По приетите гласни доказателства от
свидетеля Б.Й., след смъртта на С.А., именно В. е заплащала данъците за дела на
наследодателя си. Представени са
разписки за платени данъци, от които не може да се направи извод, за каква част
от имота е платен данък и такса битови отпадъци, а за някои от тях и кой е наредителя. Предвид, че Анка А. също е наследодател на М.А.
и С.А., претенцията се явява недоказана.
Същевременно, настоящия състав, намира за основателно релевираното от ищците на 01.06.2021г., възражение за погасяване не вземането по давност. Този извод се налага, до колкото
се касае за вземания за данъци, които по своята
същност са периодични плащания, поради което и същите се погасяват с
изтичане на тригодишна давност /чл. 111, б.
"в" ЗЗД/. Погасено по давност
е вземането за данъци за период по - голям от три години
преди датата на предявяване на претенциите по чл. 346 ГПК - 26.05.2021 г. Което
води до
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се отхвърли.
По претенциите по сметки от Ж.Н.С.-Б. и С.Н.С.:
Молбата по чл. 346 ГПК от Ж.Н.С.-Б. и С.Н.С. е
депозирана на деня на първото проведено открито съдебно заседание след допускане
на делбата.
С протоколно определение от 26.11.2021г. са приети за
съвместно разглеждане направени в предходно съдебно заседание и допълнени
претенции по сметки от Ж.Н.С.-Б., С.Н.С..
С молба от 01.06.2021г. ищците М.А. и С.А. възразяват срещу претенциите
по сметки, като се позовават на погасителна давност.
Разглеждайки по същество претенциите по сметки, както
следва:
Претенция по
чл. 72 от ЗС:
Направените по тази претенция допълнения с молба вх.№ 302143/15.11.2021г.
По приетата СТЕ от вещо лице Д.Д., разглежда
направените в имота подобрения за периода 2000-2004г., като потвърждава
направените подобрения в по вид, количество, стойност и време на извършване,
като отчита изхабяването на същите и изчерпване на икономическата им стойност и
нуждата от подмяна с нови такива, като същите не водят до увеличаване на
пазарната стойност на процесния имот. По правилата на чл. 72 ЗС, на възстановяване подлежи увеличената стойност на имота вследствие
на извършените дейности.
Същевременно, настоящия състав, намира за основателно релевираното от ищците на 01.06.2021г., възражение за погасяване на претенцията по
сметки по давност. Тъй като същите имат облигационен характер, исканията се
погасяват по давност на общо основание, съгласно чл.110 ЗЗД. Погасителната
давност е петгодишна и тя започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая няма данни И.В. да е упражнявал самостоятелно владение, а е
бил държател на частите на другите. Изискуемостта настъпва в момента на
извършване на подобренията – когато са били направени разходите за тях. Това е
началният момент на погасителната давност. Погасено по давност е вземането за подобрения,
тъй като срокът е много по - голям от пет години преди датата на
предявяване на претенциите по чл.346 ГПК - 26.05.2021г.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се отхвърли.
Претенция за заплатената сума за
възстановяване чрез реституция на имота:
Претенцията е за заплатена сума за възстановяване
чрез реституция на имота е недопустима за разглеждане. Въпреки, че е предявена
от правно легитимирана страна същата не е предявена до първото заседание след
допускането на делбата, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска. Претенцията е предявена с уточнителна
молба вх. № 302143/15.11.2021г.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се остави без уважение.
Претенция за заплатени данъци от
1992г. до 2021г.:
В молбата по чл. 346 ГПК, претенцията е за заплатени данъци за периода
1992г. до 2021г.
Част от претенцията Въпреки
твърденията наведени, в уточнителна молба вх. №
302143/15.11.2021г., че от 2012г. до 2021г. данъците са заплащани от Ж.Н.С.-Б.
и С.Н.С.. От представените от тях доказателства за плащане на данъците за процесния период, разписки за платени данъци от 2015 и 2016
г., където задължено лице са самите те. Предвид че, М.А. и С.А. също представят
разписки за платени данъци за периода 2015-2017г. претенцията остава
недоказана.
Същевременно, настоящия състав, намира за основателно релевираното от ищците на 01.06.2021г., възражение за погасяване на част от
вземането по давност. Този извод се налага, до колкото
се касае за вземания за данъци, които по своята
същност са периодични плащания, поради което и същите са погасяват с
изтичане на тригодишна давност /чл. 111, б.
"в" ЗЗД/. Погасено по давност
е част от вземането за данъци, тъй като е за
период по - голям от три години преди датата на предявяване на претенциите по чл.346 ГПК - 26.05.2021г.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че
претенцията по сметки следва да се отхвърли.
Що се отнася до искането на ответниците
за допълване на решението, като се присъдят разноски по претенциите по сметки,
предвид отхвърлянето им, такива не следва да бъдат присъждани.
Съделителите дължат държавна такса за отхвърлената част от
претенции по сметки в размери както следва: М. Александрова Алексива
– 68,52лв., С.А.А. – 68.52лв., И.С.В. – 500,00лв., Ж.Н.С.-Б. – 260.00лв. и С.Н.С. – 260.00лв.,
определена в размер на 4% от цената на всеки от тях, но не по-малко от 50лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ДОПЪЛВА решение №260368/02.08.2022г. постановено по
гр.д.№6681/2014г. на ВРС, като:
ОТХВЪРЛЯ
предявената от М. Александрова А. ЕГН**********
*** и С.А.А. ЕГН ********** ***. срещу И.С.В. ЕГН**********
*** претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК за заплащане на следните суми:
За месечна наемна цена в размер на 440 лева:
- За периода от 01.02.2011 г. до 31.03.2013 г. - общо
26 месеца в размер на по 36.67 лева месечно за всеки ищец, т.е. общо по 953.33
лева за всеки ищец, общо в размер на 1906.66 лева за двамата ищци;
- За периода от 01.04.2013 г. до 30.09.2014 г. - общо
18 месеца в размер на по 42.20 лева за всеки ищец, т.е. общо по 759.60 лева за
всеки ищец или общо за двамата в размер на 1519.20 лева.
всичко общо 44 месеца на обща стойност от по 1712.93
лева за всеки ищец или общо 3452.86 лева за двамата ищци.
ОСЪЖДА Д.К. Нелдлер ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.
Александрова А. ЕГН********** *** и С.А.А. ЕГН **********
*** разноски, в размер на 44.63лв. заплатена държавна такса за иска по чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА И.С.В. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Александрова А. ЕГН********** *** и С.А.А. ЕГН ********** *** разноски, в размер на 101.45лв.
заплатена държавна такса за иска по чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА Ж.Н.С.-Б. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Александрова А. ЕГН********** *** и С.А.А. ЕГН ********** *** разноски, в размер на 89.24лв.
заплатена държавна такса за иска по чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Александрова А. ЕГН********** *** и С.А.А. ЕГН ********** *** разноски, в размер на 89.24лв.
заплатена държавна такса за иска по чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА Д.К. Нелдлер ЕГН **********
с настояц адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Александрова А. ЕГН********** *** и С.А.А. ЕГН ********** *** разноски, в размер на 3322.84лв.
заплатена такса за особен представител на всички инстанции.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от И.С.В. ЕГН********** ***
срещу М. Александрова А. ЕГН**********
***,С.А.А. ЕГН ********** *** и Д.К. Нелдлер ЕГН ********** с настоящ адрес *** претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК
с правно основание чл. 72 от ЗС:
1. подмяна на
витрина /два прозореца и вратопрозорец към улицата/ с
дължина 5.00м. и височина 3.50м. с алуминиева дограма, с Ка
стъкло на стойност 2500лв.
2. обръщане,
измазване и попълване на фугите след поставяне на дограмата – 50кв.м., на
стойност 360лв.
3. изливане на
бетонна плоча на пода на магазина-27кв.м., на стойност 900лв.
4. циментова
замазка на пода 27кв.м. - труд и материали, на стойност 280лв.
5. поставяне на гранитогрес на пода 27 кв.м. -труд и материали, на стойност
1860лв.
6. поставяне на гипсокартон, гипсова шпакловка на стените и боядисване с
латекс - 50кв.м. - труд и материали, на стойност 450лв.
7. направа на
окачен таван - 27кв.м. - 530 лв.
8. оборудване по
поръчка, от МДФ материал, състоящо се от рафтове за стока на три от стените -
45 кв.м., два броя шкафове, бюро и стол, на стойност 2100лв.
9. закупуване и
поставяне на нов климатик Хайер,
на стойност 960лв.
10. изготвяне на
проект за прокарване на вода от тротоара до магазина, на стойност 850лв.
11. поставяне на
нов електромер - на стойност 200лв.
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.С.В.
ЕГН********** *** срещу М. Александрова А. ЕГН********** ***, С.А.А. ЕГН ********** *** и Д.К. Нелдлер
ЕГН ********** с настояц адрес *** претенция по
сметки по реда на чл.346 от ГПК за заплатени
данъци от 1992г. до 2014г.: срещу Д.К. Нелдлер за
сумата от 500лв. ,срещу М. Александрова А. за сумата 500лв. и срещу С.А.А. за сумата от 500лв., общо 1500лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената от И.С.В. ЕГН**********
*** срещу М.
Александрова А. ЕГН********** ***, С.А.А. ЕГН **********
*** и Д.К. Нелдлер ЕГН ********** с настояц адрес *** претенция по сметки по
реда на чл.346 от ГПК
за заплатената
сума за възстановяване чрез реституция на имота: срещу Д.К. Нендлер
, за сумата от 430.21. срещу М. Александрова А. за сумата 371.15лв. и срещу С.А.А. за сумата от 371.15лв, представляваща техния дял
съобразно квотите за съсобственост по решение на ВКС.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ж.Н.С.-Б. ЕГН********** *** и С.Н.С.
ЕГН********** *** срещу М. Александрова А. ЕГН********** ***,С.А.А. ЕГН ********** *** и Д.К. Нелдлер
ЕГН ********** с настояц адрес *** претенция по
сметки по реда на чл.346 от ГПК с правно основание чл.72 от ЗС:
1. подмяна на
витрина /два прозореца и вратопрозорец към улицата/ с
дължина 5.00м. и височина 3.50м. с алуминиева дограма, с Ка
стъкло на стойност 2500лв.
2. обръщане, измазване
и попълване на фугите след поставяне на дограмата - 50 м ,на стойност 360лв.
3. изливане на
бетонна плоча на пода на магазина-27 кв.м., на стойност 900лв.
4. циментова
замазка на пода 27кв.м. - труд и материали, на стойност 280 лева.
5. поставяне на гранитогрес на пода 27 кв.м. -труд и материали, на стойност
1860 лв.
6. поставяне на гипсокартон, гипсова шпакловка на стените и боядисване с
латекс - 50кв.м. - труд и материали, на стойност 450лв.
7. направа на
окачен таван - 27кв.м. - 530 лв.
8. оборудване по
поръчка,от МДФ материал, състоящо се от рафтове за стока на три от стените - 45кв.м.,
два броя шкафове, бюро и стол, на стойност 2100лв.
9. закупуване и
поставяне на нов климатик Хайер,
на стойност 960лв.
10. изготвяне на
проект за прокарване на вода от тротоара до магазина, на стойност 850лв.
11. поставяне на
нов електромер - на стойност 200лв.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ж.Н.С.-Б. ЕГН********** *** и С.Н.С.
ЕГН********** *** срещу М.
Александрова А. ЕГН********** ***, С.А.А. ЕГН **********
*** и Д.К. Нелдлер ЕГН **********
с настоящ адрес *** претенция по
сметки по реда на чл.346 от ГПК за
заплатени данъци от 1992г. до 2021г.: срещу Д.К. Нелдлер
за сумата от 1000лв. ,срещу М. Александрова А. за сумата 500лв. и срещу С.А.А. за сумата от 500лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената от Ж.Н.С.-Б. ЕГН**********
*** и С.Н.С. ЕГН ********** *** срещу М. Александрова А. ЕГН**********
***, С.А.А. ЕГН ********** *** и
Д.К. Нелдлер ЕГН ********** с настояц адрес *** претенция по сметки по
реда на чл.346 от ГПК
за заплатената
сума за възстановяване чрез реституция на имота: срещу Д.К. Нендлер
, за сумата от 430.21. срещу М. Александрова А. за сумата 371.15лв. и срещу С.А.А. за сумата от 371.15лв, представляваща техния дял
съобразно квотите за съсобственост по решение на ВКС.
ОСЪЖДА
М. Александрова А. ЕГН********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна
държавна такса в размер 68.52лв., за отхвърлената претенция по сметки, на
основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА
С.А.А. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Варна държавна такса в размер 68.52лв., за отхвърлената претенция по сметки, на
основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА
И.С.В. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса в
размер 500.00лв., за отхвърлените претенции по сметки, на основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
Ж.Н.С.-Б. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса в
размер 260.00лв., за отхвърлените претенции по сметки, на основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
С.Н.С. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса в
размер 260.00лв., за отхвърлените претенции по сметки, на основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: